Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова
Загора, 09.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря М. Димитрова
в присъствието
на прокурора ПЛАМЕН СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА
ЧНД №
162 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.155 и сл. от
Закона за здравето.
Направено
е предложение от Районна прокуратура Нова Загора по чл.157 от Закона за
здравето /ЗЗ/ за настаняване на А.А.А., ЕГН **********,*** на задължително
лечение в специализирано здравно заведение поради наличното му психично
заболяване.
Предложението
в съдебно заседание се поддържа от прокурора. По същество прокурора поддържа,
че са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за настаняване на
задължително лечение на А.А.А. за срок от четири месеца.
Защитникът
на лицето чието настаняване на задължително лечение се иска по същество пледира
да се уважи предложението на Районна прокуратура Нова Загора, с оглед
изслушаната експертиза. По увеличаване срока на лечението предоставя на съда.
Лицето
чието настаняване на задължително лечение се иска заявява, че желае да се
лекува за срок от два месеца.
От
събраните по делото доказателства, писмени, гласни и съдебно психиатрична
експертиза се установява от фактическа
страна следното:
Лицето
чието настаняване на задължително лечение се иска А.А.А., с ЕГН ********** ***.
Видно
от разпитаната в съдебно заседание свидетелка Г.Р.Й. – майка на
освидетелстваният А., синът й чупи покъщнината, бие я, бие и детето си. Продава
каквото има в къщи, иска непрекъснато пари и става агресивен когато не му даде.
Разпитаният
в съдебно заседание св. А.А.А. – баща на лицето, чието настаняване се иска
свидетелства, че синът му всеки ден буйства, бие всеки ден майка си за пари.
Искал на ден по 40-50 лева, с които да си закупи наркотици. Употребявал такива
от поне 5 години.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза
освидетелстваният А.А.А., страда от разстройство вследствие употреба на
опиоиди. Хероинова зависимост. Абстинентно състояние. Неусложнено. /Код по МКБ
Хероиновата
зависимост представлявала съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни
явления, при които употребата на хероин придобивала много по-висок приоритет за
даденото лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали
по-висока стойност.
Хероинът
е забранено силно пристрастяващо вещество със силно изразен еуфоричен ефект.
Хероиновата зависимост е известна като най-деструктивната и болезнена
пристрастеност в света, която унищожава както тялото, така и психиката.
Пристрастеността към хероина било обратимо състояние, възстановяването можело да
бъде много продължителен процес – през целия живот. Трите форми на употреба /да се инхалира, да се смърка или
да се пуши/ са пристрастяващи. Много
зависими започват да използват хероин чрез формите за вдишване и след това
преминават към интравенозни апликации. Инжектирането осигурявало най-бързия
„кик” /интравенозно усещане на удоволствие/ и най-силния еуфоричен ефект в
рамките на секунди. Хероинът бил депресант. Поради седативния му ефект върху централната
нервна система, зависимите изпитвали чувство на приятна тежест. Те били
дистанцирани от заобикалящите ги, с нарушена координация и концентрация.
Всекидневните проблеми или стрес изглеждали за тях много далечни.
Според
МКБ Х-та „Международна класификация на болестите – Х-та ревизия”, диагнозата
„зависимост можело да се постави само, ако три или повече от следните
показатели били заедно налице по някое време през последната година: силно
желание или чувство на вътрешна нужда да се приемат психоактивни вещества;
затруднен контрол върху приема на психоактивните вещества по отношение на
началото, края или нивото на употреба; физиологично състояние на абстиненция,
при прекъсване или намаляване на употребата на веществото, като се проявява с
типичния за веществото абстинентен синдром, или употреба на същото /или сродно/
вещество с цел облекчаване или премахване на абстинентните симптоми; данни за
повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който
първично се е постигал с по-ниски дози. Дозите можело постепенно да нарастват
до такова равнище, че биха били смъртоносни за непривикнал човек; прогресивно
отпадане на алтернативни удоволствия и интереси, поради употребата на
психоактивното вещество. Изразходвало се много време за дейности, необходими за
набавяне на веществото, за приемането му или възстановяването на ефекта му;
продължаване на употребата въпреки наличието на очевидни вредни последици –
депресии, поради употребата на психо-активни вещества.
По
време на престоя на освидетелстваното лице А.А.А. в ДПБ Раднево същия се представя психомоторно напрегнат,
манипулативен, демонстративен. Дълбоко некритичен, отрича и омаловажава данните
от делото. Психотична продукция не разкрива и не се долавя. Апсихотичен.
Емоционално напрегнат. Волево импулсивен. Негативистичен. Не осъзнава
необходимостта от лечението. Осъществил бягство, но по-късно бил върнат от
близки.
Съобразно
„Критериите за първоначална оценка на риска” които били част от Медицински
стандарт „Психиатрия”, се отчитали общ сбор 26 точки по скалата за
„Първоначална оценка на риска”. При общ сбор между 20 и 34 точки се приемало,
че е налице умерен риск от опасно поведение, което давало основание да се
приеме, че е налице опасност освидетелстваното лице да застрашава близките,
околните, собственото си здраве, както и да извърши престъпление.
Експертната
оценка се основавала на анализ на материалите по делото, наличната анамнезна
информация и проведените специализирани изследвания. Нямало достатъчно надеждни
данни за клинично значими нарушения в психическото развитие в ранна детска и
юношеска възраст. Не се установявали данни за клинично значими нарушения на
когнитивните функции – памет, внимание, мислене, интелект. Към момента не се
установявали клинични маркери за психотично разстройство от ендогенния
регистър. Налице били данни за състояния, свързани с абнормно поведение,
емоционална лабилност, раздразнителност, импулсивност, вербална и физическа
агресия. Били налице и данни за употреба на алкохол. От 16 годишен започнал да употребява ПАВ. Оформил
зависимост
Обобщаващото
заключение на вещото лице е че освидетелстваният А.А.А., с
ЕГН **********,***, страда от:
РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА ОПИОИДИ. ХЕРОИНОВА ЗАВИСИМОСТ. АБСТИНЕНТНО
СЪСТОЯНИЕ. НЕУСЛОЖНЕНО. Код по МКБ-
Хероиновата
зависимост е хронично рецидивиращо заболяване. Основната характеристика на
заболяването е трайната загуба на контрол върху приема, което отговаря на
дефиницията „трайна психична увреда в резултат на психично заболяване”,
цитирана в чл. 146 ал.1 т.1 от Закона за здравето.
Нуждае се от специални здравни
грижи, задължително настаняване и лечение в специализирано здравно заведение
като ДПБ „Д-р Георги Кисьов” гр. Раднево за срок от четири месеца при
стационарна форма, където да се проведат детоксикация и рехабилитация до
постигане на трайна ремисия.
Съществува
висока степен на риск, поради състоянието в което се намира да извърши
противообществено деяние, застрашаващо живота и здравето му, на околните и
обществото. Освидетелстваният А. няма критично отношение към заболяването си.
Освидетелстваният
е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение.
Поради хроничния ход на заболяването след
приключване на болничното лечение било необходимо терапията да продължи в
домашни условия, с цел успешна ресоциализация и превенция на рецидив, като
ключова роля за ефекта от лечението имал продължителният престой в лечебна
програма, последователните и целенасочени усилия от страна на пациента,
своевременното търсене на помощ при необходимост.
Установената
по-горе фактическа обстановка съдът възприе след цялостен анализ на събраната
по делото доказателствена в съвкупност - събраните по делото писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно.
От
така установеното съдът счита, че предложението
на прокурора следва да бъде уважено, като освидетелстваният А.А. следва да
бъде настанен на задължително стационарно лечение за срок от три месеца,
считано от датата на постъпване в ДПБ Раднево.
Събраните
по делото гласни доказателства са същите, които са били събрани и в хода на
проверката по прокурорската преписка и послужили като основание за внасяне на
предложението - предмет на разглеждане в настоящото производство. От събраните
гласни доказателства също се установява, че А. употребява наркотик венозно.
Според свидетелката по делото поведението на освидетелствания било агресивно,
когато не е приел наркотици. Свидетелските
показания са в насока, че те се страхуват за него
самия и за себе си.
В
хода на съдебното следствие не бяха установени други доказателства
опровергаващи вече събраните в хода на прокурорката преписка. Не бяха
ангажирани каквито и да е било доказателства, които да наведат извод у съда,
събраните гласни доказателства да не отговарят на обективната истина, да е
налице някакъв вид заинтересованост на свидетелите по делото от неговия изход
извън рамките на обикновената загриженост за собствената си безопасност и тази
на освидетелстваното лице. Такива доказателства не бяха ангажирани нито от
прокурора нито от защитника на А., поради което и съдът не намери основание да
не ги кредитира като обективни, и да не ги вземе предвид при постановяване на
съдебното си решение.
Разпоредбата
на чл.155 ЗЗ изисква да са налице следните кумулативни предпоставки за
настаняване на едно лице на задължително лечение – лице страдащо от психично
разстройство посочено в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗ и което поради заболяването
си може да извърши престъпление представляващо опасност за близките му, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. В случая безспорно
бе установено, че лицето страда от такова заболяване и представлява опасност,
както за себе си доколкото в резултат на заболяване може да попадне в рискови и
опасни ситуации, така и за обществото, с оглед налични негови враждебни нагласи
и агресивно поведение.
Така
мотивиран съдът намери, че по отношение на освидетелстваният А.А.А. са налице
всички предпоставки, визирани в чл. 155 от Закона за здравето да бъде настанен
на задължително лечение за срок от четири месеца, съобразявайки становището на
психиатъра по изготвената експертиза. Формата следва да бъде стационарна, тъй
като в домашни условия е невъзможно осъществяването на надлежен контрол с оглед
установените по делото фактически данни, поради което няма сигурност, че ще
спазва нужната за лечението му терапия.
На основание горното и чл.162 от Закона за здравето, съдът
Р
Е Ш И:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО
ЛЕЧЕНИЕ в специализирано
болнично заведение – ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА - Раднево ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от 09.06.2020
г. освидетелстваният А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, безработен, без образование, неженен, неосъждан, страдащ
от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА
ОПИОИДИ. ХЕРОИНОВА ЗАВИСИМОСТ. АБСТИНЕНТНО СЪСТОЯНИЕ. НЕУСЛОЖНЕНО. Код по МКБ-
Препис
от решението да се изпрати на ДПБ гр. Раднево за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес
пред СлОС.
Обжалването
на решението не спира неговото изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: