Решение по дело №642/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 388
Дата: 12 август 2024 г.
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20241630100642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. М, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630100642 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искови претенции с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката,
съединени с акцесорни искове с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК **************, представлявано от
Александър Александров – Изпълнителен директор твърди в исковата
молба, че П. Г. П. от село В, област М, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди по смисъла на чл.53, ал.1 на Закона за енергетиката. Твърди, че в
настоящия случай, съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент - физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл.12, т. 12 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление
за промяна на партидата. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т София
АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т София”
1
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Твърди, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ
(чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от “Т София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.31, ал.1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и
ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32,
ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3,
ако не са заплетени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията
по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия.
Твърди, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от
дружеството топлинна енергия за абонатен № 9449 през процесння период от
м.05.2019г. до м.04.2021г., като същият не е заплатил задължението си. В
изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се
намира тонлоснабденият имот е - сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС” ЕООД.
Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна
2
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Т София” ЕАД
по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис” ЕООД, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабднването. За топлосиабдения
имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, не резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то ти се добавя към първата
дължима сума за продесния период. В случай, че резултатът от изравнитеината
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспалат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди П. Г. П. от село В, област М да заплати на „Т София” ЕАД сума в
общ размер на 1373,68лв., от които 1083,17лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатеиа топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на деиозираве на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите, и 261,15 лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.04.2020г. - м.04.2021г. в размер на 23,17лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите и 6,19лв. - мораторна лихва за периода
от 15.06.2020г. до 18.05.2023г.. Моли съда да присъди и направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78
от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Г. П. от село В, област М не
е представил писмен отговор на исковата молба, но се явява в ОСЗ и
заявява, че признава задълженията си към ищеца.
Третото лице ФДР - „ТС” ЕООД – град София изразява становище за
основателност на исковите претенции.
3
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети
заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
ответникът П. Г. П. от село В, област М, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Установено е, че
ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.33
от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32 ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл.32 ал.2 и ал.3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Установено е също така, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период.
От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се
установява, че към момента на проверката за процесния период дължимите от
ответника суми са в общ размер на 1373,68лв., от които 1083,17лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатеиа топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., 261,15 лв. - мораторна лихва от
15.09.2020г. до 18.05.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.04.2020г. - м.04.2021г. в размер на 23,17лв.- главница и 6,19лв. - мораторна
лихва за периода от 15.06.2020г. до 18.05.2023г.
По делото е прието и второ заключение, изготвено от вещото лице
4
инж.И. К. Д.. Видно от заключението на вещото лице Д. се установява, че за
процесния случай са спазени изискванията на чл.139 и чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ и
сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в енергетиката.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства и заключенията на вещите лица К.
И. И. и инж.И. К. Д..
Предявените от ищеца искови претенции са присъждане на сумата в общ
размер на 1373,68 лева, с основание неизпълнено задължение за плащане цена
по договор за продажба на топлинна енергия с правно основание чл.79 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката, суми за дялово
разпределение и обезщетение за забавено изпълнение.
Не се спори, че ищецът продава топлинна енергия и е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 от ЗЕ. Не се спори и относно факта, че
ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани две
експертизи. Ответникът по делото заявява, че признава задълженията си към
ищеца и в последното съдебно заседание представя вносна бележка за патени
на ищеца по настоящото дело 20,00 лева.
От приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице К. И.
И. се установява, че към момента на изготвяне на експертизата за процесния
период изразходената топлинна енергия /ТЕ/ е на стойност 1083,17лв. -
главница, 261,15 лв. - мораторна лихва от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.04.2020г. - м.04.2021г. в размер на
23,17лв.- главница и 6,19лв. - мораторна лихва за периода от 15.06.2020г. до
18.05.2023г. Вещото лице И. заяви в проведеното на 23.07.2024 година ОСЗ, че
ответникът е извършил плащане към ищеца във връзка със задълженията му –
предмет на настоящото дело, в размер на 20,00 лева, която сума следва да бъде
приспадната от претендираната от ищеца лихва. По делото не се събраха
5
доказателства, от които да е видно, че с изключение на платените 20,00 лева,
са извършвани плащания от ответника на процесните суми.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказан главният иск до
размер на сумата от 1083,17лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатеиа топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на деиозираве на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото по отношение на главния иск, следва да бъде
уважен и акцесорния иск в размер на заявената от ищеца сума от 261,15 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., намалена с
платените 20,00 лева или ответникът следва да заплати на ищеза 241,15 лева,
като за разликата над уважения до заявения размер от 261,15 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът следва да заплати и сумата за дялово разпределение за
периода м.04.2020г. - м.04.2021г. в размер на 23,17лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 6,19лв. - мораторна
лихва за периода от 15.06.2020г. до 18.05.2023г.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част от исковете сумата от 891,77 лева - реализирани
в производството разноски.

По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. П. от село В, област М, ул.”Г Д.” № 15, ЕГН
********** да заплати на „Т – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление град София, район К ул.”Я” № 23Б сумата от
1083,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатеиа топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 02.06.2023 година до окончателното изплащане на сумите; сумата от
23,17 лева - главница, представляваща дялово разпределение за периода
м.04.2020г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2023 година до
6
окончателното изплащане на сумите; сумата от 6,19 лева - мораторна лихва
върху сумата от 23,17 лева, за периода от 15.06.2020г. до 18.05.2023г., както и
сумата от 891,77 лева - реализирани в производството разноски.
ОСЪЖДА П. Г. П. от село В, област М, ул.”Г Д.” № 15, ЕГН
********** да заплати на „Т – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление град София, район К ул.”Я” № 23Б сумата от
241,15 лева - мораторна лихва върху главницата от 1083,17 лева, за периода
от 15.09.2019г. до 18.05.2023г., като отхвърля иска в останалата част – за
разликата над уважения до заявения размер от 261,15 лева,искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението е постановено с участие на третото лице ФДР - „ТС” ЕООД –
град София, ул.”Професор Г Павлов” № 3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.




Съдия при Районен съд – М: _______________________
7