№ 1659
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. “Иван Вазов“ № 4, представлявано от
управителя Красимира Тодорова Тодорова чрез адвокатско дружество „Д. и Георгиева“
против определение № 260023/09.02.2022г., постановено от Районен съд - Несебър по гр. д.
№ 891/2020г. С това определение съдът е оставил без уважение искането на дружеството за
изменение на решение № 260199/24.08.2021г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е бил
предубеден. Според дружеството, минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. трябва да се определи върху материалния
интерес по делото, изчислен като обща сума от цената на отделните искове, а не върху
отделните искове. Аргумент в подкрепа на това твърдение, жалбоподателя извежда от
използвания в нормата израз „по дела с определен интерес“. „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД
иска от въззивната инстанция да отмени процесното определение и да редуцира
адвокатското възнаграждение на 620,80 лева.
Препис от частната жалба е изпратен на ответната страна, която не представя писмен
отговор.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на
„Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД против Л.Р. К с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Дружеството иска от съда да приеме за установено по отношение на ответната страна, че
последната му дължи сума в размер на 5817,42 лева, представляваща: 1) неплатена такса за
поддържане на общи части за 2018г. в размер на 2485,19 лева и 2) законна лихва върху тази
сума за периода от 15.02.2018г. до 01.04.2020г.; 3) неплатена такса за поддържане на общи
части за 2019г. в размер на 2485,19 лева и 4) законна лихва върху тази сума за периода от
15.02.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 297,53 лева. В производството пред Районен съд –
Несебър ответната страна е представлявана от пълномощник. В последното по делото
съдебно заседание ответникът представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за
правна помощ и съдействие и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на
1
1500 лева, от които 400 лева за заповедно производство и 1100 лева за исковото
производство.
С решение № 260199/24.08.2021г. Районен съд – Несебър отхвърля исковете на
„Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД и осъжда дружеството да заплати на Людмила К съдебни
разноски в размер на 1500 лева.
На 29.09.2021г. дружеството – ищец подава молба с правно основание чл.248 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските за исковото производство и иска от съда
да намали същите от 1100 лева на 600 лева.
В отговор на искането, процесуалният представител на ответника изразява становище
за неоснователност на претенцията. Пълномощникът на К подчертава, че делото се отличава
с фактическа и правна сложност и са проведени повече от две заседания, което е основание
да се приложи правилото на чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004г.
С определение № 260023/09.02.2022г., постановено по гр. д. № 891/2020г. съдът
отхвърля искането по чл.248 от ГПК като приема, че възнаграждението за главниците е 578
лева, а това за акцесорните претенции – по 300 лева. В резултат на това, съдът намира, че
минималното възнаграждение за защитата по делото възлиза на 1178 лева.
Въз основа на изложените фактически и правни изводи, които се установяват от
представените по делото доказателства, съдът достигна до следните:
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за
която обжалваното определение представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Според чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при
интерес до 1000 лева – 300 лева; 2. при интерес от 1000 лева до 5000 лева – 300 лева + 7% за
горницата над 1000 лева; 3. при интерес от 5000 лева до 10000 лева – 580 лева + 5% за
горницата над 5000 лева. В конкретния случай ищецът е предявил четири обективно
съединени иска, представляващи такса за поддържане на общи части за 2018г. и мораторна
лихва върху размера на таксата за 2018г.; такса за поддържане на общи части за 2019г. и
мораторна лихва върху размера на таксата за 2019г. При това положение, минималният
размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете е както следва: 403,96
лева за първия иск – главница за 2018г. и 300 лева за акцесорната претенция; 403,96 лева за
третия иск – главница за 2019г. и 300 лева за акцесорната претенция. Общият сбор от тези
суми се равнява на 1407,92 лева, което надвишава значително присъдената на ответника
сума в размер на 1100 лева. По изложените съображения, определението, с което е
отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, е правилно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение трябва да се определи върху материалния интерес по делото,
който е сбор от цената на обективно съединените искове. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки едни от тях поотделно. Според
практиката на ВКС, обективирана в определение № 64/14.02.2022г., постановено от II ТО по
ч. т. д. № 2695/2021г., определение № 145/05.05.2020г., постановено от IV ГО по ч. гр. д. №
4642/2019г. и определение № 90/07.02.2019., постановено от IV ГО по гр. д. № 3870/2018г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя върху цената на всеки
2
един иск поотделно, а не върху общата сума, определена като сбор от цената на отделните
искове.
По изложените съображения, определение № 260023/09.02.2022г. на Районен съд –
Несебър е правилно като краен резултат и трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260023/09.02.2022г., постановено от Районен съд -
Несебър по гр. д. № 891/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3