Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 23 април 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 25.03.2021 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 3254 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Сдружение за общественополезна дейност „Свидня“ с
адрес с. Говежда, община Георги Дамяново, област Монтана срещу Сдружение
за общественополезна дейност „Ловно-рибарско дружество-Враца“ с адрес гр.
Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 1.
В същата се твърди, че ловната дружина на с. Градешница, община Криводол е била член на
„Ловно-рибарско дружество – Враца“ от самото създаване на последното до
29.02.2020 г. На посочената дата било проведено общо събрание на същата дружина
и било взето решение членството й в „Ловно-рибарско дружество – Враца“ да бъде
прекратено и да бъде учредено ново членство в Ловно сдружение „Свидня“ с.
Говежда. На 22.07.2020 г. между Териториално поделение на Държавно горско
стопанство гр. Враца, като възложител, и Ловно сдружение „Свидня“, като
изпълнител, бил сключен договор № 713 за предоставяне на стопанисването и
ползването на дивеча на ловните сдружения по чл. 29, ал. 3 и ал. 8 от Закона за
лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), като предмет на договора бил дивечът на
прилежащия ловно-стопански район (ПЛСР) на с. Градешница. Тъй като съгласно
действащата към 29.02.2020 г., а и към настоящия момент, нормативна уредба
събраните от членовете на ловните дружини средства като годишна вноска за
ползване на дивеча, изчислени въз основа на броя издадени разрешителни за
съответния ловностопански район, се заплащат в ловното сдружение, в което
членува съответната ловна дружина и тъй като считано от 29.02.2020 г. ловната
дружина на с. Градешница членува в Ловно сдружение „Свидня“, ищецът счита, че
всички платени от членовете на ловната дружина на с. Градешница, но
неизползвани по предназначение средства като годишна вноска за ползване на
дивеча се държат от ответника на отпаднало правно основание и претендира тези
средства да му бъдат възстановени.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата 4 368,65 лева – главница, държана от ответника на
отпаднало правно основание, представляваща събраните и неизразходвани парични
суми по партидата на ловната дружина на с. Градешница, община Криводол в
ответното сдружение, за периода от 01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 03.12.2020 г. до изплащане на сумата. Претендират се разноски.
С определение от 25.03.2021 г. съдът допусна
изменение на размера на предявения главен иск, като същият да се счита предявен
за сумата 1 558,65 лева.
Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза
трета от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Сдружение за
общественополезна дейност „Ловно-рибарско дружество-Враца“ гр. Враца е постъпил писмен отговор, с който е взето
становище за недопустимост и неоснователност на предявения главен иск.
Съдът е приел за разглеждане и предявения от
ответника срещу ищеца инцидентен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че взетото от общото събрание на ловната дружина на с. Градешница
решение от 29.02.2020 г. за прекратяване на членството в „Ловно-рибарско дружество – Враца“ и преминаване
към Ловно сдружение „Свидня“ с. Говежда е незаконосъобразно на няколко
основания: не е взето с изискуемото от закона мнозинство, налице е нарушение на
разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗЛОД поради липсата на взето решение за
прекратяване на членство преди да бъде учредено ново членство, както и от
страна на ищеца не е проведен успешно отрицателен установителен иск по чл. 30,
ал. 3 от ЗЛОД за признаване за установено, че Ловно сдружение „Свидня“ е носител
на правото да регистрира ловната дружина на с. Градешница като свой член и да
поддържа заявената регистрация с произтичащите от това последици.
С отговора са поддържа също, че дори да не бъдат
възприети гореизложените твърдения и да не бъде уважен предявения инцидентен
установителен иск, Ловно сдружение „Свидня“ не е правоприемник на ловната
дружина на с. Градешница и следователно не разполага с право на иск за
процесните суми. Сочи се също, че ловната дружина на с. Градешница е самоволно
напуснала ответното сдружение, че процесните суми не са престация на същата
ловна дружина към ответника, а са държавни средства за провеждането на
ловно-стопански мероприятия и това правно основание не е отпаднало, които
обстоятелства според ответника сочат на неоснователност на предявения иск.
Оспорва се исковата претенция и по размер. Искането към съда е да остави
предявения иск без разглеждане като процесуално недопустим, алтернативно – да
го отхвърли изцяло като неоснователен.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Видно от писмените доказателства по делото, общото
събрание на ловната дружина на с. Градешница на 29.02.2020 г. е взело решение с
пълно единодушие същата ловна дружина да членува в Ловно сдружение „Свидня“ с.
Говежда, за съставяне на поименен списък на членовете на ловната дружина, както
и за избор на председател и ръководство на ловната дружина.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че горепосоченото решение не е взето с изискуемото от закона
мнозинство, че е в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗЛОД, както и
че липсва успешно проведен от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 30,
ал. 3 от ЗЛОД. В тази връзка съдът съобрази, че уставът на сдружение „Ловно-рибарско дружество – Враца“
(както във варианта, представен с отговора по чл. 131 от ГПК, така и във
варианта, представен в съдебно заседание на 25.03.2021 г.) не предвижда
квалифицирано мнозинство за вземане на решение за преминаване на една ловна
дружина в друго ловно сдружение и следователно такова решение се взема с
обикновено мнозинство от 1/2 плюс един от всички присъствали на общото
събрание, на което се взема решението. От протокола за проведеното общо
събрание и приложения списъчен състав на ловната дружина се установява, че на
него са присъствали 20 от общо 26 членове на ловната дружина, като присъстващите
единодушно са взели решение за преминаване към Ловно сдружение „Свидня“ с.
Говежда, т. е. налице е както кворум, така и изискуемо мнозинство за вземане на
решението. Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗЛОД, тъй като
от текста на протокола ясно се вижда, че пред общото събрание е стоял въпросът
дали да потвърди членството на ловната дружина на с. Градешница в
„Ловно-рибарско дружество – Враца“ или да учреди ново членство в Ловно
сдружение „Свидня“ с. Говежда, като присъстващите на събранието са избрали
второто. Липсата на успешно проведен от ищеца отрицателен установителен иск по
чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД не може да повлияе на преценката дали предявеният главен
иск е основателен, тъй като провеждането на установителен иск по същата
разпоредба е само правна възможност, но не и задължение за ловните сдружения,
между които е налице правен спор към кое точно ловно сдружение се числи дадена
ловна дружина. Ловните дружини, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЛОД, са обединения
на физически лица – български граждани, придобили право на лов по предвидения в
закона ред, които се учредяват при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗЛОД.
Формирането на дружините е израз на свободно упражненото от учредителите право
на сдружаване, признато и гарантирано от Конституцията на Република България.
Принципът за свобода на сдружаването е залегнал и в разпоредбата на чл. 30, ал.
1 от ЗЛОД, която признава право на лицата, обединени в ловни дружини по чл. 29
от ЗЛОД, да учредяват ловни сдружения на територията на едно или повече от едно
съседно държавно горско и/или ловно стопанство с цел осъществяване на дейности,
свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. Оттук
следва, че дори съгласно нормативен акт (или устав на сдружение с нестопанска
цел) да е предвидено задължение за уведомяване, преди една ловна дружина да
вземе решение за преминаване към друго ловно сдружение, това задължение е
непротивопоставимо на конституционно закрепеното право на сдружаване и не може
да бъде довод за оспорване на валидността на взетото решение за преминаване към
друго ловно сдружение. Противоконституционна и непораждаща правно действие е разпоредбата
на чл. 47 от устава на „Ловно-рибарско сдружение – Враца“, съгласно която
отделна дружина или дружини, самоволно напуснали същото сдружение, не могат да
претендират за части от имуществото, а същата е и неотносима към предмета на
настоящото дело, очертан от претенция на Ловно сдружение „Свидня“, а не от
претенция на ловната дружина на с. Градешница. Следва също да се посочи, че законът
(ЗЛОД) не съдържа забрана за преминаване на ловните дружини от състава на едно
ловно сдружение към друго, когато физическите лица – членове на конкретната
дружина са изявили воля за промяна на членството. В случай, че членовете на
ловната дружина вземат решение за преминаване към състава на друго ловно
сдружение, за това сдружение възниква право по чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД да
регистрира дружината и в същото време се погасява аналогичното право на
сдружението, в което дружината е членувала до този момент, както и свързаните с
него права и задължения като например правото на стопанисване и ползване на
ловния район на дружината. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД, ловните сдружения
подлежат на регистрация по реда и при условията на Закона за юридическите лица
с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и от момента на вписването им в регистъра на
сдруженията с нестопанска цел придобиват статут на юридически лица, а като
последица от това стават носители на посочени в закона и в уставите им права и
задължения. Сред признатите в закона права на ловните сдружения е и правото по
чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД да регистрират в съответното държавно горско или ловно
стопанство ловните дружини, които са избрали да членуват в техния състав, което
в случая е сторено с подписването на договор № 713 от 22.07.2020 г. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча
на ловните сдружения, с който прилежащият ловно-стопански район на с.
Градешница е бил възложен от Териториално поделение на Държавно горско
стопанство гр. Враца за стопанисване на сдружението, където към този момент е
членувала ловната дружина на с. Градешница, а именно Ловно сдружение „Свидня“.
След като ловностопанският район на ловната дружина
на с. Градешница е предоставен за стопанисване и ползване на дивеча по силата
на горецитирания договор на ищеца, средствата, които са внасяни като такси за
разрешителни за лов и такси за стопанисване на дивеча, следват ловностопанския
район, за който са набирани – ловностопански район на с. Градешница. Тези
средства не могат да се използват от което и да е ловно сдружение за дейности в
друг ловностопански район.
Средствата, внасяни като такси за разрешителни за
лов и такси за стопанисване на дивеча са целеви, като съгласно чл. 65, ал. 1
от ППЗЛОД годишната вноска
за ползване на дивеча е в зависимост от одобрения план за ползване на дивеча за
всеки ловностопански район и се формира на базата на броя на издадените
разрешителни за ловуване през календарната година. Съгласно чл. 65, ал.
4, т. 3 от ППЗЛОД тези средства
се събират от ловните дружини – за ловностопанските райони на тези дружини.
Според разпоредбата на чл. 65б, ал.
1 от ППЗЛОД лицата по чл. 23 от ЗЛОД заплащат в ловното сдружение, където членуват,
годишна вноска за стопанисване на дивеча по чл. 37а, ал. 2 от ЗЛОД, като тези вноски, ведно със средствата от
разрешителните за ловуване съгласно разпоредбата на чл. 65б ал. 3
от ППЗЛОД постъпват по
сметка на сдружението.
Императивна е разпоредбата на чл. 65в от ЗЛОД, която постановява, че събраните средства по
чл. 65б ал. 3
от ППЗЛОД се изразходват за
дейностите по чл. 37, ал. 1 от ЗЛОД – организиране и извършване подхранването на
дивеча, създаването и поддържането на специализирана фуражна база за дивеча,
изграждането на ловностопански съоръжения, регулиране числеността на дивеча,
участие в таксацията на дивеча, опазване на дивеча и участие в неговата охрана.
Видно е, че е налице категорична правна уредба
относно начина на набиране и начина на изразходване на средствата, формиращи
паричната претенция в настоящото производство, поради което са неоснователни
доводите в отговора на исковата молба, че ищецът не е престирал нещо на
ответника, за да дължи ответникът предаването му поради отпаднало основание. Средствата
от разрешителни и такси се набират по сметка на сдружението, но тези средства
са предназначени за посочените в закона дейности по отношение определен
ловностопански район, поради което тези средства следва да се изразходват
именно за този ловностопански район. Тъй като ловностопанския район на с.
Градешница се стопанисва от ищцовото Ловно
сдружение „Свидня“, именно то е легитимирано да предяви иска, а не
отделните членове на ловната дружина на с. Градешница.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза и обясненията на вещото лице в съдебното заседание се установява, че
събраните и неизразходвани парични суми по партидата на ловната дружина на с.
Градешница, община Криводол в ответното сдружение, за периода от 01.01.2015 г.
до 01.01.2020 г. са в размер на 1 558,65 лева.
От всичко гореизложено следва, че предявеният
главен иск за неоснователно обогатяване, при съобразяване на допуснатото от
съда изменение на размера му, е изцяло основателен и доказан, ведно със
законните последици от това, а предявеният инцидентен установителен иск подлежи
на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква
и за двете страни.
Съдът констатира, че в съдебно заседание е
пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив за прекратяване на
производството по делото в частта по предявения главен иск за разликата от
намаления размер от 1 558,65 лева до пълния предявен размер от
4 368,65 лева, но това обстоятелство не променя характера на процесуалното
действие намаляване на иск, което представлява отказ от същия иск за разликата
до пълния предявен размер.
Ето защо в настоящия случай, с оглед пълното
уважаване на изменения по реда на чл. 214 от ГПК иск за неоснователно
обогатяване на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
първоначално предявения му размер. Наред с това от значение е причината за
изменение на иска, а именно погрешното изчисляване на размера му от ищеца,
поради което на ответника се дължи присъждане на разноски за погрешно
изчислената част от исковете, с която ищцовата страна ги е намалила. При това
положение, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца направените в производството разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение (в общ размер 1 075,00 лева)
съобразно уважената част от първоначално предявения размер на главния иск, като
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с намалената част от исковете
и върху сумата 300,00 лева, представляваща 1/2 от изплатения от ответника
адвокатски хонорар (който е едновременно за иска за неоснователно обогатяване и
инцидентния установителен иск) плюс сумата 50,00 лева-държавна такса за
инцидентен установителен иск).
С оглед гореизложеното ответникът дължи на ищеца
сумата 383,54 лева за разноски, а ищецът дължи на ответника сумата 225,13 лева
за разноски.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от „Ловно-рибарско дружество-Враца“ с адрес гр. Враца, ул.
„Иванка Ботева“ № 1 срещу Сдружение за
общественополезна дейност „Свидня“ с адрес с. Говежда, община Георги Дамяново,
област Монтана инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че взетото от
общото събрание на ловната дружина на с. Градешница решение от 29.02.2020 г. за
прекратяване на членството в „Ловно-рибарско
дружество – Враца“ и преминаване към Ловно сдружение „Свидня“ с. Говежда
е незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на
основание чл. 55, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД „Ловно-рибарско
дружество-Враца“ с адрес **** да заплати
на Сдружение за общественополезна
дейност „Свидня“ с адрес с. Говежда, община Георги Дамяново, област Монтана
сумата 1 558,65 лева –
главница, държана на отпаднало правно основание, представляваща
събраните и неизразходвани парични суми по партидата на ловната дружина на с.
Градешница, община Криводол в „Ловно-рибарско дружество-Враца“, за периода от
01.01.2015 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2020 г. до изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 383,54 лева – направени по
делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар,
по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Сдружение за
общественополезна дейност „Свидня“ с адрес с. Говежда, община Георги Дамяново,
област Монтана да заплати на „Ловно-рибарско дружество-Враца“ с адрес гр. Враца,
ул. „Иванка Ботева“ № 1 сумата 225,13 лева – направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатски хонорар, по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: