Решение по дело №135/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2945
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20225330100135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2945
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330100135 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на от “УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, ЕИК *********
против О. Б. Д., с която е предявен положителен установителен иск за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 938 лева,
представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ по време на болничния й престой,
продължил от 09.06.2020 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 18.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13455/2021 г. на ПРС, VII гр. с-в.
Твърди се, че по време на престоя ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, поради което следвало да заплати предоставените му услуги,
като цената представлява сбор от цялостен алгоритъм по посочената клинична пътека и
определена към момента на извършване на медицинските услуги Ценоразпис на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника
особен представител, с който оспорва иска по допустимост и основателност. Счита, че искът
е недопустим, доколкото не отговарял на изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК, не било ясно
правното основание на претенцията, договорно извъндоговорно. Оспорва да са извършени
всички твърдени от ищеца прегледи, както и размера на претенцията. Моли за отхвърляне
на иска. .
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13455/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред
последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи, че в периода 09.06.2020
г. до 11.06.2020 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е
оказана болнична помощ и услуги КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни
заболявания“, изпълнен е целият алгоритъм по клиничната пътека, че пациентът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че стойността
на предоставената му медицинска помощ е в размер на търсената сума; че ответникът
следва да заплати сам предоставената му медицинска услуга, доколкото е с прекъснати
здравноосигурителни права към момента на хоспитализацията си. Oтветникът носи
насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да докаже, че е
изпълнил в срок задълженията си.
Видно от лист за преглед на пациент /л.4/ ответникът О.Д. е постъпил по спешност в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 09.06.2020 г., с ****************************. Назначени са
изследвания. Предлага се хоспитализация в К-КА по Хирургия. Напуска на 09.06.2020 г.
Видно от Направление за хоспитализация /л.6/ ответникът е хоспитализиран във
Втора К-КА по Хирургия на 09.06.2020 г. с диагноза *************, по КП № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“. Направлението в графа
„Постъпил“ е подписано от ответника, което не е оспорено в отговора на исковата молба.
Представени са и подписани от ответника декларации за информирано съгласие към
датата на хоспитализация – 09.06.2020 г. /л.10-11/, с което ищецът е изпълнил задължението
си да предостави информация на пациента за курса на лечение,който следва да се проведе,
както и условията, при които ще заплати предоставената му медицинска помощ.
Изготвена е епикриза на ответницата /л.12/, видно от която ответникът е бил в
болницата за периода 09.06.2020 г. до 11.06.2020 г., в нея са посочени всички изследвания
които са извършени на ответника, като експертизата има характер на официален
свидетелстващ документ за тези обстоятелства, доколкото са изготвени от длъжностно лице,
в кръга на неговата служба и посочените обстоятелства са възприети лично от изготвилия
2
експертизата, доколкото същия е лекуващият лекар на ответника.
Представена е история на заболяването /л.3/, от която са установява какъв период е
бил в болничното заведение ответника, с каква диагноза е приет и лекуван и какъв е изходът
от лечението.
Предвид представените доказателства, съдът приема, че е завършен пълния
алгоритъм на КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ и са
извършени медицинските услуги, които предвижда тази клинична пътека, съгласно
Приложение № 17 на НРД за МД 2020 – 2022 г.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.57/, стойността на услугите по
посочената клинична пътека е в размер на 938 лева, публикуван и на сайта на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до
хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.
По смисъла на посочената разпоредба разходите за оказана спешна помощ на
пациент се поемат от държавата само до хоспитализирането му, тоест тези разходи,
направени до приемането на пациента в болничното заведение.
В случая не се претендират разходи по оказана спешна медицинска помощ, а за
стойността на разходите по завършена клинична пътека, по която е хоспитализиран
ответника, които са във фиксиран размер, а не са сбор от конкретно предоставени услуги.
Наред с това, видно от медицинската документация, посочена по-горе, всички
предоставени на ответника медицински услуги са направени след постъпване в стационара –
на 09.06.2020 г., а не в спешното отделение.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни
права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Не са налице
някои от изключенията по чл.82 ЗЗ, в това число и някои от претендираните разходи да са
във връзка с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника /чл.82,
ал.1, т.1, вр. с ал.5 от ЗЗ, вр. с чл.7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска
помощ/.
Видно от справка за здравноосигурителния статут на ответника, представена от ТД
на НАП - Пловдив /л.68/, се установява, че за периода 09.06.2020 г. до 11.06.2020 г.,
ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, които до момента не са
възстановени, като съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО дължи заплащане на предоставената й
медицинска помощ.
В случая ищецът няма законово задължение да уведомява пациента, че е с
прекъснати здравноосигурителни права, с подписаните от последния декларации същия е
3
запознат при какви условия следва да за плати предоставената му медицинска помощ.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.08.2021 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева
платена държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 5
лева – за съдебно удостоверение, 300 лева – платен депозит за особен представител на
ответника и 200 лева – платено адвокатско възнаграждение или общо 530 лева, които следва
да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
**************** ДЪЛЖИ НА „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано
от ********************** сумата в размер на 938 лева, представляваща предоставената
на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 197 „Консервативно лечение при остри
коремни заболявания“ по време на болничния му престой, продължил от 09.06.2020 г. до
11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.08.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13455/2021 г. на ПРС, VII гр. с-в.
ОСЪЖДА О. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ******************* ДА ЗАПЛАТИ
НА „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***************** сумата в
размер на 25 лева – разноски по ч. гр. д. № 13455/2021 г.по описа на ПРС и сумата в общ
размер на 530 лева – разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4