Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове: Вергиния
Мичева
Румяна Найденова
при участието на
секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна Найденова въззивно гражданско дело № 4342
по описа за 2021 година
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „М.Б.“
ООД срещу решение № 20021873 от 22.01.2021г., постановено по гр. д. № 43444/2019г.
на СРС, 119 с-в.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от
„М.Б.“ ООД, ЕИК ********* срещу „Д.“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лв., представляваща дължим аванс по договор,
обективиран в оферта № **********/31.10.2017г., за посреднически услуги по
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 209.25 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 05.11.2017г. до 25.07.2019г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на
обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че с подписване
на офертата от управителя на ответното дружество, е налице приемане на същата,
поради което между страните са възникнали договорни отношения. Излага
съображения, че е сключен договор за услуги – посредничество по договор за
набиране на персонал, а не договор за изработка, както е приел СРС. Твърди, че
неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че електронната
кореспонденция не е достигнала до ответника. Излага доводи, че фактурата
съдържа всички законови реквизити, както и, че фактът, че ответникът не е
осчетоводил същата, не води до извод за неоснователност на иска. Моли решението
да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени, като основателни и
доказани. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият не е
депозирал отговор на въззивната жалба. В молба от 6.04.2022г., както и в
проведените съдебни заседания, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му
бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението
съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното.
В исковата молба са наведени твърдения за сключен между страните договор,
обективиран в оферта № **********/31.10.2017г., за посреднически услуги по
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа. По своята същност същият
представлява договор за извършване на услуги срещу възнаграждение като
разновидност на договора за изработка /решение №7/03.06.2009г. по
т.д.№767/2008г. на Второ ТО на ВКС; решение №5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г.
на Първо ТО на ВКС; решение №12/31.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на
ВКС/, имащ за предмет престиране на резултат и от интелектуален труд, и
доколкото договорът за услуги за подбор на персонал не е изрично предвиден в
закона, правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен
договор /решение № 12/13.05.2013г. по т. д. № 239/2012г. на Първо ТО на ВКС/. В
настоящия случай ищцовото дружество е поело задължение за подбор на персонал.
От така очертания предмет на договора следва, че изпълнителят дължи на
възложителя престиране на резултат от трудова дейност. Съгласно чл. 258 от ЗЗД
„с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение“. Разпоредбата на чл.264 от ЗЗД сочи, че „поръчващият е длъжен
да приеме извършената, съгласно договора работа, както и да заплати възнаграждението
за приетата работа /чл.266 от ЗЗД/. Практиката на ВКС е константна по отношение
на тълкуването на договорите и необходимостта от изясняване действителната воля
на контрагентите, чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на обективните
критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД. Съдът не следва да подменя волята на
страните, а да тълкува договорните клаузи поотделно и във връзка една с друга,
в смисъла, произтичащ от договора, като изхожда от неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността /в този см. Решение № 60169 от 28.01.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2012/2020 г., I т. о., ТК; Решение № 74 от 9.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1698/2018 г., II т. о., ТК и др./.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи валидно
възникнало между страните правоотношение по сключен договор за услуги, свързани
с подбор на персонал, според изискванията на клиента и със съдържанието,
посочено в исковата молба. От своя страна, при установяване на това
обстоятелство, ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си да извърши
авансово плащане в посочения размер.
В производството пред СРС е представена оферта № **********/31.10.2017г.,
за посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидати за работа
– л. 70 до л. 75 от делото на СРС. Същата е подписана на 31.10.2017г. от
управителя на „Демобаза“. Така положените подписи от управителя на „Демобаза“
не са оспорени от ответника, нито с отговора на исковата молба, нито в
последващите съдебни заседание. Не е оспорил и, че офертата му е била изпратена
от ищеца. С отговора на исковата молба е направено единствено възражение, че
липсва подпис на ищцовото дружество в офертата, поради което и страните не са
договорно обвързани.
Настоящият състав намира, че действията по подписване на предложената
оферта от страна на ответника представляват съгласие със същата и условията,
уговорени в нея, поради което е без правно значение, че ищецът е изпратил от
електронната поща на представител на дружеството офертата без подпис. С
полагане на подпис на изпратената оферта от страна на представителя на
ответното дружество, същата е приета,
поради което и договорът за услуги се счита за сключен от този момент.
Действително в приетата в настоящето производство СТЕ се установява, че в
изследваните от вещото лице данни не е открита търговска оферта и електронна
кореспонденция между страните. Не са установени от вещото лице и данни за
изтриването на тази кореспонденция. Вещото лице обаче посочва, че това може да
се дължи на изминалия дълъг период от време между изтриването на
кореспонденцията и извършеното от него изследване в настоящето производство.
От друга страна, пред СРС е изслушана СТЕ, която е установила разменена такава
кореспонденция от наличните по делото електронни адреси, както и изпращането на
фактурата от „Менпауър България“, като представената по делото кореспонденция
по делото съответства с намереното в имейл сървъра на въззивника. „Д.“ ООД не е
предоставило на вещото лице информация от пощенската си кутия за извършване на
експертизата, като в техния сървър не е открил имейли, свързани с жалбоподателя.
В проведеното пред СРС съдебно заседание вещото лице разяснява, че изпращането
и получаването на даден документ може да бъде проверен до 6 месеца след
случилото се събитие. Нещо повече, в изпълнение на разпореждане на СРС по реда
на чл. 190 ГПК, с молба, находяща се на л. 137 от делото на СРС, въззиваемото
дружество представя изпратената им от ищеца по имейла оферта, което също е
индикация за разменяна между страните кореспонденция, макар и същата да не е
открита от вещото лице по изготвената пред СГС експертиза, с оглед изминалия
значителен период от време.
Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано, че между
страните е разменена и посочената от вещото лице кореспонденция по изготвената
пред СРС експертиза.
В изпълнение на задължението си по приетата от ответника оферта, „Менпауър
България“ е изпратило електронна фактура по електронната поща на ответника /въззиваем
в настоящето производство/. Вещото лице по приетата пред СРС съдебно-счетоводна
експертиза посочва, че изпратената фактура съдържа всички реквизити, предвидени
в Закона за счетоводството и ЗДДС.
Установява се, че фактурата е осчетоводена при ищеца, но не е при
ответника, като същият не е ползвал данъчен кредит по нея. Действително неподписаната
и неосчетоводена при купувача фактура, сама по себе си, не може да установи
сключване на договор, в случай, че липсват други доказателства. В случая обаче
е налице оферта, която е приета от представител на въззиваемия, с полагането на
подпис, което обстоятелство не се оспорва, поради което и настоящият състав
приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор
за услуги – подбор на персонал.
В приетата и подписана оферта /л. 75 от делото на СРС/ е посочено, че
клиентът заплаща 1000 лв. без ДДС за стартиране на проекта в срок от 5 дни от
подписване на офертата, като авансът не подлежи на възстановяване. От своя
страна въззваемият не представя доказателства, а и не твърди да е заплатил
уговореното, поради което и предявеният иск е основателен.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна
лихва. Както беше посочено, по – горе, вещото лице по СТЕ, изслушана пред СРС,
установява, че фактурата е изпратена от електронната поща на „Менпауър
България“ на 31.10.2017г. Съгласно приетата оферта авансовото плащане е дължимо
в срок от 5 дни от подписване на офертата, поради което ответникът е изпаднал в
забава, считано от 06.11.2017г. /денят, следващ последния ден, на който е
следвало да извърши плащането. За периода от 06.11.2017г. до датата на подаване
на исковата молба мораторната лихва възлиза на сумата от 210.11 лв., изчислена
с интернет калкулатор, поради което искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен до предявения от ищеца /въззивник в настоящето производство/ размер, с
оглед на диспозитивното начало.
Поради
несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да се отмени и вместо него постанови друго,
с което предявените искове бъдат изцяло уважени.
По
разноските:
Промяната в изхода на правния спор налага преразпределяне на направените
пред СРС разноски. „Д.“ ООД следва да заплати на въззивника „М.Б.“ ООД сумата
от общо 1220 лв., от които: 100 лв. държавна такса, 720 лв. адвокатско
възнаграждение, включително и за представителство по частната жалба във връзка
с допуснатото обезпечение и 400 лв. депозити за СТЕ и ССЕ.
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Д.“ ООД следва да заплати на
въззиваемия „М.Б.“ ООД сумата от общо 1026 лв., от които 50 лв. държавна такса,
576 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за СТЕ.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 20021873 от 22.01.2021г., постановено по гр. д. № 43444/2019г. на СРС, 119
с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „М.Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 3 по
предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД сумата от 1200 лв., представляваща
дължим аванс по договор, обективиран в оферта № **********/31.10.2017г., за посреднически
услуги по търсене, подбор и представяне на кандидати за работа, ведно със
законната лихва от 25.07.2019г. – датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 209.25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.11.2017г. до
24.07.2019г.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „М.Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 3, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1026 лв., представляваща
направените във въззивното производство разноски, както и сумата от 1220 лв.,
представляваща направените пред СРС разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.