№ 200
гр. **, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900192 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове по чл.432 КЗ във вр с чл.45
ЗЗД и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците С. К., К. К. и С. К. са деца на
починалата вследствие на ПТП **, на 42 г.
Сочи се, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен
път 1-5, км. 253+700 в землището на с. ***, при което се е движил л.а. „**“ с
per. № СН **, управляван от К. Н. К., който нарушил правилата за движение
по пътищата, като реализирал удар с движещото се МПС л.а. „**“ с peг. №**,
управляван от **. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на
пътничката в л.а. „**“ - **, както и телесни повреди и смърт на повече от едно
лица.
Посочва се, че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД
на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-**, което към
настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от К. К. нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С
оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на К. К. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на
**.
Твърди се, че за увреждащия л.а. „**“ с per. № СН **, с водач К. Н. К.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З**“ АД,
обективирана в полица №BG/33/122000927131 със срок на валидност от
1
29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС,
съгласно чл.492 от КЗ в размер 10420 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред З**“ АД с
писмо, получено от застрахователя на 19.01.2023 г., към която са приложени
всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета, по която
застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Считат,
че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на З**“ АД,
гр. ** за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.
В исковата молба се твърди, че в резултат на инцидента е загинала **, на
42 г. Същата е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания,
довели до смъртта й. Загиналата е била жена в работоспособна възраст, дейна,
активна и в добро здравословно състояние.
Била е отговорна и трудолюбива грижила се е всеотдайно за своето
семейство. Починалата е пътувала, за да присъства на о.с.з. по водено дело във
връзка с причинена смърт на нейната сестра при ПТП, настъпила през 2021 г.
Посочва се, че ищците С. К., К. К. и С. К. са деца на загиналата. Те
изключително тежко приемат смъртта на своята майка. Връзката между тях е
била изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения,
разбирали са се и взаимно са си помагали.
Починалата ** е загубила сестра си при ПТП през 2021 г. На 29.11.2022
г. е пътувала, заедно с роднините си, за да присъстват на делото във връзка със
смъртта на сестра й, когато се случва този инцидент, в който загива и тя.
Трагедията в семейството е огромна. След загубата на ** ищците
изпадат в много тежко емоционално състояние - постоянно плачат, станали са
отчуждени от приятелите си. Моралните страдания, търпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия им живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на ** е
особено трагично обстоятелство за тях, което завинаги променя живота им.
С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа
от своята майка, която винаги са имали и на която са разчитали през целия си
живот.
Ищците считат, че причинените им неудобства, болки и страдания
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат много
по-голямо значение и се оценяват в пъти по-високо.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
2
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво,
макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
причинената смърт.
Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение
на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото З**“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увредените имат право на пряк иск
срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес
да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените им неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени
от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна - с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените
граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника
З**“ АД, гр. **, да заплати на ищците С. А. К., К. А. К. и С. А. К. обезщетение
в размер на по 26 000 лв., частични искове от по 220000 лв. за всеки един от
тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им **.
Претендира се законната лихва върху сумите от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Молят съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй
като адвокатката на ищците е регистрирана по ЗДДС, като молят настоящата
молба да се счита за списък на разноски.
В съдебно заседание на 08.10.2024 г. съдът е допуснал увеличение на
предявените искове за неимуществени вреди от по 26 000лв. на по 180 000
лв., частични искове от по 220 000лв. за всеки един от ищците, за
причинените им неимуществени вреди вследствие на ПТП от 29.11.2022г.,
ведно със законната лихва, както е претендирана с исковата молба, до
окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът З**“ АД оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с
механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието
е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на
лек автомобил ** с per. № СИ ** - К. Н. К., тъй като в исковата молба са
изложени единствено твърдения за подобно поведение, без дори да се сочи в
какво то се изразява, какви действия е извършил водачът и какви правила за
движение по пътищата е нарушил.
Счита, че липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават
наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на
водача К. К., като е представен единствено Констативен протокол за ПТП с
3
пострадали лица, в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за
наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил
** с peг. № СН ** - К. К..
Посочва, че при липса на противоправно поведение на водача не може да
се приложи презумпцията за вина в гражданското право.
Сочи, че липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който
да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата
извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Ответникът посочва, че доколкото договорната отговорност на
Застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на
застрахованото лице, то не е налице и основание за ангажиране на
отговорността на З**" АД във връзка с предявените искове.
При условията на евентуалност, прави възражение за наличие на
независимо съизвършителство от страна на двамата водачи - участници в
ПТП, а именно на лек автомобил ** с peг. № ** – ** и на лек автомобил ** с
peг. № СН ** - К. Н. К., по отношение на причинените увреждания и
настъпилата смърт на **. За частта от вредите, причинени от водача **, следва
да отговаря pастрахователят по неговата гражданска отговорност, като водач
на лек автомобил ** с per. № ** - **.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата **, изразяващо се в нарушение на задължението за
ползване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил ** с peг. № **,
с което поведение е допринесла в изключително висока степен за
получаването на по-тежки по вид, степен и характер увреждания. В случай, че
пострадалата е била с поставен предпазен колан, тя не би получила тежките и
несъвместими с живота травми.
Предвид горното, в случай че съдът намери предявените от ищците
против ** искове за основателни, то моли да намали техните размери с
процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, а именно 50%.
Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на
ищците неимуществени вреди. Не съществува основание в закона, въз основа
на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени
вреди. Сочи, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, за вреди причинени от
непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. А според чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а
подлежи на доказване от страната, която претендира обезщетението, в
конкретния случай от настоящите ищци.
Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като
4
счита същите за прекомерно и неоснователно завишени, в противоречие с
обстоятелствата по настъпване на ПТП и принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.
Оспорва като неоснователни акцесорните искове за присъждане на
законна лихва за забава, предвид неоснователността на главните искове.
Оспорва акцесорните искове и с оглед началната дата на периода, за
който се претендира законна лихва за забава, а именно - 06.12.2022г., тъй като
ищците не сочат основанието за претендирания период, а задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е
регламентирано от специалната разпоредба на чл. 497 ал. 1 от КЗ.
Посочва, че ищците са предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от КЗ с молба от 19.01.2023г.,
както е посочено в исковата молба. С писмо – изх. № 002- 334/27.02.2023 г.
ответникът е изискал допълнителни документи, необходими за произнасянето
по образуваните преписки - краен акт от образуваното досъдебно
производство, автотехническа експертиза, протоколи от разпити на свидетели.
С писмо - изх. № 002-578/13.04.2023 г. на ищците е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение, поради обстоятелството, че не са представени
доказателствата, изискани по реда на чл.106 от КЗ, които имат значение за
установяване на основанието и размера на претенциите. Предвид липсата на
такива доказателства и по аргумент от чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ, З**“ АД не е в
забава, поради което не дължи лихва за забава.
Посочва, че при условията на евентуалност, предвид посочената
разпоредба, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, в случай на
основателност на главните искове е 19.04.2023 г. - датата, на която е изтекъл
тримесечния срок по чл.496, ал. 1 от КЗ, с оглед предявяване на претенциите
по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя с горепосочената молба от
19.01.2023 г. или датата, на която е налице произнасяне от страна на
застрахователя в рамките на тримесечния срок - 13.04.2023 г.
Оспорва размера на адвокатския хонорар на пълномощника на ищците, в
случай че същият надвишава минималните такива, определени с Наредба
№1/2004 г. на ВАС.
Моли в полза на З**" АД да се присъдят направените по производството
съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищците, с оглед обстоятелствата, че
ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица
„Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а. „**“, молят на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Оспорват всички възражения на ответното дружество като
5
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Считат, че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното
ПТП, вината и противоправното поведение на водача на л.а. „**“ К. К..
Сочат, че доколкото Констативният протокол за ПТП с пострадали лица
е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието,
същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП - датата на настъпване на ПТП,
участниците в него, мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобилите. Предвид и факта, че съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, считат, че
не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма, който не е част
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Излагат съображения.
Оспорват твърдението, че вина за ПТП има другия водач. Дори и да се
установи негово виновно поведение, следва да се има предвид, че при
съпричиняване на увреждането от няколко деликвента, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с един
от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредата до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него деликвент. Посочва съдебна практика.
Считат, че ответникът неоснователно навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, изразяващо
се в непоставен предпазен колан. От представените писмени доказателства не
може да се направи извода, че тя е извършила нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Следователно не са налице основания за намаляване размера на
претендираното обезщетение, в каквато насока е искането на ответното
дружество.
Считат също, че неоснователно ответникът оспорва размера на
предявените искове. Същите са съобразени от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците
вследствие смъртта на тяхната майка при процесното ПТП, а от друга страна -
с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2022 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение претенцията за лихви за забава, посочват, че при деликт,
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази
връзка следва да се има предвид, че задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е
чл.429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за
делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен
6
срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, което не се
оспорва от ответника, то за застрахователя възниква задължение за плащане
на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата
молба - 06.12.2022 г.
Сочат, че най - късният момент, от който възниква задължение за лихви,
е 19.01.2023 г., за която дата са представени доказателства, че от ищците е
постъпило уведомление до застрахователя.
В допълнение считат, че следва да се има предвид разпоредбата на
чл.107 от КЗ, която предоставя право и възможност - при желание от страна на
застрахователя да получи необходимата информация, съхранявана от органите
на МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да
удостоверяват настъпването на обстоятелствата за установяване на
застрахователното събитие и причините от него, както и да получава заверени
преписи от документи, което ответникът не е сторил.
Правят възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника
разноски.
В допълнителния отговор ответникът заявява, че оспорва
допълнителната искова молба изцяло по основание и размер.
Поддържа всички направени с първоначалния отговор възражения и
оспорвания относно основателността и размера на предявените искове за
заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и на акцесорните искове за
заплащане на законна лихва за забава.
Представя и моли съда да приеме като доказателства по делото,
сключените от всеки от тримата ищци договори за цесия с „**, по силата на
които всеки от ищците прехвърля част от вземането си от З**“ АД,
представляващо право на получаване на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на ** **.
Именно посочените вземания - предмет на договорите за цесия, са и
предмет на настоящото гражданско дело.
Съобразно размера на прехвърлените части от вземанията, като оспорва
изцяло предявените частични и пълни искове на тримата ищци, в допълнение
оспорва заявените от тях пълни размери на съдебните претенции и както
следва:
- Предвид прехвърленото от С. А. К., с Договор за цесия от 01.03.2023 г.,
вземане в размер от 30 0000 лв., оспорва предявената от нея съдебна
претенция за разликата от 190 000 лв. до заявените 220 000 лв.;
- Предвид прехвърленото от К. А. К., с Договор за цесия от 23.05.2023 г.,
7
вземане в размер от 50 0000 лв., оспорва предявената от него съдебна
претенция за разликата от 170 000 лв. до заявените 220 000 лв.;
- Предвид прехвърленото от С. А. К., с Договор за цесия от 23.05.2023 г.,
вземане в размер от 50 0000 лв., оспорва предявената от него съдебна
претенция за разликата от 170 000 лв. до заявените 220 000 лв.
По повод оспореното му възражение, свързано с механизма на
процесното ПТП, предвид липсата на безспорни доказателства за
противоправно и виновно поведение на водача на л. а. ** с peг.№ СН **,
заявява, че доказателствената тежест за наличието на деликтна отговорност,
съответно за отговорност на застрахователя е изцяло върху ищцовата страна,
като излага съображения.
Във връзка с изложените в допълнителната искова молба доводи
относно акцесорните искове за заплащане на законна лихва за забава,
уточнява, че визираната разпоредба на чл. 429 ал. 3 от КЗ е неотносима, тъй
като касае общата застраховка „Гражданска отговорност“.
Посочва, че задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба
на чл. 497 ал. 1 от КЗ. Предвид същата, в случай на основателност на главните
искове, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва за забава
върху размера на застрахователните обезщетения е 19.04.2023 г. - датата, на
която е изтекъл тримесечния срок по 496 ал. 1 от КЗ, с оглед предявяване на
претенциите по реда на чл. 380 от КЗ пред Застрахователя с молба от
19.01.2023 г. или датата, на която е налице произнасяне от страна на
застрахователя в рамките на тримесечния срок - 13.04.2023 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. на главен път 1-5, км. 253+700 в
землището на с. *** е настъпило ПТП между л.а. „**“ с peг. № СН **,
управляван от К. Н. К. и л.а. „**“ с per. № **, управляван от **.
В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътничката в
л.а. „**“ – **.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 36/07.12.2022 г., издадено
от кметството на с. **, община Н.о, ищците са наследници по закон / деца/ на
**, б.ж. на с.**, Общ.Н.о.
Във връзка с описаното ПТП е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на
ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-**, което към
настоящия момент не е приключено.
Не се оспорва обстоятелството, че за л.а. „**“ с peг. № СН **, с водач К.
8
Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З**“ АД,
обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от
29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.
Ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред
З**“ АД, като по случая са заведени щети за всеки от ищците. В
законоустановения срок, а и към настоящия момент застрахователят не е
заплатил обезщетения на ищците за претърпените от тях неимуществени
вреди, причинени от смъртта на тяхната майка **, причинена от
гореописаното ПТП.
С оглед изясняване фактическите обстоятелства по делото са назначени
първоначална и повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертизи.
Заключението на първоначалната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е изцяло оспорено от страните. Освен това от обясненията на
вещото лице – автоексперт в съдебно заседание на 09.04.2024 г. се установява,
че при изчисленията са съобразени свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел К. К., че в багажника на л.а. ** към момента на ПТП са се
намирали 305 кг. мед. По делото е представен Протокол за оглед на
веществени доказателства от 17.09.2024 г., от който е видно, че такъв товар в
багажника на л.а. ** не е установен. Тези твърдения също така не се подкрепят
от други доказателства по делото, поради което съдът намира тези твърдения
за недоказани..
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не следва да
възприема заключението на първоначалната комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, тъй като при изготвянето й са използвани
недостоверни данни. Поради това и експертизата не се коментира от съда в
настоящото изложение.
От заключението на повторната експертиза се установява следния
механизъм на настъпване на ПТП:
На 29.11.2022 г., около 11:25 ч., по ПП 1-5 в посока от север на юг се е
движил л.а. ** с peг. СН **, управляван от К. Н. К.. До водача, на предна дясна
седалка е пътувал Д. И.. Било е светлата част на денонощието. Пътният
участък бил прав, с наклон на спускане 2° на юг. Времето било облачно и
дъждовно, а пътната настилка е била мокра. В същото време, по същия път и в
същата посока, пред него се е движил л.а. ** с peг. № 470 М 074, управляван
от ** и пътници: ** И. - заемал предна дясна седалка, на средната седалка са
пътували **, ** А. и ** А., а на задната седалка - ** и **. На километър
+700
253, водачът на л.а. Сеат е спрял на крайпътна отбивка, след което е
предприел маневрата „Завиване в обратна посока“. Водачът на л.а. ** е
възприел л.а. Сеат като опасност за движението си и на разстояние 76,21 м е
завъртял кормилния кръг наляво, с намерението да предотврати удар между
двете МПС, като е навлязъл в източната пътната лента, предназначена за
насрещно движещите се ПС. Времето, за което л.а. ** изминава това
9
разстояние е 2,57 сек. Мястото на удара се намира на около 19,25 м южно от
ориентира т. Ор и на около 3,15 м - 4,75 м източно от западната граница на
платното за движение и заема част от двете пътни ленти. Видът на удара
между двата автомобила е страничен - кос. За л.а. ** ударът е настъпил в
предните му челни състави, а за л.а. Сеат - в странична лява част, в областта
на предната и задната врата. След удара, л.а. ** е продължил движението си
напред и е напуснал платното за движение на югоизток. Установил се е в
покой с предните си състави, насочени на югоизток така, както е описан в
протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В резултат на удара, л.а.
Сеат се е завъртял около вертикалната си ос в посока на часовата стр** и е
продължил движението си с предните си състави на югоизток. Напуснал е
платното за движение и се е установил в покой източно от него, с предните си
състави насочени на югоизток в непосредствена близост до л.а. **, вдясно от
него. В резултат на ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. Сеат и
пътниците ** А. и **. Другите пътници са получили различни по степен
телесни увреждания, като в резултат на уврежданията от ПТП, ** е починал
след няколко дни в болницата. Водачът на л.а. ** и пътникът до него също са
получили травматични увреждания. На двата автомобила са нанесени
материални щети.
Видно от експертизата, разрешената скорост в участъка, в който е
реализирано ПТП е 90 км/ч.
Автоекспертът е установил, че скоростта на движение на л.а. ** с peг.
СН **, управляван от К. Н. К., преди и по време на удара е около 106,56 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. Сеат към момента на удара е била 15,30 км/ч.
Скоростта на л.а. Сеат преди ПТП е нарастваща величина, от 0 км/ч до 15,30
км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. ** за скоростта му на движение със
скорост 106,56 км/ч е 112,97 м.
Опасната зона за спиране на л.а. ** при скорост на движение от 90 км/ч е
85,83 м.
Опасната зона за спиране на л.а. Сеат за скоростта му на движение със
скорост 15,30 км/ч е 7,45 м.
Преди да настъпи ПТП, водачът на л.а. ** е променил направлението си
на движение наляво, спрямо първоначалното си положение. Мястото на удара
заема част и от двете пътни ленти. Установено е от автоексперта, че към
момента на реакция на водача - въртене на кормилния кръг наляво, л.а. ** се е
намирал на разстояние от мястото на удара - 76,21 м, като времето,
необходимо на л.а. ** да измине разстоянието от момента на реакция на водача
с въртене на кормилния кръг наляво до мястото на удара е 2,57 сек.
В материалите, приложени по делото, има данни, че л.а. **, с peг. № **
се е движил в западната пътна лента на път 1-5 в посока от север на юг.
Водачът е напуснал платното за движение и е навлязъл в пътна отбивка,
намираща се вдясно и от там е предприел маневрата „Завиване в обратна
10
посока“. Има противоречиви данни за това, дали водачът на л.а. Сеат е спрял
преди да предприеме маневрата, поради което вещото лице е направило
анализ на пътната ситуация в два варианта:
- Анализ на пътната ситуация, при която водачът на л.а. Сеат
предприема маневрата „Завиване в обратна посока, като потегля от
крайпътната отбивка;
- Анализ на пътната ситуация, при която водачът на л.а. Сеат не
спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна
посока в движение, от нея.
В първата ситуация, при която водачът на л.а. Сеат предприема
маневрата „Завиване в обратна посока, вещото лице е разгледало хипотеза в
която л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка, от средата на пътната отбивка,
един метър преди да навлезе в пътната лента за движение на л.а. **. В тази
пътна ситуация към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка,
л.а. ** се е намирал на разстояние 114,25 м от мястото на удара. Към момента
на навлизане на л.а. Сеат в западната пътна лента на път 1-5, л.а. ** се е
намирал на разстояние 74 м от мястото на удара. Към момента на реакция на
водача на л.а. ** с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Сеат е изминал от
изходното си положение разстояние 0,92 м, т.е. към момента на реакция на
водача на л.а. ** с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Сеат се е намирал в
крайпътната отбивка и все още не е навлязъл западната пътна лента на път 1-
5.
От получените резултати експертът прави извода, че водачът на л.а. ** е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, както със скоростта си
на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от 90 км/ч, като предприеме
аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната
отбивка, тъй като опасната му зона за спиране и при двете скорости е по-
малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този
момент.
Ако водачът на л.а. ** предприеме аварийно спиране към момента на
навлизане на л.а. Сеат от крайпътната отбивка в западната пътна лента на път
1-5, той е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при
траекторията му на движение наляво, както със скоростта си на движение от
106,56 км/ч, така и със скорост от 90 км/ч, тъй като опасната му зона за
спиране и при двете скорости е по-голяма от разстоянието, на което се е
намирал до мястото на удара към този момент.
Ако към момента въртене на кормилния кръг наляво, водачът на л.а. ** е
предприел аварийно спиране и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се
разминали безопасно, като експертът е посочил, че този извод важи за всички
пътни ситуации.
Експертът е изследвал възможността на л.а. ** да премине зад л.а. Сеат,
ако запази разположението си в западната пътна лента, без да предприема
11
намаляване на скоростта или спиране, като е установил, че в този случай, той
би могъл да премине зад л.а. Сеат, но с дистанция, по-малка от безопасната.
Ако настъпи удар между двете МПС при тази ситуация, то той би бил със
значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м) и би настъпил в
задните леви състави на л.а. Сеат, като в този случай механизмът на ПТП би
бил различен от реално настъпилия.
В пътна ситуация, при която автомобил Сеат потегля от крайпътната
отбивка от позиция, в непосредствена близост до западната пътна лента на път
1-5, до навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, л.а. ** се е намирал
на разстояние 100 м от мястото на удара. Към момента на реакция на водача на
л.а. ** с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Сеат е изминал от изходното
си положение разстояние 0,40 м. От това следва изводът, че водачът на л.а. **
е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако се е движил с
максимално допустимата скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно
спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка и
навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона
за спиране е по-малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара към този момент.
Водачът на л.а. **, обаче е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при траекторията му на движение наляво, при скоростта му
на движение от 106,56 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента
на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка и навлизането му в западната
пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от
разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.
Изводът на автоексперта е, че ако водачът на л.а. ** запази
разположението на автомобила в своята пътна лента и предприеме
своевременно аварийно спиране, към момента на навлизане на л.а. Сеат в
западната пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те
биха се разминали безопасно.
Изследвана е възможността на л.а. ** да премине зад л.а. Сеат, ако
запази разположението си в западната пътна лента, без да предприема
намаляване на скоростта или спиране. В този случай, ако водачът на л.а. **
запази разположението си в дясната част на западната пътна лента, но не
предприеме намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране, той
би могъл да премине зад л.а. Сеат, но с дистанция, по-малка от безопасната.
Според експертизата, ако настъпи удар между двете МПС при тази ситуация,
то той би бил със значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м)
и би настъпил в задните леви състави на л.а. Сеат, т.е. механизмът на ПТП би
бил различен от реално настъпилия.
Анализирана е възможността на водача на л.а. Сеат да предотврати ПТП
при тази пътна ситуация, като изводът на вещото лице е, че водачът на л.а.
Сеат е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме
аварийно спиране към момента на отклоняване на л.а. ** наляво, тъй като
12
дължината на опасната зона за спиране на л.а. Сеат е по-голяма от
разстоянието, което е изминал до мястото на удара по платното за движение.
Експертът е разгледал пътна ситуация, при която водачът на л.а. Сеат не
спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна
посока“ в движение, от нея. В този случай, видно от направените в
експертизата изчисления, към момента на навлизане на л.а. Сеат в западната
пътна лента на път 1-5, л.а., ** се е намирал на разстояние 50 м от мястото на
удара. Водачът на л.а. ** е реагирал, като е завъртял кормилния кръг наляво,
когато автомобилът се е намирал на разстояние 76,21 м от мястото на удара.
От получените резултати следва изводът, че водачът на л.а. ** е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при траекторията му на
движение наляво, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и
със скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на
навлизане на л.а. Сеат от крайпътната отбивка в западната пътна лента на път
1-5 със скорост 15,30 км/ч, тъй като опасната му зона за спиране и при двете
скорости е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара л.а. ** към този момент.
Ако към момента на въртене на кормилния кръг наляво, водачът на л.а.
** е предприел аварийно спиране към момента на въртене на кормилния кръг
наляво и запази разположението на автомобила в своята пътна лента, не би
настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.
Безопасната странична дистанция ДВ при скорост 106,56 км/ч е 0,76 м.
Ако водачът на л.а. ** запази разположението си в дясната част на
западната пътна лента, но не предприеме намаляване на скоростта на
движение или аварийно спиране, той би могъл да премине зад л.а. Сеат, но с
дистанция, по-малка от безопасната. Ако настъпи удар между двете МПС при
тази ситуация, то той би бил със значително по-малка препокриваща площ
(най-много 0,21 м) и би настъпил в задните леви състави на л.а. Сеат, т.е.
механизма на ПТП би бил различен от реално настъпилия.
Вещото лице посочва следните причини за настъпване на процесното
ПТП от техническа гледна точка:
- субективните действия на водача на л.а. **, който към момента на
възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране
и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята
(западната) пътната лента.
- субективните действия на водача на л.а. **, който непосредствено
преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за
конкретния пътен участък;
- субективните действия на водача на л.а. Сеат, който е предприел
маневрата „Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с положението,
посоката и скоростта на движение на приближаващия се в посока от север на
юг л.а. **.
13
Видно от експертизата, водачът на л.а. „**“ е имал възможност да не
допусне ПТП.
Ако се приеме вариант 1.1., при който л.а. Сеат потегля от крайпътната
отбивка от средата на пътната отбивка, един метър преди да навлезе в пътната
лента за движение на л.а. **. (позиция № 1 от мащабна скица № 3):
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от
90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а.
Сеат от крайпътната отбивка, тъй като опасната му зона за спиране и при
двете скорости е по-малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото
на удара към този момент.
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на
кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те
биха се разминали безопасно.
Ако се приеме вариант 1.2., при който л.а. Сеат потегля от крайпътната
отбивка от позиция, в която е в непосредствена близост до западната пътна
лента на път 1-5 (мащабна скица № 4):
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако се е движил с максимално допустимата скорост от 90 км/ч, като
предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от
крайпътната отбивка и навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй
като опасната му зона за спиране е по-малка от разстоянието на което се е
намирал до мястото на удара към този момент.
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако запази разположението на автомобила в своята пътна лента и
предприеме своевременно аварийно спиране, към момента на навлизане на
л.а. Сеат в западната пътна лента. В този случай не би настъпил удар между
двата автомобила и те биха се разминали безопасно.
- Водачът на л.а. ** е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на
кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те
биха се разминали безопасно.
Ако се приеме вариант 2, при който водачът на л.а. Сеат не спира на
крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в
движение, от нея - мащабна скица № 5:
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на
кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те
14
биха се разминали безопасно.
В експертизата е изследвана техническата възможност водачът на л.а.
**, с peг. № ** да не допусне ПТП, като от резултатите, получени при
направените изчисления е видно, че водачът на л.а. Сеат е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към
момента на отклоняване на л.а. ** наляво, тъй като дължината на опасната
зона за спиране на л.а. Сеат е по-голяма от разстоянието, което е изминал до
мястото на удара по платното за движение.
При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат
предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне
движещия се от север на юг л.а. **.
При вариант 1.2. - Автомобил Сеат потегля от крайпътната отбивка от
позиция, в непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5 –
(мащабна скица мащабна скица № 4) водачът на л.а. Сеат е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно
спиране към момента на отклоняване на л.а. ** наляво, тъй като дължината на
опасната зона за спиране на л.а.Сеат е по-голяма от разстоянието, което е
изминал до мястото на удара по платното за движение.
При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат
предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне
движещия се от север на юг л.а. **.
При вариант 2. - Автомобил Сеат не спира на крайпътната отбивка, а
предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, от нея
(мащабна скица № 5), водачът на л.а. Сеат е нямал техническата възможност
да предотврати ПТП ако предприеме аварийно спиране към момента на
навлизането в западната пътна лента на път 1-5, тъй като дължината на
опасната зона за спиране на л.а. Сеат е по-голяма от разстоянието, което е
изминал до мястото на удара по платното за движение.
При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат
предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне
движещия се от север на юг л.а. **.
Видно от заключението на комплексната съдебно автотехническа
експертиза, при ПТП пострадалата ** е получила:
Гръдна травма - кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на
шест ребра в ляво и шест ребра в дясно, контузия на двата бели дроба,
разкъсване на левия бял дроб, набиране на кръв в лявата плеврална кухина -
около 800 мл.
Коремна травма - разкъсване на черния дроб и слезката, набиране на
кръв в коремната кухина - около 300 мл.
Счупване на дясната раменна кост. Разкъсване на ставната капсула на
дясната раменна става с отделяне на дясната ключица от нея.
Разчленяване на лявата кръстно-поясна става.
15
Счупване на срамната кост на таза в ляво.
Охлузвания на лицето.
Охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на горните и
долните крайници.
Малокръвие на трупа и вътрешните органи.
Оток на мозъка и белите дробове.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да са получени при процесното ПТП.
Причината на смъртта на Алилова е съчетаната гръдна и коремна
травма.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да са получени при процесното ПТП.
За да се индивидуализира механизмът на получените травматични
удреждания на Алилова, следва да се посочи движението на тялото й след
настъпване на удара. Тримата седящи пътници на средния ред седалки се
придвижват едновременно наляво, нагоре и напред спрямо вътрешността на
купето. Движението касае всеки един от тях. Движението на средната седалка
е блокирано от задната лява врата, която след удара е навлязла надясно и леко
назад в купето на автомобила. В резултат на инерционните сили и в условията
на поставен обезопасителен колан, тялото на Алилова се завърта наляво и
застава перпендикулярно със сагиталната си ос срещу вътрешната страна на
деформираната врата и получава тежките травматични увреждания, довели до
смъртта й. Охлузванията и кръвонасяданията на долния ляв крайник са
причинени от удари и триене в седалката на автомобила.
От направения оглед на л.а. Сеат вещите лица са установили, че
предпазният колан на лявата седалка, средния ред е блокирал в работно
положение.
Има обективни данни, че към момента на настъпване на ПТП,
пострадалата ** е пътувала с поставен предпазен колан - снимка № 10.
С оглед механизма на ПТП, деформациите по л.а., вида на ударите и
скоростта на движение, в конкретната пътна ситуация, предпазният колан
няма възпиращо действие върху движението на тялото встрани - наляво към
мястото на удара и в този смисъл, в конкретния случай, няма значение
използването му. Експертизата е категорична, че травмите са получени при
поставен предпазен колан.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото писмо от
ОП-** до З**“ АД, **, водач на л.а. „Сеат“ е неправоспособен водач и същият
не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от България. При
огледа на местопроизшествието в л.а. „Сеат“ е установено гръцко
свидетелство за управление на МПС. По ДП № 1228 зм 295/2022 г. е
назначена техническа експертиза, съгласно заключението на която
„Предоставеният за изследване документ – 1 бр. Свидетелство за управление
16
на МПС с № ** на името на *** от Р.България с дата на раждане 01.10.1984 г.,
издадено от Р.***** представлява неистински документ за управление на
МПС.“
Във връзка с механизма на ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят К. Н. К., водач на участвалия в ПТП л.а. „** А8“, в
дадените от него показания посочва, че е пътувал от гр. Сливен за гр. Хасково
с л.а. „** А8“, след селата е настъпило ПТП, извън населено място. Пред него
се е движил автомобил, който дал десен мигач и отбил в уширението в дясно
спрямо посоката на движение на двете превозни средства. Автомобилът не
спрял като отбил вдясно. След това изведнъж изскочил пред него, в неговото
платно. Автомобилът тръгнал да прави обратен завой пред л.а. „**“. Водачът
К. се движил със скорост 90-100 км/ч.
Според свидетеля, преди да започне обратния завой, автомобилът се
прибрал изцяло в отбивката в дясно и напуснал платното за движение. Преди
да започне маневрата за обратен завой автомобилът подал мигач, че се отбива
в дясно, ляв мигач не е подавал. За л.а. „**“ ударът бил челен, за другия
автмобил - в ляво откъм страната на водача. Ударът настъпил в лентата за
движение на л.а. „**“.
Свидетелят К. посочва, че превозвал с автомобила си 305 кг. отпадъчна
мед. След удара двата автомобила пресекли насрещната лента и се озовали в
нивата от лявата страна на пътя.
Времето било дъждовно. Свидетелят К. не помни дали в момента на
ПТП е валяло. Уведомил е застрахователя за настъпилото ПТП.
Свидетелят Д. С. И. е участвал съм в ПТП на 29.11.2022г. като пътник
в л.а. „**“, управляван от К. К.. Пътували за Хасково. Не помни след кое от
селата изскочил автомобил на пътя и се блъснали. След селото пътят имал
десен завой и надолу е прав. Свидетелят посочва, че пътното платно е с две
пътни ленти, по една лента за всяка посока на движение.
Свидетелят стоял отпред в дясно. Имало добра видимост. Пред тях
имало автомобил, в обратната посока нямало превозни средства. Автомобилът
пред тях влязъл в отбивката в дясно и направил обратен завой. Дал десен
мигач, влязъл в отбивката и рязко завил наляво. Не спрял преди да навлезе в
тяхната лента. Свидетелят посочва, че отбивката е дълга, свидетелят нямал
представа колко се е движил в нея автомобилът. Отбил се в отбивката, движил
се и направил обратен завой. Не може да каже какво разстояние е минал в
отбивката преди да направи обратен завой. Преди да навлезе в лентата за
движение на л.а **, този автомобил не подал ляв мигач. На 15 -20 метра пред
л.а ** този автомобил навлязъл в платното. Според свидетеля, К. не е
променял посоката си на движение преди да настъпи ударът. Не може да каже
под какъв ъгъл е бил автомобилът, който са ударили, но го ударили в лявата
страна - предна лява врата и задна. След удара и двата автомобила се
17
отклонили в ляво. Автомобилите след удара били долепени един за друг. К.
след удара излязъл от автомобила, питал как е, подал сигнал на 112, откопчал
колана на свидетеля И. и отишъл да помага на другите.
Свидетелят посочва, че в л.а.** имало 305 кг мед – метал, взета на
консигнация от Сливен, от фирма Метал инвест. Металът бил под формата на
фини косъмчета, сложени в чувал. Този чувал бил в багажника над кората.
Това били пет чувала. Не може да каже с какви размери са чувалите. Един
стандартен чувал можел да събере 150 кг мед. С К. К. имали пунктове за
отпадъци. В този ден били тръгнали за Хасково да носят медта за мостра. Там
щели да я предават. След инцидента линейките ги взели, не е виждал
автомобила, не знае къде е, не знае къде е тази мед.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и И. относно
наличието на товар. Видно от представения по делото протокол за оглед на
веществени доказателства от 17.09.2024 г. /лист 230 от делото/ такъв товар в
багажника на л.а. ** не е установен. Тези твърдения също така не се подкрепят
се от други доказателства, събрани по делото.
Свидетелят ** **ов И., е участвал в ПТП на 29.11.2022 г. Тръгнали за
Пловдив за дело, но шофьорът ** объркал пътя и минали по пътя за
Димитровград. Отбили на една отбивка. Говорили по телефона с бащата на **,
който им казал, че са объркали пътя и трябва да се върнат и да се качат на
магистралата. На отбивката автомобилът престоял около 15 минути, докато
говорили по телефона. След това ** предприел обратен завой. Бащата на ** не
бил в колата, били две коли. ** се огледал, ** също се огледал и нямало други
коли. ** обърнал колата, минали на другия път, тъкмо щял да изправи колата
и дошла една кола „**“ много силно, със 190 - 200 км/ч. Свидетелят извикал:
„**е, идва кола“. В отбивката един, два метра се движили в посока
Димитровград, огледали се, нямало кола. Участъкът бил прав. След по-малко
от пет секунди дошла кола. Не видели колата преди това. Колата дошла зад
тях. В този момент вече били минали междинната лента между двете платна и
били в насрещното.
След удара ** започнал да пита пътниците в автомобила дали са добре.
Според свидетеля, л.а.„**“ идвал много силно, тръгнал да отбива наляво,
ударът настъпил в насрещната лента за движение, насрещната за л.а. „**“.
След удара двете МПС се слепили и се установили в покой в полето. От л.а.
„Сеат“ ** е изхвърчала от колата, дъщеря му била със счупени ребра и не
можела да диша. Според свидетеля, имало добра видимост преди да започнат
да правят маневрата и нямало други МПС. Посочва, че не са бързали за
делото, за което са пътували.
Свидет**та ** Г. А. е внучка на **, починала при катастрофата, ** й е
леля. Участвала в ПТП на 29.11.2022 г. Посочва, че тръгнали от Н.о за
Пловдив за дело заради майка й. Сбъркали пътя. Отбили на една отбивка.
Обадили се по телефона. ** карал автомобила. До него стоял баща й **.
Свидет**та А. стояла отзад на втория ред в дясната страна, ** и **р от
18
другата страна, най-отзад стояли ** – отляво и брат й ** - отдясно. На
отбивката спрели за около 10 минути. По време на престоя двигателят на
колата не бил изключен. Чакали малко, защото говорили с бащата на ** на
отбивката да обясни на ** къде да обърне. След като приключил разговора, **
дал мигач и започнал да прави обратен завой. Свидет**та видяла само една
кола, която идвала с висока скорост към тях. Повече не помни какво е станало.
Всички гледали дали идва кола. Всички се обърнали да кажат на шофьора
дали идва кола. Нямало кола, чисто било.
След ПТП свидет**та била в безсъзнание. Помни само, че баща й й
помогнал да излезе от колата. Двете седалки най-отзад били счупени – на брат
й и на ** седалките. После дошла линейката и нищо друго не помни.
Във връзка с установяване на причинените неимущeствени вреди,
по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят **. е зет на ищеца С. **ов К.. Посочва, че ищците и
починалата ** живеели заедно в една къща в село **. Починалата и децата й
били близки. Помагали си. ** гледала децата на С., на К. и на С.. Помагала им
финансово. Работела в * в „**“, но я съкратили и работила 7-8 месеца в
чужбина, след което се върнала.
Преди инцидента ищците К., ИС. и С. нямали здравословни или
психически проблеми. След инцидента не били добре, плачели и тъжали.
Погребението на ** организирал баща й. Трите деца посещавали гроба,
сложили надгробен камък. Свидет**та посочва, че ищците си спомнят към
днешна дата за майка си, мислят си за нея, тъжно им е. Докато била жива **,
семейството се събирало по празници. Бащата на тримата живеел с майката до
преди 4-5 г. Сега е в **. Не се обажда. Разделили се в България и той заминал
за **, ** останала при децата си.
Свидет**та ** е свекърва на починалата **, баба на ищците С., К. и С.
К.и. За ПТП разбрала от внучка си С.. ** имала три деца – две момчета и едно
момиче. Всички живеели при св. * в с. **. Имали две къщи, една до друга,
отделени в отделни дворове. Много добре живеели. ** била на 12 г., когато се
оженила. След това съпругът й /синът на свидет**та/ я оставил при майка си
/свидет**та */ и заминал в чужбина, където заживял с друга жена.
** живеела в разбирателство с децата и свекърва си, никога не са се
карали. Била добра жена. ** помагала за внуците си – хранела ги, оправяла ги,
купувала им памперси, храни, давала пари на децата си.
След смъртта на **, С. и К. се преместили при семействата на жените си,
само С. останала да живее в с. **. С. има три деца – едното в шести клас,
другото във втори клас, третото е на три години. С. имал две деца, К. също
имал две деца. Свидет**та посочва, че С. и С. кръстили деца на майка си. Две
деца имало кръстени на **.
Всичките деца на ** ходели на училище. Преди инцидента не са
19
страдали от заболявания. Като малък С. често лежал в болницата с **, с
бъбрека не бил добре.
След смъртта на майка им децата станали много нервни, плачели,
викали. Сега започнали малко да свикват. Още ходели на гробищата, паметник
направили на майка си.
Свидетелят ** живее в с. **. Често се вижда с ищците, търсили са
неговата помощ. Семейството им било сплотено. Ходели навън да работят
сезонно – в *****, в ** последния път. Починалата и децата й живеели заедно,
сплотени били, макар, че имали проблем – майката и бащата се развели.
Бащата изчезнал. Продължили да живеят заедно - децата и майката.
До ПТП живеели заедно и след това продължавали. Починалата им
помагала финансово, ходела сезонно в ***** по няколко месеца. Децата на **
ходели на училище, докато се оженят. След като починала **, синовете й се
отделили, отишли в други села да живеят. Само дъщеря й С. останала в
къщата. Семейството било спокойно и работливо. Синовете работели –
единият в *, другият в **.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение за л.а. „**“ с peг. № СН **, с водач К. Н. К. със З**“ АД,
обективирана в полица №BG/33/122000927131 и със срок на валидност от
29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникване на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Ищците отправили до ответното дружество писмени застрахователни
претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получени
20
от З**“ АД на 19.01.2023г. В законоустановения срок, а и към настоящия
момент, застрахователят не е заплатил претендираните обезщетения.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че скоростта на движение на л.а. ** с peг. СН **, управляван от К.
Н. К. преди и по време на удара е била около 106,56 км/ч. Скоростта на
движение на л.а. Сеат към момента на удара е била 15,30 км/ч. Разрешената
скорост в участъка, в който е реализирано ПТП е 90 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. ** за скоростта му на движение със
скорост 106,56 км/ч е 112,97 м.
Опасната зона за спиране на л.а. ** при скорост на движение от 90 км/ч е
85,83 м.
Опасната зона за спиране на л.а. Сеат за скоростта му на движение със
скорост 15,30 км/ч е 7,45 м.
Според експертизата, преди да настъпи ПТП, водачът на л.а. ** е
променил направлението си на движение наляво, спрямо първоначалното си
положение. Мястото на удара заемало част и от двете пътни ленти. Установено
е от автоексперта, че към момента на реакция на водача - въртене на
кормилния кръг наляво, л.а. ** се е намирал на разстояние от мястото на удара
- 76,21 м, като времето, необходимо на л.а. ** да измине разстоянието от
момента на реакция на водача с въртене на кормилния кръг наляво до мястото
на удара е 2,57 сек.
Видно от експертизата, техническите причини за настъпване на
процесното ПТП, посочени от вещото лице са:
- субективните действия на водача на л.а. **, който към момента на
възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране
и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята
(западната) пътната лента.
- субективните действия на водача на л.а. **, който непосредствено
преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за
конкретния пътен участък;
- субективните действия на водача на л.а. Сеат, който е предприел
маневрата „Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с положението,
посоката и скоростта на движение на приближаващия се в посока от север на
21
юг л.а. **.
Видно от експертизата, водачът на л.а. „**“ е имал възможност да не
допусне ПТП както при пътна ситуация, при която л.а. Сеат потегля от
крайпътната отбивка от средата на пътната отбивка, един метър преди да
навлезе в пътната лента за движение на л.а. **, така и при ситуация, при която
л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка от позиция, в която е в
непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5, а също и при
вариант, при който водачът на л.а. Сеат не спира на крайпътната отбивка, а
предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, от нея.
Водачът на л.а. **, с peг. № ** е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП нито чрез предприемане на аварийно спиране към момента
на отклоняване на л.а. ** наляво при нито една от разгледаните пътни
ситуации. ПТП, обаче не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат предприеме
маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от
север на юг л.а. **.
Следователно, от правна страна, допуснатите от водача на л.а. **, с peг.
СН ** нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил л.а. **
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на З**“ АД следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди са доказани по
основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
22
отговорност на автомобилистите". Обезщетението следва да се определи към
датата на застрахователното събитие – 29.11.2022 г.
От съвкупната преценка на обсъдените гласни доказателства, съдът
приема за установено, че между ищците и починалата ** са съществували
пълноценни взаимоотношения на обич и привързаност. Били са сплотено
семейство, живеели са в една къща. ** се грижела за децата си, подпомагала ги
финансово, помагала е с грижи за внуците си. Ищците се осланяли на нейната
подкрепа и опора. Преживяната трагедия променила изцяло техния живот –
изпитват чувство на загуба, силна мъка и скръб, които се отразяват върху
цялостното им поведение. Скръбта по майка им не е преодоляна и ще
съпътства дните им завинаги.
Съдът отчита, че починалата е била в работоспособна възраст /42 г. /,
била е много грижовна към децата и внуците си. Съдебният състав отчита и
възрастта на ищците / към момента на 31г, 30г. и 26 г/, че същите работят и
имат свои семейства, на чиято подкрепа имат възможност да разчитат.
Преценявайки конкретните обстоятелства за случая - отношенията
между починалата и децата й, болезненото преживяване на загубата й, начина
на настъпване на смъртта, шокът, който безспорно са преживели ищците,
научавайки трагичната вест, както и икономическите условия в страната към
датата на процесното произшествие, намиращи отражение и в нивата на
застрахователно покритие - настоящият състав намира, че справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки от тримата
ищци e в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях.
По възражението за съпричиняване съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението
за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните, установени при условията на пълно и
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяване
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване, изразяващо се в неползване на предпазен колан към момента
на ПТП.
23
От направения оглед на л.а. Сеат вещите лица са установили, че
предпазният колан на лявата седалка, средния ред е блокирал в работно
положение. В експертизата е посочено, че има обективни данни, че към
момента на настъпване на ПТП, пострадалата ** е пътувала с поставен
предпазен колан. Въпреки това, с оглед механизма на ПТП, деформациите по
л.а., вида на ударите и скоростта на движение, експертите са посочили, че в
конкретната пътна ситуация, предпазният колан няма възпиращо действие
върху движението на тялото встрани - наляво към мястото на удара и в този
смисъл, в конкретния случай, няма значение използването му. Травмите са
получени при поставен предпазен колан.
С оглед установеното, съдът намира на за неоснователно и недоказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата **,
поради непоставяне на предпазен колан.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай ищците претендират законна лихва от 06.12.2022 г.
По делото е представено уведомление от К. Н. К., от което се установява, че
на 08.12.2022 г. същият е уведомил З**“ АД за настъпилото ПТП, като това е
и датата, от която следва да се присъди законна лихва.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер,
определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал. 2
ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по
чл.101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е
задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва
да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал.2, т. 5
24
НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на
извършената работа и размера на защитения интерес.
В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадали
лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на
автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при
ПТП. Направено е едно възражение на ответника за съпричиняване и
доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към
приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертиза и свидетелски
показания, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални
действия по такъв вид дела. Действително се касае до субективно съединени
искове, но фактическите обстоятелства, на които се основават, са едни и същи
и по трите иска. Представляваните от адвокат К. ищци имат един и същ
интерес и за осъществената от процесуалния представител защита на всеки от
тях са извършени едни и същи процесуални действия. Пред настоящата
инстанция не са били осъществени специфични действия за защитата на някое
от тези лица, като адв. К. е изградила обща защита на страните и е изложила
становище по повдигнатите в производството възражения. Поради това, съдът
намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на
оказаната правна помощ на ищците от адв. К., адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 25 000 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото, З**“ АД следва да заплати на адв. К.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците
С. К., К. К. и С. К. в размер на 25 000 с вкл. ДДС.
Видно от данните по делото З**“ АД е направило разноски за
експертизи в размер на 3850 лв. – депозит за експертизи. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 675лв., съгласно чл.25, ал. 2 вр. с
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или за трите иска в
размер на 2025лв. Или така общият размер на разноските е 5875лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят
направените от дружеството разноски по делото в размер на 998,75 лв. общо
тримата или по 332,92лв. всеки от ищците.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в размер на 700 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З**“ АД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 18 000 лв. и сумата от 581 лв., представляваща
възнаграждение за изготвяне на експертиза, изплатени от бюджета на
съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
25
ОСЪЖДА З**“ АД, гр. **, ***, ЕИК **** да заплати на С. А. К., с ЕГН
**********, К. А. К., с ЕГН ********** и С. А. К., с ЕГН **********, и
тримата с адрес с. **, общ. Н.о по 150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева/ за
всеки един от тях, частични искове от по 220 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на майка им **
при ПТП, настъпило на 29.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.12.2022 г. - датата на уведомяването на ответника за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 150 000 лв. до
претендираните размери от по 180 000 лв. за всеки от ищците, частични
искове от по 220 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА З**“ АД, гр. **, ***, ЕИК **** да заплати на адвокат П. К.
САК сумата 25 000 с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищците С. К., К. К. и С. К., съобразно
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА С. А. К., с ЕГН **********, К. А. К., с ЕГН ********** и С.
А. К., с ЕГН **********, и тримата с адрес с. **, общ. Н.о да заплатят на З**“
АД, гр. **, ***, ЕИК **** направените разноски по делото в размер на 998,75
лв. общо за тримата или по 332,92лв. за всеки от ищците С. А. К., К. А. К. и С.
А. К..
ОСЪЖДА З**“ АД, гр. **, ***, ЕИК **** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 18 000 лв. за държавна
такса, както и сумата 581 лв, представляваща разноски, платени от бюджета
на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
26