МОТИВИ:Тъжителят В.С.И. *** подсъдимия С.Н.М. *** престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и в
престъпление по чл.144 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че тъжителят
живее в с.Г., като в съседство живее и бабата на подсъдимия. Твърди, че
съпругът на сестрата на подсъдимия дължал на брата на тъжителя сумата от 500
лева и конфликтът между него и подсъдимия произтичал от това задължение.
Твърди, че на 20.07.2020 година, около обед прибирайки се в дома си видял на
улицата подсъдимия и негови роднини, като подсъдимият викал и псувал. Твърди,
че влязъл в дома си и от брат си научил какво се било случило, както и че му
бил разбит гаража от подсъдимия и неговия дядо. Твърди, че е излязъл от дома си
и видял, че вратата на гаража е отворена. Твърди, че след това е подал сигнал
на тел.112, като съобщил, че гаражът му е разбит. Твърди, че малко след това на
место пристигнал полицейски патрул и той излязъл и започнал да обяснява на
органите на полицията за случилото се. Твърди, че е обяснил на подсъдимия,
който бил пред дома му, че брат му щял да подаде жалба, при което подсъдимия му
казал, че знае как подкупва фонд „Земеделие“ и проверяващите, че го нарекъл
крадец, измамник, мизерник, мръсник и го напсувал два пъти на майка и с това
инцидента приключил. Твърди, че след около половин час му позвънила свид.Аделина Борисова, която му казала, че подсъдимият е
пред дома и с брадва. Твърди, че вечерта около 19,00 часа е отишъл до
животновъдния си обект, регистриран на улица „Н.П.“ №7, за да види животните си
и там научил от жената, която му гледа животните, че подсъдимият е обикалял
улицата, псувал е и се е заканвал, че ще пали тъжителя и ще му унищожи
животните. Твърди, че след известно време се е качил в автомобила си, с който
бил дошъл и потеглил, като срещу себе си видял, че подсъдимият е спрял лекия си
автомобил на средата на улицата, за да не може да мине. Твърди, че е подал
сигнал с клаксона на автомобила и след няколко такива сигнала подсъдимият
излязъл от дома си, като бил ядосан. Твърди, че подсъдимият приближил
шофьорската врата на автомобила му и се опитал да я отвори, но тъжителят се бил
заключил. След като не отворил вратата започнал да нанася удари по стъклото с
юмрук, да псува тъжителя на майка и да се заканва, че ще го унищожи и пребие,
че ще напръска пчелите на тъжителя с мухозол, че ще
го запали. Твърди, че се е обадил на тел.112 два пъти и стоял заключен в
автомобила до пристигането на органите на полицията. Твърди, че последните го
видели в автомобила, както и че автомобила на подсъдимия бил паркиран на
пътното платно. Твърди, че след намесата на органите на полицията инцидентът
приключил, както и че за случилото се е подал жалба.
Моли да бъде признат
подсъдимият М. за виновен за посочените по-горе престъпления по чл.148 ал.1 т.1
във връзка с чл.146 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1от НК и по чл.144 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание, както и
да бъдат приети за съвместно разглеждане и предявените граждански искове и да
бъде осъден да му заплати сумата от по 2000 лева за причинените му
неимуществени вреди от деянията.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият М. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, като твърди, че не разбира обвиненията. Твърди, че
на дата 20.07.2020 година сутринта е посетил кафене и там разбрал, че брата на
тъжителя е взел скутера на племенника на подсъдимия. Твърди, че е посетил дома
на дядо си, където се уверил за станалото, както и че неговата сестра и дядо са
потърсили брата на тъжителя, но той не се показал. Твърди, че сестра му се
обадила по неговия телефон на тел.112 и подала сигнал за отнетия скутер.
Твърди, че в последствие пристигнали органите на полицията, установили, че
гаража на тъжителя не бил разбит и съставили протокол. Твърди, че казали на
органите на полицията за взетия скутер, а от своя страна тъжителят заявил, че
съпруга на сестрата на подсъдимия дължи на брата на тъжителя сумата от 300 лева
и тъжителят заявил, че докато не се върнат парите няма да върнат скутера.
Твърди, че сестра му е предала на брата на тъжителя сумата от 300 лева. Твърди,
че после си тръгнали и тъжителят се обадил на А.Б.да се „закача“ с подсъдимия.
Твърди, че в последствие тъжителят дошъл с автомобил до животните си и след
като си тръгнал започнал да свирка с клаксона, че колата на подсъдимия му
пречела и не могъл да мине. Твърди, че е излязъл и е видял, че тъжителят може
да мине, както и че същият е подал сигнал, на който пристигнали органите на
полицията. Твърди, че и полицаите са видели, че тъжителят може да мине, но
тъжителят настоял и полицаите съставили на подсъдимия акт за нарушение. Твърди,
че са му били съставени два акта за нарушение. Твърди, че е поместил автомобила
си. Твърди, че е помагал на тъжителя и че няма нищо вярно от посоченото в
тъжбата. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му две обвинения, както и да бъдат отхвърлени
предявените граждански искове.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото
свидетели-Б.М.М., Ф.Б.А., М.Б.А., Д.Н.М., Н.Д.А., Б.В.Н.,
С.И.С., А.Л.Л., А.С.Б., М. С.Д., П.В.П., М. С М , заключението на съдебно-техническата
експертиза, приетите и приложени по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят В.И. и подсъдимият С.М. ***.
По делото безспорно се установява, че свид.М. М ,
който живее на съпружески начала със сестрата на подсъдимия дължал определена
сума пари на брата на тъжителя. Установява се също, че на дата 20.07.2020
година брата на тъжителя взел от дома на дядото на подсъдимия мотопед-скутер,
който отказал да върне докато не му бъдат върнати парите, дължими от свид.М.. Установява се, че около обед на 20.07.2020 година
тъжителят се прибрал в дома си, научил от брат си за случилото се и подал сигнал на тел.112, като съобщил,
че гаражът му е разбит. На место пристигнал полицейски патрул и тъжителят
излязъл и започнал да обяснява на органите на полицията за случилото се.
Установява се също от показанията на полицейските служители посетили сигнала, че
гаражът на тъжителя не бил разбит. Установява се също, че сестрата на
подсъдимия- свид.Д М.ова предала на
брата на тъжителя сумата от 300 лева и мотопеда и бил върнат.
На 20.07.2020 година, вечерта тъжителят отишъл до
животновъдния си обект, регистриран на улица „Н.П.“ №7, за да види животните си,
като пристигнал с автомобил на мястото. Спрял автомобила, посетил обекта и
когато си тръгвал и бил в автомобила установил, че е може да премине, тъй като
автомобила на подсъдимия бил спрян на средата на пътното плато и му пречел.
Тъжителят подал сигнал с клаксона на автомобила и изчакал, но тъй като никой не
изместил автомобила на подсъдимия, тъжителят отново подал сигнал с клаксона.
Тогава се появил подсъдимият М., който бил ядосан и излизайки на улицата
започнал да псува тъжителя на майка, да го приканва да излезе от колата и му
казал, че оттук няма да мине. Тъжителят заключил вратите на автомобила и
останал в него, а от своя страна подсъдимият продължавайки да псува се заканил,
че ще пребие тъжителя, че ще го смачка, ще му счупи и двата крака и ще му вземе
живота, като изричайки посочените думи подсъдимият хванал шофьорската врата и
се опитал да я отвори и след като не успял започнал с юмруци да удря по
стъклото на автомобила. Тъжителят се изплашил от случващото се и подал сигнал
на тел.112 и тъй като подсъдимият не спирал да се заканва и обикалял
автомобила, за да отвори някоя от вратите тъжителят подал нов сигнал на същия
телефон. На место пристигнали органите на полицията-свидетелите С. и П. и
установили, че автомобила на подсъдимия е паркиран в средата на улицата и по
този начин пречел на движението и пречел на тъжителя да мине със своя автомобил
и едва след пристигането на органите на полицията подсъдимият изместил автомобила
си и освободил движението. По делото се установява, че на подсъдимия са били
съставени два акта за нарушение от органите на полицията, както и че след
намесата на органите на полицията инцидентът приключил
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели-Б.М.М., Ф.Б.А., М.Б.А., Н.Д.А., Б.В.Н., С.И.С., А.Л.Л., А.С.Б.и П.В.П., тъй като първите трима свидетели и
свидетелката Борисова са очевидци на това, че подсъдимият е бил спрял
автомобила си по средата на улицата и е пречел на тъжителя да премине с
автомобила си, очевидци са също и на деянията на подсъдимия и са категорични в
съдебно заседание, че именно подсъдимият излизайки от дома си е псувал тъжителя
на майка и го е приканвал да излезе от колата, като му заявил, че оттук няма да
мине. Същите свидетели са очевидци и на това, че тъжителят е останал заключен в
автомобила си, както и на това, че подсъдимият продължавайки да псува се
заканил, че ще пребие тъжителя, че ще го смачка, ще му счупи и двата крака и ще
му вземе живота, като изричайки посочените думи подсъдимият хванал шофьорската
врата и се опитал да я отвори и след като не успял започнал с юмруци да удря по
стъклото на автомобила, не спирал да се заканва и обикалял автомобила, за да
отвори някоя от вратите. Това, че автомобилът на подсъдимия е бил паркиран на
средата на пътното платно и е пречел на тъжителя да премине със своя автомобил
се установява и от показанията на свидетелите С. и П., който пристигайки на
место са разпоредили на подсъдимия да помести автомобила и едва тогава същият
го е изместил и освободил платното за движение. Съдът приема за обективни показанията
на посочените свидетели, тъй като същите са очевидци на деянията на подсъдимия,
показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са и взаимно
допълващи се помежду си.
По отношение на
показанията на сестрата и дядото на подсъдимия, съдът дава вяра частично на техните
показания само и доколкото същите не противоречат на изложената фактическа
обстановка и на показанията на свидетелите посочени по-горе, на които съдът
дава изцяло вяра, като е безспорно, че и двамата свидетели премълчават факти и
обстоятелства свързани с деянията на подсъдимия, като по отношение на премълчаното от тях, приема,
че същите имат право да се възползват от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК, тъй
като са близки роднини на подсъдимия.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
намира за доказано по безспорен начин, че от обективна и субективна страна
подсъдимият М. е извършил престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146
ал.1 от НК.
Обект на престъплението в конкретното
наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи спазването
неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на обидата
се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие.
От събрания по делото доказателствен
материал по категоричен и безспорен начин, се установи, че подсъдимият е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, а
именно „да ти еба майката“. Тези думи освен, че са били насочени към тъжителя
са били отправени от подсъдимия в присъствие на тъжителя. Цитираните думи,
явяващи се ругатни, псувни, се считат за обществено неприемливи и обидни,
доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на казващият ги
към този, към който са отправени. Безспорно изразът е с обиден характер и е бил
лично възприет от тъжителя. Засегнати са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека, в
случая тъжителя. С думите си подсъдимият е изразил отрицателната си,
презрителна оценка за личността на тъжителя и е засегнал честта и достойнството
на същия, собствената му оценка за неговата личност, имайки предвид негативното
съдържание на използваната обида. Подсъдимият
съзнателно е изрекъл обидните думи в присъствието на тъжителя, изрекъл ги е на
висок глас, думите са били чути от намиращите се на мястото свидетели, като по
този начин подсъдимият е целял да засегне честта и достойнството на тъжителя.
Подсъдимият много добре е съзнавал, че случилото се става в близост до свидетелите
и че отправените обидни думи по адрес на тъжителя ще станат достояние на голям
брой лица. От чутите думи, казани по отношение на тъжителя, последният се
почувствал обиден, унизен и злепоставен пред намиращите се на место свидетели. Съдът
приема, че е налице квалифициращият признак-обида, нанесена публично, тъй като
съдебната практика е категорична, че за да е съставомерно
по този признак деянието, обидата следва да е изречена в присъствието на
две-три и повече лица, като видно от събраните по делото гласни доказателства
деянието е осъществено именно по посочения начин.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че отправяйки към тъжителя цитираните думи /изразът/
на публично място, в присъствието на тъжителя и намиращите се на место
свидетели, ще засегне личността на тъжителя и последният ще се почувства обиден
и унизен.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.148 ал.1
т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна
страна от подсъдимия М., като от обективна страна на дата 20.07.2020 година в
с.Г., Ловешка област, на улица „Н.П.“ №7 е обидил на публично място В.С.И. ***
негово присъствие, като го напсувал с думите „ще ти еба майката“, с което
унижил честта и достойнството му, а от субективна страна е извършил деянието умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
По този начин подсъдимият М. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146
ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от НК и му
наложи наказание глоба от 3000 лева в полза на държавата, като го оправда по повдигнатото му обвинение, затова
да е извършил същото престъпление на дата 20.07.2020 година около обед в с.Г.,
Ловешка област, улица „Х.Б.“ №41, при условията на продължавано престъпление по
чл.26 ал.1 от НК, както и затова да е обидил В.С.И. с думите „крадец“,
„измамник“, „мизерник“ и „мръсник“, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установи по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М. е
извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1
от НК, както и да е обидил тъжителя с думите „крадец“, „измамник“, „мизерник“ и
„мръсник“.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия М. като взе
предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна
степента на обществена опасност на деянието и упоритостта на подсъдимия при
осъществяването му, а от друга-чистото съдебно минало на подсъдимия, поради
което наложи наказанието на подсъдимия М. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минимален размер предвиден в закона, а именно
глоба в размер на 3000 лева, за да се въздейства възпиращо-предупредително и
възпитателно, както на осъдения, така и на останалите членове на обществото.
При така установената по-горе по несъмнен и безспорен
начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице и престъпление по
чл.144 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия М.,
като от обективна страна на дата 20.07.2020 година в с.Г., Ловешка област, на
улица „Н.П.“ №7 е отправил закана на В.С.И. *** престъпление против неговата
личност, че ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи и двата крака, че ще му
вземе живота и това заканване е възбудило у тъжителя основателен страх за
осъществяването му и по този начин обективирал чрез
думи заканата си по отношение на пострадалия. Съдът приема, че заканата от
подсъдимия е била направена по начин, който съобразно обстановката, а именно,
че пострадалият и подсъдимият са от едно и също село, че пострадалият минава
покрай дома на подсъдимия, за да наглежда животновъдния си обект,
обстоятелството, че подсъдимият е псувал на майка пострадалия, че го е приканвал
да излезе от колата и му казал, че оттук няма да мине, че продължавайки да
псува се заканил, че ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи и двата крака и ще
му вземе живота, като изричайки посочените думи подсъдимият хванал шофьорската
врата и се опитал да я отвори и след като не успял, тъй като тъжителят бил
заключил вратите, започнал с юмруци да удря по стъклото на автомобила, да
обикаля автомобила, за да отвори някоя от вратите, което накарало и тъжителя да
подаде два сигнала на тел.112, поради което съдът приема, че е несъмнено, че
тъжителят изпитва страх от подсъдимия. Всичко това сочи, че отправената закана
е могла и е възбудила основателен страх у пострадалия, че престъплението ще
бъде осъществено, предвид изречените думи и действията на подсъдимия и
поведението му дори и след деянието. Ето защо съдът приема за безспорно
установено по делото, че заканата против личността на тъжителя е била възприета
от пострадалия и е могла да възбуди основателен страх от осъществяването и, а
от субективна страна подсъдимият е осъществил деянието умишлено, като е
съзнавал съдържанието на заканата, изречена по отношение на пострадалия,
съзнавал е също, че тя е била възприета от него като действителна заплаха,
предвид изречените думи от подсъдимия и предвид неговите действия.
По описания начин подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.144 ал.1 от НК, поради
което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия
кодекс му наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание за
изпитателен срок от 3 години, като оправда подсъдимия по
повдигнатото му обвинение при условията на продължавано престъпление по чл.26
ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М. е извършил престъплението при
условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия М. като взе
предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна
упоритостта на подсъдимия при извършване на деянието и негативното му отношение
по адрес на пострадалия, а от друга чистото му съдебно минало, поради което
наложи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно от 6 месеца лишаване от свобода, като прие, че целите на така
наложеното му наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание на подсъдимия за изпитателен срок от 3 години, за да
се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдения, така
и на останалите членове на обществото.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия М. едно общо наказание, а именно от 6 месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното на М.
общо наказание за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.23 ал.3 от НК, съдът присъедини
отчасти към така наложеното на
подсъдимия М. общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението, на
което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и
наложеното на подсъдимия наказание глоба, но в размер на 1500 лева в полза на
държавата.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 2000 лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1
т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК и законна лихва от датата на увреждането. С
оглед на изложените по-горе мотиви относно наличието на престъпление, неговото
авторство и вина, съдът намира искът за доказан по основание, тъй като по
делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление по чл.148
ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие се
събраха безспорни доказателства, че от отправената от подсъдимия към тъжителя
обидна фраза, последният се е почувствал обиден, засегнат и злепоставен. Искът
за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителя от подсъдимия от
нанесените обидни думи, съдът счита, че се явява доказан по основание, тъй като
по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление „обида“.
Причинените на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
чувството му за достойнство и чест са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на дееца и е налице причинна
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Относно размера на
претенцията, съдът счита, че същият следва да бъде уважен, съгласно и
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, частично за сумата от 1000 лева, който се явява
най-справедлив и съответстващ на претърпените неимуществени вреди от тъжителя,
като за разликата до пълния претендиран размер от
2000 лева, гражданския иск като неоснователен и недоказан отхвърли.
С оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на
пострадалия след деянието, претърпените от него страхове, неудобства,
притеснения, съдът уважи предявения граждански иск за деянието по чл.144 ал.1
от НК за неимуществени вреди по справедливост в пълен размер като осъди
подсъдимия М. да заплати на пострадалия сумата от 2000 лева за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното и издължаване.
С оглед на изложените съображения съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: