№ 2702
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100503266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20009034 от 31.01.2022г. по гр. д № 21286/ 2020г. на Софийския
районен съд, 82 състав, К. Р. К. е осъден да плати на Ц. Л. Т. сумата 4620 евро,
представляваща наемна цена за периода 01.01.2019г.- 15.11.2019г., съгласно договор за
наем от 07.12.2018г.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника
К. Р. К.. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон. Същият изразява несъгласие с
извода на първоинстанционният съд, че за него е възникнало задължение за плащане на
наемна цена за периода 01.01.2019г.- 15.11.2019г. В тази връзка развива съображения,
че в подписаното споразумение от 05.11.2019г. страните са посочили, че ответникът
следва да плати наемната цена за м. октомври 2019г. При това положение,
жалбоподателят счита, че с подписване на това споразумение са уредени отношенията
между страните. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Л.
Т., с който оспорва същата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение
като валидно, допустимо и правилно.
1
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
сключен договор за наем, съгласно който ищцата в първоинстанционното
производство се задължил да предостави на ответника ползването на имот, намиращ се
в гр. София, ул. “*******, а ответникът в първоинстанционното производство- да
плаща наемна цена в размер на 821,45 лева. В исковата молба са наведени твърдения,
че ответникът не изпълнил задължението си да плати наемната цена, поради което на
05.11.2019г. между страните е сключено споразумение, по силата на което страните са
постигнали съгласие наемателят да плати на наемодателя една наемна цена- за м.
октомври 2019г., а платения депозит ще бъде използван за плащане на разходите,
свързани с ползването на имота. Страните са се договорили наемателят да предаде
ползването на имота до 11.11.2019г. и в този срок- да върне ключа за имота. Ищецът
навежда твърдения, че ответникът не изпълнил поетите със споразумението
задължения, поради което ищецът развалил споразумението. Предвид изложеното,
ищецът счита, че ответникът е останал задължен за наемната цена за периода
01.01.2019г.- 15.11.2019г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. Р. К., действащ чрез назначения му особен процесуален представител, с
който оспорва предявените искове. Релевират се доводи, че със сключеното
споразумение страните са приели за установено, че наемателят дължи на наемателя
наемната цена за м. октомври 2019г., като страните са посочили, че след плащане на
посочената сума, наемателят няма задължения към наемодателя, освен при вреди на
имота. В тази връзка сочи, че платеният от наемателя депозит е достатъчен за
погасяване на задължението за наемна цена за м. октомври 2019г .
Не се спори между страните, а и се установява от събраните между страните, че
на 07.12.2018г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, с
предмет апартамент, намиращ се в гр. София, ул. “*******. Страните са се договорили
наемната цена да бъде в размер на 420 евро. Страните са постигнали съгласие
договорът да бъде сключен за срок от една година. Съгласно чл. 4.1 договора
наемателят плаща депозит в размер на една наемна вноска. посочено е, че
наемодателят има право да задържи платения депозит при неизпълнение от наемателя,
при неизпълнение с парична равностойност повече от една наемна вноска или за
повече от 30 дни. При това положение наемателят не се освобождава от задължението
си да изпълни задължението си в частта над стойността на депозита.
На 05.11.2019г. между страните е сключено споразумение, по силата на което
страните са постигнали съгласие наемателят да плати на наемодателя една наемна
2
цена- за м. октомври 2019г., а платения депозит ще бъде използван за плащане на
разходите, свързани с ползването на имота. Страните са се договорили наемателят да
предаде ползването на имота до 11.11.2019г. и в този срок- да върне ключа за имота.
Страните са посочили, че след плащане на посочената сума, наемателят няма
задължения към наемодателя, освен при вреди на имота.
С нотариална покана от 05.12.2019г., връчена на ответника по реда на чл. 47
ГПК на 21.1.2020г., на последния е даден 3- дневен срок да изпълни задълженията си,
произтичащи от споразумението, а именно да плати наемната цена за м. октомври
2019г. и освободи имота, като при неизпълнение на тези задължения, спогодбата ще се
счита за развалена.
Съгласно чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват съществуващ
спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки. Със спогодбата могат
да се изменят или погасят съществуващи задължения или да поемат нови задължения
спрямо правоотношението, което уреждат. Процесното споразумение има правната
същност на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй
като с него страните по едно правоотношение по договор за наем са установили
задълженията на длъжника- наемател и чрез взаимни отстъпки са прекратили един
съществуващ спор. Със спогодбата е постигнато съгласие между страните наемателят
да плати наемната цена за един месец и предаде имота на наемодателя, като с това
отношенията между страните се считат за уредени.
Настоящата инстанция приема, че фактическият състав, визиран в хипотезата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е изпълнен и по отношение на договора за спогодба. Конкретиката на
случая сочи, че наемодателят е дал срок на наемателя да изпълни произтичащите от
спогодбата задължения. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си. В
настоящия случай по делото не са представени доказателства в тази насока. При това
положение за ответника е налице пълно неизпълнение. С оглед изложените
съображения и предвид липсата на последвало изпълнение от страна на ответника,
съдът намира, че на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД визираното споразумение следва да се
счита развалено.
Предвид това страните са продължили да бъдат обвързани от договора за наем.
За да бъде уважен искът по чл. 232, ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено наличието на валидно наемно правоотношение между страните в
рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищцата размер, че
последната е изпълнила своето задължение да предаде имота на ответника и че същият
не е заплатил уговорената наемна цена за процесния период. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, установяване на сключването на договор
за наем и изпълнение на произтичащите от него задължение за наемодателя в тежест на
3
ищцата. Установяване на обстоятелството, че наемната цена е платена е в тежест на
ответника.
Конкретиката на случая сочи, че от събраните писмени доказателства. От
представения договор се установява, че между страните е сключен договор за наем.
договорът е подписан от ответника, поради което следва да се приеме, че изявленията в
договора са се осъществили така, както е записано в него. На следващо място по делото
не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнение на задължението на
ответника да плати наемните вноски. Противно на изложеното от ответника
установяването на това обстоятелство е в тежест на ответника.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове и тяхното
уважаване.
Първоинстанционният съд е достигнал до аналогичен краен извод, което налага
обжалваното решение и неговото потвърждаване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20009034 от 31.01.2022г. по гр. д № 21286/ 2020г.
на Софийския районен съд, 82 състав.
ОСЪЖДА К. Р. К., с ЕГН ********** да плати на Ц. Л. Т., с ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в месечен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4