Р Е Ш Е Н И Е
№ 260082 / 24.8.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......809 ...по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ищецът ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р.С.-Ч., с която молба са предявени обективно съединени установителни
искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД против Ф.М.Х. /И./, ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че същия му дължи следните суми:
139,77 лева (сто
тридесет и девет лева и 77 стотинки), представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 04.
09. 2018 г. до 01. 12. 2018 г.;
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 23. 10. 2018 г. до 27. 05. 2020 г. в размер на 21,97 лева (двадесет
и един лева и 97 стотинки), ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 28. 05. 2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Освен това ищецът посочен по-горе моли съда да
постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство, както и направените разноски по ч. г. д. № 396 / 2020 г. па описа на КбРС
на основание чл. 78 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закон за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащи през процесния период са били Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10. 05. 2008 г. влезли в сила на 27.
06. 2008г.. Твърди се, че съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия ,същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството. Твърди
се също така, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество
е поело задължения да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника, находящ се в гр. Карнобат, обл. Бургас, ул. Арда № 32, ап.1, индивидуализиращ се с ИТН 4093372- временно захранване- жилищна сграда,
като за Ф.М.Х. е открит клиентски номер **********. Твърди се, че ответника от своя страна
съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, в качеството си на собственик на
недвижимия имот се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по начина определени в чл. 18, ал. 1
и ал. 2 от ОУ. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си ищцовото дружество
е доставило на обекта на Ф.М.Х. за периода от 04. 09. 2018 г. до 01. 12. 2018
г., електроенергия на обща стойност 139, 77 лева, която не е заплатена и поради
забава в заплащането на консумираната ел. енергия ответника дължи законна лихва
в общ размер на 21, 97 лева за периода от 23. 10. 2018 до 27. 05. 2020 г.
Законна лихва се дължи и от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
които са приети и разгледани от съда- фактури, ОУ, пълномощно, справка от
Агенция по вписвания на името на ответницата. Направени са искания за допускане
на други писмени доказателства и експертизи.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника, чрез
назначеният му особен представител е оспорил така предявените искове както недопустими,
алтернативно като неоснователени по размер така и по основание, като е изтъкнал
следните съображения: Счита исковата претенция за недопустима, като според него
не е налице идентичност между вземането
предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вземането, чието
съществуване ищецът е поискал да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК.
Посочва се, че с установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, кредиторът
има правен интерес да установи само съществуването на вземането си, за което му
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- както досежно размера на
вземането си , така и досежно основаниенто, за което ищецът е заявил, че е
възникнало вземането му, поради което исковата молба следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото прекратено като недопустимо. При
условията на евентуалност се твърди, че ответника не дължи сумата съгласно
приложените фактури, както и законната лихва върху тази сума, по причина, че в
процесния обект с адрес: гр. Карнобат, ул. Арда № 32, ап. 1 никога не е
използвана електроенергия, още по малко на такава стойност. Твърди се, че
липсва яснота как е формирана въпросната сума и е възможно да е допусната
грешка човешка или фактическа, която да се изразява в неправилно отчитане на
показанията на електромера, в неизправност на същия, в неизправност в
електрическата инсталация в сградата, в евентуално неправилно/ незаконно
присъединяване на друг потребител или друга причина. Предвид изтъкнатите
аргументи се счита, че ищцовата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Особения
представител на ответника е оспорил всички представени от ищеца писмени
доказателства общите условия, като твърди, че същите не са подписани от
ответника и не е ясно дали същия изобщо е запознат с тях , оспорени са и
представените три броя фактури, като се твърди, че същите не носят подписа на
ответника и са несъотносими към спора. Желае се писмените доказателства да не
бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото. Направени са
доказателствени искания да се задължи ищецът да представи доказателства, че в
процесния период действително е доставил количество електроенергияна стойност
161, 74 лева и същата е изконсумирана от ответницата, както и че доставената
електроенергия е с изискуемото по стандарт качество, както и да представи
доказателства, че процесния обект притежава капацитет да изконсумира количество
електроенергия на посочената от ищеца стойност; Желае се съдът да задължи ищеца
да осигури присъствието в съдебно заседание на служителите извършили проверките
на процесния адрес и същите да бъдат разпитани като свидетели има ли капацитет процесния имот да
изконсумира посоченото количество електроенергия, желае се ищеца да представи
доказателства, че процесния електромер отговаря на изискванията на европейските
директиви.
В
съдебното заседание ищецът чрез процесуалният си представител подържа така
предявените искове, ангажира доказателства.
Ответника,
чрез назначеният му особен представител подържа подадения отговор на исковата
молба.
По
искане на ищеца по делото съдът е допуснал и назначил съдебно счетоводна и
съдебно техническа експертизи, заключенията на които са приети в съдебно
заседание.
От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ищецът ЕВН
България Електроснабдяване
ЕАД е издал фактури / три на брой/ за предоставени услуги на клиент Ф.М.Х. /И./ за обща сума от 139, 77 лева, като посочените
фактури са осчетоводени, като е отразено вземане от клиент по дебитна сметка 411“Клиенти“ с общата сума по всяка посочена
фактура. Фактурите съдържат всички необходими реквизити за първичен счетоводен
документ по Закон за счетоводството, счетоводните записвания отразяващи
стопанските операции са правилно съставени и отговарят на ЗС и приложимите
счетоводни стандарти. Представените фактури са издадени при действащи цени на
услугите за предоставяне на ел. енергия от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
регламентирани в Решение № Ц-11 / 01. 07. 2018 г. действащо към посочените във
фактурите отчетни периоди и цените съответстват на определените от ДКЕВР. В
заключението е посочено, че обезщетението за забава е в размер на 22, 27 лева.
От
заключението на назначената съдебно техническа експертиза е видно, че на обекта,
към момента на съставяне на заключението е монтиран монофазен електромер с
дистанционно отчитане, с фабричен № *********. Същия е бил монтиран на 09. 10.
2018 г.. Електромера е произведен 2017 г. и попада в заповед № А 616 на
Председателя на ДАМТН от 11. 09. 2018 г. и служи за измерване на електрическа
енергия, като периодичността му на проверка е 6 години. Въпросния електромер
има всички изискуеми стикери и пломби. След монтажа на въпросния електромер
през м. октомври 2018 г., последните отчети на дисплея му са 034 Квтч нощна
електрическа енергия и 084 Квтч нощна електрическа енергия. В заключението си
вещото лице изрично е посочило, че до 09. 10. 2018 г. на обекта е имало
електромер със сер. № 08678446, чието
отчитане е било с инкасатор. За посочения електромер няма данни за показанията
на същия.
Към исковата молба е представена справка №
226476 / 25. 09. 2020 г. за вписванията, отбелязванията и заличаванията в
Служба по вписванията Карнобат от 01. 01. 2002 г. до 25. 09. 2020 г. на Ф.М.И..
В посочената справка е отбелязано, че имота за който ищецът претендира, че е
доставял електрическа енергия, намиращ се в гр. Карнобат на ул. Арда № 32 е
закупен от ответницата през 2007 г. и същия представлява незастроено дворно
място с площ от 436 кв. м. УПИ № ХХ-4242, кв. № 143 по плана на града.
По
делото не са представени доказателства за сключен договор между ищецът и
ответницата.
В хода на делото
процесуалният представител на ищеца желае исковите претенции да бъдат уважени
така, както са предявени.
Особеният
представител на ответника пледира за отхвърляне на ищцовите претенции като
неоснователни и недоказани.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
Правоотношенията
между страните по делото се регулират от Закона за енергетиката, съгласно чл.
98а от същия закон, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на електрическа енергия между ищцовото дружество и всички
потребители на електрическа енергия, наричани за кратко "клиент",
присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД и са издадени на основание чл.98а от ЗЕ. Договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят/клиента бъде присъединен към електроразпределителната мрежа и
започне да потребява ел. енергия от същата.
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д.
№ 396 / 2020 г. е видно, че на 29. 05. 2020 г. в РС- Карнобат е постъпило
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител
ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД срещу длъжника Ф.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***
Йовков, без посочен номер, с което заявление се претендира парично
вземане в размер на 139, 77 лева , стойност на електрическа енергия доставена
за периода от 04. 09. 2018 г. до 01. 12. 2018 г. на основание Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и чл. 98а от Закона за енергетиката. Електрическата
енергия е доставена по партидата на Ф.М.И. с клиентски номер **********,
отнасящ се за обект на потребление гр.
Карнобат, ул. Арда № 32, ап. 1, ИТН 4093372. Претендира се също и обезщетение
за забавено плащане на главница в размер на законната лихва за периода от 23. 10.
2018 г. до 27. 05. 2020 г. в размер на 21, 97 лева, както и законната лихва от
постъпването на заявлението в съда да пълното и изплащане. Въз основа на
заявлението е образувано частно гр. дело № 396 / 2020г., по описа на КбРС, и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 225 / 02.
06. 2020 г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело,
да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми.
Заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителят на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск относно вземането си.
От
ищеца по делото са представени три броя фактури/копия/, които не носят подпис
на ответницата и не е ясно дали същите
са получени от нея и по какъв начин. Във фактурите е записано, че получател на
доставката е Ф.М.И. *** Йовков, без
посочен номер,
като място на потребление е посочена ИТН № 4093372, гр. Карнобат, ул. Арда 32 1, вр.
захранване- жилищна сграда.
Като взе предвид
изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът да обоснове
погасяване на задължението.
С
доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между ищецът и
ответника, като изрично е указал на същите, че ищцовото
дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на ел.
енергия, че посочения обект е бил снабдяван с ел.енергия, че консумираната
енергия е на стойността посочена в исковата молба. Указал е, че ищецът следва
да установи размера на претенциите си.
В хода на делото въпреки разпределената
доказателствена тежест, ищцовото дружество по никой начин не доказа, че ответника
Ф.М.И. е потребила електрическата енергия, посочена в процесните
фактури представени от ищцовото дружество. Въпреки отразеното изявление на
процесуалния представител, че въпросните фактури не са оригинали, че същите се
издават в един екземпляр, който се предоставя на клиента, съдът счита, че същите
не са били предоставяни на клиента, най малкото поради липсата на точен адрес.
Видно от посочените фактури, никоя от същите не носи адрес на
ползвателя/ответницата/, отразена е единствено улица, но не и номер. Безспорно Ф.М.И. е собственик на
имот съгласно представената справка от Служба по вписванията Карнобат, но
въпросния имот представлява незастроено дворно място, като не е доказано от
ищеца във въпросното място да е извършен строеж или друга дейност, която да
води до потребление на електрическа енергия. Не е ясно и по какъв начин и кога
въпросния имот е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД- доказателства в тази насока не са
представени. Във фактурите е посочено, че се касае за временно захранване на
жилищна сграда, като според представените доказателства такава няма. Съгласно
чл. 4 от НАРЕДБА № 6 от 9. 06. 2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.) За
проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа се
подава писмено искане в преносното или съответното разпределително предприятие:
т. 1 при изграждане на нов обект; т. 7 за временно електроснабдяване на
строителни обекти, т. 9 за електроснабдяване на приемници на електрическа
енергия в незастроен имот; т. 10 за електроснабдяване на съществуващ обект,
който не е присъединен към електрическата мрежа. В случай, че действително е
извършено временно захранване на жилищна сграда, то у ищеца би следвало да са
налице искане от възложител или собственик за временно захранване. Освен
посоченото искане би следвало у ищеца да са налице и редица други документи,
които се изискват според посочената Наредба- виза за проектиране, документ за
собственост и т. н.. В този случай позоваването на общите условия, при посочено
временно захранване не следва да се приема. Съгласно чл. 1, т. 1 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД „Обект" е всеки
обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на
потребител, в който се консумира електрическа енергия. Обектът е съвкупност от
терен, сгради, технологично оборудване, електрически съоръжения и уреди,
консумиращи електрическа енергия.“ В чл. 1 , т. 4 е дадено определение за
„клиент“- „В тези Общи условия понятието
«Клиент» се разбира както в своето значение на «мрежови клиент»,така и в
значението на «потребител на електрическа енергия»; Потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си;“. Съгласно чл. 5 от същите ОУ „ЕВН ЕС, като
краен снабдител, се задължава да снабдява всеки клиент, присъединен към мрежата
на “ЕВН България Електроразпределение” АД и който не се е възползвал от правото
да избере друг доставчик по силата на тези Общи условия, при спазване на
действащото законодателство, правилата за търговия и определените от ДКЕВР
цени.“
От
така цитираните разпоредби, както и от заключението на вещото лице, може да
бъде направен извода, че обекта на ул. Арда № 32 е присъединен към електроразпределителната
мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, на чиято лицензионна територия
е разположен, но по отношение на същия не се доказа по какъв начин е
присъединен и от кога, не се доказа че в същия се ползва електрическа енергия
за домакинството, както и не се доказа размера на тази ползвана електроенергия.
По делото не са представени каквито и да
било доказателства за размера на ползваната електрическа енергия до смяната на
електромера в обекта, посочена от вещото лице, която се е състояла на 09. 10. 2018 г.-
протокол за подмяна на електромера с посочени показания на сменения електромер,
както и показанията на поставения такъв. Ищецът се е позовал единствено на
издадените от него фактури, без да посочи доказателства за реално потребената
ел. енергия или да поиска събирането на такива доказателства.
Предвид
изложените аргументи съдът счита, че така предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан по основание и размер.
С
оглед отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв
за дължимо обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от
23. 10. 2018 г. до 27. 05. 2020 г. в размер на 21, 97 лева, както и законната
лихва от постъпването на заявлението в съда да пълното и изплащане.
По отношение искането за
присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство: При този
изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р.С.-Ч., искове за признаване за установено, че Ф.М.Х. /И./, ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37
сумата от 139, 77 лева представляваща
главница, дължима за консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия
за периода от 04. 09. 2018 г. до 01. 12. 2018 г. и лихвата върху тази главница
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и че същия дължи обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 23. 10.
2018 г. до 27. 05. 2020 г. в размер на 21, 97 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р.С.-Ч., искове да бъде осъдена Ф.М.Х. /И./, ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,
да заплати на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 направените
разноски по исковото производство по гр. дело № 809 / 2020 г. по описа на КбРС,
както и направените разноски по заповедното производство по ч. гр. д № 396 / 2020
г. по описа на КбРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: