РЕШЕНИЕ № 1171
17.09.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет
и седми август, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров
КАНД № 1540 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на
чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото
е образувано по касационна жалба, подадена от Д.И.П.,***, чрез адв. И. против
решение №659/19.06.2020г. по АНД №732/2020г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2148554
на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. с чл.189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лв.
В о.с.з. касаторът, редовно призован
не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа касационната жалба на
изложените в нея основания.
Ответникът – ОД на МВР
гр. Бургас Сектор „Пътна полиция”, редовно уведомен, не изпраща представител, не
изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава
заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт на
въззивната инстанция и на самото оспорено наказателно постановление.
Административен съд - Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас
е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 1870480 на ОД на МВР
– Бургас, с който на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. с чл.189, ал.4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
За да постанови решението си съдът е
намерил, че при издаване на фиша не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нито нарушение на материалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Съдът е преценил, че ЕФ съдържа всички необходими реквизити, съгласно
чл.189, ал.4 ЗДвП.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на
издадения електронен фиш, като намира, че са спазени всички предпоставки
касаещи неговото издаване.
Приема, че точно е отразена нарушената
законова норма и правилно е определено наказанието. Предвид изложеното съдът е
приел, че електронният фиш е правилен и законосъобразен, поради което го е
потвърдил.
Отговорността на касатора е ангажирана за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с която разпоредба e указано, че „когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак“. Както е видно от административната преписка и ЕФ, в участъка на извършване на
административното нарушение е имало поставен пътен знак В-26 - Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената, която в случая е 80 км./ч.
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда,
че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното
с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
По конкретното дело не е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното с
Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото
на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС.
обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издадения електронен фиш. Причината за това е, че се касае за стационарно, а не
за мобилно техническо средство за заснемане на скоростта.
Видно от снимковия
материал изготвен от същото, в горния десен ъгъл на снимката е отразен час и
дата на нарушението, съответстващи на тези от Електронния фиш. Видно от
отразеното на същия снимков материал обстоятелство, намиращо се в долния ляв
ъгъл, установената с устройството скорост е от 95км./ч., от която след
приспадане на толеранс от 3% е фиксирана такава в размер на 92 км./ч., при
ограничение от 60 км.ч., въведено с пътен знак В-26.
Предвид събраните по делото доказателства
безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение.
Превишаването е от 32 км/ч над разрешената скорост от 60км/ч., след
служебноприложения толеранс и попада в стойностите, определени в нормата на
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която размерът на глобата, за превишение от
31 до 40 км/ч в населеното място е 400 лева.
Електронният фиш е издаден на основание
чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно които разпоредби „При нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”, с оглед на което съдът намира, че напълно законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на соченото
основание.
Действително въззивната инстанция не е коментирала
обстоятелството, че лицето не е предприел процедура по чл.189, ал.5 ЗДвП, т.е.
не е посочил друго лице, което да е управлявало МПС в момента на регистрираното
нарушение. Но този пропуск не би могъл да промени крайните изводи на въззивната
инстанция, доколкото самият касатор не сочи конкретно лице, което е управлявало
собственото му МПС на процесното място и дата. Напротив, излага единствено
хипотетична възможност, че е могъл да стори това. Доколкото въззивната съдебна
инстанция е такава по същество, на преценка пред нея подлежи и въпросът за
авторството на нарушението и то при допустимост на всички правнорелевантни
доказателствени средства. Доколкото обаче такива не са били ангажирани в
подкрепа на твърдение за конкретен автор на нарушението, различен от
жалбоподателя, съдебният състав правилно е приел, че административнонаказателната
отговорност е законосъобразно ангажирана.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 659/19.06.2020г. постановено по
н.а.х.д. №732 по описа за 2019г. на Районен съд - Бургас.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.