Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
21.10.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1591 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Ахмет А. (А.А.), чрез адв. М.П. *** депозирана против наказателно постановление №
38-0000175/27.02.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 93б, ал.
11, т. 2 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева, за нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) от Приложение „Контролен уред“
AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент № 561; по т. 2 от НП, на основание чл. 93в, ал. 11
ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за
нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ
28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и по т. 3
от НП, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, както и в нарушение на материалния и явна
несправедливост на наложените наказания. Оспорват фактическите констатации
приети от административнонаказващия орган. В подкрепа ангажираните твърдения за
незаконосъобразност на наказателното постановление се релевират доводи, за
неприложимост на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, тъй
като липсват доказателства въз основа на които да се направи извод, че за
датите на нарушенията е бил налице международен превоз на товар, попадащ под
обхвата на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/. Моли
се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 259201/26.02.2019г., за това, че на 26.02.2019г., около 22,40 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход на Р. България, управлявал товарен автомобил
„Мерцедес Бенц“ кат. N 3, с рег. № 27Р0317, оборудван с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с
№ 4006557 и полуремарке Tirsan, кат. О 4, с рег. № 27F8217, като
извършвал международен обществен превоз на товар от Р. Турция за Р. Румъния и
осъществил съставите на следните нарушения: 1. Водачът извършва превоза с МПС,
оборудвано с дигитален тахограф Continental
DTCO 1381 с № 4006557, като не спазва изискванията за нормална седмична
почивка, като намалението на времето е с от 3 до 9 часа и 30 минути – седмичен
период за дата 10.02.2019г. от 13 часа и 49 мин до дата 16.02.2019г. до 19 часа
и 54 минути, което е продължителност от 6 дни 06 часа и 05 минути, които факти
са субсумирани от актосъставителя като нарушение на чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561. На следващо място било
установено, че водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа за дата 16.02.2019г.
от 16 часа и 35 минути до 19 часа и 35 минути, с което е прието, че е нарушил
чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и на последно място било
установено, че водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа за дата 11.02.2019г.
от 01 часа и 55 минути до 08 часа и 30 минути, което е подведено под състава на
нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ
28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 на основание чл. 93б, ал. 11, т. 2 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561; по т. 2 от НП, на
основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78,
ал. 1, т. 2 ЗАП и по т. 3 от НП, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл.
12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени
от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При описание на първото нарушение
изрично, както в АУАН, така и в НП изрично са посочени от страна на
административнонаказващия орган, какво точно изискване не е спазил водача, а
именно, че се касае за неспазване на изискванията за нормална седмична почивка,
посочено е колко точно е намалението и конкретния период, за който се касае.
По отношение описанието на
нарушенията по т. 2 и т. 3 от НП, също са изрично посочени момента на
извършване на всяко едно от тези две нарушения и същите са подробно описани.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на жалбоподателя,
че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, да разбере за какви конкретни нарушения е
ангажирана неговата отговорност.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина три
административни нарушения по чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) от Приложение „Контролен
уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т.
1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561, по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен
уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2
ЗАП, както от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, така и от писмените доказателствени средства,
приобщени по преписката – разпечатка на дигиталната карта на водача безспорно
се установяват и доказват всички изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП
фактически констатации, които подведени под хипотезиса
на правните норми, обосновават извод, че жалбоподателят, е осъществил съставите
на всяко едно от трите нарушения.
По отношение на първото
нарушение, необходимо и достатъчно условие, за да е налице състава на това
административно нарушение от страна на водача, е да се установи, че водачът не
е спазил изискванията за ползване на нормална седмична почивка, което безспорно
се установява и доказва от събраните в хода на производството гласни
доказателства, приобщени посредством разпита на актосъставителя
Ю.Д.С., а така също и то писмените такива представената разпечатка от дигиталния
тахограф.
По отношение на второто и третото
нарушение, същите безспорно се установяват и доказват от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства – показанията на актосъставителя и разпечатката от
дигиталния тахограф, от които доказателства категорично
и несъмнено се установява, че за посочените в АУАН и НП дати, жалбоподателят, в
качеството си на водач на товарния автомобил, не е въвел ръчно, автоматично или
по друг начин необходимите данни, когато не е бил в превозното средство на тези
конкретно посочени в АУАН и НП дати и периоди.
В този смисъл са и Решение от 31.10.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 260/2018 г. и Решение от 1.08.2016 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 192/2016 г.
Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, че в конкретния случай са
неприложими разпоредбите на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) и неправилно са били приложени
разпоредбите на този нормативен акт за ангажиране административнонаказателната
отговорност на водача.
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Управляваното от жалбоподателя
превозно средство е с регистрация в Република Турция, която е страна по
спогодбата, поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение, за цялото
пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в
държави, които не са страна по тази спогодба.
В същият смисъл е и отменителното решение на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 183/2019г., с което е върнато делото за ново разглеждане,
а така също и настоящата практика на Административен съд-Русе, намерила израз в
Решение от 08.08.2019г., постановено по КАНД № 175 по
описа на съда за 2019г., Решение от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 198 по
описа на съда за 2019г. и Решение от 30.07.2019г. постановено по КАНД № 183 по
описа на съда за 2019г.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи всяко едно от трите нарушения, правилно е издирена
и приложена и съответстващата санкционна разпоредба, като по т. 1
на основание чл. 93б, ал. 11, т. 2 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561; по т. 2 от НП, на
основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78,
ал. 1, т. 2 ЗАП и по т. 3 от НП, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл.
12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Правилно, съобразно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на
дееца.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените нарушения не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Всяко едно от трите
нарушения, за които е санкциониран жалбоподателят е формално на просто
извършване, поради и което за неговата съставомерност
не се изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършените от жалбоподателя нарушения,
разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид. Самите нарушения касаят дейност, строго
регламентирана от международното право, с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000175/27.02.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно
лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на АХМЕТ А. (А.А.), гражданин на Р. Турция,
роден на ***г., са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 93б, ал. 11,
т. 2 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200
(двеста) лева, за нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“ (ii) от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561; по т. 2, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR
ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и по т. 3 от НП, на основание чл. 93в,
ал. 11 ЗАП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: