РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Радомир, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20251730100241 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.03.2023 г., около 22:30 ч. в гр. Радомир в района на
бензиностанция „Радиус Р“ управлявал собствения си лек автомобил, марка „А.”, модел „А...”, с
рег. № РК ....... ВХ. Ищецът бил спрян от дежурния автопатрул към сектор „Пътна полиция“, след
което била извършена проверка за употреба на упойващи вещества, при което след тестване с
техническо средство Drug Test 5000, фабричен № ARMB-0048, пробата отчела положителен
резултат за употреба на кокаин. Ищецът заявил несъгласие с показанията на полевия тест и в тази
връзка бил насочен за медицинско изследване, за което му е издаден талон за изследване №.........
Въпреки, че ищецът изпитвал панически страх от игли, се съгласил да се подложи на
изследването, като единствена възможност за изход от ситуацията. Ищецът бил съпроводен от
полицейските служители до ФСМП - гр.Радомир за вземане на кръвна проба за химичен анализ. По
време на вземането на биологичния материал, на ищецът му прилошало, поради което се наложило
да остане за известно време в болничното заведение до стабилизиране на състоянието му.
На място полицейските служители съставили АУАН, серия GA № ......./07.03.2023 г., като са
иззети като доказателства СУМПС № ...... и контролен талон № ...........
Била издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка, както следва:
заповед .........../08.03.2023 г., с която му била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността.
Междувременно бил задържан, съответно обискиран за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на РУ - гр. Радомир на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР (без посочено
конкретно основание, точка от съответния член).
Впоследствие, след извършена съдебно-химикотоксикологична експертиза, досъдебното
производство било прекратено с постановление № ......../28.08.2023 г. на прокурор при РП - Перник,
ТО - Радомир поради липса на извършено престъпление.
Твърди, че вследствие в резултат на неоснователно образуваното наказателно производство и
наложените принудителни мерки, ищецът е претърпял значителни неимуществените вреди и
негативните емоции все още не са отминали. В процесния период – 07.03.2023 г. ищецът бил на 18
години и все още ученик, като в свободното време, е извършвал доставка на храна по домовете за
популярно в района заведение (без нарочен трудов договор) и бил възпрепятстван да работи. При
1
вземането на биологичния материал му станало лошо, разтреперил се и от части загубил съзнание.
Ефектът бил допълнително засилен с новината за задържането му. Момента за ищеца бил
изключително тежък, преживял е изключително нервно напрежение, чувство за безсилие,
несправедливост усещане за произвол и несправедливост. Негативните емоции се засилили при
мисълта за реакцията на родителите му и проблемите, които им е създал
Сочи, че в резултат на неоснователното обвиняване в извършване на престъпление от общ
характер и наложените принудителни мерки, са налице сериозни отражения, както върху личния
живот на ищеца, така и върху професионалното му развитие, докато се водело наказателното
производство и с прекратяването му те не са напълно елиминирани. Силно е накърнено чувството
му за лична чест и достойнство. Извършен му бил личен обиск и проверка на лекия автомобил.
Новината бързо се разпространила, което станало повод за срам и унижение, а той нямал логично
обяснение за ситуацията. Приет бил като престъпник от местното общество, което довело до рязко
ограничаване на кръга от контакти. Родителите му, не повярвали, че е задържан и обвинен, ако не е
извършил престъпление. В един продължителен период от време се срамували от него и го
порицавали тежко, а твърденията на ищеца, че е станала грешка не били възприемани. По този
повод дълго време в семейството му имало силна тревога и притеснение, случаят се приемал като
трагедия. Ищецът се чувствал предаден, неразбран и несправедливо обвинен, което трайно се
отразило на емоционалната му сфера. Случаят станал известен и на близките, приятелите и
колегите му от заведението за което извършвал доставки. С изземване на свидетелството за
управление на МПС, ищеца бил поставен в пълна невъзможност да работи, доколкото работата за
което бил нает, е свързана основно с шофиране, в резултат на което я загубил. Популярна местна
медия е публикувала новината за проверката и резултатите от полевия тест, което допълнително
помогнало обществеността да разбере и смята, че ищецът действително е шофирал под
въздействието на кокаин. Случаят се отразил негативно на отношенията му с хората, чувствал се
потиснато и засрамено при посещение на учебните занятия в училище и движението си сред
обществото. В продължение на месеци изпитвал изключително неудобство, притеснение и
унижение. Всички го подпитвали и любопитствали. Не споделял тревогите си, но не можел да ги
скрие от родителите, приятелите и съучениците си.
Ищецът твърди, че освен следващите се по човешка презумпция вреди от емоционален,
психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, в случая е претърпял и допълнителни, произтичащи от накърнен
авторитет пред съученици, роднини, приятели и колеги, а и компрометиране в широк обществен
кръг.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България, да му заплати сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно обвинение в
извършване на престъпление и наложените принудителни мерки - „задържане за 24 часа“ и
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“, ведно със законната лихва за
забава върху присъденото обезщетение, считано от 29.08.2023 г., до окончателното плащане
на задължението, както и направените по делото разноски.
По делото в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от ответника, с който
предявените искове са оспорени, с твърдения, че от страна на ищеца не са представени
доказателства, от които да може да се направи извод, че органи на Прокуратурата на Република
България са извършвали спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на
наказателното производство. Прокуратурата не носела и отговорност за претърпени вреди.
Оспорва се иска като неоснователен и недоказан .
Наред с това, сочи, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 5 000 лева не
съответствала на размера на действително претърпените неимуществени вреди и не е съобразена с
принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Оспорват и претенцията за присъждане на
разноски по делото .
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен представител, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.Подробни
доводи са развити и в представената по делото писмена защита.
2
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.Подробни доводи за неосноватеност и недоказаност на исковата
претенция са развити в представената по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от материалите по досъдебно производство № .../2023 г. по описа на РУ -
Радомир, пр. пр. № ...../2023 г. по описа на РП - Перник, същото е образувано на 08.03.2023 г.
за това, че на 07.03.2023 г., около 22:30 ч. в гр. Радомир в района на бензиностанция „Р.. Р“ е
било управлявано моторно превозно средство –лек автомобил, марка „А......”, модел
„........А.”, с рег. № РК ........ ВХ, собственост на В... Й.. Х..... от гр.Перник. Ищецът бил спрян
от дежурния автопатрул към сектор „Пътна полиция“, след което била извършена проверка
за употреба на упойващи вещества, при което след тестване с техническо средство Drug Test
5000, фабричен № ARMB-......., проба №......... , извършена в 22,37 часа на 07.03.2023г.
отчела положителен резултат за употреба на кокаин- престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр.1
НК. По досъдебното производство била назначена съдебна химикотоксикологична
експертиза, съгласно която, в дадените от ищеца кръвни проби не се установява наличието
на наркотични вещества. Досъдебното производство е изпратено от разследващ полицай на
прокурора с мнение за прекратяване поради липса на извършено престъпление от общ
характер. С постановление от 28.08.2023 г. на прокурор В. М., досъдебното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че
деянието не съставлява престъпление.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ан... И.......
Д......, която е баба на ищеца В. Й..
От показанията на свидетелката Д...... се установява, че вследствие на воденото срещу
внука й досъдебно производство същият се е отчуждил от приятелите си, които се
съмнявали в него, изпитвал е срам и е имал обтегнати отношения с родителите си като
много тежко емоционално е изживял тази ситуация. Свидетелката сочи, че ищеца след
случката се е затворил и е ограничил контактите си, тъй като за случая била разпостранена
информация и по местните медии, освен това се е наложило да посещава психиатър и
психолог за преодоляване на емоционалния срив и стрес вследствие на преживяното.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал,
като показанията на свидетелката А.. Д....... по реда на чл. 172 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за
вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието
от лицето или извършеното деяние не е престъпление (защото липсва някой от елементите
от обективна и субективна страна на фактическия му състав). В тези хипотези елемент от
състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво
съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само
на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство (в съдебната
фаза на наказателното производство), което се образува само въз основа на повдигнато от
прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени
хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в
3
ДП.
Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки
(чл. 207, ал. 1 НПК) - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК или със
съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2
НПК (при неотложни следствени действия) или в случаите на бързо производство по чл.
356, ал. 3 НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното
производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при
образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със
съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2
НПК; при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на
съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 НПК; при
образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на
разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в
извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл.
212, ал. 1 НПК не е предвидено (не е реквизит) посочване в него на лицето, извършило
престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. Когато ДП в нарушение
на това правило е образувано срещу конкретно лице (с посочване на името му в
постановлението) и то е разпитано като свидетел (т. е. извършено е действие по разследване
срещу него с участието му), въпреки че не е било привлечено като обвиняем по
предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му
отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на
досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (решение № 431/11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., ГК, IV
г. о.).
В конкретния случай, на 08.02.2023 г. срещу ищеца е било образувано бързо
производство № ....../2023 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, видно от искане с рег.
№ ......../13.03.2023 г., по което В. В. Й. се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта
за първото действие по разследването срещу него, а именно: разпит на свидетел - очевидец.
По досъдебното производство са събирани доказателства, като с постановление от
28.08.2023 г. наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на
деянието. С оглед на това, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на незаконно образуваното срещу него досъдебно
производство.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна
връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на
чл. 52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер,
представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които
да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него досъдебно производство. От
събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е бил много притеснен
и стресиран от образуваното досъдебно производство. При наличие на прекратено
4
досъдебно производство без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди -
нормално е наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и личния
му живот, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на наказателното преследване
той има отрицателни изживявания в тази връзка - незаконното обвинение ограничава
възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално
негативно, негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни
доказателства относно размера им. Липсват доказателства, обаче, че образуваното
наказателното производство са увредили значително или трайно здравословното и
психическото му състояние.
С оглед на гореизложените обстоятелства, в конкретния случай съдът намира, че
ищецът е бил засегнат от образуваното срещу него досъдебно производство в една
незначителна степен. Предвид това съдът смята, че сумата от 1000,00 лева за обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди от ищеца е достатъчна и справедлива в разглеждания
случай. За разликата над определения размер от 1000,00 лева до претендирания размер от 5
000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху присъдената главница следва да бъде присъдена и законната лихва от
29.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи се поражда от момента на влизане в сила на оправдателната присъда , или от
влизане в сила на акта, с който е признават за незаконни действията на държавния орган ,
като в случая това е 08.09.2023г., от този момент държавните органи изпадат в забава и
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
По разноските:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски - 10 лева за заплатена държавна такса и
изплатено възнаграждение за процесуално представителство съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. В. Й., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. П....., ул. „С. ш....“ №... сума в размер на 1000,00 лева
(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено
срещу него досъдебно производство №.../2023г по описа на РУ-Радомир за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е било прекратено, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до претендирания размер на главницата от 5000,00 лева (пет хиляди лева) отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. В. Й., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул.. „С.. ш..“ №...., сумата от 202,00 лева (двеста и два
лева), представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5
6