№ 127
гр. Момчилград, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100622 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 247 от ГПК и по чл.248 от ГПК, и е образувано
по молби на страни в процеса- за поправки на очевидни фактически грешки в
постановено съдебно решение и за изменение на съдебно решение в частта за
присъдени издръжки.
В съда е постъпила молба с вх. № 735/ 01.04.2022г. от адв.М.Ч. от
АК- Кърджали, като пълномощник на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, ищец
по гр.д.№ 622/ 2021г. на РС- Момчилград, за изменение на съдебно
решение № 83/ 31.03.2022г. по делото, в частта за разноските, в която е
посочено, че в решението съдът не се произнесъл по направено искане за
присъждане на действително направени от ищеца разноски по делото,
които възлизали на 3 050лева, а не така, както е било записано в
решението- 2 050 лева, за което е бил представен списък на разноските.
Посочва се, че по предявеният от тях иск с правно основание чл.108 от
ЗС ищецът е сторил разноски в размер на 2050 лева /50 лева- внесена
държавна такса и 2 000 лева- адвокатски хонорар/, а по предявеният
срещу ищеца насрещен иск сторените разноски с били в размер на 1 000
лева- адв.хонорар. Ето защо иска изменение на решението в частта за
разноските и иска осъждането на ответницата да заплати сумата от 3 050
лева, вместо посочената сума от 2 050 лева.
1
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор по тази молба от
заинтересованата страна- от адв.А.С. от АК- Кърджали, като
пълномощник на П. М.. С.- ответницата по делото, с която молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските се намира за
неоснователна и се иска оставянето на същата без уважение. Със
отговора е направено възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, и се иска намаляване на присъдените разноски за
адв.възнаграждение от 2 000 лева на 370 лева, и съответно отхвърлянето
на искането за присъждане на допълнителните 1 000 лева в тази насока.
Постъпила е и молба с вх. № 736/ 01.04.2022г. от адв.М.Ч. от АК-
Кърджали, като пълномощник на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, ищец по
гр.д.№ 622/ 2021г. на РС- Момчилград, за поправка на очевидна
фактическа грешка в съдебно решение № 83/ 31.03.2022г. по делото,
касаещо изписването на идеалните части от процесният имот, за които е
било прието, искът е недопустим, и съответното е било прекратено
производството по делото и се посочва, че вместо правилното 1/3 ид.част,
съдът е записал неправилните 2/3 ид.части за които производството по
делото се прекратява. Ето и защо иска да се допусне поправка на
решението в този смисъл.
В срока по чл.247 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от заинтересованата
страна- от адв.А.С. от АК- Кърджали, като пълномощник на П. М.. С.-
ответницата по делото, с която молбата за допускане на очевидна фактическа
грешка в съдебното решение / молба с вх. № 736/ 01.04.2022г./, в който
същата се намира за неоснователна и се иска оставянето на същата без
уважение.
Освен тези молби от ищцовата страна в срока за обжалване в съда е
постъпила и Молба с вх. № 831/15.04.2022г. от адв.А.С. от АК- Кърджали,
като пълномощник на П. М.. С.- ответницата по делото, с която се иска
поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 83/
31.03.2022г. по делото, касаещо изписването на претендираните от
последната 2/3 ид.части от процесният имот, като в диспозитива на
решението било изписано освен 2/3 ид.части от процесната сграда, така и
самият поземлен имот, в който е била построена сградата. Иска поправка на
2
решението в тази част, като претендира в решението да се запише 2/3 от
описаната сграда, построена в посоченият поземлен имот.
В срока за отговор по чл.247 ал.2 от ГПК от заинтересованата страна-
ищецът по делото, не е постъпил отговор.
Съдът намира, че не следва страните да бъдат призовани, т.к., се касае
за искане за поправка на очевидни фактически грешки във съдебно решение,
респ. искания за изменение на съдебното решение в частта за разноските, и не
се посочват допълнителни доказателства, поради и което молбата следва да
бъде разгледана в закрито заседание.
Съдът, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото
доказателства, намира, че молбите са частично основателни- двете молби на
ищцовата страна, както и молбата на ответната страна- така, както са
посочени по-горе. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност
.
Съдът, като се запозна с материалите по гр.д. № 622/ 2021г. на РС-
Момчилград, установи, че производството по делото е образувано по искова
молба с правно основание чл.108 от ЗС, предявена от ДЖ. С. С. против
ответникът П. М.. С.- с което да се осъди ответницата да отстъпи
собствеността и да предаде владението на 2/3 ид.части от Едноетажна
масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, построена в ПИ с пл.сн.№ 32
в кв.4 по плана на с.Багрянка, общ.Момчилград с полуподземен етаж,
състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи
етаж със застроена площ от 54 кв.м., построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по
плана на с.Багрянка, общ.Момчилград с площ от 520 кв.м., при граници и
съседи на ПИ; север- ПИ с пл.сн.№ 33, и изток- ПИ с пл.сн.№ 34.
Със същата искова молба е предявен и още един иск по чл.108 от ЗС, а
именно искане да бъде осъдена ответницата предаде владението и над 1/3
ид.част от Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж,
построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на с.Багрянка, общ.Момчилград-
т.е., другата 1/3 ид.част от процесният имот.
В срока за отговор и по реда на чл.211 от ГПК е предявен насрещен
иск по чл.124 от ГПК от П. М.. С. против първоначалният ищец с който иска
да бъде признато за установено по отношение същият, че тя е собственик по
давностно владение на 2/3 ид.части от Едноетажна масивна жилищна сграда с
3
полуподземен етаж, построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на
с.Багрянка, общ.Момчилград с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със застроена
площ от 54 кв.м., построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на с.Багрянка,
общ.Момчилград с площ от 520 кв.м., при граници и съседи на ПИ; север-
ПИ с пл.сн.№ 33, и изток- ПИ с пл.сн.№ 34.
По настоящото гр.д. № 622/2021г. съдът е постановил Решение № 83/
31.03.2022г., с което е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на П. М.. С. с
ЕГН- **********, че ищецът ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, е собственик на
2/3 идеални част от Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м. и
първи етаж със застроена площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с
пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, /, при
граници на Поземлен имот с пл.сн.№ 32: Поземлен имот с пл.сн.№ 33,
Поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път, и е ОСЪДИЛ на осн.чл.108 от ЗС,
ответницата П. М.. С. с ЕГН- ********** да отстъпи собствеността и да
предаде владението на 2/3 ид.части от Едноетажна масивна жилищна сграда
с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
от 31кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на
с.Багрянка.
С цитираното решение е постановено, че е ОТХВЪРЛЕН като
недопустим иска по чл.108 от ЗС на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, за
ОСЪЖДАНЕ на П. М.. С. с ЕГН- ********** да отстъпи собствеността и да
предаде владението на 2/3 ид.част от Едноетажна масивна жилищна сграда
с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
от 31кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на
с.Багрянка, и съответно е прекратил производството по този иск.
С горното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният по реда на
чл.211 от ГПК насрещен установителен иск по чл.124 от ГПК от П. М.. С. с
ЕГН- **********, за признаване по отношение на ДЖ. С. С. с ЕГН-
**********, че тя е собственик по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
/ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Багрянка,
4
ЕКАТТЕ 02155, общ.Момчилград, обл.Кърджали, ведно с построената в
имота Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща
се от полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м., и първи етаж със
застроена площ от 54 кв.м., при граници на Поземлен имот с пл.сн.№ 32:
Поземлен имот с пл.сн.№ 33, Поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път.
С това решение съдът се е произнесъл и по направените искания за
присъждане на разноски, като е ОСЪДИЛ П. М.. С. с ЕГН- **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 2 040 лева-
направени по делото разноски.
В мотивите на съдебното решение подробно са развити съображения за
постановяване на същото.
По делото се установи, че всяка една от страните е представила списък
по смисъла на чл.80 от ГПК за претендираните разноски, както следва;
ищецът е посочил, че претендира сумата от 3 050 лева, от които 50 лева-
внесена държавна такса, 2 000 лева-адвокатско възнаграждение за
предявеният иск по чл.108 от ЗС, и 1 000 лева- адвокатско възнаграждение за
предявеният срещу него насрещен установителен иск по чл.124 от ГПК.;
Ответницата от своя страна е посочила, че претендира сумата от 800
лева- адвокатско възнаграждение.
Съдът в своите мотиви е посочил, че на ищцовата страна следва да се
присъди сумата от 2 050 лева, като сторени по делото разноски, и
конкретизирал какви са те; 50 лева- държавна такса и 2 000 лева-адвокатско
възнаграждение, но в самият диспозитив на съдебното решение е посочена
сумата от 2 040 лева, сиреч, има допуснато разминаване на сумите, които
съдът приема, че следва да бъдат заплатени на ищцовата страна в мотивите и
диспозитива на съдебното решение, и в тази част съдебното решение следва
да бъде изменено, като се приеме, че ответницата се осъжда да заплати
сумата от 2 050 лева, представляващи разноски по делото.
Що се касае за искането за присъждане на сумата от 3 050 лева, съдът
счита същото за неоснователно, защото въпреки липсата на подробни мотиви
в тази насока, съдът е приел, че следва да се заплати сумата от 2 050 лева, от
които 50 лева-държавна такса и 2 000 лева- адвокатско възнаграждение. И
това е така защото с исковата молба са предявени два иска по чл.108 от ЗС,
като единият от исковете по чл.108 от ЗС е оставен без разглеждане и
5
производството в тази част е прекратено, поради и което съдът е приел, че се
дължат 2 000 лева, като разноски за адвокатско възнаграждение. Ето и защо
искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските следва да
бъде уважено само до предвиденият по-горе размер от 2 050 лева, и това е
съобразено и с нормата на чл.78 ал.1 от ГПК.
В тази насока следва се остави без уважение направеното възражение за
прекомерност на ответната страна на адв.възнаграждение, и респ. за
намаляване размера на присъдените разноски до сумата от 370 лева, т.к.
възражение за прекомерност може да се прави само до приключване на
устните състезания по чл.142 ал.3 от ГПК.
Съдът приема, за основателно искането на ищцовата страна за
изменение на решението в частта, с която единият от двата предявени иска по
чл.108 от ЗС- а именно искането на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, за
ОСЪЖДАНЕ на П. М.. С. с ЕГН- ********** да отстъпи собствеността и да
предаде владението на 1/3 ид.част от Едноетажна масивна жилищна сграда
с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
от 31кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на
с.Багрянка, като съдът в мотивите си е приел, че този иск е недопустим, и
съответно счел, че следва да се прекрати производството по този иск.
В същото време в диспозитива на съдебното решение посочените
идеални части са 2/3 от имота, което съставлява очевидна фактическа грешка-
на първо място искането е за 1/3 ид.част, и на второто място в мотивите
изрично се посочва, че се касае за 1/3 ид.част от имота- за които съдът е
приел, че има влязло в сила решение, и на следващо място- има предявен иск
за останалите 2 /3 ид.части от процесният имот. Ето защо навсякъде в
съдебното решение в тази част- вторият диспозитив, следва да се има
предвид, че става реч за 1/3 ид.част от имота, а не за 2/3 ид.части от същият
имот- така, както е описан по-горе, и затова следва да се допусне исканата
поправка на очевидна фактическа грешка.
Съдът приема, че молбата на ответната страна за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в
частта за предявеният насрещен установителен от ответната страна иск по
чл.124 от ГПК, за неоснователно, т.к. исковата претенция е, че тя е
6
собственик по давностно владение на 2/3 ид.части от Едноетажна масивна
жилищна сграда с полуподземен етаж, построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4
по плана на с.Багрянка, общ.Момчилград с полуподземен етаж, състояща се
от полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със
застроена площ от 54 кв.м., построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на
с.Багрянка, общ.Момчилград с площ от 520 кв.м., при граници и съседи на
ПИ; север- ПИ с пл.сн.№ 33, и изток- ПИ с пл.сн.№ 34. В същото време съдът
в своето решение е отхвърлил предявеният по реда на чл.211 от ГПК
насрещен установителен иск по чл.124 от ГПК от П. М.. С. с ЕГН-
**********, за признаване по отношение на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, че
тя е собственик по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№
32 в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, ЕКАТТЕ 02155,
общ.Момчилград, обл.Кърджали, ведно с построената в имота Едноетажна
масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен
етаж със застроена площ от 31кв.м., и първи етаж със застроена площ от 54
кв.м., при граници на Поземлен имот с пл.сн.№ 32: Поземлен имот с пл.сн.№
33, Поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път. Сиреч, съдът се произнесъл по иск,
който не е предмет на производството по делото, и с който не е бил сезиран.
Поради изложеното в производството по чл.247 от ГПК не може да допусне
поправка на явна фактическа грешка, като в тази част съдебното решение
може да бъде предмет на инстанционен контрол. Предвид и това искането е
неоснователно.
Съобразно изложеното съдът намира, че следва да допусне поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното решение в горният смисъл,
както и да измени решението в частта за разноските, така, както е посочено
по-горе, и да остави без уважение искането за изменение на решението в
частта за предявеният насрещен установителен иск.
Водим от изложеното и на основание чл. 247 ал.1 и чл.248 ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение
7
№ 83/ 31.03.2022г., постановено по гр.д.№ 622/ 2021г. на РС- Момчилград, в
частта, с която ОТХВЪРЛЕН като недопустим иска по чл.108 от ЗС на ДЖ. С.
С. с ЕГН- **********, за ОСЪЖДАНЕ на П. М.. С. с ЕГН- ********** да
отстъпи собствеността и да предаде владението на 2/3 ид.част от
Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м. и първи етаж със застроена
площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият
с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, и съответно е прекратил
производството по този иск, КАТО ВМЕСТО НЕПРАВИЛНО
ЗАПИСАНОТО „2/3 ид.част“, да се ЧЕТЕ „1/3 ид.част“.
ИЗМЕНЯВА Решение № 83/ 31.03.2022г., постановено по гр.д.№ 622/
2021г. на РС- Момчилград, в частта за присъдените разноски, като ВМЕСТО
записаното „ОСЪЖДА П. М.. С. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ДЖ. С.
С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 2 040 лева- направени по делото
разноски“ ДА СЕ ЗАПИШЕ „„ОСЪЖДА П. М.. С. с ЕГН- **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 2 050
лева- направени по делото разноски“., и оставя без уважението искането в
останалата част и до претендираната сума от 3 050 лева, както и ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата-отговор на П. М.. С. с ЕГН- **********, с който е
направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и искане за
намаляване размера на разноските за адв.възнаграждение на ищеца от 2 000
лева на 370 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М.. С. с ЕГН- **********,
предявена чрез пълномощника- адв.А.С. от АК- Кърджали, за поправка на
очевидни фактически грешки в Решение № 83/ 31.03.2022г., постановено по
гр.д.№ 622/ 2021г. на РС- Момчилград, в частта, с която съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявеният по реда на чл.211 от ГПК насрещен установителен
иск по чл.124 от ГПК от П. М.. С. с ЕГН- **********, за признаване по
отношение на ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, че тя е собственик по давностно
владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от
520 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, ЕКАТТЕ 02155, общ.Момчилград,
обл.Кърджали, ведно с построената в имота Едноетажна масивна жилищна
сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена
площ от 31кв.м., и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., при граници на
Поземлен имот с пл.сн.№ 32: Поземлен имот с пл.сн.№ 33, Поземлен имот с
8
пл.сн.№ 34 и път.
Допълнителното решение подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9