№ 407
гр. ******, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.А В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20253130100801 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от С. П. П., ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ****** № 37, вх. А, ет. 1, ап. 3 срещу П. З. П., ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ****** № 6А иск с правно основание чл. 422 ГПК за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1600лева, представляваща главница по запис на заповед от
15.11.2021г., с падеж на дата 15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 14.08.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 663/29.08.2024г. по ч.гр.д. №
1015/2024г. по описа на ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 15.11.2021г. ответникът издал запис на заповед с поемател ищеца за сумата от 1600лева.
Уговорен бил падеж на дата 15.06.2022г. Твърди, че ценната книга е издадена в обезпечение
на сключен между страните договор за заем от 15.11.2021г., по който ищецът е предоставил
на ответника сумата от 1600лева при задължение за връщането й в срок до 15.06.2022г. За
предаване на сумата била изготвена и разписка. Твърди, че въпреки настъпилия падеж,
ответникът не е изпълнил задължението си, вкл. и след като бил поканен да стори това с
предявяване на записа на заповед за плащане на 20.06.2022г. За събиране на вземането си
ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение, срещу която ответникът подал
възражение по чл. 414 ГПК. Последното поражда правния му интерес от търсената
понастоящем защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е ангажирал писмен отговор.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител. Исковата молба се поддържа.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума дължима по запис на заповед с издател
1
ответника и поемател ищеца. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1015/2024г. по описа на ПРС, по
което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която
ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Законовата регламентация на записа на заповед предопределя строго формалния
характер на сделката откъм реквизитите й, чието наличие и съдържание следва пряко от
текста на документа. Чл. 535 ТЗ предвижда записът на заповед да съдържа наименованието
запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание
да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което
или на заповедта, на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на
издателя. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ липсата на посочените реквизити прави ценната книга
нищожна, с изключение на тези за падеж, място на издаване и място на плащане, които се
заместват от презумпциите на ал. 2, 3 и 4- при липса на падеж, записът за заповед се смята
платим на предявяване; мястото на издаване се смята за място на плащане и за
местожителство на издателя; записът на заповед се смята издаден в мястото, посочено до
името на издателя.
Установява се от приобщените по делото доказателства, неоспорени от ответника, че
на 15.11.2021г. той е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 1600лева.
Документът съдържа уговорка за безусловно поето задължение за плащане на сумата, дата
на издаване, падеж на задължението- 15.06.2022г. Мястото на издаване не е посочено, но
както се каза то е заместено от презумпцията на чл. 536, ал. 4 ТЗ, т.е. мястото, посочено до
името на издателя, в случая гр. ******. Налице е вписване имената на издателя и поемателя,
и техните точни адреси. Съдържащият се текст в ценната книга, че на 20.06.2022г. ценната
книга е предявена на издателя няма отношение към уговарянето на падеж на предявяване по
смисъла на чл. 486, ал.1, т.1 КЗ. Падежът в ценната книга е определен "на определен ден"-
15.06.2022г., поради което и предявяването не установява падеж на задължението, а има за
цел само да осигури съдействието на длъжника за плащането или единствено да го постави в
забава, доколкото с настъпването на конкретно определения падеж, вземането става
изискуемо автоматично, както е прието в т. 3 на ТР 1/28.12.2005г. по т.д. 1/2004г. на ОСТК
на ВКС. Т.е вземането е изискуемо.
В заключение, следва да се приеме действителност на ценната книга.
Материализираното право в ценната книга произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа и то не е условие за действителността й.
Затова, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на
чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните доказва
2
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването
на вземането по записа на заповед. Дадените разяснения по приложението на закона в т.17
от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС са, че наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен като единствен източник на установяваното на парично вземане,
освобождава ищеца- кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Кредиторът
единствено твърди и доказва вземането си, основано на менителничен ефект. Страната,
която твърди да е налице кауза и се домогва да черпи възражения от нея, следва да я докаже
по общо правило на чл. 154 ГПК с допустимите от процесуалния закон доказателствени
средства. Или по правило, в случая ищецът следва да установи в процеса единствено
твърденията си, че между страните е налице валидно менителнично правоотношение по
запис на заповед, по който ищецът е поемател, а ответникът издател и с което ответникът е
поел задължение да му заплати сума от 1600лева и настъпил падеж на вземането. В случая
ищецът е въвел конкретно каузално правоотношение за обезпечаване изпълнението, на което
да е издадена ценната книга, макар такова задължение той да няма. Твърдял е ценната книга
да обезпечава вземането му по договор за заем от 15.11.2021г. сключен с ответника. Този
договор е представен по делото, не е оспорван и видно от съдържанието му, действително
между страните на 15.11.2021г. е сключен договор за заем. По него, ищецът като заемодател
е предоставил в собственост на ответника като заемополучател сумата от 1600лева при
задължение за връщане в определен срок. Уговореният падеж е на дата 15.06.2022г. Към
договора страните са подписали и разписка, удостоверяваща изпълнение задължението на
заемодателя по предаване на ответника на сумата от 1600лева. Т.е следва да се приеме, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора. Настъпил е и падежът на задължението,
т.е то е изискуемо. Ответникът не е твърдял, нито е доказал изпълнение на насрещното си
задължение да върне получената в заем сума. Връзката на ценната книга с коментирания
договор за заем не е оспорвана. А и принципно, трайна е съдебната практика в разбирането,
че липсата на проведено доказване на конкретно твърдяно от ищеца каузално
правоотношение, няма за последица погасяване или несъществуване на вземането по
менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на
ответника като издател, ищецът не дължи доказване на възникване или съществуване на
каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи
установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника /така
решение № 38 от 11.09.2015г. по търг.дело № 854/12г. по описа на ВКС, решение по гр.д. №
1892/2020г. на ВКС и др./. Противно разсъждение би задължило кредитора да търси доводи
извън съдържанието на ценната книга, за да доказва своите материални права, да търси
основание за встъпването в една абстрактна по своя характер сделка, което противоречи на
законовата логика.
Възраженията на ответника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК са били по
оспорване на задължението, т.е по естеството си общи такива за безпаричие. В
производството по настоящия иск обаче, за разлика от исковете за неоснователно
3
обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване наличие или не размяна на
имуществени блага, степен на обедняване и обогатяване и съотношението между тях /пр.
решение № 2 /07.04.2009г. по т.д. № 453/2008г. на ВКС, ІІ т.о и др/.
В заключение съдът приема за доказан по основание и размер така заявеният пряк
менителничен иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са в размер на 500лева за адв. възнаграждение и 32лева за
платена държавна такса.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от
348,17лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца С. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37, вх. А, ет. 1, ап. 3
съществува вземане срещу ответника П. З. П., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.
****** № 6А за сумата от 1600лева, дължима по запис на заповед от 15.11.2021г., с падеж
на дата 15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
14.08.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 663/29.08.2024г. по ч.гр.д. № 1015/2024г. по описа
на ПРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА П. З. П., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 6А да заплати
на С. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37, вх. А, ет. 1, ап. 3 сумата от
532лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. З. П., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 6А да заплати
на С. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 37, вх. А, ет. 1, ап. 3 сумата от
348,17лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 1015/2024г. по описа
на ПРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4