Р Е Ш Е Н И Е № 260173
гр.Пловдив, 05.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 165/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. с чл.30 от ЗЗкД.
Образувано е по въззивна жалба на Б.В.Д., чрез пълномощника си адв.З.Ш. срещу
решение № 482/08.11.2019г. по гр.д. № 872/2019г. по описа на РС Асеновград, ІІ граждански
състав, с което е отхвърлена молбата на Б.В.Д. ***, за прекратяване настаняването
на детето А.Б.Д., ЕГН ********** - родена в *** на *** г., от майка С.Х.Д., ЕГН
********** (починала) и баща Б.В.Д., ЕГН **********, в семейството на: К.А.Д., ЕГН ********** и Х.А.Д., ЕГН **********
*** - извършено със решение № 457/09.11.2018г., постановено по гр.д. №
2198/2018 г. по описа на Асеновградския РС, като неоснователна.
Решението се обжалва изцяло. Сочи
се, че в решението първоинстанционният съд не е изследвал всички
доказателства и факти по делото, а именно налице ли е манипулативно действие от
страна на ответниците към детето и има ли зависимост относно поведението на
детето. Съдът е пренебрегнал и събраните гласни доказателства по отношение на
ответника Х.Д. за употреба на алкохол от негова страна. Иска се отмяна на
решението и уважаване на иска.
Постъпил е отговор от
въззиваемите, с който се сочи, че решението е правилно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Асеновград е приел, че детето А. в момента живее на общежитие в град ***
и учи в СОУ ***, в паралелка с изучаване на чужд език. В Пловдив е приета и
продължава обучението сестрата и Й., която също живее на общежитие – с която
поддържат постоянна връзка. От настаняването и до сега за А. се грижат бабата и
дядото по майчина линия, подпомагани от вуйчото и вуйната, с които детето
поддържа постоянен контакт, в негов най-добър интерес е да бъде отглеждана и за
в бъдеще в това семейство (каквото е нейното желание и становището на ДСП).
Поради което не следва да бъде отменена взетата мярка за закрилата на А., тъй
като не е налице промяна в обстоятелствата, а именно да са отпаднали
основанията за настаняване на детето извън семейството, въпреки изявено желание
и възможност бащата да се грижи за детето. Извеждане на детето извън
биологичното семейство е мярка, която се прилага едва, когато са изчерпани
всички възможности детето да бъде отглеждано от своите родители. Майката на А.
е починала, към момента бащата проявява желание, декларира готовност и
възможност да се грижи за детето А., но детето не желае да се връща там – тъй
като там се е чувствала самотна, била е психически тормозена, което се потвърди
и от останалите доказателства по делото. От настаняването на детето бащата се е
срещал само веднъж с нея, въпреки че от съда е бил определен режим на лично
отношения всяка недела от 9.00 ч. до 18.00 ч. Същият не се е интересувал от
развитието на детето, не е посещавал училището, не се е срещал с
преподавателите и близките на детето – които се грижат за нея, не е осигурявал
издръжка за детето. Поради което съдът счита, че не е отпаднало основанието за
извеждане на детето извън семейството, към настоящият момент същото не следва
да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство, а да продължи да живее при
бабата и дядото по майчина линия, където е било настанено с решение на съда. При
тези факти РС Асеновград е приел, че към настоящият момент няма промяна на
обстоятелствата и липсват основания за предприемане мерки по реинтеграция на
детето А., то подадената молба за прекратяване на настаняването следва да бъде
отхвърлена.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя Д.,
че РС Асеновград не е изследвал всички доказателства и
факти по делото, а именно налице ли е манипулативно действие от страна на
ответниците към детето и има ли зависимост относно поведението на детето и че съдът
е пренебрегнал и събраните гласни доказателства по отношение на ответника Х.Д.
за употреба на алкохол от негова страна. По въззивното дело е приета СПЕ, която
ясно сочи, че детето А. твърдо завява своето желание да бъде отглеждана от К. и
Х. Д. /баба и дядо/ в ***. Няма данни А. да е манипулирана или да и е оказван
натиск във връзка с избора й. Употребата на алкохол от страна на дядото Х.Д. не
е игнорирано по делото, а е оценено като поведение н заплашващо детето А.. В
тази връзка следва да се има предвид и че към настоящия момент детето живее на
общежитие в гр.***, където и учи. Така че горния факт не е заплаха за детето. Ето защо обжалваното решение е правилно и следва
да се потвърди.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемите К.
и Х. Д. следва да им се платят от жалбоподателя Х.Д. разноските по настоящото
дело от 300 лева за адвокатски хонорар, реално платени /л.18/.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 482/08.11.2019г. по гр.д. № 872/2019г.
по описа на РС Асеновград, ІІ граждански състав.
ОСЪЖДА Б.В.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.Д., ЕГН ********** и Х.А.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 300 лева за разноски за настоящото въззивно дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.