№ 12064
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110153349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че Е. А. И. е била потребител на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в .... Твърди, че за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2019 г. е доставял в имота на същата топлинна енергия, чиято цена последната не е
заплатила. Твърди, че лицето е починало, поради което нейните наследници, а именно Д. М.
И. и И. М. И. следва да отговарят за стойността на неплатената топлинна енергия. Ето защо,
ищецът моли съда да осъди ответниците Д. М. И. и И. М. И. да му заплатят при условията
на разделност - всеки един по ½ част от следните суми: от сумата от 1186,39 лв. - главница,
представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане, от сумата
от 176,24 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 14.09.2017 г. до 17.02.2020 г., от сумата от 52,42 лв., представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 8,59 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от 02.03.2017 г. до 17.02.2020 г. Претендира разноски.
Ответниците Д. М. И. и И. М. И. са депозирали в срок отговори на исковата молба, с
които оспорват изцяло предявените искове по основание и размер и молят, същите да бъдат
отхвърлени. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна
1
давност. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и наследодателите на ответниците и ответниците, по силата на което е доставял
топлинна енергия в твърдяните количества и за същите е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б
от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“
(изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на
пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за
доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика,
респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
От събраните по делото писмени доказателства /на лист 90 и 22/ се установява, че
наследодателите на ответниците, съответно ответниците след това са били собственици на
процесния имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, като всеки един от тях
след смъртта на родителите си притежава по ½ идеална част от процесния имот, както и
всеки един от тях е наследил по ½ част от наследствената маса..
Ето защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят
по предявените искове – всеки едон от тях за по ½ част.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г. за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода са възложени на /фирма/.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, че през исковия период за процесния имота са
начислявани суми за топла вода и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
съобразно действащата нормативна уредба. Суми за отопление не са начислявани, поради
липса на потребление. Съгласно експертизата, по прогнозен дял е начислена стойност на
топлинна енергия в размер на 1382,32 лв. Действащата през процесния период нормативна
уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1)
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
3
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени. Според съдебно –
техническата експертиза, при отчитане на резултата от изравнителните сметки, посочената
сума следва да бъде намалена със сумата от 195,98 лв., представляваща сума за доплащане.
Или общата дължима главница за ползавана топлинна енергия за процесния период се
равнява на сумата от 1186,34 лв.
Ответниците не установиха плащане, поради което съдът намира, че искът е
основателен именно за сумата от 1186,34 лв., а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 1186,39 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 43,83 лв. за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019
г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между /фирма/ и
търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“, пр. І
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Следователно, в настоящия случай
давността е прекъсната, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2021
г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Поради това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед
сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни
след срока, за който се отнасят), погасени по давност са вземанията за периода м.05.2016 г. -
м.07.2018 г. включително, равняващи се на сумата от 912,79 лв., тъй като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба в съда.
Единствено не е погасена по давност сумата за доплащане в размер на 1,74 лв. по общата
4
фактура, издадена на 31.07.2018 .
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 273,55 лв. и за
периода от м.08.2018 г. до м.04.2019 г., а за разликата над нея до сумата от 1186,34 лв. и за
периода от м.05.2016 г. до м.07.2018 г. същият следва да бъде отхвърлен, като погасен по
давност, а за горницата до сумата от 1186,39 лв., като неоснователен.
От сумата от 273,55 лв. всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по ½ част.
Вземането на ищеца за такса за дялово разпределение е погасено по давност за
периода от м.01.2017 г. до м.07.2018 г. и за сумата от 30,51 лв., поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 13,32 лв. и за периода от м.08.2018 г до
м.04.2019 г. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 43,83 лв. искът следва
да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
От сумата от 13,32 лв. всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по ½ част.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съдът достигна до извод за наличие на главни дългове.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2017 г., от 15.09.2018 г. и от 15.09.2019 г. Предвид изложеното, за
периода от 15.09.2017 г. до 17.02.2020 г. лихвата за забава върху задължението по общите
фактури, издадени за отчетния период от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. е в размер на 175,88
лв., съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
Искът е основателен именно за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 176,24 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
5
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 8,59
лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 163,85 лв. /изчислена
от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на ЕПИ онлайн електронен калкулатор за
изчисляване на лихви/. Ето защо, като се съобрази и установеното частично погасяване по
давност, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 12,03 лв., а за
разликата над тази сума до сумата от 175,88 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност, а за горницата до сумата от 176,24 лв., като неоснователен.
От сумата от 12,03 лв. всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по ½ част.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е направил такива в общ размер от 656,60 лв., от които за държавна такса
за разглеждане на предявените искове (56,60 лв.), за възнаграждения на вещи лица (500 лв.)
и за юрисконсултско възнаграждение (100 лв.), която съобразно уважената част от исковете
следва да бъде редуцирана до сумата от 138,69 лв., от която всеки един от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по ½ част.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на всеки един от ответниците сумата от по 276,07 лв., представляващи
сторените от последните съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и чл. 78,
ал. 1 от ГПК Д. М. И., ЕГН **********, и И. М. И., ЕГН **********, да заплатят разделно
– всеки един от тях по ½ част на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...
от следните суми: от сумата от 273,55 лв. - главница, представляваща стойност на
доставената топлинна енергия за периода за периода от м.08.2018 г. до м.04.2019 г. в имот с
абонатен № ..., находящ се на адрес: ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.09.2021 г. до окончателното й
изплащане, от сумата от 12,03 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 17.02.2020 г., от сумата от 13,32 лв.,
6
представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
м.08.2018 г до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и от
сумата от 138,69 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ... да заплати на Д. М. И., ЕГН **********, сумата от 276,07 лв. – разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ... да заплати на И. М. И., ЕГН **********, сумата от 276,07 лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ...., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7