Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 07.12.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13961 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Л.А.А. срещу З.д. „Б.и.” АД
искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за сума в размер на 30 000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени по повод
възникнало ПТП на 21,06,2016год.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на отказа - 30,08,2016год. до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 21,06,2016год., около
06,20часа, на главен път Е-79, К.Т.управлявал лек автомобил, с марка Фолксваген
Голф, с рег. № *******, с посока на движение гр. Монтана
- гр. Враца, като на км. 133+840
настъпил удар с лек автомобил Фолксваген Голф, рег.№*******, управляван от Г.К.М.и
по вина на последния водач. Поддържа деликтна отговорност на водача да е
застрахована при ответното дружество към датата на застрахователното събитие по
Застраховка Гражданска отговорност. В резултат на пътно транспортното
произшествие са причинени травматични увреждания на пътниците в лек автомобил
Фолксваген голф, рег.№ *******, сред които и ищцата, подробно описани в
исковата молба и подлежащи на обезщетения пряко от застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на
чл.367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат
съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на
противоправно деяние. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва размера
на претендираното обезщетение като прекомерен.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № 967000-8867/06,07,16год. се установява, че на
21,06,2016год., около 6:20 часа, на път І-1, км.133+840 между лек автомобил Фолксваген
Голф, с рег. № *******, управляван от К.Л.Т.и лек автомобил
Фолксваген Голф, рег.№ *******, управляван от Г.К.М.е реализирано ПТП. Като
пострадал от произшествието наред с други лица е посочена и ищцата Л.А. –пътник
в лек автомобил Фолксваген Голф с №*******.
По делото е представено писмо изх. №
НЩ-4252/30,08,2016год., с което ЗД Б.И.АД е заявило отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение по щета №**********/21,06,2016год.
На осн.чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено
на 13,11,2017год., е прието за безспорно между страните и ненуждаещо от
доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност
покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил с рег.№******* към
датата на застрахователното
събитие.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт
се установява, следния механизъм на
процесното ПТП: На 21.06.2016 г. лек автомобил Фолксваген Голф, рег.№ *******,
управляван от Г.К.М., се е движил по път І-1 (Е-79), в посока от град Враца към
град Монтана, и около 6,20часа, в района на км 133+840, след разклона за гр. Вършец
по пътя Враца-Монтана, на продължителен десен завой, променя посоката си на
движение, като от своята лента отклонява автомобила на ляво, при което
реализира челен, приоритетно в лявата част, удар с насрещно движещия се в
своята лента лек автомобил -Фолксваген Голф, рег.№ *******, управляван от К.Л.Т..
Вследствие на настъпилия удар са пострадали водачите и пътниците в МПС
Фолксваген Голф с рег.№ ******* - пътуващият на предната дясна седалка Р.В.С.и
пътуващата на задната седалка Л.А.А..
Причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на МПС Фолксваген Голф с рег.№ *******, Г.М., който променил
посоката си на движение, напуснал е своята пътна лента и навлязъл в лентата на
насрещно движещите се МПС, при което е възникнало процесното ПТП. Автомобилът е
бил фабрично оборудван с колани на предните и на задните си седалки.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се
установява, че вследствие на
процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания - контузия на
долната част на гърба и таза, както и охлузна рана по предното лице на лява
подбедрица, която впоследствие се инфектирала. Проведено
е консервативно
лечение на травмите на ищцата, в амбулаторно-домашни условия, като на охлузната на рана на подбедрицата е била направена хирургична
обработка.
Възстановителният период е продължил 20-25 дни. За в бъдеще при
натоварване и промени във времето може да се очква пострадалата да се оплаква от болки и
дискомфорт в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб, което е свързано предимно с
дегенеративните промени на гръбнака. Заключението на съдебно
медицинската експертиза сочи на извод ищцата да не е била с поставен предпазен
колан. Ползването на предпазен колан би довело до по- ниска степен на увреждане
относно причинената травма на кръста,
поради задържане на седалището от напречната лента.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Р.В.С., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от
които се установява, че след изписването на ищцата от болницата ѝ било
предписано домашно лечение. Ищцата имала нужда от чужда помощ около месец. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се посочва, че ищцата е
изгубила съзнание в следствие на процесното ПТП - това обстоятелство не се
установява нито в представените по делото медицински документи, нито от
назначената медицинска експертиза. Съдът не кредитира и показанията, в частта в
която е изложено, че ищцата не е могла да се обслужва сама до нова година/
около 6 месеца след ПТП/. В този смисъл съдът кредитира експертното становище
на вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза. Показанията на
свидетеля досежно възможността на пострадалата да полага труд са ирелевантни за
настоящото производство, доколкото е с предмет-претенция за неимуществени
вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената по делото авто-техническа
експертиза се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното
поведение на водача на Фолксваген Голф с рег. № *******, Г.М., който променил
посоката си на движение, напуснал е своята пътна лента и е навлязъл в лентата
на насрещнодвижещите се МПС. По този начин, той е нарушил правилата на чл. 5 и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Установява се също така, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Също така, по делото не бе оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 8000.00 лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания - контузия на долната част на гърба и таза, както и охлузна рана по предното лице на лява подбедрица, която впоследствие се e инфектирала, извършената оперативна обработка на раната на предната подбедрица, възстановителния период от 20-25 дни, възрастта на пострадалата -32години, очакваните болки и дискомфорт в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб при натоварване и промяна на времето, необходимостта от чужда помощ в ежедневието за период от около 1 месец, емоционалното отражение върху пострадалата от реализирания деликт, преживения стрес и проблеми със съня сочени от свидетеля. Съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователната отговорност към датата на събитието при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Същевременно, настоящия състав
съобрази факта, че в резултат на
уврежданията не се е наложил престой в болнично заведение, не е налице
фрактура на таза, не са провеждани оперативни интервенции, фактът, че оздравителния
процес е приключил без усложнение, липсата на данни за инвалидизация, възрастта
на лицето.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. За установено съдът намира извършено нарушение от пострадалата на чл. 137а от ЗДвП, доколкото се установи да не е била с поставен предпазен колан. С оглед заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се обосновава извод, че ползването на предпазен колан би намалило тежестта на травмата в поясната област. Така установеното съпричиняване настоящият състав определя в размер на 10 %, което следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение или същото се следва да е в размер на 7200,00лв., в който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30000,00лв. като неоснователен.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 497 от КЗ, с изтичането на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията на увреденото лице, за застрахователя
възниква задължение за заплащане на законна лихва за забава. В конкретния
случай, видно от писмо изх.№4252/30,08,2016год. при ответника е образувана щета
от дата 21,06,2016год. или посочената дата съдът приема за уведомяване на
застрахователя. Ето защо съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и
датата на депозиране на молбата пред
застрахователя на 21,06,2016год. законната лихва е дължима от 22,09,2016год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищцата е освободена от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите са в размер на общо 384,00лв., от
които 288,00лв.-д.т. и 96,00лв.- от общо 400,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 1208,40лв. от общо 1590,00лв., от които 160,00лв.-в.л. и 1430,00лв.-адв.хонорар.
/Възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.хонорар за
ответника е основателно. Представени са доказателства за договорено и платено възнаграждение
в размер на 2500,00лв. Същото съобразно предмета на делото фактическата и
правна сложност на спора, извършените процесуални действия, брой открити
съдебни заседания се явява прекомерно. Ето защо адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено съобразно цената на исковата претенция съобразно чл.7, ал.2
от НМРАВ в размер на 1430,00лв./
На осн.чл.38, ал. 2 от ЗА на адв. М.Д.се дължи
адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 343,20лв. от
общия размер 1430лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Л.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, партер, на осн.чл.432,ал.1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 7200,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
21,06,2016год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 22.09.2016год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 7200лв. до пълния предявен размер от 30000лв., както и за законна
лихва от 30,08,2016год. до 21,09,2016год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 384,00лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА Л.А.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 1208,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. М.Д., САК, с адрес гр. София, бул. „********, вх.В, ап.25 на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 343,20лв.- адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: