№ 268
гр. Айтос, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100703 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.49, ал.1, и сл. от СК за допускане на развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне въпроса за вината.
Образувано е по искова молба на М. Х. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
против А. Х. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** в която се сочи, че с ответника са
съпрузи, сключили брак на 13.07.2005 г. в Кметство с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас с
Акт за граждански брак № 3 от 15.07.2005 г., издаден от Кметство с. Планиница, общ. Руен,
обл. Бургад. По време на брака си имат родени две деца, пълнолетният Х. А. Х., ЕГН
**********, род. На 01.09.2005година в гр. Бургас и непълнолетната E. A. X., ЕГН
**********, род. на *** година в град Бургас.
Ищцата твърди, че в началото брачния живот вървял добре и страните се разбирали, но в
последствие ответника спял да й говори и комуникацията между тях прекъснала и от месеци
не комуникират по какъвто и да е начин. Между съпрузите липсва доверие и близки
отношения до степен, че не е възможно това състояние да се преодолее и да бъдат
възстановени нормалните им отношения.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал.1 от СК прекрати брака
без съда да се произнася по въпроса за вината. Упражняването на родителските права над
детето да бъдат предоставени на нея, като бъде определен режим на лични контакти с
бащата всяка събота или неделя от 09:00 часа до 18:00 часа и размер на месечната издръжка
в размер на 270 лева. Да възстанови предбрачното й фамилно име – Р..
Семейното жилище, находящо се в с. Дъскотна, община Руен, обл. Бургас, собственост на
родителите на ищата, да бъде предоставено за ползване на нея.
1
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника А. Х. А..
В съдебно заседание страните не се явяват лично, явява се адв. Ж. Х. процесуален
представител на ищцата М. Х. А., поддържа исковата молба и също моли за допускане на
развод, не води допуснатия свидетел и се отказва от искането за допускане на такъв. Твърди,
че ищцата е трудово ангажирана в ***, а детето учи там и поради това не могат да се явят в
днешното съдебно заседание. Поддържа искането на доверителката си да бъдат присъдени
родителските права и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 270
лева.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 13.07.2005 година в *** видно от представеното Удостоверение за сключен
граждански брак издадено от Кметство с. Праниница, общ. Руен, област Бургас страните по
делото М. Х. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и А. Х. А. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански
брак № 3/13.07.2005 г. от Кметство *** като съпругата е приела фамилното име - А.. От
съвместното си съжителство страните имат родени две деца – пълнолетният Х. А. Х., ЕГН
**********, род. на 01.09.2005година в гр. Бургас и непълнолетната E. A. X., ЕГН
**********, род. на *** година в град Бургас.
По делото е постъпило писмо от ДСП с. Руен, в което се сочи на 08.08.2025г. адреса на
ищцата е посетен от социален работник, където е проведе разговор с нейните родители. Те
твърдят, че на 03.08.2025г. дъщеря им заедно със съпруга си и дъщеря си са заминали за ***,
където са пребивавали и преди това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно се установи, че страните са сключили граждански брак в Кметство с.
Планиница, общ. Руен на 13.07.2005 г. Съдът намира, че е сезиран по реда на ГПК, Част
трета, глава двадесет и шеста в рамките на особено исково производство с брачен иск за
развод, с който ищцата упражнява потестативното си право на развод с ответника, като е
посочила като обстоятелства и факти, които обосновават дълбокото и непоправимо
разстройство в брака. Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дават основание на съда да приеме, че
този брачен иск намира правното си основание в чл. чл.49, ал. 3 от СК. Описаните от
свидетелите факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
С оглед на това настоящият състав намира, че разстройството на брака е дълбоко и
непоправимо, без възможност да бъде преодоляна кризата в съпружеските им отношения.
Бракът съществува формално, същият е лишен от дължимото му се според Закона и морала
2
съдържание, поради което не е в интерес и на обществото и неговото по нататъшно
запазване.
Относно иска за предоставяне на родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен
кодекс, в сила от 2009 г.
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в
чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДетето сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и
миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както
в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето
се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Съдът, изхождайки единствено и само от интересите на детето, с оглед пълноценно му
израстване и възпитание като достоен член на обществото и имайки предвид
обстоятелството, че майката разполага с родителски капацитет да се грижи за детето,
разполага с необходимата поддържаща семейна среда в лицето на своите родители намира,
че родителските права следва да се предоставят на майката на детето по местоживеене на
последната. Доказателствата по делото сочат и че детето е най-близко с майка си, т.к. тя е
полагала непосредствени грижи за него, детето е установено , живее и посещава училище на
територията на *** със своята майка.
Относно издръжката:
За подходяща за задоволяване нуждите на детето E. съдът намира месечната
издръжка в размер на 270,00 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
съгласно чл.143, ал.2 вр. чл.142 от СК. Като критерии за определяне на дължимата
издръжка в чл.142, ал.1 СК са посочени нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което следва да я осигурява. За да осигури нормални условия за
живот на детето си, бащата следва да заплаща подходяща месечна издръжка, която да е
достатъчна за нормалното съществуване на детето и за неговото развитие, като
същевременно с това следва размерът й да е съобразен с възможностите и материалното
състояние на ответника. Несъмнено е и обстоятелството, че разходи се правят и във връзка с
3
храна, облекло, обувки, лекарства, закупуване на подходящи за възрастта книжки и пр.,
които разходи не могат да се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот.
От друга страна следва да се отчетат и възможностите и материалното състояние на бащата
при определяне на подходящия размер на издръжката съгласно чл.142, ал.1 СК.
В полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска за издръжка от падежа до окончателното плащане.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права:
На бащата, доколкото не е претендирал разширен режим на контакти, следва да се присъди
традиционен режим на лични контакти , а имено : Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния с преспиване,
като бащата има задължение да взема и връща детето в дома на майката; 30 дни през
лятото, когато майката не ползва платеният си годишен отпуск; По всяко друго време на
годината, когато родителите са постигнали съгласие за това.
Относно семейното жилище - същото е прехвърлено от родителите на ищцата и не е
направено искане за ползване от страна на ответника, поради което съдът счита, че следва да
бъде предоставено на ищцата .
Предвид прекратяването на брака и съгласно чл.326 от ГПК и чл.53 от СК следва да
се допусне промяна във фамилното име на Ответницата А., която следва да възстанови
предбрачното си фамилно име – Р..
На основание т. 2, на чл.6 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК , съдът определя окончателния размер на таксата за развода да е 50,00 лева, от които
25 лв.са внесени от ищцата при образуване на делото, а останалите 25 лв. следва да бъдат
възложени на ответника.
На основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът А. Х. А. следва да заплати ДТ
върху размера на присъдената издръжка в размер на 388,80 лева по сметка на съда.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между М. Х. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и А. Х.
А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, като прекратява сключения между тях на
13.07.2005 год. в *** граждански брак с акт за граждански брак № 3/13.07.2005 г. от
Кметство ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се
произнася по въпроса за вината.
ВЪЗЛАГА упражняването на родителските права върху детето E. A. X., ЕГН
**********, род. на *** година в град Бургас на майката М. Х. А. с ЕГН ********** и
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето на адреса на майката.
4
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето E. A. X., ЕГН **********, род. на
*** година в град Бургас и бащата А. Х. А. с ЕГН **********: Всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на
неделния с преспиване, като бащата има задължение да взема и връща детето в дома на
майката; 30 дни през лятото, когато майката не ползва платеният си годишен отпуск; По
всяко друго време на годината, когато родителите са постигнали съгласие за това.
ОСЪЖДА на осн.чл.143, ал.2 СК бащата А. Х. А. с ЕГН **********, да заплаща за
детето E. A. X., ЕГН **********, род. на *** година в град Бургас чрез неговата майка М. Х.
А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 270.00 лв./двеста и седемдесет лева/,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата М. Х. А. с ЕГН
**********, която след развода ще носи фамилното име Р..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на съпругата М. Х. А.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от
25,00лв./двадесет и пет лева/ - окончателна държавна такса по развода, като и сумата от
388,80лв./триста осемдесет и осем лева и 80ст. / съразмерно на стойността на присъдената
издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред ОС-Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5