№ 28660
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110174787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. П. - Д.а,
Д. Л. Д. и Ф. Л. Д..
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба.
Неоснователно е и възражението в отговора на исковата молба относно
несъответствие между заявлението и заповедта относно името на длъжника З. П. – Д.а.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че видно от изготвените
служебни справки по ЕГН в хода на ч.гр.д. № 440887/2024г. се установяват имената на
ответника З. П. – Д.а да съответстват на посоченото от заявителя по делото име на
длъжника С.Й.Д. В случая безспорно се установява, че се касае за едно и също лице З.
П. – Д.а с посоченото в заявлението ЕГН, но с различен начин на изписване на
български и на латиница.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, а релевираните от
ответниците възражения са неоснователни.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на
спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането
по делото на трето лице-помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира
интереса на третото лице „Техем сървисис” ЕООД, решението да бъде постановено в
полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по
чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.
Основателно е искането на ищеца за задължаване на третото лице помагач да
представи по делото описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на поисканата от страните съдебно-техническа експертиза по
поставените в исковата молба, както и първите два въпроса от отговора на исковата
молба въпроси (предпоследен абзац на л. 55 от ОИМ). В останалата част
доказателственото искане на ответниците следва да бъде оставено без уважение.
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза като ненеобходимо.
1
Съдът намира, че доказателственото искане на ответниците да бъде задължен
ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи в оригинал посочените в отговора на
исковата молба документи е процесуално допустимо, тъй като е направено
своевременно, но въпреки това, същото е не необходимо. Следва да се посочи, че е
недопустимо в настоящото производство да се прави косвена преценка за
законосъобразността на решението на общото събрание на етажна собственост, въз
основа на което е сключен договор с третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД,
поради което и не е необходимо събирането на доказателства в тази насока. А по
отношение на останалите документи липсват твърдения, че липсва оригинал на
посочените документи, поради което и искането по реда на чл. 183 ГПК се явява
безпредметно.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 40887/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис” ЕООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2025
г. от 9:30 часа, за която дата да се призоват страните, в т.ч. и третото лице – помагач.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен № 178322 през
исковия период 01.05.2021г.-30.04.2023г., включително документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството съдържанието на
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 40887/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 450 лева, от които 350
лв., вносими от ищеца, и 100 лв., вносими от ответниците в едноседмичен срок от
получаване на съобщението,.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д.Г.С., тел. ***********, Специалност:
Промишлена топлотехника, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София”
2
ЕАД срещу З. П. - Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. с искане да се признае за установено, че:
- З. П. - Д.а дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1619,65 лв.,
представляващ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 305,11 лв., представляваща мораторна лихва
начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до
27.06.2024 г., сумата от 34,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 8,56 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
15.09.2021г. до 27.06.2024 г.;
- Д. Л. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 809,83 лева,
представляващ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 152,56 лева, представляваща мораторна лихва
начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до
27.06.2024 г., сумата от 17,44 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 4,27 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 15.09.2021г. до 27.06.2024 г.
- Ф. Л. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 809,83 лева,
представляващ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 152,56 лева, представляваща мораторна лихва
начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до
27.06.2024 г., сумата от 17,44 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 4,27 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 15.09.2021г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 40887/2024 г. по описа на СРС, 182 състав
В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответниците в качеството на
собственици и титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот находящ,
се на адрес: гр. София, бул. ******* надпартерен, апартамент, с аб.№178322,
инсталация ********** са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните
приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в
края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота – „Техем сървисис“ ЕООД. Посочва, че ответниците не са
изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и
на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за
плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в
Общите условия падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответниците, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Излагат подробни съображения във връзка с обстоятелството кой е страна по
3
облигационното правоотношение, доколкото се твърди, че ответниците Ф. и Д. Д.и са
собственици на процесния недвижим имот на основание дарение, осъществено от
родителите им ответницата З. П. и Лъчезар Д., при което ответницата П. – Д.а си е
запазила правото на ползване върху ½ идеална част от имота. Оспорват наличието на
облигационни отношения между ищеца и „Техем сървисиз“ ЕООД, както и между
етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД. Оспорват в имота да е реално
доставена топлинна енергия в обем на претендираната от ищеца. Оспорват
истинността на приложеното към исковата молба Приложение № 1 Списък „Етажни
собственици“ към Протокола от проведеното на 19.02.2002 г. ОС на ЕС. Оспорват този
списък да е подписан от някой от ответниците, респективно от лицето, сочено от
ищецът като автор. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като
неоснователни, недоказани и процесуално недопустими.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
2) по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти
е да докажат погасяване на дълга, както и фактите, на които основава всички свои
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че приложими към процесния
период са общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, като на основание чл.155 ГПК и предвид, че съдържанието им е публично
достъпно на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc
(toplo.bg), същото не подлежи на самостоятелно установяване по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
4
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
помагач - препис от исковата молба, приложенията към същата и от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5