Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260030
гр. Перник, 26.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 18.05.2022 г., първи въззивен състав:
Председател:
Петър Боснешки
Членове: Михаил Малчев
Мария Милушева
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Боснешки в.гр.дело № 00201 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №1368/12.12.2019г., постановено по гр.д.
№9065/2018г. по описа на Пернишки районен съд
са отхвърлени като неоснователни исковете на „ЧЕЗ Електро България“АД
срещу В.Р.Д., с правно основание чл.422 ГПК, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 722,22лв., представляваща
главница за ползвана ел.енергия за периода 23.01.2018г.- 21.07.2018г., сумата
от 22,41лв., представляваща лихва за забава за периода 27.03.2018г.-
04.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
В установения от закона срок „ЧЕЗ Електро България“АД е
депозирало въззивна жалба срещу Решение №1368/12.12.2019г., постановено по
гр.д. №9065/2018г. по описа на Пернишки районен съд, като моли същото да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде уважен
като основателен. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу
формираните изводи от първоинстанционният съд. Към въззивната жалба няма
приложени доказателства, като няма направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата В.Р.Д. не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
След образуване на въззивното производство въззиваемата В.Р.Д.
е починала на ***
С Определение №260000/10.01.2022г. постановено по
настоящето дело, на основание чл.227 ГПК,
С.Л.С., с ЕГН:**********, е конституиран
като страна по делото вместо наследодателя му В.Р.Д., която е била заличена от
списъка на лицата за призоваване.
Въззиваемата страна С.Л.С. не е бил намерен на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, както и по месторабота, поради което
и на основание чл.47, ал.6 ГПК на същия е назначен особен представител- адв. Н.Б.
от ПАК.
В съдебно заседание на ПОС от 12.05.2022г. адв. Н.Б.,
особен представител на въззиваемата страна С.Л.С., е изразила становище, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото няма доказателства, че В.Р.Д.
се намира в облигационни отношения с дружеството- жалбоподател за
процесния период. Отделно се твърди, че няма доказателства С.Л.С. да е приел
наследството на В.Р.Д., поради което и няма основание за плащане на процесните
задължения.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато по отношение на ищеца,
че ответникът В.Р.Д. дължи на ищеца сумата от 722,22лв., представляваща главница за ползвана ел.енергия
за периода 23.01.2018г.- 21.07.2018г., сумата от 22,41лв., представляваща лихва
за забава за периода 27.03.2018г.- 04.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.09.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед №4652/18.09.2018г. по ч.г.д.№6330/2018г. на ПРС.
Районният
съд е отхвърлил исковете, като е приел, че
между страните по делото не е налице договорно правоотношение, по силата на
което се дължи плащане стойността на доставяната електрическа енергия в
процесния имот, находящ се на адрес: ***.
Настоящият
въззивен състав намира, че от съвкупната преценка на представените по делото доказателства
се установява, че е доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между
„ЧЕЗ Електро България“АД и В.Р.Д. за процесния период. Видно от удостоверение от
Община Перник, Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация,
В.Р.Д. лично е декларирала, че е собственик на процесния имот. Това изявление
се цени от извънсъдебно признание на длъжника, извършено пред надлежен държавен
орган относно притежаваното право на собственост върху процесния имот. Този
извод на съда се потвърждава и от заключението по съдебно- техническата
експертиза на в.л. И.К., видно от което в ищцовото дружество има открита
партида на името на В.Р.Д.. По делото са приети и други писмени доказателства,
които са индиция за съществуващото облигационно правоотношение, а именно Заявление
за разсрочване на задълженията от В.Р.Д. от 27.02.2013г. и Споразумителен протокол
от 06.03.2013г.
Съдът
намира, че от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л. И.К. е видно,
че в процесния имот има монтирано средство за търговско измерване, което е
отговаряло на изискванията на Закона за измерванията. През процесния период от 23.01.2018г.
до 21.07.2018г., количествата на потребената ел. енергия са отчитани
ежемесечно, като същите са посочени в таблица и са на обща стойност 772,22лв.
По
делото е безспорно установено, че В.Р.Д. е починала в хода на настоящето
производство на ***, като е оставила за единствен наследник по закон внука си С.Л.С..
В
процесния случай, на основание чл.227 ГПК, съдът служебно е конституирал С.Л.С.
като страна вместо починалия му праводател В.Р.Д.. Въззиваемият С.Л.С. не е бил намерен на регистрираните постоянен
и настоящ адрес, както и по месторабота, поради което и на основание чл.47, ал.6 ГПК на същия е назначен особен представител- адв. Н.Б. от ПАК. Особеният представител
изрично е оспорил приеменето от С. на процесното наследство, оставено от В.Д..
Според
трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало
лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН съдът няма служебно задължение при настъпила
смърт на ответник да определя срок на наследниците, в който същите да заявят дали
приемат наследството или се отказват от него, ако не е направено искане от заинтересована
страна – в случая от ищеца. В хипотеза на заведено дело по предявен иск срещу наследник
на починал в хода на делото ответник-длъжник, при липса на данни дали наследникът
е приел или се е отказал от наследството съдът следва да даде срок на наследника
да заяви приема ли наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована
страна по делото. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 101 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2018 г., IV г. о., ГК.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят „ЧЕЗ Електро България“АД не е
доказал, че новоконституираният ответник С.Л.С. е приел наследството на
починалата си баба В.Р.Д., поради което и същият не следва да отговаря за
задължения, включващи се в наследството на баба му.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат
и следва да бъде потвърдено макар и по различни съображения.
Водим
от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1868/12.12.2019г., постановено
по гр.д. №9065/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни исковете на „ЧЕЗ Електро България“АД срещу В.Р.Д., заместена в
процеса на основание чл.227 ГПК от наследника си по закон С.Л.С., с ЕГН:**********, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 722,22лв., представляваща
главница за ползвана ел.енергия за имот, находящ се на адрес: ***, за периода
23.01.2018г.- 21.07.2018г., сумата от 22,41лв., представляваща лихва за забава за
периода 27.03.2018г.- 04.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №4652/18.09.2018г. по ч.г.д.№6330/2018г. на ПРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.