Р Е Ш Е Н И Е
439 / 20.2.2020г.
Гр. Перник, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03770/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Л.А.М.срещу „Топлофикация –
Перник“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 2 862,35 лв., представляваща главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г., законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 466,13 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 01.07.2007 г. до 14.10.2009 г., както и сумата от
169,85 лв. – разноски по делото, за които вземания по ч. гр. дело № 5444/2009
г. по описа на Районен съд – П.срещу наследодателя на ищцата е издаден
изпълнителен лист от 22.03.2010 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20187530401215/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 и с
район на действие Окръжен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на сумите по давност.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 5444/2009 г. по описа на Районен съд – П.въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК лицето Л.А.М.е осъдено да заплати на ответното дружество сумите,
предмет на исковите претенции, представляващи притезания във връзка с
доставката на топлинна енергия до собствения на длъжника недвижим имот, находящ
се в гр. П.ул. „******“ бл. **, вх. *, ап. *. Посочва, че въз основа на
изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в него вземания по молба на
взискателя „Топлофикация – Перник“ АД от месец май 2010 г. е образувано
изпълнително дело № 439/2010 г. по описа на ЧСИ ***. В хода на последното не са
извършвани никакви изпълнителни действия, поради което същото следва да се
счита за прекратено през месец май 2012 г. и по силата на закона – на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради бездействието на взискателя. Твърди, че
длъжникът по изпълнителния лист – Л.М.е починала на 24.09.2017 г., като
единствен неин законен наследник /след отказ от наследството от другата ѝ
дъщеря/ като нейна дъщеря е ищцата А.Н.. Посочва се, че през лятото на 2018 г.
по искане на ответника и за събиране на процесните вземания е образувано ново
изпълнително дело под № 1215/2018 г. по описа на ЧСИ Б.. Ищцата оспорва
дължимостта на вземанията по листа с твърдението, че същите са погасени по
давност към датата на образуване на изпълнителния процес. С тези съображения
обоснова правния си интерес от търсена защита и отправя искане за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответникът „Топлофикация – Перник“ АД оспорва предявените искове с
твърдението, че вземанията не са погасени по давност. Поддържа, че не е изтекъл
приложимият петгодишен давностен срок, доколкото се касае за вземания,
удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, придобила стабилитет. С
образуването на процесните изпълнителни дела давността следва да се счита за прекъсната
на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и нова такава е започнала да тече от
26.06.2015 г. В хода на същите били извършвани действия, довели до прекъсване
на давностния срок. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в
хода на производството по ч. гр. дело № 5444/2009 г. по
описа на Районен съд – П.в полза на ответното дружество „Топлофикация – Перник“
АД и срещу лицето Л.А.М.е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 29.10.2009 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 2 862,35 лв., представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., законната лихва
върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 466,13 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
01.07.2007 г. до 14.10.2009 г., както и сумата от 169,85 лв. – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Изяснява се, че по разпореждане на
съда от 22.03.2010 г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила и за
сумите, присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– Перник“ АД с вх. № 06243/04.06.2010 г. и по разпореждане на съдебния
изпълнител от 04.06.2010 г. е образувано изпълнително дело № 20107510400439/2010
г. по описа на ЧСИ *** с рег. № 751 и с район на действие Окръжен съд-Перник. От
съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното
дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат извършени
справки и с оглед резулатите от тях да бъде наложен запор върху получавания от
длъжника секвестируем трудов доход или пенсия, възбрана върху притежавани
недвижими имоти и спиране от движение на собствени му МПС-та за срок от три
месеца.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че на 10.11.2010 г. третото за изпълнителното
дело лице Р.Л.Г.е внесло сумата от 100 лв. за погасяване на задълженията на
длъжника Л.М.. По разпореждане на съдебния изпълнител от 01.12.2010 г. тази
сума е преведена на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД.
Изяснява
се, че с постановление на съдебния изпълнител от 03.04.2018 г. производството
по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Между
страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства следва, че за
събиране на материализираните в изпълнителния лист от 22.03.2010 г. вземания по
молба на „Топлофикация – Перник“ АД с вх. № 11123/18.05.2018 г. и по
разпореждане на съдебния изпълнител от 21.05.2018 г. е образувано ново изпълнително
дело под № 20187530401215/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 и с район на
действие Окръжен съд-Перник. От съдържанието на молбата /приета като част от
завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството –
взискател е поискало да бъдат извършени справки и с оглед резулатите от тях да
бъде наложен запор върху получавания от длъжника секвестируем трудов или
приравнен на него доход или пенсия, респ. запор върху налични банкови сметки.
В
хода на производството е констатирано, че длъжникът Л.А.М.е починала на
24.09.2017 г., поради което с постановление на съдебния изпълнител от 18.02.2019
г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани наследниците ѝ –
нейните дъщери А.Л.Н. /настоящата ищца/ и Р.Г.Г..
Данните
по делото, съдържащи се в представените от ищцата и приети по делото
удостоверение за наследници с изх. № 17/ГРС-6131 от 07.11.2017 г., издадено от
Община П.и в Удостоверение № 7977/2017 г. от 21.11.2017 г. по гр. дело №
7977/2017 г. по описа на Районен съд – П.сочат, че един от законните наследници
на починалия длъжник Л.М.– дъщеря ѝ Р.Л.Г.се е отказала от наследството,
останало от наследодателката ѝ, който отказ е вписан в Особената книга на
Районен съд – П.по чл. 49 ЗН под № 99/22.11.2017 г.
Установява
се, че в хода на производството по изпълнителното дело до А.Н., като наследник
на длъжника Л.М., е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
27.02.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса /съпруг
на длъника/.
Други
относими доказателства не са приобщени по делото.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да
оспорва чрез иск изпълнението. По
своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на
защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение
срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде
основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на
вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
Перник“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищцата А.Н., в
качеството ѝ на единствен наследник по закон /предвид отказа на другия
наследник от 22.11.2017 г./ на първоначалния длъжник Л.М., както и проведеното
оспорване на исковата претенция, релевирано от ответната страна свидетелства за
правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателни установителни искове и
за нейната активна материалноправна легитимация в процеса.
В
настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в
отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които
са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се
основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения
установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо
удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става приложим
петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този
смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело
1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о.,
постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV
г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 5444/2009
г. по описа на Районен съд – П.е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал
да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Установи
се, че изпълнителният лист е издаден по разпореждане на съда от 22.03.2010 г. Следователно, при
липсата на други данни, следва да се приеме, че това е най–късния възможен момент, в който
заповедта е влязла в законна сила и се е стабилизирала. Предвид това, считано
от този момент петгодишната давност за удостоверените в същата и в листа
вземания поначало изтича на 22.03.2015 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 04.06.2010 г. е образувано изпълнително
дело № 439/2010
г. по описа на ЧСИ ***, както и, че с тази молба взискателят „Топлофикация –
Перник“ АД е посочил изпълнителни действия, които да бъдат извършени за
събиране на процесните вземания. Съдът, съобразявайки и задължителните
разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба
на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист,
обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е
била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е
първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на
процесните вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал.
2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано от следващия ден – 05.06.2010 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на основание
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след
образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата
вече давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също съдебен процес,
част от гражданския процес, каквато част е и предшестващото го исково
производство, в хода на което давност не тече докато трае процесът. Този акт на
върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015
г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС, както
и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Перник/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015г. /което поначало води до
преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било
прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 439/2010 г. по описа на ЧСИ Добренова се
установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на
молбата за образуването му или от 05.06.2010 г. в хода на същото не са
извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни изпълнителни
действия. Няма такъв характер внасянето на сумата от 100 лв. на 10.11.2010 г.
за погасяване на задължения по листа, тъй като от една страна, същото е
осъществено от лице, различно от длъжника, а от друга страна не е в пряк
резултат от конкретно предприето изпълнително действие.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 05.06.2012 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в
кой момент е сторил това /в случая на 03.04.2018 г./, тъй като с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено изрично
в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на
действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 05.06.2012 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало се преустановява действието на спирането
на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира,
че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с
това и действието на самото спиране.
Считано
от този момент петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 05.06.2017
г., а с това и преди образуването на второто по ред изпълнително дело №
1215/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.по молба на взискателя от 18.05.2018 г., респ.
преди образуване на настоящото производство по искова молба от 17.06.2019 г.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница, лихва за забава, законната лихва за
забава до окончателното изплащане на главницата и сумата от 69,85 лв.,
представляваща част от разноските по ч. гр. дело № 5444/2009 г. по описа на
съда поради погасяването им по давност, се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
За
сумата от 100 лв., представляваща останалата част от разноските по
изпълнителното дело искането на ищцата следва да бъде отхвърлено, тъй като
същите са погасени чрез извършеното плащане на 01.12.2010 г. към „Топлофикация
– Перник“ АД, при спазване на поредността за погасяване, установена в
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции /доколкото искането за признаване недължимостта на разноските има
акцесорен характер и не представлява вземане, предмет на самостоятелен иск/ право
на разноски има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва
да бъде присъдена сумата от 639,93 лв., включваща сумата от 139,93 лв. –
платена държавна такса и сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Реалното заплащане на последното следва от отразеното в приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г. /л. 7 от делото/ плащане
на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на
разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. От страна на ответника не е релевирано възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК относно неговия размер, поради което същият не е в предмета на съдебната
проверка. По делото от страна на ищцата не са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 3 лв., представляваща такса превод, поради което и
такава не следва да ѝ се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Л.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А.Л.Н. не дължи на „Топлофикация-Перник“
АД сумата от 2 862,35 лв.,
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., законната
лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното ѝ
изплащане и сумата от 466,13 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.07.2007 г. до 14.10.2009
г., както и сумата от 69,85 лв. –
разноски по делото, за които вземания по ч. гр. дело № 5444/2009 г. по
описа на Районен съд – П.срещу наследодателя на ищцата е издаден изпълнителен
лист от 22.03.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20187530401215/2018
г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 и с район на действие Окръжен съд – Перник,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на сумите по давност, като ОТХВЪРЛЯ искането за признаване
недължимостта на сумата от 100 лв.,
представляваща останалата част от разноските по ч. гр. дело № 5444/2009 г. по
описа на Районен съд – Перник, в общ размер от 169,85 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на А.Л.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** сумата от 639,93 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен
съд – Перник, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 5444/2009 г. по описа на
Районен съд – Перник, да се върне в Служба „Архив“ на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: