О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/……….…2019г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Константин Иванов
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП
РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа
докладваното от младши съдия Филип Радинов в. гр. дело № 1616
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод депозирана жалба с вх. № 9615/22.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, представлявано от Р.М., чрез адв. К.Т., съдебен адрес *** срещу отказ, обективиран в Съобщение изх. № 12881/11.07.2019 по изпълнително дело № 20197180400389 по описа на ЧСИ Станимира К. *** действие ОС – Варна, да бъде конституиран „Интейк“ ЕООД като взискател по посоченото изпълнително дело.
Иска се неговата отмяна и
съдебния изпълнител да бъде задължен да конституира „Интейк“
ЕООД като взискател по посоченото изпълнително дело
на мястото на „Пи Маркет“ ЕООД, както и да бъде
задължен на наложи запор върху банковите сметки на длъжника.
Твърди се, че съдебният
изпълнител неправилно е приел, че „Пи Маркет“ ЕООД е
придобил по–рано от „Интейк“ ЕООД вземане в размер от
6300,38 лева по изпълнителен лист № 4545/12.06.2019, по изпълнително дело № 20197180400389,
по описа на ЧСИ Станимира К. *** действие ОС – Варна, на база по - ранната дата
на представени два договора за цесия, по единия от които - сключен на
21.10.2014 г., страни са „КНМ Груп“ ЕООД (цедент) и
„Пи Маркет“ ЕООД (цесионер),
а по другия - сключен на 23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД (цедент) и „Интейк“ ЕООД (цесионер). Изтъква, че вместо това е следвало да се приеме,
че „Интейк“ ЕООД е придобил по – рано от „Пи Маркет“ ЕООД вземането по изпълнителен лист № 4545/12.06.2019,
по изпълнително дело № 20197180400389, по описа на ЧСИ Станимира К. ***
действие ОС – Варна, на база по - ранната дата на съобщаването от цедента по процесните договори за
цесия, на длъжника за прехвърляне на вземането. Сочи се, че „Интейк“ ЕООД е правоприемникът на процесното
вземане, тъй като го е придобил пръв по време – на 26.10.2014 г. „КНМ Груп“
ЕООД съобщил на длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД за прехвърляне на вземането, а „Пи Маркет“ ЕООД не го е придобил, защото на длъжника е
съобщено за договора за цесия от 21.10.2014 г. със страни „КНМ Груп“ ЕООД (цедент) и „Пи Маркет“ ЕООД (цесионер) едва на 20.01.2015
г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е
постъпило възражение от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „Търново“ с
управител П.Б., чрез адв. Д.Я., в което е направено
искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, а ако се приеме, че е
допустима да бъде отхвърлена като неоснователна.
Твърди се, че жалбата е недопустима, защото изхожда от
лице, което не е легитимирано да обжалва отказ на ЧСИ и е насочена срещу
неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Освен това не е налице
възможност в иницираното от жалбоподателя контролно-отменително производство по чл. 435 от ГПК да
бъде разрешен спора кой от претедиращите лица е
носител на субективните материални права, поради настъпило правопримество.
Излага и съображения за неоснователността на жалбата. Сочи се, че при договора
за цесия вземането, предмет на договора, се прехвърля от сключването, а не от
уведомяването на длъжника, поради което счита, че „Пи Маркет“
ЕООД е придобило първо вземането. Твърди се, че за да е налице частно правоприемство по смисъла на чл. 429 ал. 1 от ГПК, трябва
то да е настъпило след приключване на устните състезания по делото, по което е
издаден изпълнителният лист, да не фигурира в диспозитива
на решението и праводателят да снабди правоприемника
с изпълнителен лист.
Претендират се разноски, за което е представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Длъжникът по изпълнението
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД не е изразил становище по жалбата.
В писмените си
мотиви ЧСИ Станимира К. - Данова е описал извършените процесуални действия,
като изразил становище за неоснователност жалбата.
Изпълнителното производство
е образувано въз основа на молба на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД от 18.06.2019 г., в
качеството му на частен правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договор
за цесия от 21.10.2014 г. и издаден изпълнителен лист от 12.06.2018 г. по гр.д.
№ 10163/2014 г. по описа на ВРС, в полза на „КНМ Груп“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД за парично вземане в размер 6300,38 лева. На 20.01.2015 г. „КНМ
Груп“ ЕООД е уведомил „Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърляне вземането на „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД. На 26.06.2019 г. е редовно връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника.
На 08.07.2019 г. от името
на „ИНТЕЙК“ ЕООД е направено искане, на основание чл. 429 ГПК, да бъде
конституирано като взискател по изпълнителното дело
на мястото на първоначалния взискател „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „КНМ
Груп“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.10.2014 г. На 13.05.2019 г. ЧСИ
постановил отказ по така направеното искане с аргумент, че не компетентен да се
произнася по материалноправни спорове.
По допустимостта съдът взе
предвид следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436 ал. 1 ГПК. Същата изхожда от „ИНТЕЙК“ ЕООД - трето за изпълнението
лице и е насочена срещу отказ на ЧСИ дружеството да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Законодателят изрично е
посочил актовете на ЧСИ, лицата и основанията, които подлежат на обжалване. В
чл. 435 ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които взискателят,
длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните
действия на СИ. Липсата на оплаквания в посочените от разпоредбата аспекти,
води до извода за недопустимост на защитата срещу незаконосъобразност на
атакуваните понастоящем действия на ЧСИ. Това е така, защото жалбоподателят не
е взискател по изпълнителното дело, а претендира да
бъде конституиран като такъв вместо лицето, което е конституирано като взискател при образуване на изпълнителното дело.
Обжалваният отказ не попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1 т. 1 ГПК и поради
това, че същият не представлява отказ да се извърши искано изпълнително
действие.
Действително с нормата на
чл. 429 ГПК са уредени хипотезите на разширяване на субективните предели на
изпълнителния лист спрямо субектите, които изрично са посочени в същия като
носители на субективните материални права и задължения. В ал. 1 на посочения
текст от ГПК са уредени хипотезите на разпростиране действието на изпълнителния
лист спрямо наследниците и частните правоприемници на взискателя.
С изр. 2 на ал. 1 от чл. 429 ГПК законодателят е предоставил в правомощията на
СИ да преценява приемството в хода на изпълнителния
процес въз основа на писмени доказателства /формална проверка от външна
страна/. Възникнал спор в тази насока обаче /който се състои в това кой от
претендиращите е носител на субективните материални права и задължения поради
настъпило правоприемство/ винаги се разрешава от
съда.
В настоящия случай обаче не
се твърди настъпило правоприемство в лицето на взискателя /който е „ПИ МАРКЕТ ЕООД/ в хода на
изпълнителното дело (след издаване на изпълнителния лист), а на кредитора на
вземането /който е „КНМ Груп“ ЕООД/ в хода на исковия съдебен процес. Не се
заявяват права изключващи тези на взискателя, поради
което хипотезата на чл. 429 ГПК, която изисква наличие на правоприемство,
не е налице.
От изложеното следва
изводът, че извършеният отказ не подлежи на проверка чрез обжалване действията
на СИ.
В този смисъл са Решение №
71/24.07.2019 по гражданско дело № 2576/2018, III г.о. на ВКС, Определение № 441 от
20.06.2019 г. по в.ч.гр.д. № 309/2019 г. на ВАпС,
както и Решение № 369 от 26.03.2019 г. по в.гр.д. № 378/2019 г. на ВОС,
Определение № 1777 от 04.07.2017 г. по в.гр.д. № 1335/2017 г. на ВОС,
Определение № 3207 от 06.12.2018 г. по в.гр.д. № 2532/2018 г.
В заключение, жалбата на
„ИНТЕЙК“ ЕООД е процесуално недопустима, доколкото изхожда от лице
неразполагащо с активна процесуална легитимация да обжалва действията на ЧСИ по
отказ за заместване на взискател по принудителното
изпълнение. Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото пред ВОС, право на разноски има „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД. „Интейк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ № 22, представлявано от Р.М. следва да бъде осъден да заплати на „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД сумата от 240 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозирана жалба с
вх. № 9615/22.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) от „Интейк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ № 22, представлявано от Р.М., чрез адв. К.Т.,
съдебен адрес *** срещу отказ, обективиран в Съобщение
изх. № 12881/11.07.2019 по изпълнително дело № 20197180400389 по описа на ЧСИ
Станимира К. *** действие ОС – Варна, да бъде конституиран „Интейк“
ЕООД като взискател по посоченото изпълнително дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1616/2019 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, представлявано от Р.М. да
заплати на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „Търново“ с управител П.Б.,
сумата от 240 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на страните на
препис от настоящия съдебен акт.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………
ЧЛЕНОВЕ : 1……………….;
2………………..