№ 4
гр. Средец, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242170200303 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. И. Я., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 462/23.10.2024г.,
издадено от Директора на РДГ- Бургас, с което на С. И. Я., ЕГН **********, на основание
чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл.85, предложение 3 от ЗЛОД вр.чл.43, ал.2,
пр.10 от ЗЛОД, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание лишаване от
право на ловуване за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД вещта, предмет
на нарушението -1бр.труп на женска сърна, както и лек автомобил Нисан Х Трейл с рег.№ А
2276 КР са отнети в полза на държавата. Определено е и да заплати обезщетение в размер
на 1000 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен, на основание чл.2,
раздел 1А, т.3, вр. чл.3, т.2 от НРОЩНД.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично, заедно с
адв.Я. П., надлежно упълномощен. Поддържа жалбата. Претендира разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк.Д.,
надлежно упълномощена. Същата оспорва жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва
лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.10.2024 г. св. М. Т.-началник ГСУ при ДГС-Средец бил на работа съвместно
с колегата си Я. Л., като охранявали в района на с.Белила. Около 20.30ч. в местността около
1
селото чули изстрел и тръгнали в тази посока. Видели фарове на автомобил, който
приближавал по пътя. Спрели автомобила Нисан Х Трейл с рег.№ А 2276 КР за проверка.
Установили, че същият е управляван от жалбоподателя С. Я.. Установили, че отпред, пред
дясната седалка в автомобила, има черен чувал, като наредили на водача да го отвори и в
него видели 1 бр.труп на отстреляна сърна. Поискали от жалбоподателя документи за
извършване на лов, като такива не били предоставени, както и документ за самоличност,
поради което бил съставен констативен протокол, като били задържани следните вещи: 1 бр.
труп на сърна. Нарушителят Я. бил поканен да се яви на 07.10.2024 г. в сградата на ДГС –
Средец, когато бил съставен и връчен АУАН. На същата дата жалбоподателят депозирал
обяснения , видно от които същият оспорва да е отстрелял сърната, но не оспорва, че
прибрал трупа и го е превозвал с автомобила си.
Въз основа на АУАН от 07.10.2024 г. било издадено и атакуваното НП № 462/23.10.2024
г., в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и на основание същата разпоредба наложил на
жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, а на основание чл.
94, ал. 1 ЗЛОД му наложил и наказание "Лишаване от право да ловува" за срок от 3 години.
Със същото НП жалбоподателят бил задължен да заплати на ЮДП – Сливен обезщетение в
размер на 1000 лева, на основание чл.2, раздел 1А, т.3, вр. чл.3, т.2 от НРОЩНД. В полза на
държавата били отнети вещите предмет на нарушението – 1бр.труп на женска сърна, както и
лек автомобил Нисан Х Трейл с рег.№ А 2276 КР.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя М.
Т. и свидетеля Я. Л., като констатира, че същите са логични, последователни и
взаимосвързани. И двамата свидетели описват действията си по установяване и
документиране на нарушението, като съдът не намира причина да не се довери на
изложеното от тях и гради изводите си именно на възпроизведените от тях факти.
Жалбоподателят не оспорва така установените факти при извършване на проверката.
Възраженията му са в насока за правната квалификация , както и за липса на елементи от
субективната страна на нарушението.
Съдът кредитира изцяло представените писмени доказателства по
административнонаказателната преписка – копие от разрешително за индивидуален лов
серия ЮИ № 010810/01.10.2024г., АУАН серия ЮИДП № 110356/07.10.2024г., обяснения от
жалбоподателя от 07.10.2024г., Констативен протокол серия ЮИДП № 142252,Разписка
серия Ж13Л № 009413 /07.10.2024г. за отговорно пазене, трансфер на ловец от ДГС Средец
към РДГ Бургас, План за ползване, Удостоверение за застрахователна стойност на МПС.
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден,
притежава всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен
орган. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставената им от
закона компетентност. Не се установява наличие на съществени процесуални нарушения в
2
хода на административнонаказателното производство, нито нарушения на материалния
закон или на неговата цел.
В АУАН и НП нарушението е описано без да създава съмнения за естеството на
обвинението. Актът е съставен на 07.10.2024 г. за нарушение, извършено на 04.10.2024 г.,
което не е в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е безспорно установено. Жалбоподателят безспорно притежава
писмено разрешителното за индивидуален лов серия ЮИ 010810 от 01.10.2024г. , издадено
по надлежния ред, за лов на едър дивеч – 1 бр. сръндак. Към датата на нарушението същият
не притежава разрешително за лов на сърна.
Настоящият състав счита, че вмененото във вина на С. Я. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Правилно, прецизно и изчерпателно са посочени нарушените
материалноправни норми.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не са налице формални
предпоставки за цялостна отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД ловуване е убиване, улавяне, преследване и
нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване,
превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и
вземане на яйца от птици - обект на лов. Правото на ловуване се упражнява от лица, които
притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както
и разрешително за лов – чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД предвижда, че
който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или
разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до
1000 лева. В посочената норма законодателят е уредил няколко алтернативни форми на
административното нарушение, като в предложение трето е посочено "превозва". Между
страните не съществува спор, че жалбоподателят С. Я. е управлявал процесния автомобил, с
който е превозван труп на сърна, който е едър дивеч по смисъла на чл. 5, ал. 1 във връзка с
чл. 5, ал. 2, т. 1 и Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5, т. І. А. 3 от ЗЛОД. При
положение, че процесния автомобил е бил управляван от жалбоподателя Я., безспорно
същият е ловувал, като е осъществил изпълнителното деЯ.е на нарушението под формата на
превоз.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 85 ЗЛОД предвижда за конкретното нарушение "Глоба" в размер от
3
200 до 1000 лв., като АНО не е изложил съображения за това защо налага процесния размер.
По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, което
безспорно следва да се отчете в негова полза. По делото липсват доказателства, от които да
се направи обоснования извод, че така определеният от АНО размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието/санкцията не следва да се извеждат по тълкувателен път (Решение
№ 2066/14.11.2018 г. по к. н. а. х. д. № 1460/2018 г. на АдмС-Бургас). Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед
целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на
жалбоподателя следва да бъде определен размер на наложената санкция на минималния
предвиден от законодателя, а именно 200 лева, който е подходящ да осъществи функциите,
свързани със специалната и генерална превенция.
По отношение на кумулативно наложеното наказание "Лишаване от право да се
ловува" за срок от 3 години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, съдът счита същото за
правилно и законосъобразно наложено, тъй като неговият размер е абсолютно определен.
Правилно е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 1000
лева за причинените с противоправното му деЯ.е щети, нанесени на дивеча. Това е така,
доколкото разпоредбата на чл. 83 от ЗЛОД, предвижда, че се дължи такова обезщетение, а
размерът му се определя с Наредба, приета от Министерския съвет. В случая това е Наредба
за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча (обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г., в
сила от 5.01.2001 г., изм., бр. 4 от 16.01.2004 г., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г.),
като в чл. 2, Раздел IА, т. 3, вр. с чл. 3, т. 2 от същата - изрично е предвидено, че за щетите,
нанесени на дивеча, виновните лица заплащат обезщетения - в частност за сърна – 1000 лева.
Изрично в чл. 3 от Наредбата е предвидено, че обезщетението се дължи във всички случаи
на вземане, пренасяне и превозване на намерен убит или ранен дивеч или на разпознаваеми
части от него. При това положение съдът счита, че правилно АНО е определил, че Я. следва
да заплати обезщетение в размер на 1000 лева. Размерът е фиксиран в закона и не може да се
обсъжда неговото евентуално изменение.
Правилно АНО е отнел в полза на Държавата и вещите предмет на нарушението –
1 брой труп на сърна. Това е така, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗЛОД -
при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 - незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и
дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите.
По мнение на настоящия състав обаче, неправилно АНО е отнел в полза на
държавата процесния автомобил – Нисан Х Трейл с рег№ А 2276 КР, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13
административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата
на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Отнемане
по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера
4
и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго.Според чл. 95, ал. 1 - 2 от ЗЛОД, при нарушенията по чл. 84, 85 и 86
оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Когато в случаите
по ал. 1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия
собственост е, то се отнема в полза на държавата.
Тълкуването на цитираните норми показва, че разпоредбите на ЗЛОД са специални
по отношение на тези от ЗАНН. В чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД, обаче, е предвидено изрично само
отнемането на МПС "независимо от това чия собственост е", но не и независимо на каква
стойност е – спрямо характера и тежестта на нарушението, т. е. доколкото в ЗЛОД липсва
изрична норма в тази насока, приложима е общата разпоредба на ЗАНН. В случая – видно
от приложената застрахователна стойност – стойността на лекия автомобил е 13 400 лева, а
съгласно вече посочената Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на
дивеча – стойността на нанесената щета е 1000 лева. При това положение, очевидно
стойността на средството надхвърля многократно причинените с деЯ.ето щети, поради което
и по мнение на настоящия състав - стойността на вещта явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение, поради което и приложението на разпоредбата
на чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в случая е незаконосъобразно и НП следва да се отмени в тази му част.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от
същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
На последно място съдът констатира, че в хода на настоящето производство има
сторени разноски за възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, за
което са представени доказателства, в размер на 300 лв., като следва да му се присъдят
такива по съразмерност. Следователно АНО следва да бъде осъден да заплати на С. Я.
сумата от 100 лв.
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 462/23.10.2024 г., издадено от Директор
на РДГ-Бургас В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 85, предл. 3 във вр. с чл. 43, ал. 2,
предл. 10 и на основание чл. 85 от ЗЛОД на С. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
********* е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 300, 00 лв. на 200, 00 (двеста) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 462/23.10.2024 г., издадено от Директор
5
на РДГ-Бургас В ЧАСТТА, с която на основание чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в полза на държавата е
отнето средство на нарушението - лек автомобил Нисан Х Трейл с рег.№ А 2276 КР.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 462/23.10.2024 г., издадено от
Директор на РДГ-Бургас в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – град Бургас да заплати на С. И. Я.,
ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лв., представляваща сторени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с изменената част от постановлението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6