РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря А З Н
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело
№ 20215200900128 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, срещу
ответниците: "НЕДИ 2010 ЕООД / в ликвидация/ ЕИК *********, представлявано от
Ликвидатор, поанастоящем – Д. И. Т., Д. А. Н., ЕГН **********, от ,П. И. Т., ЕГН **********, от
и Л. И. Т., ЕГН **********, от г, като по отношение на последните двама производството бе
прекратено, след като се установи, че са били починали преди предявяване на исковете, което
прави недопустим процеса срещу тях.
Уважаеми г-н/г-жо Съдия,
Обстоятелствата, на които се основават исковете са, че с Договор за кредит за оборотни
следства ПАРТНЬОР №046/16.08.2011 г. е банка, праводател на ищеца, е предоставила на „НЕДИ
2010 ЕООД кредитен в размер на 65 000/шестдесет и пет хиляди/ лева. Договора бил подписан и от
съдлъжниците Д. А. Н. ЕГН **********, П. И. Т. ЕГН ********** и Л. И. Т.ЕГН , а срокът за
връщане на кредита бил 60 месеца. Длъжниците дължали и възнаградителна лихва върху
главницата в размер на BGN, увеличен с надбавка от 5,00%, или общо към дата на подписване на
кредита - 10,9%. В чл. 13 от Договора били уговорени задължителни санкции при неплащане на
дължимите вноски в срок - наказателна надбавка върху договорната лихва в размер на 7% върху
неплатената главница. В чл. 15 от Договора била договорена и такса за управление на кредита в
размер на 1,5% годишно и 1% такса „ангажимент“.
Кредитът бил обезпечен с ипотека върху ½ ид.ч. от ПИ с пл.№1482 в кв. 32 по плана на
град Б, целия с площ от 198кв.м., ведно с южната част от построената в него двуетажна
полумасивна жилищна сграда със ЗП 45,5кв.м.,учредена с акт №, том 1, дело 663/2011, вх.рег.№
1124/28.09.2011 г. по описа на СВ при PC Пещера
На 16.08.2016 г. настъпил крайният срок на ползване на кредита и цялата главница по
същия е станала изискуема на краен падеж. Към датата на изискуемостта задължението по
договора за кредит е било в следния размер : главница - 31407,00 лева, редовна (възнаградителна)
лихва - 5568,08 лева, начислена до 14.08.2016 г.
1
С оглед на гореизложеното за „БАНКА ДСК" АД съществувал правен интерес да предяви
настоящия иск срещу длъжниците за осъждането им да заплатят:
главница в размер на 31407,00 лева,
редовна (възнаградителна) лихва в размер на 5 568,08 лева начислена до 14.08.2016 г.
законна лихва от 15.08.2016г. до 10.08.2021 в размер на 22690,07 лева и законната лихва
върху главницата - от датата на подаване на исковата молба /11.08.2021/ до окончателното й
заплащане.
Ищецът претендира и разноски по делото.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на двамата ответници, като е
подаден писмен отговор единствено от Д.Н..
Срещу редовността на исковата молба се прави от негова страна възражение, че не става
ясно, как е формирана цената на иска и липсват твърдения и доказателства относно извършените
плащания от длъжниците.
И действително ищецът не е изложил твърдения относно извършените погашения на на
задълженията довели довели до намаляване размера на дълга, при получен кредит от 65 000 лв. и
дължима договорна възнаградителна лихва.
На осн. чл. 145 ГПК бе указано на ищеца да уточни твърденията си относно горните факти,
имащи значение за определяне размера на исковете, по повод на което в първото съдебно
заседание бе заявено от процесуалния му представител, че има извършвани плащания, но те са
взети предвид при определяне размера на предявените искове.
Срещу основателността на исковите претенции ответникът Н. прави две основни
възражение: за изтекла погасителна давност и за недължимост на сумите по кредита, защото след
смъртта на длъжниците Т. и Т., били погасени за сметка на получени застрахователни обезщетения
по сключена застраховка живот във връзка с процесния кредит.
В писмените си бележки, в които излага своето становище по съществото на спора, след
събиране на доказателствата и след даден ход на устните състезания, пълномощникът на ответника
Н. заявява, че не поддържа второто от възраженията – за платени застрахователни обезщетения по
кредита.
Препис от отговора е връчен на ищеца, чрез неговия процесуален представител, но в
законния срок не е постъпила допълнителна искова молба.
След като обсъди събраните доказателства и прецени основателността на доводите и
възраженията на двете страни, съдът приема следното:
Ответниците са задължени лица по договор за кредит, сключен между дружеството "Неди
2010“ ЕООД и банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 16.08.2011 г., като дружеството е
кредитополучател, а Д.Н. – съдлъжник. Ищецът е доказал своето универсалното правоприемство,
основаващо се на преобразуване на двете търговски дружества, чрез вливане на банката-кредитор в
„Банка ДСК“ ЕАД, а с това – и своята активна процесуална и материалноправна легитимация по
предявените искове, които имат за предмет изпълнение на парични задължения по договора за
кредит.
Представен е заверен препис от договора за кредит за оборотни средства, от съдържанието
на който се установява размера на предоставената в заем сума – 65 000 лв., срокът за погасяване на
задължението за нейното връщате и начина на погасяване – на части, определени като 60 месечни
вноски, съгласно „подробен погасителен план, приложен към настоящия договор“. От данните в
изслушаното и прието заключение на в. л. Л.Я.-Т става ясно, че падежът на вноските е бил на 15-то
число от съответния месец, а срокът за погасяване на последната – 15.08.2016 г.
Страните не спорят относно това, че вноски по кредита са били погасяване, като след
съответните справки по счетоводните записвания и нужните изчисления, вещото лице дава
заключение за неплатени вноски с падеж от 15.04.2014 г. до края на срока на договора, в това
2
число 31 407 лв. общо – невърната главница и 5 565,08 лв. – неплатена договорна
/възнаградителна/ лихва. На стр. 4-та от заключението /л. 85 от делото/ в таблица са посочени
размерите на всяка една отделна вноска за погасяване на главница и договорна лихва.
С това ищецът е доказал възникването и неизпълнението в срок на тези задължения,
предмет на исковете му за реално изпълнение, както и размера на сбора от неплатените вноски.
Следва обаче да се обсъди направено с отговора на исковата молба от страна на ответника-
съдлъжник Н. възражение за погасяване по давност на неплатените месечни вноски по кредита /в т.
ч. главница и възнаградителна лихва/.
В отговора пълномощникът на ответника се позовава на разпоредбата на чл. 111 б“в“ ЗЗД,
като твърди, че всички неплатени на падежа вноски са погасени с изтичане на кратката 3-годишна
давност, приложима по отношения на периодичните плащания. Позовава се и на Тълкувателно
решение № 3/2012 г. по т. д.№3/2017 г., в което, не се изброяват конкретно и изчерпателно „други
периодичните плащания“ по смисъла на посочената разпоредба, но е направен опит да се очертаят
основните критерии, по които едно плащане следва да се отнесе в категорията „периодично“.
Съдебната практика е противоречива по въпроса с 3 или 5-годишна давност се погасяват
вноските по договор за кредит, чийто падеж и размери са определени с погасителен план. В една
група от съдебни решения се застъпва становище, че релевантна е общата петгодишна давност
поради наличието на неделимо плащане, което представлява частични плащания по смисъла на
чл. 66 ЗЗД, а в друга - че са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и е
приложима кратката тригодишна давност.
И действително, в тълкувателното решение са дадени общи критерии за дефиниране на
понятието „периодични плащания“, част от които могат да се отнесат към вноските за погасяване
на банков кредит, с тази разлика, че периодичността в случая не е белег на двете насрещните
престации, нито има повторяемост на изпълнението, както при договора за наем, например. Ето
защо следва да се заключи, че връщането на предоставената кредитна сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното парично задължение на части. /чл.66
ЗЗД/., т.е. приложима е общата погасителна давност по чл.
Това се отнася единствено до вноските за погасяване на съответната част от главницата,
докато по отношение на тези за лихва тригодишната давност е приложима на осн. чл. 111,б.“в“,
предл. второ от ЗЗД.
Следователно, възприемайки този подход, съставът на съда ще следва да приеме за
основателно възражението за давност на един подалия отговор ответник Н. по отношение на целия
размер на претендираната от него възнаградителна лихва, както и за претендираните и неплатени
вноски за главница, с изключение на последната с падеж на 15.08.2016 г., доколкото исковата
молба е подадена в съда няколко дни преди изтичане на 5-годишния давностен срок, а именно – на
11.08.21 г.
Ищецът не е направил реплика относно началния момент на погасителната давност, но все
пак следва да се отбележи, че за да възприеме тезата на ответника, че той съвпада с момента на
изискуемостта на всяко отделна част от задължението, съгласно погасителния план, съдът изходи
от относителната самостоятелност на частичната престация и правото на кредитора да потърси
изпълнение, вкл. по съдебен ред, на падежиралите и неплатени вноски, без да е ограничен да чака
крайния срок за връщане на кредита в пълния му размер.
Следователно ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати единствено сумата от 1 083
лв., представляваща последната частична вноска за връщане на главницата, като за разликата до
31 407 лв.,формирана от погасените по давност вноски за главница, както и за 5 565,08 лв.,
представляваща сбора от частичните вноски за възнаградителна лихва – исковете срещу него
следва да бъдат отхвърлени.
Като последица от това акцесорната претенция за „законна лихва“, т. е. за обезщетение да
забава се дължи само върху непогасената по давност вноска, но не и върху останалите, защото с
3
погасяване на главния дълг се погасяване и този за лихви за забава върху него. Този извод се
основава на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД.
Размерът на това акцесорно вземане съдът определи на осн.чл.,162 ГПК използвайки
Calculator.bg. той е 548,10 лв.
Не може да се приеме за настъпило погасяване на последната погасителна вноска по
давност, поради обстоятелствата, наведени едва в писмени бележки, а именно – предсрочна
изискуемост на тази вноска, настъпила на 11.02.2015 г. Тъй като ищецът не се е позовал на
предсрочна изискуемост в исковата молба, а ответникът от своя страна, заявявайки възражението
за давност в отговора, също не е посочил такива обстоятелства. С това е преклудирана
възможността да се твърди настъпването на предсрочната изискуемост и съответно – начален
момент на погасителната давност за предсрочно изикуемите вноски от датата на настъпването им.
За това и по-горе в мотивите си съдът прие, че началния момент на погасителната давност за всяка
от вноските съвпада с датата на нейната изискуемост /падеж/, т. е. – за последната вноска това е
15.08.2016 г., а не – по-раната дата, която се сочи едва в писмените бележки.
По отношение на ответника : "НЕДИ 2010 ЕООД / в ликвидация/ исковете следва да
бъдат уважени изцяло, въпреки горните изводи за изтекъл давностен срок, защото давността не се
прилага служебно и при липса на възражение от страна на някой от солидарните длъжници, чието
другарство е обикновено, а не задължително, съдът не може да приеме, че той не дължи
съответните парични суми. Това е възможно само при изрично изразена воля, че желае да се
ползва от изтеклата погасителна давност.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати 31 407 лв. – главница, 5 565,08 лв.-
.възнаградителна лихва, както и 15 896,70 лв. – обезщетение за забава, чийто размер е установен с
помощта на заключението на вещото лице. За разликата до 22 690,07 лв. този иск следва да се
отхвърли по отношение на дружеството-ответник.
Разноските по делото следва да бъдат понесени от ищеца и ответниците, съразмерно на
частично уважените и отхвърлени искове.
Разноските дължими на ищеца в размер на 78,90 лв. следва да бъдат разделени между
двамата ответници и заплатени от тях поравно, а само дружеството следва да заплати още 2 114,63
лв.
От своя страна ищецът следва за заплати на ответника Д.Н. разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете против него, а именно – сумата от 2 091,22 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "НЕДИ 2010“ ЕООД / в ликвидация/ ЕИК *********, представлявано от
Ликвидатор, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК" ЕАД-гр.София следните суми поради частично
неизпълнение на Договор за кредит за оборотни средства ПАРТНЬОР №046/16.08.2011 г.: 31
407 лв. – неплатена главница, 5 565,08 лв. – неплатена възнаградителна лихва и 15 896,70 лв. –
обезщетение за забава, при солидарна отговорност с ответника Д. А. Н. , ЕГН **********, от за
сумата от 1 083 лв., представляваща част от общия размер на главницата /последната
погасителна вноска с падеж 15.08.2016 г./ и 548,10 лв., представляваща част от общия размер
на обезщетението за забава /върху последната погасителна вноска за периода от 15.08.2016 г. до
19.08.2021 г./
Отхвърля частично иска за заплащане на обезщетение за забава против "НЕДИ 2010“
ЕООД / в ликвидация/ ЕИК *********, представлявано от Ликвидатор, понастоящем – Д. И. Т.,
за разликата от 15 896,70 лв. до 22 690,07 лв.
ОСЪЖДА Д. А. Н. ЕГН **********, от да заплати на „Банка ДСК" ЕАД-гр.София,
4
солидарно с "НЕДИ 2010“ ЕООД / в ликвидация/ ЕИК *********, представлявано от
Ликвидатор, част от горепосочените суми: 1 083 лв., представляваща част от общия размер
на главницата /последната погасителна вноска с падеж 15.08.2016 г./ и 548,10 лв.,
представляваща част от общия размер на обезщетението за забава /върху последната
погасителна вноска за периода от 15.08.2016 г. до 19.08.2021 г./, като отхвърля исковете за
главница и обезщетение за забава против посочения ответник в останалата им част и изцяло иска
за заплащане на възнаградителна лихва в размера от 5 565,08 лв.,
Осъжда ответниците за заплатят на ищеца законната лихва върху дължимата от всеки
от тях главница за периода от 11.08.2021 г. до окончателното плащане.
Осъжда "НЕДИ 2010“ ЕООД / в ликвидация/ ЕИК *********, представлявано от
Ликвидатор, да заплати на ищеца „Банка ДСК" ЕАД-гр.София разноски в размер на 2 154,08
лв., а ответника Д. А. Н. – 39,45 лв.
Осъжда „Банка ДСК" ЕАД-гр.София да заплати на ответника Д. А. Н. разноски в
размер на 2 091,22 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-
седмичен срок от получаване на препис от същото от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5