Решение по адм. дело №836/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от К. П. К., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 6, против Министерство на вътрешните работи, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, причинени за периода 02.11.2021г.- 05.05.2025г., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121К-6785/21.07.2022г., издадена от министъра на вътрешните работи, мораторна лихва в размер на 12 485,80 лева за периода 21.07.2022г.- 05.05.2025г. и законна лихва до окончателно заплащане на сумите.

Ищецът твърди, че е заемал длъжността главен инспектор началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР Бургас, като на 05.11.2021г. против него е образувана дисциплинарна преписка по повод жалба, подадена на 02.11.2021г. от лицето Е. П..

След извършена проверка от дисциплинарно разследващия орган била издадена заповед №8121К-6785/21.07.2022г. на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение в МВР било прекратено.

Тази заповед била обжалвана от ищеца пред Административен съд – Бургас, който с решение №1444/06.12.2022г. по адм. дело №1379/2022г. по описа на АдмС Бургас отменил заповедта. Съдебният акт бил оставен в сила с решение №5674/31.05.2023г., постановено по адм. дело №1465/2023г. по описа на Върховния административен съд.

Ищецът твърди, че след като узнал за подадената от Е. П. жалба, се почувствал изключително неприятно и дори застрашен за кариерата си, доколкото подалият жалбата и наказващият орган били от една и съща политическа формация.

След връчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство К. бил в пълно неведение какво се случва и какви действия се извършват. Станало му известно, че министърът на вътрешните работи дори е упражнил натиск спрямо директора на ОДМВР Бургас в дисциплинарното производство, което според ищеца довело до тенденциозност с цел неговото уволнение.

За резултата от проверката бил запознат на 12.05.2022г., като два месеца след това бил напълно изолиран от колегите му, които се страхували да говорят с него. В резултат на това К. усещал силно напрежение при изпълнение на служебните си задължения, което дало отражение и върху здравословното му състояние. Имунната му система била срината, получил ежедневни световъртежи, усещал тежест в гърдите, имал перманентна кашлица. Посетил лекар и приемал предписаната медикаментозна терапия, но въпреки това следващите няколко години били изключително емоционално напрегнати за него.

В резултат на издадената заповед от министъра на вътрешните работи ищецът останал без работа, която чувствал като свое призвание, накърнено било доброто му име, градено от него в продължение на 23 години по време на службата си в МВР.

След освобождаването му от работа всички негови колегите се страхували да общуват с него. Затова той останал сам, не можел и да намери адвокат, който да го защитава, тъй като никой адвокат не искал да си навлече неприятности с поемането на този случай. От друга страна Е. П. непрекъснато получавал информация за случващото се с ищеца и правел това публично достояние, публикувайки в социалните мрежи и електронните медии злостни коментари по адрес на К..

В резултат на всичко това ищецът получил здравословни проблеми – чести хипертонични кризи, раздразнителност, сприхавост, изпадане в депресия; изпитвал чувство на срам и потиснатост, оказвайки се в състояние на професионална и социална изолация. Уволнението се отразило и на сина му, който трябвало да търпи подигравки и унижения в училище.

Ищецът твърди, че с отменената като незаконосъобразна заповед са му били причинени неимуществени вреди (силен емоционален стрес, чести психически кризи, сърцебиене, задух, виене на свят, нестабилно кръвно налягане, перманентно чувство на притеснение; сриване на авторитета му пред обществото, невъзможност да възстанови личния си живот и след отмяната на заповедта), които са в пряка и непосредствена връзка с издадената заповед за задържане и ангажират отговорността на държава по чл.1 от ЗОДОВ. Преживяното се отразило изключително зле на неговите самочувствие и репутация - неимуществени вреди, които оценява на 35 000 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена по основание и размер. Претендира разноски, включително такива за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител Б. П., служител с юридическа правоспособност, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативни дейности“ при МВР, намира исковата молба за неоснователна и недоказана. Алтернативно оспорва иска по размер, като моли при определяне размера на обезщетението да бъде взета предвид трайната съдебна практика по сходни случаи. В представен по делото писмен отговор (л.34-39) изразява становище по съществото на спора с доводи за отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Допълнително аргументира позицията си в представени на 19.11.2025г. писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, но с оглед спазване на принципа за присъждане на справедливо обезщетение размерът на същото следва да бъде редуциран, съобразно икономическите показатели за процесния период.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустим.

II. ФАКТИТЕ:

Жалбоподателят К. П. К. е заемал длъжността главен инспектор, началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690.

Със заповед peг.№ 8121К-727/11.02.2022г. на министъра на вътрешните работи (л. 161-163 от адм.д. №1379/2022г. по описа на АдмС Бургас), на осн. чл. 207, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР, било образувано дисциплинарно производство срещу ищеца.

В резултат на извършената проверка дисциплинарно разследващият орган е предложил в обобщена справка № 251р-16731/11.05.2022г. (л.184-221 от адм.д. №1379/2022г. по описа на АдмС Бургас) и становище № 251р-17675/17.05.2022 г. (л.164–175) за извършено нарушение на служебната дисциплина на К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

На 21.07.2022г. министърът на вътрешните работи издал заповед № 8121 К – 6785 (л.11-17 адм.д. №1379/2022г. по описа на АдмС Бургас), с която било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на главен инспектор К. П. К., началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР - Бургас Л № 276690.

С издадената заповед било прието, че с поведението си К. не е спазил изискванията на чл. 24, ал. 4 от ЗМВР - „Информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство“. Дисциплинарно наказващият орган приел за доказано неправомерното поведение на К. само в частта за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.1, пр.2, и пр.3, алт.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и …. на министъра на вътрешните работи“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 „използване на служебното положение за лична облага…“ и т. 8 „злоупотреба с власт и доверие“ е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта била връчена на ищеца на 27.07.2022г., съгласно положения от него подпис на гърба на акта (л.17, гръб от адм. д. №1379/2022г. по описа на АдмС Бургас).

Впоследствие заповедта била обжалвана от К. пред Административен съд – Бургас.

С решение №1444/06.12.2022г., постановено по адм. дело №1379/2022г. по описа на Административен съд Бургас, заповедта била отменена.

Първоинстанционното решение било оставено в сила с окончателно Решение №5674 от 31.05.2023г., постановено по адм. дело №1465/2023г. по описа на ВАС.

В хода на настоящото производство в качеството на свидетели са разпитани лицата П. Д. Т., К. К. К. и Я. К. Т..

Свидетелят Т. заявява, че познава ищеца К. К. от 15 години, работили са заедно, като през последните 10 години били назначени на равнопоставени длъжности в ОД на МВР - Бургас. Към 2021г. Т. е бил началник на РУ Камено, като точно тогава К. бил преместен да изпълнява длъжността началник от РУ Царево в РУ Созопол. В този момент ищецът станал затворен в себе си и не се почувствал добре психически. След преместването си К. споделил на Т., че нещо „му гласят“. Свидетелят заявява, че дисциплинарното производство против ищеца е започнало именно след преместването му в РУ Созопол. Тогава видял как К. психически се срива, очаквайки да го отстранят от работа, което всъщност се случило през 2022г. Ищецът бил сринат по всякакъв начин – започнал да пуши повече, напълнял, затворил се в себе си, не разговарял с колегите си. По отношение здравословното състояние на К., свидетелят сочи, че К. не бил добре с кръвното, а преди не е имал такива проблеми. След отмяната на заповедта и възстановяването в длъжност, свидетелят видял подобреното общо физиологично състояние на ищеца, но проблемите с кръвното му налягане останали. Последната година изглеждал добре и Т. продължил да общува с ищеца. Сочи, че новата длъжност, на която К. бил назначен (началник на лабораторията) не е далеч по същество от това, което досега е работил, но не е същата длъжност, която досега е заемал и няма как да е напълно удовлетворен от тази работа. Новата длъжност изпълнявал в [населено място], допреди това бил назначен да работи в [населено място], поради което не бил доволен, тъй като се налагало да пътува всеки ден по около 150 км. Не е споделял на свидетеля нищо за проблеми или напрежение на новата му работа. В хода на дисциплинарното производство и последвалия съдебен процес у ищеца били налице всички симптоми на нервност и психическо неразположение. Бил загърбен от всички колеги, които спрели да комуникират с него и се дистанцирали. Т. заявява, че ищецът бил награждаван много пъти преди уволнението, но след възстановяването на новото място не е получавал никакви награди. Свидетелят сочи, че К. е имал конфликт с общински съветник от Общински съвет – Царево – Е. П., който в различни медии е заявил, че са успели да „отстранят“ от служба началника на РУ Царево.

Свидетелят Я. Т. обяснява, че познава К. К. от 1980г., с него били приятели и понастоящем поддържат много близки отношения. Свидетелят не работи в системата на МВР. В края на 2021г. той забелязал, че К. станал по-нервен и започнал да пуши повече цигари от обичайното. С многократни подпитвания споделил на свидетеля, че имал проблеми в работата, изразил и увереност, че срещу него има политическа атака поради засегнати бизнес интереси на хора от [населено място], демонстрирали близки отношения с тогавашните управляващи. След уволнението му през лятото на 2021г. състоянието на ищеца рязко се променило в посока на депресивно състояние. Тъй като свидетелят бил лекар, работещ в спешно отделение, през посочения период ищецът често му се обаждал с оплаквания от сърцебиене, чувство на задух и изтръпване на крайниците. Оплаквал се и от загуба на сън, за което свидетелят му изписвал слаби успокоителни, за които не били необходими специални рецепти. Ищецът бил посъветван от Т. да проведе консултация със специалисти – кардиолози и невролози, с оглед отхвърляне на възможността за развитие на органичен проблем. По-късно свидетелят разбрал, че след консултация с кардиолог К. е преминал на тройна комбинация лекарства против артериална хипертония. Преди уволнението му К. не е споделял на приятеля си за такива оплаквания и не е искал съвети от него. След уволнението обаче К. качил доста килограми. Смятал работата си за призвание и бил изключително отдаден на нея, така че понесъл тежко уволнението си. Според свидетеля това състояние продължило през цялата 2022г. През 2023г. се върнал на работа и след това не му е звънял с оплаквания за подобни проблеми. Чувствал се добре на работното му място, въпреки че не са го върнали на старата работа. Споделил, че тогавашният директор на ОД на МВР го е посъветвал да не обжалва решението за дисциплинарното уволнение. След уволнението, в Царево (където живеели ищецът и свидетелят) се разчуло за станалото. Според показанията съгражданите на К. се отдръпнали от него, все пак това било петно върху доброто му име. Ищецът изпитвал срам и неудобство от това, което се случило. Станал затворен в себе си – от инициатор и душа на компанията, който свири на китара и пее, се превърнал в пасивен човек, който стоял и гледал в една точка. Според свидетеля случаят с уволнението на ищеца не е бил отразяван в местната преса, но имало предаване по „Канал 1“, където въпросният бизнесмен се хвалил, че са успели да уволнят началника на полицията в Царево. Т. обаче не знаел за наличие на някакъв конфликт между Е. П. и К..

Свидетелят К. заявява, че познава ищеца от 2013-2014г., когато К. станал началник на РУ Царево. Двамата имали само служебни отношения. К. сочи, че е изпълнявал качеството на дисциплинарно разследващ орган в дисциплинарно производство, водено против К.. Когато са призовавали ищеца в цялото дисциплинарно производство, поведението му било притеснено. Същият бил емоционална личност и винаги е бил леко притеснен, което в случая било разбираемо с оглед висящността на въпроса за правоотношението му. Членовете на комисията разбрали, че ищецът взима лекарства за кръвното, но не били наясно защо точно ги взима – дали заради проверката или поради някакво притеснение отпреди това. Не се е случвало обаче да му прилошее, когато са го викали при тях за връчване на документи от дисциплинарната преписка. В хода на дисциплинарното производство се е случвало свидетелят да е бил само с единия член на комисията, докато третият отсъства. К. сочи, че не е броял точно колко срещи са били проведени с ищеца, срещали са се поне три-четири пъти. Дисциплинарната комисия се състояла от председател (свидетелят) и още двама членове, назначени от министъра на вътрешните работи. К. отрича да е имало давани от директора на ОДМВР Бургас указания какви доказателства да бъдат събирани в дисциплинарното производство против К., нито да е имало упражнен политически натиск от страна на министъра на вътрешните работи. Свидетелят обяснява, че не е участвал в други производства, в които за същите действия, извършени от К., да е уволнен друг служител на МВР.

В последното по делото заседание ищецът дава обяснение по реда на чл.176, ал.1 ГПК, че след постановяване решението на ВАС, с което окончателно била отменена заповедта на министъра, на 20.06.2025г. е бил възстановен на друга равностойна длъжност (различна от заеманата досега) в рамките на ОД на МВР Бургас. Тъй като длъжността началник на РУ Созопол и началник на РУ Царево били заети, му предложили да заеме три други свободни длъжности, като той избрал да заеме тази на началник сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ предвид факта, че от 1999г. до 2013г. е работил в ОД на МВР Бургас като експерт криминалист. За изпълнението на новата длъжност обаче ищецът следвало да пътува 150 км в двете посоки от града, в който живее. Избрал да пътува всеки ден, защото нямал друга алтернатива.

Като доказателства по делото са приети медицинско направление от 10.12.2021г., с което ищецът се насочва от лекуващия лекар към ЕКГ (л.7); 10 броя амбулаторни листи, удостоверяващи консултации с медицински специалисти, проведени от ищеца в периода 14.02.2022г. – 21.08.2023г. (л.8-14 и л.16-18); ехокардиография от 18.05.2022г. (л.15); извлечение от Фейсбук страницата на Е. П. (л.19-21); извадка от статия в [интернет адрес] (л.21-23).

III. ПРАВОТО:

Правната квалификация на предявения иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен акт, издаден от министъра на вътрешните работи.

Ответникът Министерство на вътрешните работи съгласно чл.2, ал.2 от Закона за МВР е юридическо лице, а според чл.33 от ЗМВР Министерството на вътрешните работи се ръководи от министър.

За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на министъра на вътрешните работи отговаря юридическото лице.

При това положение, Министерството на вътрешните работи има материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:

1. незаконосъобразен (унищожаем или нищожен) акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие или бездействие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението;

2. настъпила вреда от такъв административен акт и

3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва.

В това производство, съдът не дължи преценка за законосъобразност на Заповед №8121К-6785/21.07.2022г., издадена от министъра на вътрешните работи, тъй като този въпрос е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, с влязъл в сила на 31.05.2023г., съдебен акт.

Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решение №1444/06.12.2022г. по адм. дело №1379/2022г. по описа на Административен съд Бургас. Това решение е било оставено в сила с окончателно Решение №5674 от 31.05.2023г., постановено по адм. дело №1465/2023г. по описа на Върховния административен съд.

Т.е. доказан е първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията.

Съдът намира, че претенцията на ищеца е неоснователна за периода от 02.11.2021г. - датата, на която е подадена жалба от Е. П., по повод на която се твърди, че е започнало дисциплинарното производство против ищеца до 27.07.2022г.- датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.

Тук следва да се посочи, че в закона липсва регламентирана възможност обезщетение да се претендира за период преди издаване на отменения административен акт. Това е така, защото именно той представлява деликтът, който причинява вредите и в тази връзка законът не следва да се тълкува разширително.

Поради това съдът счита, че ищецът е търпял вреди от незаконосъобразната заповед от датата, на която отменената от съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била връчена на ищеца, т.е. 27.07.2022г. Тази дата е и началният момент на влиянието на заповедта върху емоционалното и здравословното състояние на К..

За да бъде преценен предявеният иск като основателен, ищецът следва да докаже и кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка, с посочения незаконосъобразен акт - Заповед №8121К-6785/21.07.2022г.

Т. доказване е проведено.

Разпитаните в хода на производството, в качеството на свидетели, лица съобщават безпротиворечиви данни за психическото и физическото състояние на ищеца след неговото уволнение.

Последният бил силно притеснен. Общувал изключително трудно, а в някои случаи отказвал да общува с колегите и съгражданите си. Затворил се в себе си и изпаднал в депресия. Преживявал силно, че граденият с години авторитет се е сринал, смятал работата си за призвание и бил изключително отдаден на нея. След като бил уволнен, започнал да пуши повече, напълнял, започнали и проблемите с кръвното налягане, вследствие на което се наложило да приема медикаменти за овладяване на артериалната хипертония. Т.е. емоционалните и физически последици от уволнението са били значими.

Отделно от това, всички свидетели са категорични, че промяната в състоянието и поведението на ищеца е настъпила след неговото уволнение.

По делото е приложена медицинска документация, от която се установява, че след връчване на отменената като незаконосъобразна заповед ищецът е потърсил медицинска помощ във връзка с постоянно главоболие, лека уморяемост, пристъпно сърцебиене, световъртеж, болка и стягане в гърдите. Според амбулаторните листове от 14.02.2022г. – 21.08.2023г. на К. е била поставена основна диагноза „хипертонична сърдечна болест"“и „пароксизмална тахикардия“, като състоянието му е останало без подобрение през следващите месеци.

Описаните в амбулаторните листове анамнестични данни за състоянието на ищеца се потвърждават изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според св. Я. Т. имало е периоди, през които ищецът постоянно му се е обаждал с оплаквания за здравословни проблеми, идентични с тези, посочени в амбулаторните листи. Пак според тези показания, на К. е било предписано и медикаментозно лечение – тройна комбинация лекарства против артериална хипертония.

Съдът отбелязва, че кредитира напълно показанията на св. П. Т. и Я. Т., тъй като непосредствено след уволнението на ищеца тези свидетели са осъществявали контакти с него, поради това, че са били в приятелски отношения, като св. П. Т. е и колега на ищеца. В тази връзка съдът не подлага на съмнение обстоятелството, че двамата свидетели при контактите си с ищеца са имали възможност да възприемат емоционалното му състояние непосредствено след уволнението му, а и за продължителен период след това.

Показанията визират конкретни проявления на твърдените в исковата молба негативни преживявания като стрес, срам, унижение и огорчение, притеснения и безпокойство, засягане на репутацията и авторитета, промяна в поведението на ищеца от весел и общителен човек в затворен, необщителен и нервен, както и промяна в здравословното му състояние, и то такива, свързани с незаконосъобразната Заповед № 8121К-6785/21.07.2022г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Наред с горното, по делото е представена и извадка от интернет страницата на местен ежедневник ([интернет адрес]), съдържаща информация за уволнението на К. и представяща го пред обществото в неблагоприятна светлина, цитирайки думите на трето лице, според което К. многократно злоупотребявал със служебното си положение (л.21-23).

Предвид изложеното съдът намира, че в именно в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение и страдание от уронване на доброто му име, които следва да бъдат обезщетени.

След като са доказани и трите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен.

Неимуществените вреди са вреди с морален характер, такива, свързани с изтърпяването на физически болки и душевни страдания, последните включващи и такива, изтърпени в случаи на уронено име, реноме и т.н.

Няма метод за измерване на неимуществените вреди, поради което за тях законодателят е определил, че се присъждат по справедливост - чл.52 от ЗЗД. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции.

В конкретния случай съдът отчита факта, че ищецът е бил дългогодишен служител на ръководна длъжност в системата на МВР, който факт е способствал чувството на обида и срам от уволнението да бъде изпитвано с особено силен интензитет. Фактът на уволнението му е станал достояние на общността в [населено място] и [населено място] и е било коментиран в негативен аспект. Този факт е бил обсъждан и в средствата за масова информация.

В резултат на незаконосъобразната заповед за дисциплинарното му уволнение, ищецът е изживял негативни емоции с продължителност над една година (предвид момента на издаване на заповедта и момента на окончателното произнасяне на касационната съдебна инстанция), но тази продължителност не е единственото обстоятелство, относимо към преценката за „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

От значение е и интензитета на негативните изживявания.

Уволнението, освен че е отстранило ищеца от работа, е въздействало пряко и върху емоционалното му състояние с интензитет, който според доказателствата е бил значителен в период от около две години, като постепенно е отслабвал, с постъпването му на новата длъжност.

Според свидетелските показания на Я. Т. и П. Т. след отмяната на заповедта и възстановяването в длъжност през 2023г., ищецът се върнал на работа и се чувствал добре на работното си място, въпреки че не са го възстановили на старата длъжност. От показанията не се установи наличието на оплаквания от К. за здравословното му състояние, а напротив - последната година той изглеждал добре, като единият свидетел (колегата му П. Т.) е наблюдавал подобрено общо физиологично състояние у ищеца.

Представените амбулаторни листи действително доказват, че ищецът е бил с влошено здравословно състояние през първите месеци след връчване на заповедта за уволнение, но не се доказа, че продължителността и задълбочаването на здравословните проблеми на ищеца са продължили през целия исков период (до датата на подаване на исковата молба на 05.05.2025г.).

Липсват данни за резултатиране на страданието в разстройство на психическото здраве на ищеца или друго състояние, което да е излязло извън рамките на обичайния здравен статус и да притежава болестен характер.

Доказаното състояние на ищеца граничи по-скоро с вътрешно чувство на разочарование и обида, засягащи човешката чест, т.е. личностната му самооценка. Липсват твърдения и доказателства другите членове на обществото да са променили трайно отношението си към него и това обстоятелство да е рефлектирало върху психическото му състояние, достигайки много по-високи нива на въздействие.

Съдът намира за доказано, че негативните емоции, влошаване на здравословното състояние са били причинени от незаконосъобразен и отменен административен акт – заповед за дисциплинарно уволнение, довела до силен стрес, нервно напрежение и перманентно чувство на притеснение.

Като се има предвид, че интензитетът на неимуществените вреди непосредствено след налагане на наказанието е особено силен, но постепенно отшумяващ във времето, при съобразяване на субективното чувство за несправедливост на наказанието и останалите неблагоприятно въздействащите върху психиката на ищеца фактори, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 7 000 лева. Следва да се отчете, че в случая е наказан ръководен служител с дългогодишен стаж в системата на МВР, без данни за дисциплинарни провинения, което повишава усещането за накърняване на доброто име и имиджа в обществото.

В останалата част до 35 000 левът искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Предвид частичното уважаване на главния иск следва да бъде частично уважен и акцесорния такъв, за присъждане на мораторна лихва.

Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая окончателното съдебното решение на ВАС, с което Заповед №8121К-6785/21.07.2022г., издадена от министъра на вътрешните работи, е отменена като незаконосъобразна, е постановено на 31.05.2023г. и от тази дата се счита за влязло в законна сила.

Поради това, искът е основателен и следва да бъде уважен, на осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД, за периода от 31.05.2023г. до 05.05.2025г., в размер на 1 845,19 лв. - законна лихва върху присъденото обезщетение.

В частта за претендирания период от 21.07.2022г. до 30.05.2023г. и за размера над 1 845,19 лв. искът за присъждане на лихва за забава следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и за разноски за държавна такса.

За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено.

Според представеното по делото пълномощно от ищеца К. К. (л.70), защитата и съдействието в случая се осъществяват безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв (в хипотезата на процесуално представителство на близки лица). Оспорване на това обстоятелство от ответника в хода на производството не е направено.

При претендиран материален интерес на иска в размер на 47485,80 лева, уважена част в размер на 8845,19 лева и определено от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв и чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 4 449 лева. На пълномощника на ищеца следва да бъдат присъдени разноски размер на 829 лева за адвокатско възнаграждение, чийто размер е изчислен съобразно уважената част на иска.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 лева за платена държавна такса (л.28), съразмерно с уважената част на иска.

С оглед частичното уважаване на претенцията за неимуществени вреди, в полза на Министерство на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 106 лева, по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, изчислено съобразно отхвърлената част на иска.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на К. П. К., [ЕГН], от [населено място], обезщетение в размер на 7 000 (седем хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди – силен емоционален стрес, чести психически кризи, сърцебиене, задух, виене на свят, нестабилно кръвно налягане, перманентно чувство на притеснение, сриване на авторитета му пред обществото, невъзможност да възстанови личния си живот, през периода 27.07.2022г. - 05.05.2025г., вследствие Заповед № 8121К-6785/21.07.2022г., издадена от министъра на вътрешните работи, която по съдебен ред е обявена за незаконосъобразна, ведно със законна лихва в размер на 1 845,19 лева (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки) за периода от 31.05.2023г. до 05.05.2025г. и законната лихва до окончателно изплащане на сумата, считано от 05.05.2025г.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 35 000 лева и за периода от 02.11.2021г. до 26.07.2022г., както и иска за присъждане на законна лихва за периода 21.07.2022г.- 30.05.2023г. за размера над 1 845,19 лева до претендирания размер от 12 485,80 лева.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на К. П. К., [ЕГН], от [населено място], сума в размер на 2 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на адвокат П. В. В.- Адвокатска колегия Бургас, ЛН **********, сума в размер на 829 лева, представляваща възнаграждение на адвокат.

ОСЪЖДА К. П. К., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 106 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.