Решение по дело №2354/2011 на Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град С., 07.01.2013 година

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 2354 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

          Ищецът Б.Е.С. излага в исковата молба, че на 17.01.2011 год. в град С. е сключил с ответниците А.Г.П. и К.Г.П., в качеството им на продавачи, предварителен договор за покупко - продажба на следният недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „К. С.” № **, а именно: Жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ IV-4 от квартал 125-А по плана на гр.С., местността „Л.”, целия с площ от 336 кв.м., при съседи: ул. „К. *** и от две страни – С.М., за сумата от 180 000 лева, която сума била изплатена изцяло на продавача при подписването на договора. Поддържа, че при подписване на договора се договорили с ответниците нотариалното изповядване на сделката да се осъществи на 03.02.3011 год. в 12.00 часа в кантората на Нотариус Ц. С., но на посочената дата и час продавачите не се явили, за което бил съставен констативен протокол. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да обяви сключения предварителен договор за окончателен.

Ответниците А.Г.П. и К.Г.П. оспорват предявения иск, като твърдят, че не се подписвали процесния договор и молят исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират разноските по делото.

          Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.01.2011 год. в град С., между А.Г.П. и К.Г.П., в качеството на продавачи и ищеца – Б.Е.С., в качеството на купувач, страните са се договорили продавачите да продадат на купувача следният недвижим имот, а именно: Жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ IV-4 от квартал 125-А по плана на гр.С., местността „Л.”, целия с площ от 336 кв.м., при съседи: ул. „К. *** и от две страни – С.М., за сумата от 180 000 лева, която сума е изплатена изцяло на продавачите, съгласно чл.2 от контракта, като договора служи за разписка. В чл.4 от договора, страните са се задължили да се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор на 03.02.3011 год. в 12.00 часа в кантората на Нотариус Ц. С..

Видно е от констативен протокол с рег. № 1471/03.02.2011 год. по описа на Нотариус Ц. С., че на посочената дата пред нотариуса се е явила купувачката, но не е продавачите.

По делото е прието заключение по извършена съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч. и от което се установява, че подписите положени за „продавачи” в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.01.2011 год. са на лицата от чието име изхождат - А.Г.П. и К.Г.П.. Експертизата е оспорена от ответната страна и съдът е допуснал изготвяне на разширена такава. По нея експертите Д.Д., И.Л. и С.Ч. потвърждават първоначалната, като отново дават заключение, че подписите за „продавачи” са положени от А.Г.П. и К.Г.П.. Вещите лица дават заключение и обясняват подробно в съдебно заседание, че в случая не е налице т.н. „кражба на подпис” или използване на техническо средство за изписване на ръкописен текст и подписи.

Представени са следните доказателства, легитимиращи ответниците по иска като собственици на процесния имот, а именно:

От нотариален акт № -*, том IV, регистър№ 647, дело № 610/08.03.1933 год. на 1 нотариус при Софийски Областен Съд и записка за вписване на Нотариален Акт № ***, том 3 от същата дата се установява , че А. А. Г. е придобил чрез договор за покупко-продажба празно дворно място в гр.С. на ул. „К. С." № 28. На 24.01.1938 год., видно от Определение № 207 по ч.гр.дело № 1766/1937 год. от 24.01.1938 г. на Софийски Областен Съд, А. А. Г. и съпругата му А. А.Г. осиновяват Щ. Н. К. с ЕГН **********, която е с истински родители, /видно от приложения личен регистрационен картон на С. Д. К./, С. Д. К. с ЕГН ********** и Н. Г. К./без ЕГН/, като от този момент приема презимето на осиновителя си и неговата фамилия. На 07.06.1951 год. с акт № 904, /видно от представения личен регистрационен картон на Щ. А. П./, Щ. А.А. се е омъжила за Г. К.П. с ЕГН ********** и от този момент носи фамилията на съпруга си - П.. На 25.07.1958 год. с нотариален акт № 33, том XIII, дело № 2178/1958 год. А. Х. Г. и Щ. А. П. учредяват право на надстрояване на един етаж върху собствената им масивна жилищна сграда на адреса по документа, на рождената майка на Щ. А.П., а именно С. Д. К.. От този акт става ясно че през изминалия период от време е осъществено строителство в мястото на жилищна сграда от 72 кв.м., и строителството е отговаряло на тогава действащите норми, както и че е починал А. А. Г., като е оставил за наследници жена си А. и осиновената си дъщеря Щ. /видно от удостоверение за наследници № 8-Б-3-а-7631 от 3.4.1958 год. цитирано в т.З стр.2 на нотариален акт № 33, том XIII, дело № 2178/1958 год.. Съгласно личния регистрационен картон на Щ. А. П., А. Х. Г. е починала и е оставила като единствен наследник осиновената си дъщеря Щ. А. П.. На 18.11.1977 год. е починала С.Д.К., като е оставила наследници син Г. /починал на 21.07.1989 год. като разведен без деца/ и дъщеря Щ. А. П.. Към момента на осиновяването на Щ. А. П. /24.01.1938 год./ от А. и А. Г.е действал „Закон за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването” от 17.12.1889 год. обнародван в ДВ бр.9 от 1890 год. До измененията на чл.81 от ЗЛС /1961г./ българското право познава само непълното осиновяване, съгласно което /чл.46 ЗЛС/ осиновяваното дете запазва всички права и задължения със семейството към което принадлежи по рождение /чл.49 ЗЛС/, тоест наследява и родителите си по произход /в този смисъл решение № 136/12.03.2009 год. на ВКС по гр.д. № 5982/2007 год. на II-ро ГО/, тоест Щ. А. П. наследява от рождената си майка С.Д.К. построения втори етаж от процесния имот. Видно е от удостоверение за наследници № 001663/19.05.2011 год. от СО-Ройон „Л.”, че Щ. А. П. е починала на 02.01.1986 год. и е оставила за наследници А.Г.П. и К.Г.П..

От удостоверение № 09-06-00/0045/19.03.2011 год. на СО-Дирекция „ПАМДТ”-Л. се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 142 512.70 лева. Представена е по делото и скица на имота.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави изводи:

Между ищеца, в качеството на купувач и ответниците в качеството на продавач, на 17.01.2011 година в град С. е сключен действителен предварителен договор, който съдържа всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателен договор. Съдът приема, че при сключването на договора са спазени изискванията за неговата действителност, съобразно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа съществените условия за окончателен договор. На следващо място съдът приема, че цената е съществен елемент от договора за продажба. Същата, видно от събраните по делото доказателства е заплатена в цялост при сключване на договора, който служи като разписка в тази насока.

В производството за обявяване на предварителния договор за окончателен съдът проверява, дали продавачът е собственик на процесния недвижим имот към момента на постановяване на съдебното решение. С оглед на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ответниците са собственици на недвижимия имот, предмет на сключения предварителен договор. С оглед на гореизложеното съдът счита, че между продавачите и купувача по договора е налице валиден предварителен договор, който следва да бъде обявен за окончателен. По тези съображения искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден с решението да заплати следващите се разноски по прехвърлянето на процесния недвижим имот. Съдът приема, че местните данъци и такси следва да се начислят върху продажната цена на имота – 180 000 лева, която е по-високата в сравнение с данъчната оценка – 142 512.70 лева. Съгласно чл. 47, ал. 2, местният данък, платим по сметка на ДП по местонахождение на имота е в размер на 2.5 % от продажната цена. В тази връзка съдът приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Дирекция „ПАМДТ”-Л. местен данък в размер на 4 500 лева, а по сметка на Агенцията по вписвания ищеца следва да заплати такса за вписване в размер на 180 лева.

Съгласно Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност /тъй като в случая съдът действа като нотариус/, раздел ІІ, т.8, държавната такса е 890.50 лева, която сума ищецът следва да заплати по сметка на СГС.

По разноските съдът приема следното: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 11 862.40 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

С оглед на гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключения на 17.01.2011 година в град С., предварителен договор по силата на който А.Г.П. с ЕГН ********** и К.Г.П. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** продават на Б.Е.С. с ЕГН ********** *** следният недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. „К. С.” № **, а именно: Жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ IV-4 от квартал 125-А по плана на гр.С., местността „Л.”, целия с площ от 336 кв.м., при съседи: ул. „К. *** и от две страни – С.М., за сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, която сума е изцяло заплатена от купувача на продавачите.

ОСЪЖДА Б.Е.С. с ЕГН ********** на правно основание чл.298, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 2, пр.1-во във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ да заплати по сметка на Дирекция „ПАМДТ”-Л., местен данък в размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Б.Е.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Агенция по вписвания сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща такса за вписване и сумата от 890.50 /осемстотин и деветдесет лева и петдесет стотинки/ лева, по сметка на СГС, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА А.Г.П. с ЕГН ********** и К.Г.П. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на Б.Е.С. с ЕГН ********** сумата от 11 862.40 /единадесет хиляди осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ лева, разноски по делото.

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от съдебното решение да се издаде, след представяне на доказателства за внесени от ищеца разноски по прехвърлянето на имота - местен данък, държавна такса и такса за вписване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: