№ 101
гр. *** 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. С.ова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело №
20255520100567 по описа за 2025 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
г*****, за оказване на защита поради извършен спрямо нея акт на домашно
насилие от лицето Н. А. А., с ЕГН **********, от *****.
Молителката твърди, че на 07.08.2025г., около 02.00 часа се събудила от
силни удари по входната врата на апартамента си и след като се обадила на
телефон за спешни повиквания 112, ораганите на полицията задържали двама
мъже, находящи пред жилището й, като единия от тях бил ответника. Същия
отправял закани за живота й и държал в ръката си нож, който органите на реда
иззели. Твърди, че била образувана полицейска преписка, но въпреки това тя
се страхувала за живота си. Н. А. бил син на брата на пострадалата, с когото тя
не контактувала и заради неочакваното нападение над входната й врата и
отправените заплахи от последния Н. не можела да спи от страх, че това може
да се повтори.
Молителката иска съдът да постанови решение, с което да бъдат
наложени мерки за защита, които изрично посочва:
Забрана на извършителя да приближава Р. Н. Н., както и жилището й в
град *** на улица ****, както и местата за социални контакти и отдих;
Забрана на Н. А. А., ЕГН **********, от град *** **** да осъществява
какъвто и да е контакт с нея под каквато и да е форма, включително и по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за коммуникация, при условия и за срок,
определении от съда;
Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска съдът да й предостави
1
незабавна защита.
Молителят се явява в съдебно заседание и поддържа подадената молба.
Ответникът Н. А. А. се явява в откритото съдебно заседание. Признава
изцяло вината си.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, намира за
установено по релевантните за спора факти, от правна страна следното:
По делото е представена декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани
обстоятелствата относно извършени физически действия от страна на
ответника на дата 07.08.2025 г., описани в молбата за защита.
Безспорно е между страните обстоятелството, че същите са в родствена
връзка-роднини по съребрена линия от трета степен.
По делото е приета, като писмено доказателство справка за съдимост на
ответника, от която е видно, че до настоящия момент същият не е осъждан.
По делото е прието като писмено доказателство заверено копие на
досъдебно производство № зм-168/2025г. на РУ Раднево по прокурорска
преписка № 7992/2025г.
По делото е прието като писмено доказателство справка от РУ Раднево
относно наложени мерки по ЗЗДН на ответника, от което е видно, че на
ответника няма налагани мерки по ЗЗДН.
Постъпило е и удостоверение от Център за психично здраве-Стара
Загора, в което е посочено, че ответникът не се води на диспансерен учет и
няма данни за провеждано лечение.
По делото е прието като веществено доказателство по делото CD
/копмпактдиск/ от „Национална система 112“, Регионален център - Бургас
относно подаваните сигнали от молителката на 07.8.2025г.
По делото е прието като веществено доказателство по делото CD
/копмпактдиск/ със записи от бодикамери на полицейските служители
извършили проверката на 07.08.2025г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. В чл. 3, т. 2 ЗЗДН е
предвидена защита по закона от всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от лице което се намира в родствени връзки, както е в случая, което
обуславя принципната допустимост на производството.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на
пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички
2
доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства,
посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други
доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е
заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства
за насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали,
няма видими белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е
намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско
удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от
насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали
случаи, съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които
пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на
насилието е негова.
В разглеждания случай, представената от молителя декларация е годно
доказателствено средство, като съдържа нужните данни за извършителя на
домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие за време,
място и начин на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва
с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването .
Този извод следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съгласно която при
липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и
само при представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Пострадалият от домашно
насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на
насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и
семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са доС.ие
единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност
за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса
на други доказателства. При така придадената доказателствена сила на тази
декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване
съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съдът намира, че всички събрани в хода на съдебното дирене гласни
доказателства установяват по категоричен начин, изложеното в молбата за
защита от домашно насилие. Категорично се установи от показанията на
служителите на полицейското управление, че А. е изразил ясно намерение да
убие молителката, дори ги е молил да го оставят да го направи и след това да
го задържат. Бил е в явно нетрезво съС.ие. От показанията на А. и бащата А. се
установи, че ответника не употребява алкохол. Същият е спортист и в
момента се готви за състезание. Причина за извършения акт на домашно
насилие е станал навярно алкохола, който е изпил докато е бил на гости при
А./цяла бутилка узо/, който щял да му става кум. Няма твърдения за предходни
прояви на агресия от страна на А.. Същият е неосъждан и няма други прояви
на домашно насилие. Пререканията с лелята - молителката Р. Н. датират от
преди повече от 17 години. Не стана ясно, какво точно е провокирало А. да се
3
насочи към дома на леля си.
От възпроизведените в съдебно заседание записи от боди камерите на
полицейските служители, както и от свидетелските показания на Р. и П.
категорично се установи проявата на домашно насилие. От възпроизведения
запис от телефон 112 става ясно, че Н. е възприела, че ответника има нож, тъй
като още в първия запис съобщава за това. Не е била изяснена самоличността
на извършителя за нея, но това няма отношение към факта на извършване на
домашно насилие. Категорично има заплаха за живота й, осъществена от А..
Категорично натискът върху входната й врата е бил достатъчно силен, за да я
изкърти. Липсата на точно описание на обстоятелствата около извършването
не влияят върху факта на извършването на насилието. Тъй като между
страните е налице връзка по съребрена линия от трета степен. От
възпроизведените записи се изясни и обстоятелството, че ответникът е силно
засегнат от миналите отношения помежду им и заявява категорично, че
винаги ще има мотив да убие леля си. Твърди, че леля му и баба му са го
биели всеки ден, докато са живеели заедно и майка му е била на работа.
Тогава е бил на 10 години. Дори неколкократно лелята била пукала главата му.
Родителите му към онзи момент не са предприели действия за ограничаване
на това насилие и затова решил той да раздаде справедливост. Ответникът
заявява, на полицаите при задържането, че има осем задържания, но такива
данни няма по делото, поради което и съдът счита, че това не отговаря на
истината, а по скоро твърдението е продукт на алкохолното му опиянение.
Ответникът е семеен и има две деца. Със съпругата си решили да
сключат брак след дълги години съвместно съжителство и да направят
кръщене на малкото си дете. Поради това предложили на свидетеля А. и
неговата съпруга да им станат кумове. Там А. употребил алкохол, който явно
го е довел до съС.ие, в което не е можел да се контролира. Дори и съпругата
му се обадила на А., че не се прибира и да отиде да го търси. До момента тази
проява на А. е изолирана и с неясен генезис. Същият е и трудово ангажиран.
Явно си има много добро семейство, спортува и е отговорен член на
обществото.
Посочените места за социални контакти обхващат всички ресторанти на
територията на град *** болницата, както и по-големите вериги магазини.
Предвид обстоятелството, че ответникът е баща на две деца, в разцвета на
силите си, с добро семейство, социално ангажиран, спортист съдът намира, че
не следва да налага друга мярка, освен да се въздържа от актове на домашно
насилие по отношение на ответницата, както да не осъществява контакт с
пострадалата под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от една година. Този акт е
достатъчно изолиран, те нямат никакви отношения от 17 години и от
поведението на ответника и отношението му към стореното става ясно, че то
няма да се повтори. Съдът не налага мярката по точка две и поради
обстоятелството, че молителката живее на главната улица в града и
4
фактически ако се налага напускане на града ответникът няма от къде да
премине с автомобила си.
А. призна, че е възможно да е извършил всичко, описано от Р. Н., тъй
като нищо от процесната вечер почти не си спомня. Призна, че е употребил
алкохол и е възможно да е заплашвал леля си. След възпроизвеждането на
записа същия заяви категоричното си съжаление за извършеното и заяви, че
това няма да се повтори.
С оглед признанията на ответника, преценени в тяхната взаимна връзка
и зависимост със свидетелските показания на разпитаните по делото П., Р. и
А., както и с възпроизведените записи от боди камерите на П. и Р., както и
този от ЕЕН 112, представената молба се явява основателна.
С оглед на извършения акт на домашно насилие съдът намира, че
адекватни мерки са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.4 ЗЗДН чрез задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и
забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от една година. При определяне на мерките съдът изходи
от факта, че вече има образувано наказателно производство и следователно
ще има и съдебно производство по същия казус между същите страни.
Забраната да приближава леля си ще бъде нарушена при посещение на
съдебното заседание, както и при изчакване в коридорите на съда. Още
повече, че градът е изключително малък и местата за социални контакти са
изключително ограничени и повтарящи се за всички граждани. Достатъчна е
забраната да влиза в контакт с пострадалата, под каквато и да е форма.
При този изход на спора ще следва ответникът на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна
такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва молителя да бъде осъден да
заплати на молителката разноските за производството в размер на 600 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
на един адвокат.
На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. А. А., с ЕГН **********, от град **** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес
за призоваване: ****
ЗАДЪЛЖАВА Н. А. А., с ЕГН **********, от град **** да осъществява
контакт с постралата Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
5
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от една година, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Н. А. А., с ЕГН **********, от ***** , да заплати по сметка
на Районен съд – Раднево държавна такса за производството в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева), като на основание чл. 22 от ЗЗДН да се издаде служебно
изпълнителен лист за сумата при невнасяне на сумата в срок.
ОСЪЖДА Н. А. А., с ЕГН **********, от *****, да заплати на Р. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: град *** ул.”****, направените по
делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, които представляват
размера на платено адвокатско възнаграждение за един адвокат по договор за
правна защита и съдействие .
На основание чл. 22 ЗЗДН да се издаде служебно изпълнителен лист за
присъдената държавна такса.
Въз основа на съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита,
като на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН да се посочат последиците при
неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗЗДН.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 20 ЗЗДН, като
обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението, ведно с изготвените мотиви, и заповедта, ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните, както и на съответното РУ „Полиция“ по настоящия
адрес на страните, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН подлежи на обжалване пред
Старозагорски окръжен съд в седмодневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6