РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. гр. Лом, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620100995 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. -
Управител, със седалище и адрес на управление: , е предявил срещу ответника Ц. С.
АС., с ЕГН **********, с адрес: , положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца
в размер на 352,94 лв. /триста петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, от
които 320,15 лв. /триста и двадесет лева и петнадесет стотинки/ главница за
консумирана вода за периода от 13.09.2017г. до 06.12.2019г. и 32,79 лв. /тридесет и два
лева и седемдесет и девет стотинки/ лихва за времето от 14.10.2017г. до 18.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
25.02.2020г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 341/2020 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноските, направени в
заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на
«В и К» ООД, гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано
ч.гр.д. № 341/2020г. по описа на РС- Лом. До 18.02.2020г. потребителят е натрупал
задължение към дружеството в размер на 352,94 лв. за имот, находящ се в гр. Лом, ул.
«Призрен» № 31, вх. Г, ап. 29, като в сумата са включени главница и законна лихва и
представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от
сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за
периода от 13.09.2017г. до 06.12.2019г., като претендираната законна лихва е за
периода от 14.10.2017г. до 18.02.2020г. Законната лихва се претендира на основание
чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
1
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество
вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на
направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 14.10.2021 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено,
изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът,
че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от
ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на
352,94 лв., от които 320, 15 лв. главница за консумирана вода за периода от
13.09.2017г. до 06.12.2019г. и 32,79 лв. лихва за времето от 14.10.2017г. до
18.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.02.2020г., до изплащане на вземането, предмет на заповедното
производство по ч.гр.д. № 341/2020 г. по описа на PC – Лом.
По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид
изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
както в заповедното, така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно се
2
претендират и в тях се включват внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. в
заповедното производство и 75,00 лв. довнесена държавна такса в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. С. АС., с ЕГН **********, с адрес: ,
дължи на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. -
Управител, със седалище и адрес на управление: сумата от 352,94 лв. /триста петдесет
и два лева и деветдесет и четири стотинки/, от които 320,15 лв. /триста и двадесет лева
и петнадесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 13.09.2017г. до
06.12.2019г. и 32,79 лв. /тридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ лихва за
времето от 14.10.2017г. до 18.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 25.02.2020г., до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 341/2020 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА Ц. С. АС., с ЕГН **********, с адрес: , да заплати на „В и К“ ООД,
гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и
адрес на управление: , направените деловодни разноски общо в размер на 100,00 лв.
/сто лева/, от които 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за внесена държавна такса в
заповедното производство по ч.гр. дело № 341/2020 г. по описа на PC – Лом. и 75,00
лв. /седемдесет и пет лева/ за държавна такса в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3