№ 347
гр. Плевен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430200915 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП № 24-0983-
000513/28.02.2024 г. издадено от ОДМВР Плевен, ПП-КАТ, с което на
Н. С. Ч. ЕГН********** от гр.*** е наложена глоба в размер на 200 лв
на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП в срок, за нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание,жалбоподателят не се явява ,явява се адв.Г.Г.-АК-
Стара Загора.,като моли съдът да отмени НП,като навежда доводи за
незаконосъобразност и нарушаване правото на защита на неговият
доверител ,тъй като не са изписани основни елементи от състава на
нарушението което е вменено на жалбоподателят.
Въззиваемата страна - АНО редовно уведомен, в съдебно
заседание не се представлява и не ангажират становище.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 1173479
на 13.02.24г от свидетеля Д. Р. М. и И. И. Ц. полицейски служители
на длъжност мл.автоконтрольор към сектор Пътна Полиция при
ОДМВР Плевен акт за установяване на административно нарушение
против жалбоподателя, за това, на 13.02.2024 г. в 17:40 часа, в община
1
ПЛЕВЕН, Първокласен път-З(БЯЛА-БОТЕВГРАД) при километър
114+130 с посока на движение към град СОФИЯ , като водач
управлява влекач Волво ФХ с регистрационен номер *** и с
полуремарке Шмитц СЦС24 1362ЕБ с регистрационен номер ***
СОБСТВЕНОСТ НА ЕКОХИТ-М ЕООД С БУЛСТАТ ***)извършва
следното нарушение :1 Не избира скоростта си на движение
съобразно атмосферните условия и състоянието на пътя (дъжд и
мокра пътна настилка), като на прав пътен участък губи контрол над
управлението МПС, излиза в дясно по посоката си на движение,
завърта се напречно, удря предпазна еластична ограда (мантинела), с
което реализира ПТП с материални щети,е извършил:
1. ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ
СЪОБРАЗНО АТМОСФ.УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, УСЛОВИЯТА НА
ВИДИМОСТ, ИНТЕЗИВНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ И
ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО
ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА
ДВИЖЕНИЕТО.ПТП,с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 2 от
ЗДвП.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 17.12.2021г.
Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС гр.Плевен от
жалбоподателят
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят
посочи че нарушението е станало по начина описан в АУАН . Разказва
,че бил назначен с колегата И. Ц. на дежурство, за времето от 07:00-
19:00 часа. Към 18:00 часа получили сигнал от ОДЧ за влекач с
прикачено полумарке, застанал напречно на пътя, на бензиностанция
„Шел“ в с.Горни Дъбник. Същият бил застанал напречно на пътя и
бил затворил движението около главен път 1-3. Установили водача.
Била се получила колона и пътя бил затворен. Взели мерки за
отстраняване на влекача. Дошла фирма за изтегляне. Реализирал е
ПТП с материални щети-като е застанал напречно е повредил
мантинелата.Съставили му е акт за извършеното нарушение.В тази
насока напълно идентични са показанията и на свидетелят на АУАН
Ц. .Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи с
другите доказателства по делото.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП
№24-0938-000513/28.02.2024г.; АУАН серия GA
№1173479/13.02.2024г.; Възражение от Н. Ч., ведно със снимков
2
материал; Справка за нарушител/водач; Заповед
№8121з1632/02.12.2021г. на МВР; Протокол за ПТП №1878131.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание
чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното
НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да
се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП и извършено ли е виновно. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно
- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда,
с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина.
Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или
НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва
3
да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато
ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в
която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и
именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова,
каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде
разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението/ само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да
бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд, достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия.
По делото е представена и приета оправомощителна заповед ,
удостоверяваща материалната компетентност на контролния орган, с
правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП
по отношение на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП
при установени нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в
срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено поради
следните основания:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
4
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява
престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не
спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от
примерно изброените фактори, с които водачите на превозните
средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено,
че скоростта не е съобразена и състоянието на пътя –дъжд и мокра
пътна настилка. Непосочването на факторите с които водачът е
следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него
МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за
него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа
на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от
посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Отделно от това, от
показанията на актосъставителя и свидетелят на АУАН в съдебно
заседание се установява, че същият не знайно как е стигнал до извода
за несъобразена скорост. Други данни за несъобразяването на
скоростта по делото не се съдържат.,както и не се съдържат данни за
атмосферните условия,какви са били към момента на ПТП,каква е
била пътната настилка.
Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда
се установи, че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е
загубил контрол над управляваното МПС, завъртял се е и е застанал
успоредно на пътя и реализира ПТП с материални щети –ударил и
разрушил мантинелата като причинил пътно-транспортно
произшествие. Наред с това със същото НП е прието, че
жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е
допуснал пътно- транспортно произшествие. Единствено като
причина на ПТП е посочено в АУАН и НП несъобразена
скорост.Посочена е правната квалификация на нарушението – чл.20,
5
ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.
С описание на нарушението при издаване на НП обаче е прието
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Относно нарушението на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП - съгласно посочената норма водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Анализът на така цитираната правна норма
обосновава извод за наличие на множество обстоятелства,
изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се
съобразява при избиране на скоростта. В настоящия случай, както в
АУАН, така и в оспореното НП липсва конкретно посочване, с кое
точно от визираните в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства не се е
съобразил водача.. Следва да се посочи, че конкретното обстоятелство,
с което не е съобразил поведението си дадения водач, съставлява
съществен елемент от състава на административното нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и неговото непосочване съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават
правото на защита на санкционираното лице. На следващо място,
видно от показанията на самия жалбоподател, дадени в хода на
първоинстанционното производство, жалбоподателят е изгубил
контрол върху управлението на автомобила и ремаркето на товарният
автомобмил е застанало напречно на платното за движение. На база
така събраните доказателства се достига до извода, че е настъпило
пътно-транспортно произшествие (ПТП) по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП.
В случая обаче, този извод остава недоказан, поради липсата на
конкретни доказателства за настъпил повреди по автомобила,написано
е само повредил мантинела административно наказващият орган, не е
изяснил какво точно се е случило ,какви щети са настъпили и в
следствие на какво, а само банкетно е изброено конкретните
обстоятелства атмосферни условия,релеф ,видимост и т.н и е
настъпило ПТП с материални щети.
При липсата на доказателства в тази насока, тежестта за
събирането на които е върху административно наказващият орган, не
може да се приеме, че е настъпило ПТП тъй като фактическата
обстановка във връзка с това събитие не е изяснена. По тази причина
6
не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
респ. да се налага наказание на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. С
оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че
съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено
нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично
да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните
обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2.
Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които
водача е трябвало да се съобрази.
При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал.2 ЗДвП, това са
съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които
се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или
не. Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната
обстановка, съдът има възможност да направи правния извод,
съобразена ли е скоростта или не, тоест съставомерно ли е деянието
или не.
В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен
правния извод на административно наказващия орган, че дееца не е
съобразил скоростта с особеностите на пътната обстановка. Посочени
са и какви са били конкретните условия на пътната обстановка, с
които е следвало да се съобразява водача- мокра и хлъзгава пътна
настилка. Липсва обаче посочване каква е била конкретната величина
на скоростта, с която се е движил жалбоподателят. При непосочване
на съответните правно релевантни факти, съдът се оказва в
невъзможност да провери правилността на правните изводи на
административно наказващия орган, което е основание за отмяна на
НП. В случая при липса на посочване каква е била скоростта на
движение съдът е в невъзможност да прецени съобразена или
несъобразена е била тя с конкретната пътна обстановка.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса.
АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се
брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци
на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен
елемент от правото на защита на нарушителя. Непосочването на
съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се
7
брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически
рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква
същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в
началото на административно-наказателното производство, т.е към
монета на съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода
на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН. С оглед
съдържанието на цитираната норма се налага извод, че съществен
елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени,
както в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била
скоростта на движение на МПС
2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка,
с които водача е трябвало да се съобрази.
При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал.2 ЗДвП, това са
съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които
се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или
не.
Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната
обстановка, съдът има възможност да направи правния извод,
съобразена ли е скоростта или не, тоест съставомерно ли е деянието
или не.
В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен
елемент от правото на защита на нарушителя. Непосочването на
съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се
брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически
рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на
нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към монета на съставяне на АУАН. Разкриването на
тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на
нарушителя с АУАН.
На второ място на осн.чл.54 от ЗАНН, когато се установи, че
8
деянието не е нарушение; че нарушението не е извършено от лицето,
посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина ,
наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция,
като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако
притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната
равностойност в случаите на чл.46, ал.4 от ЗАНН.
Видно от изложеното, законодателят е регламентирал три
предпоставки при които наказващия орган може да прекрати с
мотивирана резолюция административно наказателната преписка:
1.когато деянието не е административно нарушение; 2.когато
нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител;
3.когато деянието не може да се вмени във вина на лицето, посочено
като нарушител. Други основания за прекратяване на започнало
административно наказателно производство, чрез мотивирана
резолюция, не са предвидени. При допуснати процесуални нарушения
в хода на административно наказателното производство,
процесуалните способи за отстраняване им са предвидени в нормата
на чл.52, ал.2 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. В хипотезата на чл.52, ал.2 от
ЗАНН, ако наказващият орган установи, че актът не е предявен на
нарушителя, той има задължението да го върне на актосъставителя,
като по този начин допуснатото съществено процесуално нарушение
ще бъде отстранено. Съответно в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В изпълнение на задълженията си по чл.52 от ЗАНН,
административно наказващия орган е длъжен да се произнесе по
адми-нистративно наказателната преписка, като провери
законосъобразността и обосноваността на АУАН, след преценка на
възраженията и на събраните по преписката доказателства, а ако е
необходимо да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства и след като установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно и няма основания за чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да
издаде наказателно постановление. В случай, че при тази преценка
наказващият орган установи някое от предпоставките, визирани в
чл.54 той е длъжен с мотивирана резолюция да прекрати
производството. С произнасяне по един от двата начина наказващият
орган упражнява регламентираните му от закона пълномощия и
възможността за други действия, след постановяване на наказателното
постановление или след издаване на мотивираната резолюция, е
9
преклудирана.В конкретният случай по безспорен начин се доказа че
настъпилото ПТП не може да се вмени във вина на жалбоподател,тъй
като то е настъпила по независещи от нея причини-разлята черна
хлъзгава течност/нафта/ и автомобила при стъпване на този участък
става неуправляем. В случая виновна е фирмата отговаряща за
обезопасяването и обозначаването с необходима маркировка на
хлъзгавия участък, като с бездействието си е станала причина за
възникване на ПТП,при което са причинени материални щети на
управлявания от жалбоподател автомобил.
В конкретния случай когато държавните органи искат да
ангажират административно наказателна отговорност на едно лице,
извършител на административно нарушение, са задължени съобразно
чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от
субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено,
както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да
посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на
тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата
на административното право.
Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното
наказателно постановление и заявеното своевременно искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя Н.Ч., същото
следва да бъде уважено като основателно. Такива следва да бъдат
присъдени в полза на Ч. на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на
300лв които представляват заплатен от него адвокатски хонорар за
оказана му правна помощ и съдействие в съдебното производство от
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат,като за разликата
до 800лв отхвърля искането ,тъй като счита че прекомерно .
Присъдените разноски следва да бъдат в размер от 300 лева,
тъй като видно от приложени по делото 1бр. Договор за правна помощ
и съдействие заплатеното възнаграждение за адвокат пред първата
съдебна инстанция е в размер на 300 лева, а останалата сума от 350
лева не става ясно за какво са заплатени.
Съдът намира,че следва да се заплати сума в размер към
минимелно установения за подобен вид дела.
10
С оглед изложеното Директор на ОД на МВР Плевен следва да
заплати на Н. С. Ч. ЕГН ********** сума в размер на 300 лева,
представляваща разноски по делото- възнаграждение за адвокат, като
за останалата сума от 350лв отхвърля искането като неоснователно.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0983-000513/28.02.2024 г. издадено от ОДМВР
Плевен, ПП-КАТ, с което на Н. С. Ч. ЕГН********** от гр.*** е
наложена глоба в размер на 200 лв на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП в срок, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.ПЛЕВЕН да заплати на Н. С. Ч.
ЕГН********** от гр.*** сумата от 300лв направени разноски за
адвокатско възнаграждение
.Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Плевен от страните в 14-дневен срок от
получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11