Р Е Ш Е Н И Е
№342/21.11.2016г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на трети октомври
,две хиляди и шестнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : С.Р.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1086 по описа за 2016г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е
с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
Ищецът настоява съда да постанови решение, с което да допусне
да изкупи от втория ответник продадените му от първия ответник 1/10 идеална
част от наследствени земеделски земи, находящи се в землището на с.Осенец,
община Разград, която покупко-продажба е обективирана в нотариален акт №****
дело №**9 от ****г. и нотариален акт №****г., и двата акта на нотариус В.Т.. и
да го обяви за купувач на мястото на втория ответник, след като той в месечен
срок от влизане на решението в сила му заплати посочената в двата акта цена.
Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците
са получили препис от ИМ и приложенията към нея, както и разпореждане на съда
от 20.06.2016г. по чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения им едномесечен срок всеки от
тях депозира писмен отговор и настояват иска да се отхвърли като недопустим и
неоснователен с присъждане на направените разноски.
Първият ответник-продавач на
наследствените си идеални части, твърди че е предлагал на ищеца да ги закупи,
но той му е посочил много по-ниска цена и че го е уведомил веднага, че е продал
своите части на втория ответник. Вторият ответник-купувач, заявява, че ищецът е
узнал за извършената сделка още през 2013г. и е изгубил право да иска
изкупуване на продадените идеални части от наследствените земеделски земи.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, че посочените в исковата молба 40 броя
ниви-земеделски земи, находящи се в землището на с.Осенец, община Разград, са
съсобствени между наследниците на Д.Д. П., б.ж. на с.Ос., починал на ***г.
Видно от представените по делото у-ния за наследници, ищецът и първия ответник
са едни от съсобствениците на имотите.
Съгласно представените два нотариални акта: №**** дело №***г.,
и двата на нотариус В.Т. на 06.08.2013г. първият ответник-Д.Т., продава на
втория-П.П.Д. своите 1/10 идеална част от наследствените земеделски земи за
сумата 1 403,67 лева, като една от нивите-по втория нотариален акт заменя
с 1 тон жито, с левова равностойност от 350 лева. Няма твърдение от страна на
първия ответник, а видно и от показанията на разпитаните свидетели-М. М. и В. Д.,
както и от описаните документи в двата нотариални акта, преди сделките
продавачът Д.Т. да е предложил на другите съсобстеници да купят частта му при
същите условия. Посочените двама свидетели твърдят в показанията си, че са
разбрали за продажбата в края на 2015г. при получаване на рента за земята си,
но и двамата са категорични, че ищеца е узнал едва през лятото на 2016г.,
когато са се събрали при нотариуса за да подновяват договора за отдаване на
земите под аренда. Видно от представената по делото квитанция №0009979 на
Общинска служба по земеделие-гр.Разград-л.93 от делото на 03.05.2016г. ищецът е
депозирал молба за издаване на скици и други документи относно процесните земи,
а на 19.05.2016г. е депозирал пред РРС иск за обявяване на процесните договори
за недействителни, като адвокат, повереник на един от съсобствениците и е
образувано гр.д.№1012/2016г., по което производството е прекратено поради
оттегляне на иска с молба от 27.05.2016г. Настоящата искова молба е постъпила в
съда на 30.05.2016г.
Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели,
посочени от ответниците относно датата на която ищецът е узнал за извършената
продажба, от една страна, заради показана несигурност и колебливост при
депозиране на показанията: ”или да закупи или да ги вземе да ги обработва, не
съм сигурен”;”не мога да кажа конкретно, нямам хубав спомен”,”разговора между
тях двамата не съм чул, говореха настрани от нас”,”на път за срещата П./втория
ответник/ спомена за какво ще говори с Д.П.” или „Преди да ме ангажира за
свидетел П.П. ми каза защо ме ангажира като такъв”, и от друга страна, заради
противоречието между двамата относно това, на какво разстояние са били от
разговарящите П. и Д. и какво са възприели от проведения разговор.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна
следното:
На първо място, съдът приема с оглед изложеното по-горе,
че ищецът е узнал за извърщената продажба в двумесечния срок на чл.33 ал.2
изр.2 от ЗС и той като съсобственик на земеделските земи, идеална част от които
първия ответник е продал, има право да предяви настоящия иск.
На второ място, първият ответник е продал своята идеална
част от наследствените земеделски земи на трето за съсобствеността лице. Процесната
продажба е извършена в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на
останалите съсъбственици и заради това нарушение законодателят с разпоредбата
на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗС е предвидил и дал възможност на всеки от тях да
изкупи продадената идеална част.
Ищецът като един от съсобствениците на земи има право да
изкупи продадените идеални части при същите условия т.е. на цена
1 753,67лева, която сума следва да заплати на втория ответник в
едномесечен срок от влизането на решението в сила.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
дължат общо на ищеца и направените по делото разноски, които пред вид
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1 187,50 лева.
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА изкупуване от Д.П.Д. с ЕГН-********** *** на 1/10
идеални части или изцяло дела на Д.Т.Д. с ЕГН-********** ***/ съдебен адрес:***-адв.Ф.М./,
прехвърлени чрез покупко-продажба на П.П.Д. с ЕГН-********** ***/съдебен адрес:***-адв.М./
с нотариален акт №******г. на нотариус В. Т. с район на действие районен
съд-гр.Разград, рег.№312 и с нотариален акт №******г. на нотариус В. Т. с район
на действие районен съд-гр.Разград с рег.№312 и
ОБЯВЯВА Д.П.Д. за собственик на продадените на П.П.Д.
идеални части от съсобствените наследствени земеделски земи, след като първия
заплати на втория 1 753,67 лева/хиляда седемстотин петдесет и три лева и
шестдесет и седем стотинки/ в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. с ЕГН-********** *** и П.П.Д. с ЕГН-**********
*** да заплатят ОБЩО на Д.П.Д. с ЕГН-********** *** сумата от 1 187,50
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: