№ 64
гр. Плевен, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20234430202559 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. М. К. срещу Наказателно постановление №23-
0938-002281 от 14.07.2023 година на **** сектор „Пътна полиция“ в ОДМР –
Плевен, на Г. М. К., с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес ГР.ПЛЕВЕН, бул./ул. (ж.к)
**** на основание чл.53 от ЗАНН са наложени следните административни
наказания:
На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в общ размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП;
На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено,
като се заявява, че нарушението изобщо не е било извършено.
В съдебно заседание К. се явява лично и с адв. М., която подържа
жалбата и моли за отмяна на НП, като сочи, че видно от разпитите на
свидетелите нарушението не е било установено от актосъставителя и
свидетеля.
Въззиваема страна **** сектор „Пътна полиция“ в ОДМР - Плевен,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
1
Районен съд-Плевен, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 03.07.2023 г. на жалбоподателя Г. К. е съставен АУАН ГА №
959297 от актосъставител Г. П. Б. и свидетел М. П. Н. за това, че в Град
Плевен, жк. **** с посока на движение към Детска градина "****", като водач
на собствения лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ****
като извършва следните нарушения: 1.При движение на заден ход не се
убеждава, че пътя зад него е свободен и че няма да създаде опасност, като
удря в предна лява част паркираният лек автомобил Фиат Улайс с
регистрационен номер ****. 2.Като участник в ПТП напуска
местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на МВР.
Актосъставителят не е установил лично нарушението, а въз основа на
показанията на трето лице, което се е намирало на мястото на инцидента.
Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление №23-
0938-002281от 14.07.2023 година на **** сектор „Пътна полиция“ в ОДМР –
Плевен, на Г. М. К., с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес ГР.ПЛЕВЕН, бул./ул. (ж.к)
**** на основание чл.53 от ЗАНН са наложени следните административни
наказания:
На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в общ размер на 20 лева за нарушение,
квалифицирано като такова на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение, квалифирано като такова на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
Нито при съставяне на акта, нито в законоустановения срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не се е възползвал от правото си на
възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както
и в акта.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, и след като
анализира събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства, установи следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на правомощията му. Съдът счита обаче, че описаните в АУАН
нарушения не се доказват от събрания по делото доказателствен материал,
като съображенията за това са следните:
Видно показанията на актосъставителя Б. и свидетеля по акта М. Н.,
нарушенията, описани в АУАН, не са установени лично от тях, а от трето
лице, което не водач на другия автомобил, посочен в АУАН, което лице им е
дало регистрационния номер на жалбоподателя. Това лице не е разпитано в
настоящото производство. Пристигайки на мястото на произшествието
свидетелите Б. и Н. установили минимални щети по автомобила, за който се
твърди, че е бил ударен, след което са се свързали с жалбоподателя и са го
повикали за съставяне на АУАН.
2
Същевременно в показанията си допуснатият до разпит в хода на
производството свидетел М.Б., които е пътувал в автомобила на
жалбоподателя на 03.07.2023 г., сочи, че не е усетил никакъв удар по време на
маневрата назад, която жалбподателят е извършил. Твърди още, че поради
близостта с другия автомобил с жалбоподателя са слезли от колата и са
проверили, като не са установили следи от удар.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че от доказателвствата по
делото не се установява по категоричен начин наличието на удар между
автомобила на жалбоподателя и другия посочен в акта автомобил.
Актосъставителят и свидетелят по акта не са регистрирали лично такъв удар,
данни за него се съдържат единствено в показанията на трето лице, което не е
разпитано в хода на производството, а жалбоподателят и свидетелят Б.
твърдят, че удар на процесното място и време не е имало. Не е възможно да се
направи категоричен извод, че установените от актосъставителя Б. и св. Н.
минимални щети по автомобила са причинени от поведението на
жалбоподателя, като следва да се отбележи, че същите може да са били
налице и от по-ранен момент, или да са причинени от удар с друг автомобил,
а не този на жалбподателя. Актосъставителят и свидетелят по акта сочат, че
са пристигнали след инцидента, а жалбоподателят не се е намирал там по това
време. Доказателствената тежест в настоящото производство е върху
въззиваемата страна, която не взе активно участие в производството и не успя
да докаже нарушенията, описани в АУАН и обжалваното НП, като същите не
се доказват и от показанията на лицето, съставило АУАН и свидетелят по
акта.
Предвид изложеното съдът счита, че описаното в акта нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП не се доказва по категоричен начин. Доколкото не се
установява, че жалбоподателят с виновното си поведение е предизвикал удар
между своя и друг автомобил, то не е налице и нарушение на на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. В от ЗДвП, тъй като при липса на произшествие не е било налице и
задължение за жалбоподателя да остане на място до пристигането на
съответните органи.
Обжалваното НП е издадено въз основа на констатациите, описани в
АУАН, и тъй като същите не се доказват от материалите по делото, то
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е представил договор
за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят е заплатил на
адв. М. сумата от 200 лева за представителство в настоящото производство.
Предвид изхода на делото, така направените разноски следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0938-002281 от 14.07.2023
година на **** сектор „Пътна полиция“ в ОДМР – Плевен, на Г. М. К., с ЕГН
3
**********, адрес ГР.ПЛЕВЕН, бул./ул. (ж.к) **** на основание чл.53 от
ЗАНН са наложени следните административни наказания:
На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в общ размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП;
На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна **** сектор „Пътна полиция“ в ОДМР
– Плевен да заплати в полза на Г. М. К. разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд град Плевен, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4