Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 29.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела
Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира
Кръстева
Мирослав
Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 70
по описа на Ловешки административен съд за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С Решение № 23/24.01.2020 година, постановено по НАХД
№ 801 по описа за 2019 година, Ловешки районен съд е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 31-0000086/25.06.2019 г., издадено от Началника Областен отдел
"Автомобилна администрация“ - Ловеч, с което на А.И.В. ***, с ЕГН**********,
на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП и чл. 53 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляда / лева, за
нарушение по чл. 89, т.4
от Наредба №33 от 03.11.1999 г.
издадена от министъра на транспорта, като законосъобразно.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна
жалба от А.В.. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е
незаконосъобразно. Касационният жалбоподател излага доводи, че към момента на
проверката е притежавал удостоверение за професионална компетентност, съгласно
което е преминал периодично обучение от 27.05.2019 г. до 02.06.2019 г., поради
което е бил професионално компетентен. Иска се отмяна на първо-инстанционното
съдебно решение и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да
остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен.
Счита, че извършеното нарушение е установено и доказано по безспорен начин,
като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са опорочили същото, нарушителят и
административно-наказателно отговорното лице са установени безспорно, поради
което споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на
издаденото НП.
Настоящият касационен състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен,
съгласно чл. 210, ал.
1 от АПК, срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата
касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по
следните съображения:
Административно-наказателната отговорност на касатора е
била ангажирана за това, че при извършената проверка от служители на ОО“АА“ –
Ловеч на 11.06.2019 г. в гр.Ловеч, на изхода за гр.Севлиево, до кантон на
Районно пътно управление - Стратеш, В.
като водач на товарен автомобил – влекач с полуремарке, извършващ обществен
превоз на товари в Р България, не е притежавал валидна карта за квалификация на
водача. Представената от него карта не е фигурирала в регистъра на ИА“АА“.
Съгласно чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз на товари без редовно
издаден документ, който се изисква от подзаконовите нормативни актове по
прилагането на закона, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Съгласно чл.
89, т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи освен
документите по чл. 100, ал.
1, т. 1 – 3 от Закона
за движението по пътищата и документи, посочени изрично от т.1 до т.
6, като в т.4 е посочена карта за квалификация на водача, издадена по реда на
наредбата по чл. 7б, ал. 5
от Закона за автомобилните превози.
По делото пред ЛРС е представена карта за квалификация
на водача на А.И.В., издадена на 01.07.2019 г. и валидна до 30.05.2024 г.
Няма представени никакви доказателства за
притежаването на карта за квалификация на водача, валидна към датата на
проверката 11.06.2019 г. и за представянето й на проверяващите лица.
Задължението, което не е изпълнил водачът, е да
притежава валидна карта за квалификация, когато извършва обществен превоз. Това
изискване не може да бъде изпълнено с притежаване на удостоверение за
професионална компетентност, тъй като разпоредбата на чл. 89 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България изрично изисква валидна карта за квалификация на водача и не
въвежда хипотеза “или удостоверение за професионална компетентност“.
Касационният състав споделя изложените мотиви от ЛРС в
решението за доказаност на нарушението и авторството на касатора, поради което
и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК няма да ги повтаря.
Изложените в
касационната жалба доводи за неяснота в правната уредба, съдът не споделя.
Разпоредбата на чл. 89 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., изискваща притежаване
на карта за квалификация на водача, е в сила от
Касационният състав на съда намира решението за
правилно. Приетата от ЛРС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите
на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя
изцяло от настоящия съд, както и правните изводи на решаващия съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Според доказателствата по делото АУАН и НП са
съставени от компетентни лица и съдържат изискуемите законови реквизити, а
административно-наказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила. Нарушението е описано точно и ясно в акта и в НП, като
констатациите в АУАН са възприети от административно-наказващия орган и
съответстват на отразените в наказателното постановление фактически
обстоятелства.
Правната квалификация е правилна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. При издаването
на процесното НП са спазени изискванията на материалния закон.
Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, и определения от закона размер на глобата, той е
определен правилно.
С оглед изложените съображения, настоящият състав, след
извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. 2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да
бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
изречение последно от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 предложение първо АПК, Административен съд – Ловеч, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 24.01.2020 година,
постановено по НАХД № 801 по описа за
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: