Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105
Гр.ДОБРИЧ 12.06.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ОСМИ ЮНИ 2017г.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 282/2016г.по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от О. С.БУЛСТАТ ***,с административен
адрес:гр.Силистра,ул. „***“ № 33,представлявана от *** Н.-Кмет,чрез адв.М.Д.,***,против ООД „ Ж.“/в несъстоятелност/,ЕИК ****,със
седалище и адрес на
управление:гр.Добрич,бул.“ ***“ № 33,ет.4,ап.16,представлявано от
синдика Т.Н.Н.,искова молба,с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.694,ал.1 от ТЗ/ в редакцията на разпоредбата ДВ,бр.38/2006г./за признаване за установено,че ответникът дължи
на ищеца следните,неприети в производството по несъстоятелност,вземания:
Неустойка по чл.10.4 от Договор №
2011-0017-С/27.09.2011г.,в размер на 50 000.00 лв. – част от общ размер на неустойка от 1 884 442.20
лв.,представляваща 50% от стойността по чл.2.1 от договора/3 768
884.40 лв./,ведно със законната лихва върху главницата от 50 000.00 лв.,считано
от датата на предявяване на исковата молба,до окончателното изплащане на
задължението;
Неустойка по чл.10.4 от Договор №
2011-0017-С/28.10.2011г.,в размер на 15 000.00 лв. – част от общ размер на неустойка от 822 945.60 лв.,представляваща 50% от
стойността по чл.2.1 от договора/1 645 891.20 лв./,ведно със законната лихва
върху главницата от 15 000.00 лв.,считано от датата на предявяване на исковата
молба,до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията на ищеца се основава на
следните,изложени в исковата молба обстоятелства:
Между О. С.в качеството й на възложител,и
ДЗЗД „***“,БУЛСТАТ ***,в качеството на
изпълнител,са сключени два договора,предмет на две обособени позиции по една
обществена поръчка:
Договор № 2011-0017-С/27.09.2011г.,с
предмет:Изграждане/проектиране,изграждане на строежа,доставка,монтаж и пускане
в експлоатация/на регионално съоръжение за
предварително третиране на ТБО преди тяхното депониране,включващо линия
за сепариране на ТБО,представляващо 1-ва обособена позиция по обществена
поръчка с предмет:Изграждане/изготвяне на работен проект,изграждане на
строежа,доставка,монтаж и пускане в експлоатация/на инсталация за предварително третиране на ТБО,в т.ч. компостиране на зелени отпадъци и
Договор № 2011-0017-С/28.10.2011г.,с
предмет:Изграждане/проектиране, доставка,монтаж и пускане в експлоатация/ на
инсталация за компостиране на зелени /биоразградими /отпадъци,представляващо 2-ва обособена
позиция по обществена поръчка с предмет:Изграждане/изготвяне на работен
проект,изграждане на строежа,доставка,монтаж и пускане в експлоатация/на
инсталация за предварително третиране на
ТБО,в т.ч. компостиране на зелени отпадъци.
ДЗЗД „***“
е със съдружници: ООД „Ж.“/в
несъстоятелност/,ЕИК ****;ЕООД „***“,със стара фирма ООД „ **“,ЕИК ***;„ М-У-Т ***“
ГМБХ-Австрия,като съгласно чл.5.2 от договора за гражданско дружество/наречен
договор за консорциум/ от 16.05.2011г. ООД
„Ж.“ е упълномощено да представлява
ДЗЗД „***“.
По отношение на ООД „Ж.“ е открито производство по несъстоятелност по т.д.№
13/2012г.по описа на Добрички окръжен съд.
Същественото с оглед интереса на кредитора
неизпълнение на обществената поръчка от страна на изпълнителя е наложило
прекратяване на процесните договори на основание
чл.10.4 от същите и отстраняване на ДЗЗД
„***“ като изпълнител по тези договори.Горното е осъществено със
Заявление,изх.№ 3622/28.07.2016г. на О. С.рег.№4744/28.07.2016г.на
ДОС,отправено до Синдика,представляващ ООД
„Ж.“/в несъстоятелност/,което дружество е представляващ и ДЗЗД „***“.Тъй
като при проучването ищецът е открил и други данни за адреси и
представляващи ДЗЗД „***“, той е изпратил нотариални покани за
прекратяване на двата договора и до останалите,установени от него адреси и
лица.
На основание чл.1.5 от договора за гражданско
дружество/договор за консорциум от 16.05.2011г./ ООД „Ж.“/в несъстоятелност/ е солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „***“,заедно с ЕООД „**“,със стара фирма ООД „ **“,ЕИК *** и
„ М-У-Т ***“ ГМБХ-Австрия.
С молба,рег.№ 5249/26.08.2016г.на ДОС,на
основание чл.688,ал.1 от ТЗ,ищецът е предявил вземанията си срещу ответното
несъстоятелно дружество,в качеството му на солидарно отговорен съдружник в
ДЗЗД „***“,както следва:Неустойка по
чл.10.4 от Договор № 2011-0017-С/27.09.2011г.,в размер на 1 884 442.20
лв.,представляваща 50% от стойността по чл.2.1 от договора/3 768
884.40 лв./,ведно със законната лихва ;Неустойка по чл.10.4 от Договор №
2011-0017-С/28.10.2011г.,в размер на 822 945.60 лв.,представляваща 50% от
стойността по чл.2.1 от договора/1 645 891.20 лв./,ведно със законната
лихва,както и разноски в размер на 6 000.00 лв.
Синдикът на ответното несъстоятелно дружество
не е приел така предявените от ищеца вземания,видно от вписан в ТР Допълнителен списък № 1 на неприетите
вземания на кредиторите на ООД „ Ж.“/в несъстоятелност/ от 31.10.2016г.
Срещу този списък ищецът е подал възражение
по чл.690,ал.1 от ТЗ,по което е постановено Определение № 529/14.12.2016г. по
т.д.№ 13/2012г.на ДОС,вписано в ТР на 14.12.2016г.
Гореизложеното обосновава правния интерес на
ищеца от завеждане на настоящото исково производство по чл.694 от ТЗ.
С постановено по настоящото дело Разпореждане
№ 1409/22.12.2016г./стр.48/съдът е указал на ищеца да посочи имената на
управителя на ответното дружество,който съгласно изричната норма на чл.635,ал.3
от ТЗ и установената съдебна практика е легитимиран да го представлява в
настоящото производство,а с Определение № 32/16.01.2017г./стр.53,54/предвид
характера на производството и с оглед изменението на чл.694,ал.4 от ТЗ/ДВ,бр.105/30.12.2016г./служебно
е конституирал като страна по делото и Синдика на ответното дружество в
несъстоятелност – Т.Н.Н..
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба от страна на ответника ООД „ Ж.“/в
несъстоятелност/,представлявано от Управителя му Г.В.Ж.,не е постъпил.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 976/13.02.2017г./стр.59,60/,Синдикът Т.Н.Н. изразява
становище,че предявеният иск е недопустим,като такъв не подлежи на разглеждане
по същество,а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено,по
следните съображения:
Възражението на ищеца е срещу Допълнителен
списък № 1,публикуван в ТР на 07.11.2016г.,в който не е прието вземането му за
сумите: 1 884 442.20 лв.,представляваща
неустойка,ведно със законната лихва,считано от 29.07.2016г.,до
окончателното плащане на задължението;за сумата 822 945.60
лв.,представляваща договорна неустойка
по Договор от 28.10.2011г.,ведно със законната лихва,считано от 29.07.2016г.,до
окончателното плащане на задължението и за сумата от 6 000.00
лв.разноски,представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият иск е предявен като частичен от
общата стойност на неприетите вземания,каквато хипотеза чл.694 от ТЗ не
познава.Така предявеният иск не би могъл да се увеличава,защото чл.694,ал.6 от ТЗ/в редакцията му ДВ,бр.105/2016г./ регламентира 14-дневен преклузивен
срок за предявяването му,считано от обявяване в ТР на определението на съда по
чл.692,ал.4 от ТЗ,което в случая е обявено на 14.12.2016г.
В случай,че съдът приеме,че искът е
допустим,Синдикът моли за отхвърлянето му като неоснователен и за присъждане на
сторените по делото разноски,защото:
Страна по процесния
договор е консорциум по ЗЗД от различни дружества.Прекратяването,което по правната
си същност според Т. Н. най-вероятно всъщност е разваляне,е извършено от ищеца
със заявление от 28.07.2016г.до Синдика.За времето,за което ищецът претендира
неизпълнение от ООД „ Ж.“,дружеството е в производство по несъстоятелност и то
на фаза,в която няма как да изпълнява каквито и да било договори.Поради липса
на каквото и да било имущество в масата на несъстоятелността,предявяването на
това вземане,и в последствие на иск,е единствено с цел да се генерират
разходи,които очевидно не биха могли да бъдат събрани.
В представена допълнителна искова
молба,вх.рег.№ 1723/15.03.2017г./стр.64,65/ищецът изразява
становище по направените от ответника Т.Н. оспорвания на иска,в следния
смисъл:
Неоснователно е възражението на Синдика за
недопустимост на предявения иск,тъй като същият бил предявен като частичен,а
чл.694 от ТЗ не познавал такава хипотеза.Всеки паричен иск,било установителен или осъдителен,може да се предяви като
частичен.Ето защо,предявяването на частичен иск за претендирана
неустойка е напълно допустимо.Обстоятелството,че искът не може да бъде
увеличен,поради изтичането на давностен или преклузивен срок за предявяване на останалата част от претендираното право,не прави недопустим предявения в срок частичен иск.С
предявяването на частичен иск се избягва преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо по отношение на непредяваната част от същото спорно право,когато искът не е
заявен като частичен.
В случая процесните
договори са прекратени съобразно предвиденото в чл.10.4 от тях,а не са
развалени.С клаузите на т.12,т.12.3 и т.13 страните са приели,че при прекратяване настъпват договорените от тях
последици от неизпълнение-предсрочна изискуемост на заетата сума,договорени
лихва и неустойка.Двете хипотези-на прекратяване и на разваляне на договора,не
са идентични,тъй като в случая при прекратяването договорите не се заличават с
обратна сила,а настъпват предварително договорените последици от неизпълнението.
От направеното от Синдика в отговора му
изявление,че в тази фаза от производството по несъстоятелност ответното
дружество не може да изпълнява каквито и да било договори,става ясно,че не само
липсва възражение за твърдяното от ищеца съществено неизпълнение на
договорите,но е налице признание за неизпълнението,като се твърди невъзможност
за изпълнение,поради етапа на производството по несъстоятелност на ответното
дружество.Ето защо,според ищецът въпросът за неизпълнение на процесните договори,като основание за прекратяването им по
смисъла на чл.10.4 от тях,следва да се приеме за безспорен между страните,като
доказателства по този въпрос не следва да се събират допълнително,което
единствено значително би забавило и оскъпило процеса.
Процесните суми се
претендират от ответното дружество в качеството му на солидарен съдружник с
другите съдружници в ДЗЗД „***“,което изрично е посочено от ищеца и в петитума на исковата молба.
Що се отнася до възражението на Синдика,че в
масата на несъстоятелността на ответното дружество липсвало имущество,поради
което присъдените по делото суми не биха могли да бъдат събрани,това
обстоятелство не би могло да се отрази нито на допустимостта,нито на
основателността на предявения иск по чл.694 от ТЗ,доколкото законодателят не
е поставил подобно условие за разглеждането или за уважаването на иска.Този
въпрос по настоящото дело е правно ирелевантен,като
той касае единствено изпълнителния процес по универсалното изпълнително
производство по делото по несъстоятелност на ответното дружество.
В депозиран по делото в срока по чл.373,ал.1
от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова
молба,вх.рег.2282/10.04.2017г. /стр.70,71/Синдикът Т.Н.
поддържа становището си за недопустимост,а по същество – за неоснователност на
предявения иск.
Добричкият окръжен съд,като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Възражението на Синдика Т.Н.Н. за недопустимост на иска е неоснователно.
С исковата молба е
предявен положителен установителен иск по
чл.694 от ТЗ.Същият подлежи на
разглеждане по същество,тъй като са налице
всички,предвидени от закона положителни процесуални предпоставки,обуславящи съществуването и
надлежното му упражняване.
Ищецът има качеството на кредитор на
ответното дружество.Предявил е вземането си пред Синдика в срока по чл.688,ал.1
от ТЗ,като с Допълнителен списък № 1 от
31.10.2016г.на неприетите вземания на кредиторите на ООД „ Ж.“/в
несъстоятелност/стр.40/ вземането не е прието.Допустимостта на всеки иск за
установяване съществуването или несъществуването на едно вземане е обусловена
от наличието на правен интерес у кредитора,който интерес следва да съществува
към момента на предявяване на иска и да бъде обоснован в исковата молба.В
случая,правният интерес на ищеца от завеждане на положителен установителен иск произтича от надлежно предявено негово
вземане срещу длъжника,съществуването на което вземане е отречено от синдика.
Следващата съществена предпоставка за
допустимост на иска е наличието на проведено производство по възражението на
ищеца срещу списъците по реда на чл.690,ал.1 от ТЗ.В случая,има депозирано в
срока по чл.690,ал.1 от ТЗ възражение срещу отказа на Синдика за приемане на
вземането/стр.41-43/.Предпоставка за допустимост на положителния установителен иск по чл.694 от ТЗ е не само надлежното упражняване от страна на
легитимираните лица на правото на възражение срещу списъка по чл.690,ал.1 от ТЗ,но и отхвърлянето на това възражение с влязло в законна сила определение.По
повод възражението на ищеца има
произнасяне на съда по несъстоятелността с неподлежащо на обжалване
Определение № 529/14.12.2016г. по т.д.№ 13/2012г.по описа на ДОС,с което
възражението е оставено без уважение/стр.44,45/.
Следващата абсолютна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване правото на иск по чл.694 от ТЗ е предявяването му в
установения от закона срок,който срок е преклузивен,т.е. след изтичането му се преклудира
правото на иск на легитимираните лица.В случая,искът е предявен в преклузивния
7-дневен срок по чл.694,ал.1 от ТЗ/Дв.бр.38/2006г.- действащата редакция
към момента на предявяване на иска/,който срок тече от момента на обявяване в
ТР на постановеното по т.д.№ 13/2012г.по описа на ДОС Определение №
529/14.12.2006г.,с който съдебен акт съдът по несъстоятелността се е произнесъл по направеното от ищеца
възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ срещу неприетите по Допълнителен списък № 1 от
31.10.2016г.вземания,като е оставил възражението без уважение.Определението е
обявено в ТР на 14.12.2016г./стр.46/,а искът по настоящото дело е предявен на
21.12.2016г.,т.е в законовия срок.
Относно възражението на Синдик Т.Н. за
недопустимост на иска, тъй като същият е предявен като частичен,същото не може
да бъде споделено като основателно.
Предметните предели на установяването в
процеса са очертани с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред
синдика,респ.с определението на съда по разгледаното възражение срещу
списъка.Поради това е недопустимо установяването на вземане,индивидуализирано в
исковата молба по чл.694 от ТЗ по основание,произход,размер и
обезпечение,различни от посочените в съставения от синдика списък на неприети
вземания,съответно от посочените в определението на съда по чл.692,ал.4 от ТЗ.Вън от това съществено ограничение,положителният установителен
иск по чл.694 от ТЗ носи белезите на класическия установителен
иск по чл.124,ал.1 от ГПК.На установяване подлежи както съществуването на
цялото вземане,така и на отделни негови части.В производството по установителния иск е недопустимо увеличение на иска,но на
общо основание е допустимо предявяването
на частичен иск за установяване съществуването на част от предявеното
пред синдика вземане.Това,че положителният установителен
иск не може да бъде увеличаван в хода на
производството до пълния размер на претендираното
пред синдика вземане,поради изтичане на преклузивния срок за предявяване на останалата част от претендираното право,не прави недопустим предявения в срок частичен иск.Обстоятелството,че
разпоредбата на чл.694 от ТЗ не предвижда изрично възможност за предявяване на
частичен иск,също не обосновава направения от Синдика извод,че подобно предявяване е
недопустимо.Предявяването на частичен иск не е изрично регламентирано и в
ГПК,но това не прави предявените частични искове недопустими.
Несъстоятелно е и възражението на Синдика Т.Н.
в допълнителния му отговор,за недопустимост на установителния
иск за процесната сума,общо в размер на 65
000.00лв.,тъй като за нея нямало предявяване,тя не била включена в списъка с
неприети вземания,съответно за нея не било налице възражение от кредитора,т.е
била неотносима към предявеното вземане.Изрично в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба
е посочено,че процесните
вземания представляват част от предявените и неприети от синдика в
производството по несъстоятелност,вземания,като неустойката в размер на 50 000.00 лв. представлява част
от дължимата по чл.10.4 от Договор № 2011-0017-С/27.09.2011г.неустойка,предявена
общо в размер на 1 884 442.20 лв.,а неустойката от 15 000.00 лв.- част от
дължимата по чл.10.4 от Договор № 2011-0017-С/28.10.2011г. неустойка,предявена
общо в размер на 822 945.60 лв.
Що се отнася до възражението на Синдика,че в
масата на несъстоятелността на ответното дружество липсвало имущество,поради
което присъдените по делото суми не биха могли да бъдат събрани,това
обстоятелство не би могло да се отрази нито на допустимостта,нито на
основателността на предявения иск по чл.694 от ТЗ,доколкото законодателят не
е поставил подобно условие за разглеждането или за уважаването на иска.
Относно причините,поради които ищецът е
завел настоящия иск, същите са правно ирелевантни,поради
което не подлежат на обсъждане и наведените в този смисъл доводи от Синдика в писмения
му отговор.
Разгледан по същество,искът е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Основателността на претенцията за неустойка
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставките:наличие на
валидно главно задължение;неизпълнение на главното задължение;договорено акцесорно задължение за неустойка.
Съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД,неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от
неизпълнението,без да е нужно те да се доказват.Неустойката по същество има и
санкционен характер,като поради това съставлява самостоятелно
задължение,неизпълнението на което влече възможност на кредитора на общо
основание да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на завеждане на делото.
Доказването в процеса се подчинява на общите
правила на ГПК за разпределение на доказателствената
тежест - всяка от страните следва да установи твърдяните
от нея факти,от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици.
В тежест на ищеца като кредитор в
производството по несъстоятелност е да установи по пътя на главното и пълно
доказване всички обстоятелства,от които произтича твърдяното
вземане-фактическото му и правно
основание,неговия вид и размер.
Ответникът следва да изчерпи в процеса и да
докаже всички свои възражения,отричащи това вземане.
Видно от представените от ищеца и приети по делото доказателства,между О. С.в
качеството й на възложител,и ДЗЗД „***“,БУЛСТАТ
***,в качеството на изпълнител,са сключени два договора/стр.15-20/,предмет на
две обособени позиции по една обществена поръчка:
Договор № 2011-0017-С/27.09.2011г.,с
предмет:Изграждане/проектиране,изграждане на строежа,доставка,монтаж и пускане
в експлоатация/на регионално съоръжение за
предварително третиране на ТБО преди тяхното депониране,включващо линия
за сепариране на ТБО,представляващо 1-ва обособена позиция по обществена
поръчка с предмет:Изграждане/изготвяне на работен проект,изграждане на
строежа,доставка,монтаж и пускане в експлоатация/на инсталация за предварително третиране на ТБО,в т.ч. компостиране на зелени отпадъци и
Договор № 2011-0017-С/28.10.2011г.,с
предмет:Изграждане/проектиране, доставка,монтаж и пускане в експлоатация/ на
инсталация за компостиране на зелени /биоразградими /отпадъци/,представляващо 2-ва обособена
позиция по обществена поръчка с предмет:Изграждане/изготвяне на работен
проект,изграждане на строежа,доставка,монтаж и пускане в експлоатация/на
инсталация за предварително третиране на
ТБО,в т.ч. компостиране на зелени отпадъци.
ДЗЗД „***“
е със съдружници: ООД „Ж.“/в
несъстоятелност/,ЕИК ****;ЕООД „***“,със стара фирма ООД „ ***“,ЕИК ***;„ М-У-Т
***“ ГМБХ-Австрия.На основание чл.5.2 от
договора за гражданско дружество от 16.05.2011г./стр.11-14/,наречен договор за
консорциум, ООД „Ж.“ е упълномощено да
представлява ДЗЗД „***“,а съгласно чл.1.5 от същия договор, ООД „Ж.“/в несъстоятелност/ е солидарно отговорен съдружник.
Същественото с оглед интереса на кредитора
неизпълнение на обществената поръчка от страна на изпълнителя е наложило
прекратяване на процесните договори на основание
чл.10.4 от същите.Нормата на чл.10.4
регламентира,че при съществено неизпълнение на клаузите на договора от страна
на изпълнителя,възложителят има право да прекрати договора и да отстрани изпълнителя.
Ответниците в
настоящото производство не оспорват твърдението на ищеца за съществено неизпълнение на процесните договори от изпълнителя ДЗЗД „***“,поради което съдът приема този факт за безспорен.
Прекратяването на договорите също е безспорно
установено.То е осъществено със Заявление,изх.№ 3622/28.07.2016г. на Община
Силистра/стр.21/,рег.№4744/28.07.2016г.на ДОС,отправено до
Синдика,представляващ ООД „Ж.“/в
несъстоятелност/.Освен до синдика,нотариална покана за прекратяване на договора
е изпратена и до ДЗЗД „***“,представлявано
от управителите ***и ***/стр.22/,на адреса на управление на дружеството/стр.24-26/,която
не е получена след залепено уведомление
по чл.47 от ГПК/стр.27,28/,както и до ДЗЗД
„***“/стр.31-33/,представлявано от управителя ***/стр.29/,която покана е
получена лично от представляващия дружеството на 02.08.2016г./стр.34/.
Прекратяването на договорите има действие за
в бъдеще,като настъпват договорените от страните последици.
В случая,последиците са регламентирани с
клаузите на чл.10.4 от договорите,съгласно които в случай,че възложителят
прекрати договора поради съществено неизпълнение на клаузите му от изпълнителя,то
последният дължи неустойка в размер на 50% от стойността по договора.
Стойността на възложената поръчка по първия
договор е 3 768 884.40 лв.с ДДС,а по втория договор-1 645 891.20 лв.с
ДДС,съответно общият размер на дължимата неустойка по първия договор възлиза на
1 884 442.20 лв.,а по втория договор-на 822 945.60 лв.След като по делото е
безспорно,че изпълнителят по процесните е допуснал същественото им неизпълнение,в
резултат на което те са прекратени от възложителя,са настъпили договорените при
прекратяването им последици,поради което ответникът,като солидарно отговорен
съдружник в ДЗЗД „***“,дължи на ищеца
претендираните по настоящото дело неустойки,като част от общия размер на
дължимите такива на основание чл.10.4 от процесните
договори.При това положение,предявения по настоящото дело като частичен иск за
установяване на вземане за неустойка по първия Договор №
2011-0017-С/27.09.2011г.,в размер на 50 000.00 лв.,като част от дължима
неустойка,в общ размер от 1 884 442.20 лв.,а по втория Договор №
2011-0017-С/28.10.2011г.,в размер на 15 000.00 лв.,като част от дължима
неустойка,в общ размер от 822 945.60 лв.,е основателен и доказан в пълен размер
и следва изцяло да бъде уважен,като
се
признае за установено в отношенията между страните,че ответното несъстоятелно
дружество дължи на ищцовото неустойките,ведно със
законна лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба по
настоящото дело-21.12.2016г.,до окончателното им изплащане.
Предвид този изход на делото ответното
дружество дължи и следва да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на
Окръжен съд,гр.Добрич дължимата по чл.1 от Тарифата за държавните такси,които
се събират от съдилищата по ГПК държавна такса за образуване на делото,която възлиза
на сумата от 2 600.00 лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи и следва да заплати от масата на несъстоятелността на ищеца и
сторените по настоящото дело разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК/стр.93/,в
размер на сумата от 3 612.00 лв.-заплатено
по банков път/стр.6/с ДДС възнаграждение на един адвокат.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694 от ТЗ в отношенията на О. С.БУЛСТАТ ***,ООД „Ж.“/в несъстоятелност/,ЕИК ****,със седалище
и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ ***“
№ 33,ет.4,ап.16,представлявано от Управителя му Г.В.Ж. и Синдика Т.Н.Н.,че ООД „Ж.“/в
несъстоятелност/,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ ***“ №
33,ет.4,ап.16, дължи на О. С.БУЛСТАТ ***,административен
адрес:гр.Силистра,ул. „***“ № 33,представлявано от *** Н.-Кмет,следните суми:
Неустойка по чл.10.4 от Договор №
2011-0017-С/27.09.2011г.,в размер на 50 000.00 лв./петдесет хиляди лева/,като част от общ
размер на неустойка от 1 884 442.20 лв.,представляваща 50% от
стойността по чл.2.1 от договора/3 768 884.40 лв./,ведно със законната лихва
върху главницата от 50 000.00 лв.,считано от датата на предявяване на исковата
молба- 21.12.2016г.,до окончателното изплащане на задължението;
Неустойка по чл.10.4 от Договор №
2011-0017-С/28.10.2011г.,в размер на 15 000.00 лв./петнадесет хиляди лева/,като
част от общ размер на неустойка от 822
945.60 лв.,представляваща 50% от стойността по чл.2.1 от договора/1 645
891.20 лв./,ведно със законната лихва върху главницата от 15 000.00 лв.,считано
от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2016г.,до окончателното
изплащане на задължението,
Които суми
представляват част от предявените от Община Силистра в производството по
несъстоятелност по т.д.№ 13/2012г.по описа на Добрички окръжен съд и неприети
от Синдика Т.Н.Н. вземания на кредиторите на ООД „ Ж.“/в
несъстоятелност/ по Допълнителен списък
№ 1 от 31.10.2016г.
ОСЪЖДА ООД
„Ж.“/в несъстоятелност/,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ ***“ №
33,ет.4,ап.16, да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на Окръжен съд,гр.Добрич държавна такса за
образуване на делото в размер на сумата от
2 600.00 лв./две хиляди и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ООД
„Ж.“/в несъстоятелност/,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ ***“ №
33,ет.4,ап.16, да заплати от масата на
несъстоятелността на О. С.БУЛСТАТ ***,административен адрес:гр.Силистра,ул. „***“
№ 33,представлявана от *** Н.-Кмет,сторените по настоящото дело разноски,в
размер на сумата от 3 612.00 лв./три хиляди шестстотин и дванадесет лева/
-заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл.694,ал.8 ТЗ,влязлото в сила
съдебно решение има установително действие в
отношенията на длъжника,синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: