Р Е Ш Е Н И Е
№ 261214 29.11.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 095 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от адвокат Г.К., пълномощник на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, срещу К.Г. ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за кредит № *, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 350 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 15.03.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и К.Г.Г. е сключен Договор за кредит №*, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Ищецът счита, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД. Относно процедурата ищецът конкретизира следното: Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Ищецът твърди още, че в процесния случай, на 15.03.2016г., страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** за сума в размер от 350 лева. Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 14.04.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата е отпусната чрез системата epay.bg на името на кредитополучателя на 15.03.2016 г.
Ищецът посочва, освен изложеното по – горе, и че с настъпване на падежа по договора – 14.04.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 15.04.2016г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент върху неизплатената главница за периода на просрочието. В исковата молба е посочено, че от името на кредитора до кредитополучателя са изпратени четири броя писма до ответника на адреса, посочен в договора, в които се съдържа информация относно актуалния размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка. Писмата се таксуват съгласно тарифата на дружеството и са за сметка на кредитополучателя.
Ищецът твърди още, че на 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *, както следва: главница - BGN 350,00; наказателна лихва - BGN 406,97 за периода 15.04.2016г. до 22.11.2018г.; и BGN 30,00. В исковата молба ищецът посочва, че всички вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратено уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната като непотърсена. Ищецът, чрез представляващ, посочва, че до датата на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си.
В писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г.К., поддържа предявения иск, излага подробни доводи за основателност и доказаност на претенциите и отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, от нейно име не е постъпило становище по предявения иск.
В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Искът е с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай, че не представи в срок на писмен отговор, не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото като писмено доказателство са приети преписи от договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ** за сума в размер от 350 лева, сключен между К.Г. Г. ЕГН ********** и „4финанс“ ЕООД на 15.03.2016 година реда на ЗПФУР със съдържанието, изложено в исковата молба и представен по делото като документ по чл.183 от ГПК, Общи условия на дружеството, разписка за извършено плащане чрез „Изи Пей“ от 15.03.2016 година в полза на ответника с посочено основание – договор № **, както и приложение към договор за цесия от 23.11.2018 година между заемателя и ищеца, приложение №1, в което е посочено задължението, индивидуализирано в исковата молба, и потвърждение за извършената цесия. По делото не е установено уведомяване на ответника за договора за цесия преди подаване на исковата молба, но предвид приложеното пълномощно в полза на ищеца да уведомява длъжниците от името на заемателя за договора за цесия и връчване на препис от исковата молба, от който се установява изявление за извършената цесия, настоящият състав приема, че кредитополучателя е уведомен за промяната в правоотношението в страната на кредитора в хода на процеса и този факт следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
При това положение настоящият състав приема, че от приложените по делото доказателства се установява, че искът е вероятно основателен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размери както следва: 50 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер от 100 по чл.25 от Наредбата за правната помощ.
До пълния предявен размер на разноските от 150 лева претенцията за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание и предвид цената на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Г. Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, по договор за кредит № ********** от 15.03.2016 година, сключен с „4финанс“ ЕООД, с търговска марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.10.2021 година, до окончателното й плащане, както и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща общ размер на разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията от „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител
Радослав Велчев, за осъждане на ответника К.Г.
Г. ЕГН ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски по водене на
делото в размер разликата между претендираната на това основание сума от 100
лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение до пълния
предявен размер на претенцията от 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение .
УКАЗВА на ответната страна, че сумата може са бъде платена по следната банкова сметка, ***: IBAN ***, BIC ***, „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.