№ 235
гр. С., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500432 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260430/28.07.2021г. по гр. дело № 190/2021 г.
по описа на Районен съд С., с което е отхвърлен като недоказан и
неоснователен иска на ищеца Н. СТ. К. с правно основание чл.45 ал.1 и чл.51
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да бъде осъден ответника П. ЗЛ.
Н. да му заплати сумата 900лв., която се претендира заедно със законната
лихва, считано от предявяването на иска и която представлява обезщетение за
имуществени вреди- пропуснати ползи, настъпили в резултат на действия на
втория от тях, изразяващи се в изкореняване на част - с площ 3 013кв.м., от
имота на първия, който представлява лозе и поземлен имот с № 026021 в
землището на гр.К., м.“О.“, целия от 4.380дка. Отхвърлен като недоказан и
неоснователен е и иска на ищеца Н. СТ. К. с правно основание чл.45 ал.1 и
чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, да бъде осъден ответника
П. ЗЛ. Н. да му заплати сумата 2 200лв., която се претендира заедно със
законната лихва, считано от предявяването на иска и която представлява
обезщетение за имуществени вреди- преки загуби, изразяващи се в
равностойността на извадените от втория от тях, от част- с площ 3 013кв.м.,
1
от имота на първия, който представлява лозе и поземлен имот с № 026021 в
землището на гр.К., м.“О.“, целия от 4.380дка, 400 бр. бетонни колове.
Отхвърлен като недоказан и неоснователен е и иска на ищеца Н. СТ. К. с
правно основание чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, да бъде осъден ответника П. ЗЛ. Н. да му заплати сумата 1 500лв.,
която се претендира заедно със законната лихва, считано от предявяването на
иска и която представлява обезщетение за имуществени вреди- преки загуби,
изразяващи се в равностойността на извадените от втория от тях, от част- с
площ 3 013кв.м., от имота на първия, който представлява лозе и поземлен
имот с № 026021 в землището на гр.К., м.“О.“, целия от 4.380дка, 150 бр. лози
и е осъден ищеца да заплати на ответника направените в производството
разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие,
в която се твърди, че решението е неправилно. Прави се оплакване, че съдът
неправилно разпределил доказателствената тежест. Обширно се преразказват
свидетелските показания и се прави обобщението, че предявените искове са
основателни, поради което се иска да се отмени решението и да се постанови
ново, с което да се уважат претенциите.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът дал достатъчно
възможности на ищеца да конкретизира и допълни исковата си молба до
такава степен, че тя се промени и въпреки това ищецът не успял да докаже, че
точно ответникът е извадил циментовите колове и премахнал телената
конструкция и изкоренил лозовите насаждения. Подробно се обосновава
правилността на решението и се иска да бъде потвърдено.
В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие,
който поддържа подадената жалба. Постъпила е и писмена защита от
пълномощника, с която се преразказват свидетелски показания.
В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба. В писмена защита се оспорва
основателността на претенциите.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
2
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида -
претърпяна загуба и пропусната полза. При обезщетяване на пропуснати
ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на
обективна отговорност, приложение намира принципа за пълна репарация на
всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика
от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само, ако ще
настъпят със сигурност. В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по
тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС принципно е изтъкнато,
че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която
сигурност не се предполага, освен при установена по нормативен ред
презумпция за настъпването й. Принципът на пълното обезщетяване на
имуществената вреда изисква съизмеряване с пазарна оценка на стойностите,
но пазарът не е безусловен определител за сигурност при настъпването на
пропуснати ползи, оценявани занапред. Когато за целите на обезщетението,
при определена категория пропуснати ползи законодателно е нормиран
начина на определянето им, съвместяващ принципите и критериите за оценка,
възприетата с нормативен акт методика е приложима. Това се отнася и за
подзаконови нормативни актове, в частност Наредбата за базисни цени на
трайните насаждения, приета с ПМС № 151/30.07.1991 г., изм. ДВ бр. 81/2003
3
г., когато на обезщетение подлежи пропусната полза от плододаване при
унищожена овощна култура. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите
на районния съд, като счита, че следва да се акцентира върху следното:
На първо място не е доказано, че притежавания от въззивника имот с №
026021 е бил лозе, в добро състояние, изградено от лозови насаждения,
бетонови колове и опъната на тях тел. За имот в такова състояние са
ангажирани доказателства, но обосновано е приетото, че те се отнасят за
наследствен имот, предхождащ имот № 026021 в посоката изток-запад.
Съгласно наредбата лозите подлежат на възмездяване до определена възраст,
която видно от свидетелските показания, е надхвърлена.
Обосновано е приетото от съда, че ищеца не е успял да докаже
наличието на предпоставките по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите: деяние, извършено от ответника, то да е противоправно и в
резултат на същото, като пряка и непосредствена последица, да са настъпили
за ищеца претендираните вреди.
На следващо място дори и имота с № 026021 да е представлявал
годно, функциониращо, плододаващо лозе и част от него, с площ 3 дка, да е
била изкоренена, то не е доказано това да е сторил именно ответника. Нито
едно от ангажираните по делото доказателства не е в подкрепа на такова
твърдение. Представени са и не са оспорени доказателства, от които може да
се направи обоснован извод, че не въззиваемият е обработвал съседния имот
№ 026019, а не го е и ползвал и през процесните години, тъй като това
ползване е от друго лице, което е негов наемател. Липсват годни, събрани,
безпротиворечиви доказателства увредата да е била причинена от
въззиваемия.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
4
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 310 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция, което не е прекомерно.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260430/28.07.2021г. по гр. дело №
190/2021 г. по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА Н. СТ. К. ЕГН ********* гр. С., ул. „Х.“ № 15 да заплати на
П. ЗЛ. Н. ЕГН ********** от гр. К., общ. С., ул. „Г.Б.“ №1 сумата от
310/триста и десет/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5