Р Е
Ш Е Н И Е № 4124
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6097 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Б.Н.П. ***,
с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 147,19 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 13,83 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.07.2017 г. – 12.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 1844/ 26.02.2019 г. по ч.гр.д. № 2578 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр.
състав. Ищецът твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия с № ****** по отношение на обект на
потребление, находящ се в гр. ****** (бивша ул. ******). Поддържа, че за
процесния период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение „Нелбо” ЕАД, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 161,02 лв.,
включваща главница за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в размер на 147,19
лв., както и обезщетение за забава в размер на 13,83 лв. за периода 04.07.2017
г. – 12.02.2019 г. Посочва, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 2578 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр. състав, срещу която длъжникът възразил, поради
което и бил предявява настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане
на разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Б.Н.П., чрез адв. А.П.
със становище за неоснователност на заявените искови претенции. Оспорва между
страните да е налице сключен писмен договор, като намира, че потребител на
услугата не била ответницата, а етажната собственост на сградата. Оспорва
годността на топломера на Абонатната станция, както и правилността на
начисляването и разпределението на доставеното количество ТЕ. Възразява срещу
обективираното потребление в справка за доставена ТЕ, като счита, че
противоречало на Директива 2012/27/ЕО. Твърди, че ответницата не е собственик
на жилището, поради което не била и потребител на ТЕ. Счита, че т.6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение на ТЕ не била приложима в случая. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 2578 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, II брачен състав, образувано по депозирано от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 1844/ 26.02.2019 г. Срещу заповедта е депозирано възражение в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 01.04.2019 г. и на
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок
е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение по доставката на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, че
ответникът е собственик на имота в сграда, която е топлоснабдена,
а именно – собственик на апартамент, находящ се в гр. ******, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и
един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е
сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник
преди процесния период. Изложеното води
до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се
установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ******, от дата 08.03.1999 г., видно от който ответницата е
закупила апартамент № **, находящ се в ** етаж от сграда с адрес: гр. Пловдив,
ул. ******, с площ от 86,72 кв.м. Видно от писмо изх. № ******** с решение № **
на ИК на ОНС – гр. Пловдив, взето с протокол № * от *****г. се преименува част
от ул. „******” на ул. „******”, като номерата се променят, както следва: номер
*** става номер *. С решение № *** на Общински съвет – гр. Пловдив, взето с
протокол № **/ ***** г., ул. „******” се преименува на ул. „******”. Процесният
недвижим имот понастоящем е с административен адрес: гр. ******. От изложеното
следва, че имотът, придобит от ответницата съвпада с този, посочен от ищеца,
т.е. с твърдения да е топлоснабден имот.
Претенцията
на ищеца е за дължимост на суми за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. В чл.11, ал.5 от Общите условия е предвидено,
че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Така регламентира и разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ. В този смисъл
собственикът на имот под режим на етажна собственост, по презумпцията на закона
се смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните
тела в общите части на сградата топлинна енергия. Такъв е и настоящият случай –
ответницата като собственик на обект в сграда, която е топлоснабдена,
макар да е спряла топлоподаването на отоплителните тела в жилището, е останала
задължена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата. Неоснователни са възраженията на
ответника, че задължена да отговаря за доставените количества ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е етажната собственост, тъй като договор бил сключен с
нея. Аргумент за това е изричната законова разпоредба, въз основа на която и ответникът,
в качеството си на етажен собственик и собственик на самостоятелен обект в
сградата, отговаря за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. ****, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр.
Пловдив, ул. „******” е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
била подадена общо 542,153873 MWh ТЕ за
разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 44,217168
MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
През процесния период в ап. ** всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната
мрежа в блока и на същите не се начислявала ТЕ за отопление. Отопляемият обем
на имота бил 160 м3. През имота на ответника не преминавала щранг
лира. През процесния период в имота нямало монтирани индивидуални
разпределителни устройства (ИРУ) за отчет на ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ също не
е начислявана. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 във
вр. т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
процесния период възлизало на общо 1,43855 MWh, в
това число 1,43855 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Нямало разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствал на специалната
методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката. Вещото лице дава заключение, че размерът на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е вярно изчислена. Стойностите на използваните при
изчисляването по формулата по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на
ТЕ в сгради – етажна собственост, величини: действително инсталирана мощност на
отоплителните тела в сградата за отчетния период, денградусите
за настоящия отчетен период, средната външна температура за отчетения период и
външната изчислителна температура за населеното място, са верни. Действително
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетния период е
показана във всяка фактура; денградусите за отчетния
период са проверени по изчислителен път спрямо работните дни в АС и
средномесечната температура; средната външна температура за населеното място се
предоставя от НИМХ на БАН на ищеца; стойността й е изписана във всяка фактура.
Вещото лице установява, че абонатната станция обслужва две зони на отопление –
висока и ниска, като процесният имот е обхванат от ниската зона. Общият
топломер е монтиран правилно от служители на енергийното дружество и се намира
извън границите на собствеността, поради което са приспаднати технологичните
разходи за сметка на ищеца. Топломерът отчита топлоенергията, консумирана от топлообменника на ниската зона, чрез който се доставя
топлинна енергия до сградната инсталация в етажната собственост. Вещото лице
дава и определение за сградната инсталация като съвкупност от тръбопроводи,
преминаващи през избени помещения, общите части на етажната собственост,
тавански междупокривни междини и др. Затова тя се
изчислява като общи загуби в цялата сграда и се разпределя пропорционално на
отопляемите обеми на отделните имоти в етажната собственост. Същата е изчислена
и начислена съгласно „Методика за дяловото разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост” – приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от
съда, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие
с действащата нормативна уредба, като възраженията на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и
касаеща процесния недвижим имот в гр. Пловдив, ул. „******”, за процесния
период е формирана както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 143,14
лв. с ДДС, услуга дялово разпределение в размер на 4,05 лв. с ДДС, общ размер –
147,19 лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна
сума, за периода от 04.07.2017 г. до 12.02.2019 г., възлиза на общо 13,83 лв.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи като
компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно чл.202 ГПК.
Извън
гореизложеното, съдът намира за необходимо да отговори и на релевираните
от ответника възражения в писмения отговор във връзка годността на топломера в
АС, както и правилността на начисляването и разпределението на доставената
ТЕ.
Съгласно чл.49, ал.2 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия
се измерва със средства за измерване за търговско плащане (топломери),
отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Редовността и
изправността на средствата на техническо измерване се удостоверява посредством
извършването на първоначални и последващи проверки. Компетентни да извършват
проверките съгласно чл.38 ЗИ са Българският институт по метрология или лица,
оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор.
За
доказване на изправността на средството за техническо измерване, ищцовото
дружество е ангажирало писмени доказателствени средства, установяващи кой точно
топломер е измервал доставената топлинна енергия за сградна инсталация в
процесния период, както и свидетелства за проверка на средството за измерване.
Видно от протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от 07.06.2016
г. на процесния адрес в гр. Пловдив, ул. „******“, абонатна станция № *****е поставен
топломер № *****, който съгласно
свидетелство за проверка на СИ № *****(л.62 от делото) съответства на
изискванията, като проверката е със срок за валидност до 19.04.2018 г. Посоченият
топломер № ***** е подменен, видно от протокол за извършени дейности по
средствата за измерване от 02.05.2018 г. и на негово място е поставен топломер
№ *****. Видно от свидетелство за проверка на СИ № *****(л.66 от делото) и този
топломер съответства на изискванията, като проверката е със срок за валидност
до 16.02.2020 г. Свидетелството за проверка на средството на измерване е
писмено доказателство, годно да удостовери фактите и обстоятелствата от
значение за делото, доколкото същото е издадено от лице, оправомощено по реда
на чл.38 ЗИ от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор. От съдържанието на свидетелствата става ясно, че оправомощаването е
извършено със заповед № *****г. на ДАМТН и съответно със заповед № *****г. на
ДАМТН. Ищцовото топлофикационно дружество, като лице, което използва средства
за измерване, е длъжно да изпълнява предвидените в чл.44 ЗИ задължения по
обезпечаване на техническата изправност и правилна употреба на топломерите. От
представените писмени доказателства следва, че ищецът е спазил законовите
задължение и средството за техническо измерване отговаря на изискванията на ЗИ
за процесният период, така както изисква Наредбата за топлоснабдяването. Ето
защо, възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
По
отношение на това правилно ли е изчислено количеството доставена топлинна
енергия за сградна инсталация съобразно Методиката за дялово разпределение,
съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебнотехническа
експертиза, което се обсъди подробно по-горе. Количеството отдадена в сградната
инсталация топлинна енергия се е отчитала посредством общия топломер, от което
следва и приложение на т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение. Освен
това се изяснява, че през имота на ответника не преминават тръби на сградната
инсталация, но такива преминават през общите части, за които всеки един от
етажните собственици остава задължен, независимо дали има отоплителни тела в
жилището, или не. Още веднъж следва да се отбележи, че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ
отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Ето защо, претенцията на ищеца
за заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
доказана по своето основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба,
поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Неоснователен е доводът на
ответницата, заявен за прът път в писмената защита, че доколкото притежаваният
от нея имот бил в режим на СИО, то тя отговаряла само за половината от
доставената ТЕ за сградна инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 СК
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди
на семейството, каквито несъмнено са и процесните. Затова ответницата отговаря
за цялата дължима сума в размер на 147,19 лв. Като законна последица от
уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 13,83
лв. - обезщетение за забава за периода от 04.07.2017 г. до 12.02.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 380
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 5 лв. – ДТ за съдебно удостоверение; 200
лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски
следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв.,
тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски
възлиза на 455 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Н.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: сумата от 147,19
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, за имот, находящ се в гр. ******, за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 13,83 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.07.2017 г. – 12.02.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1844/ 26.02.2019 г. по ч.гр.д. № 2578 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, II бр. състав. ОСЪЖДА
Б.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 455
лева (четиристотин петдесет и пет лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които – 380 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 2578 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, II бр. състав.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.