Присъда по дело №1330/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 39
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210201330
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 39
гр. Благоевград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
СъдебниВасилка Станкева Чаушка

заседатели:Гинка Милчева Григорова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
и прокурора Д. Б. Б.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от
общ характер № 20211210201330 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АЛ. КР. Б. - роден на , с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2018г., около обяд, в Благоевград, в двора на
склад за строителни материали на „Байрак 2012“ ЕООД в кв. „Грамада“,
находящ се на ул. „Климент Охридски“ № 1, чрез натиск с коляно в областта
на гръдния кош на К. Д. К., притискайки го към земята, причинил на
последния средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три съседни
ребра, довели до трайно затруднение на движенията на снагата за около 1,5- 2
месеца - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и
на основание същия законов текст, вр. с чл. 54 от НК му налага наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1 /една / година.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години
ОСЪЖДА подсъдимият АЛ. КР. Б., със снета по делото самоличност да
заплати на К. Д. К. от гр. Благоевград, сумата в размер на 7 000 лева -
1
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва,
считано от дата на деянието - 07.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия АЛ. КР. Б. , със снета по делото самоличност да
заплати на К. Д. К., от гр. Благоевград, сумата в размер на 1600 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия АЛ. КР. Б. със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД МВР Благоевград сумата от 1049 лв.,
представляващи сторени в хода на досъдебното производство разноски, както
и по сметка на Благоевградски районен съд сумата в размер 280 лв,
представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, 250 лв., представляващи сторени в хода на съдебното производство
разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните пред Благоевградския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 39 от 08.07.2022 г. по НОХД № 1330/2021г. по
описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград срещу АЛ. КР. Б. –
роден на , с ЕГН: ********** за това, че на 07.05.2018г., около обяд, в
Благоевград, в двора на склад за строителни материали на „Байрак 2012“
ЕООД в кв. „Грамада“, находящ се на ул. „Климент Охридски“ № 1, чрез
натиск с коляно в областта на гръдния кош на К. Д. К., притискайки го към
земята, причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на три съседни ребра, довели до трайно затруднение на движенията
на снагата за около 1,5- 2 месеца - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 129, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Благоевград поддържа
обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се
установява, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за което
е предаден на съд. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание “лишаване от свобода”
в размер на 1 /една/ година, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. По
отношение на предявения граждански иск, счита че същия се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
В хода на делото К.К. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител, и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 15000 лева,
представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на деянието предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Повереникът на гражданския ищец моли съда да признае подсъдимия за
виновен по така повдигнатото обвинение, като му наложи справедливо
наказание, съответно на тежестта на деянието, а по отношение на предявения
граждански иск - да бъде уважен в пълен размер, като излага подробни
съображения за доказаност и основателност на същия.
Подсъдимият Б. се явява лично и с адвокат. Дава кратки обяснения по случая,
като твърди, че и той е бил ударен, както и че пострадалия го е предизвикал.
Процесуалният му представител пледира подсъдимия да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан, излага доводи за
липсата на съставомерно поведение по посочения текст, алтернативно
застъпва становище за недоказаност на обвинението, като излага доводи в
подкрепа на твърденията си. Развива съображения и за наличието на афект.
В правото си на последна дума, Б. моли да бъде оправдан .
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по
делото доказателствен материал и закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият АЛ. КР. Б. е роден на , с ЕГН: **********, същия работи в
„Б. комерс”ЕООД, който изпълнява поръчки от името на фирмата. От
свидетелство за съдимост се установява, че същия е реабилитиран.
Пострадалият К. Д. К. е роден на г., същият работел като продавач-
консултант в склад за строителни материали на „“ ЕООД в кв.““, находящ се
на ул. „“ № в Благоевград
Подсъдимият и пострадалият се познавали по повод работата си, като
именно във връзка с нея отношенията между същите били влошени . На
05.05.2018г. двамата се засекли с автомобилите си, при което си отправили
псувни и обидни думи, като подсъдимият препречил пътя на К.. Няколко дни
след този случай на 07.05.2018г. около обяд подсъдимият посетил склада на
„Байрак 2012“ ЕООД в кв. „Грамада“, находящ се на ул. „Климент
Охридски“ № 1 в Благоевград, за да натовари и превози строителни
материали по уговорка с управителя на дружеството свид. Б.. По това време
на смяна в склада бил свидетелят К. и се намирал в двора на склада. В
момента, в който възприел свидетелят К., подсъдимият се насочил към него,
хванал го през кръста и го повалил на земята. Ударил го няколко пъти с
юмруци по лицето, наплюл го, като го питал „ти ли искаш да ми бъдеш
баща“. По същото време, докато К. бил повален на земята, Б. го натискал с
коляно в областта на гръдния кош, притискайки го към земята, като през
цялото време К. нямал възможност да се отбранява. По това време свидетелят
Л.К., се намирал в дома си срещу склада и чул викове, поради което отишъл
да види, какво става и заварил свид. К. да лежи на земята, а Б. го натискал с
коляно в областта на гръдния кош, притискайки го към земята. Забелязал и
зачервяване в областта на слепоочието на свид. К.. На място дошъл и свид.
А., който по същото време бил в близост и двамата казали на Б. да го пусне, а
свид. А. му помогнал да се изправи и си тръгнал. След като се изправил К.
също ударил подсъдимия, който си тръгнал и се прибрал.
Малко след случилото се свид. К. започнал да изпитва силни болки в
областта на хълбока, даже се задушавал, имал и кръв по лицето. Затова
посетил СПО при МБАЛ Благоевград, където му назначили необходимите
изследвания, след което го приели в отделението по „Хирургия“ в МБАЛ
Благоевград, където останал за болнично лечение. След изписването си
същия подал жалба в 01 РУ Полиция, където му били снети обяснения от
св.Й., бил установен и подсъдимия, който бил задържан за 24 часа и отведен
от св.К. до ЦСМП, като по него също имало наранявания и се бил снабдил с
медицински документи. По повод жалбата било образувано и настоящото
досъдебно производство
В хода на ДП е изготвена съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че на К.К. в резултат на натиска с коляно в областта на гръдния
2
кош, било причинено счупване на три съседни ребра в дясната гръдна
половина, като счупването на трите съседни ребра му причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за около 1,5-2 месеца. Установените
охлузвания на лицето причинили на К. болка и страдание.
От изпълнената допълнителна съдебно-медицинска експертиза се
установява, че счупвания на ребра могат да настъпят и при директни травми –
удар или натиск върху ограничен сектор на гръдния кош, които притискат
ребрата по посока навътре към гръдната кухина. При директни травми се
счупват няколко поредни ребра в една вертикална линия. В конкретния
случай според вещото лице се касае именно за такава директна травма и
счупване на три съседни ребра на мястото на непосредствен натиск с едното
коляно от Б. върху гръдния кош на К..
Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите
са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия,
теоретични познания и професионален опит на експерта. Същите с
уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание установяват
причинените травматични увреждания на К., механизма на причиняване,
както и периода на отшумяване. За състоянието на пострадалия и
причинените увреждания свидетелстват и представените медицински
документи в рамките на ДП; заверено копие на Лист за преглед на спешен
пациент (л. 33, том 1), от който се установява, че К., на инкриминираната
дата е постъпил в спешен център, където първоначално са констатирани
наранявания и последващо проведено лечение, установяващо се и от
приложената епикриза. Относно състоянието на пострадалия данни се
съдържат в показанията на св.А., К., Б., както и св.Й., работил по случая.
В хода на досъдебното производство във връзка с представени
медицински документи от подсъдимия е допусната и изготвена и съдебно
медицинска експертиза и по отношение на Б. . Според заключението по
същата при подсъдимия са констатирани увреждания с характер на лека
телесна повреда, а именно кръвонасядания и подутина в дясната тилна
половина на главата, като д-р А. е посочил, че по медико-биологичен
характер посоченото увреждане е причинило на подсъдимия болка и
страдание. Според експерта е възможно това нараняване да е получено по
време и място твърдени от подсъдимия, като вещото лице по отношение на
механизма е посочило, че може да се получи при нанасяне на удар с предмет
с голяма дължина, каквато е тръбата. Съдът кредитира и тази експертиза,
същата с уточненията направени в съдебно заседание от д-р А. установяват
приетото от съда.
В хода на досъдебното производство е назначена и изпълнена и
комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза по
отношение на Б., според заключението, на която същият не е извършил
деянието в състояние на афект, като в съдебно заседание експертите сочат, че
същия е бил раздразнена от псувните на К..
3
Съдът кредитира и това заключение, като счита че същото е изготвено
от експерти в областта и е изготвено въз основа на лични възприятия.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение и в
събраните в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез
разпита на пострадалия К., св. В.А., Л.К., Н.С., В.Б., С.К., които съдът
кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. Св. К.
подробно описва фактите свързани с началото на инцидента, както и
развилите се след това действия. С точност и последователност конкретизира
конфликта, мястото на деянието, извършените от подсъдимите действия,
механизма и начина на причиняване на основното нараняване. В подкрепа на
установеното посредством показанията на К. са показанията на свидетелите
А., К., С., те са присъствали на инцидента и са преки свидетели-очевидци на
случилото се. Те са възприели както действията на К., така и на подсъдимия.
Част от тях са чули и словесната агресия от страна на Б.. Чрез показанията си
тези свидетели установяват мястото, времето на конфликта. Св. К. и Б. пък
сочат и причините за него, както и развилата се житейска ситуация. Чрез
показанията на свидетелите К. и А. се установява и че по К. е имало
наранявания. В тази насока са и показанията на полицейския служител св.Й.,
извършил предварителна проверка по случая, който свидетелства, за това
какво е установил, какво е посочил пострадалия, като е категоричен, че
пострадалият е бил нападнат от Б., както и че е разговарял с подсъдимия.
Съдът намира, тези показания за обективни и безпристрастни, поради което
ги кредитира, като отчете, че К. е пострадал и като такъв е заинтересован от
изхода на делото, но в същото време показанията са еднопосочни и
непротиворечиви, а и кореспондират с останалия доказателствен материал.
С по-малка относителна тежест за изясняване на фактическата
обстановка са показанията на св. П., Др., Г. и К., същите не са очевидци на
случая, но от друга страна чрез показанията на Пармарски се установява
предходен конфликт между подсъдимия и пострадалия, а чрез показанията на
св. Г. и К. пък се установяват действията извършени спрямо подсъдимия след
случая, като конкретно св. К. сочи и наранявания по подсъдимия, които
преценени на фона на целия доказателствен материал съдът намира за
достоверни, поради което ги кредитира.
След извлечените данни от кредитираните като обективни и безпристрастни
свидетелските показания и експертни заключения, може да се посочи, че в
по-голяма степен на достоверност са показанията на свидетелите очевидци на
случая. Всеки от тези свидетели сочат състоянието му, потвърдено в голяма
степен от представените медицински документи, както и от кредитираното
медицинско заключение. Действително същите не са видели удари по
подсъдимия, както бе прието от съда, но това не води до поставяне под
съмнение на техните показания, доколкото всеки от тях посочва, че след като
дръпнали Б. си тръгнали, поради което и няма как да са видели, че същия е
бил ударен. Тези свидетели са очевидци на случая, на действията на
подсъдимия и състоянието на К., поради което и съдът намира, че в същите се
4
съдържат достатъчно данни, относно деня, мястото, ударите върху
пострадалия, и причинените вследствие на тях телесни увреждания, поради
което не следва да бъдат поставени под съмнение. Казаното от тези свидетели
намира подкрепа в установеното посредством показанията на св.Й., Б., както
и приобщените по делото медицински документи.
Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните писмени
доказателства, а именно жалба, епикриза на К., писмо на МБАЛ Благовград,
лист за преглед на пациент, резултат от образно изследване /два броя”,
направление за хоспитализация, история на заболяването, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, ведомости от
дружеството-работодател на пострадалия К..
В хода на съдебното производство подсъдимия дава обяснения, чрез които
изнася своята версия за случая. При преценка на обясненията му, съдът взе
предвид, че освен важен източник на доказателства в наказателното
производство, същите са и основно средство за упражняване на правото на
защита на обвиненото лице, както и че то за разлика от свидетелите не е
длъжно да говори истината и не носи наказателна отговорност. В този смисъл
ги подложи на внимателна проверка и съпоставка и с другите събрани по
делото годни доказателства. В този смисъл съдът даде вяра на обясненията на
Б., че пострадалия го е псувал на 05.05.2018г., както и че също го е ударил в
подкрепа, на което са показанията на св.П. и експертното заключение на
доктор А., поради което в случая обясненията му следва да бъдат приети като
доказателствено средство и кредитирани като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, по съществото си чрез тези обяснения подсъдимия
не отрича и не оспорва посоченото от обвинението, но твърди, че е бил
предизвикан.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира за
доказани по безспорен и категоричен начин обвинението, за което
подсъдимият е предаден на съд.
Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със здравето на
човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето, като
съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално
функциониране на човешкия организъм, а субект на същото може да бъде
всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е
причинена средна телесна повреда. От обективна страна, за да е налице
квалификацията, следва да има причиняване на средна телесна повреда по
смисъла на ал. 2 от чл. 129 НК, изразяващо се в увреждане на анатомичната
цялост на организма или тъканите на пострадалия. При този вид телесни
увреждания засягането на организма може да бъде както анатомично, така и
функционално, а проявлението на страданието може да бъде както постоянно,
така и ограничено във времето. При средните телесни повреди увреждането е
5
трайно когато е установено, че е налице един сравнително по-дълъг период на
болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около
тридесет дни /ППВС № 3/79 год./. Посочената в съдебната практика
продължителност на увреждането е минимално изискуемата, за да се приеме,
че е налице средна телесна повреда. Проявлението на последиците може да
продължи и неопределено време над този тридесетдневен период. В същото
време употребеното от законодателя понятие "трайно" не може да се разбира
като постоянно, като вечно, продължаващо до края на живота / Р. 1006-74-III
/. Касае се за увреждане, което подлежи на възстановяване след един
продължителен период. От субективна страна деянието е наказуемо само,
когато причинената повреда са причинени умишлено, без значение е формата
му – пряк или евентуален умисъл.
В конкретния случай от обективна страна, на 07.05.2018г., около обяд, в
Благоевград, в двора на склад за строителни материали на „Байрак 2012“
ЕООД в кв. „Грамада“, находящ се на ул. „Климент Охридски“ № 1, чрез
натиск с коляно в областта на гръдния кош на К. Д. К., притискайки го към
земята, причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на три съседни ребра, довели до трайно затруднение на движенията
на снагата за около 1,5- 2 месеца
По делото по безспорен и категоричен начин се установи, че тези травми са
причинени именно от подсъдимия по описания в обвинението начин / чрез
натиск с коляно в областта на гръдния кош на К. Д. К. /. В подкрепа тези
изводи на съда са показанията на пострадалия К. и св.А. и К., същите са дали
описание на нападателя и неговите действия още в хода на досъдебното
производство, които пред настоящия съдебен състав поддържат. От техните
показания се установява, че А.Б. е бил на посоченото място и е причинил на
пострадалия констатираното телесно увреждане. В подкрепа на доказаността
на извършеното от Б. престъпление са и показанията на св.С. и на св. К.
/надлежно прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3, вр.чл.281, ал.3 от НК/,
които са разбрали веднага след инцидента. Наред с това категорично се
установи и вида и характера на уврежданията, причинени на К. на
инкриминираната дата, с оглед на изпълнената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска и допълнителна съдебно медицинска
експертиза, която установява, че на пострадалия в резултат на действията на
подсъдимия е причинена средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на
на три съседни ребра, което увреждане е довело до трайно затруднение на
движенията на снагата за около 1,5- 2 месеца
Трайно затруднение на движението на снагата е налице винаги, когато то е
продължило поне тридесет дни. Съобразно приетото разбиране в съдебната
практика, в това число и в задължителната за съдилищата, а именно
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Затрудняване
движението на снагата или врата представлява такова увреждане, което засяга
двигателната способност и съгласуваното им свързване с основните функции
на крайниците на тялото. То може да се изрази в ограничаване движението за
6
завиване на тялото или някои части от него, за наклоняването, за обръщането
или завъртването му, както и за настъпването на състояние на неподвижност.
Налице е трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три
или повече ребра без разместване на фрагментите.Необходим признак на този
състав е затрудняването на движението на снагата или врата да е трайно. В
случая според заключението на д-р Авр. по назначената съдебномедицинска
експертиза затруднението е продължило за период около 1.5-2 месеца.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалия е
причинено и още едно травматично увреждане имащо характер на лека
телесна повреда, а именно повърхностна травма на меките тъкани на лицето,
което му е причинило болка и страдание. Съгласно трайно установената
съдебна практика, когато на едно и също лице с едно и също деяние са
причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице
идеална съвкупност, като това е така, защото обектът на посегателството е
един и същ. В този случай намира приложение принципът на "поглъщане" на
по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и
правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен
резултат обаче се отчита при индивидуализация на наказанието. В този
смисъл ППВС 3/1979, Решение № 93 от 10.03.2015 г. по нак. д. № 26 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по нак. д. №
83/2013 г. на Върховен касационен съд. С оглед гореизложеното
констатираният по-лек престъпен резултат в конкретния случай, следва да
бъде взет при индивидуализация на наказанието.
Предвид изложеното и съобразявайки ППВС 3/1979г., съдът намира, че
констатираното увреждане, изразяващо се в счупване на три съседни ребра,
което е довело до трайно затруднение на движението на снагата на
пострадалия за период от време – около 1.5-2 месеца е съставомерно по чл.
129, ал. 2 НК, а възраженията в обратна насока са неоснователни.
Действително в хода на съдебното производство бяха събрани доказателства
чрез представените ведомости от работодателя на пострадалия, че същия е
бил на работа през месец юни, но това обстоятелство не променя извода, че на
същия е причинена средна телесна повреди с оглед и посоченото от д-р А. в
съдебно заседание, относно периода на отшумяване на болката и възможните
движения, както и поведение на пострадалия. От друга страна това
травматично увреждане е констатирано в хода на процеса, първоначално,
документирано и обективирано в медицинска документация, съставена
непосредствено след причиняване на нараняването от лекарите в МБАЛ
Благоевград, където е отведен пострадалия за преглед и оказване на
медицинска помощ и впоследствие от лекарите в хирургично отделение,
където е настанен за лечение, а в последствие и от медицинската експертиза и
вещото лице, като се подкрепя и от наличните писмени доказателства –
медицинска документация. Досежно механизма на причиняване на
визираното увреждане и респективно телесна повреда, вещото лице е
посочило, че отговаря напълно да е получено по начина, който е описан, а
7
именно следствие на натиск. Краткият период от време, изтекъл от момента
на притискането и неговото отвеждане за оказване на медицинска помощ,
където е констатирано за първи път естеството на нараняването, както и
липсата на доказателства за реална и налична възможност пострадалия да
бъдат наранен по друг начин затвърждават възприетите по-горе изводи на
съда за наличието на причинно следствена връзка между установеното
травматично увреждане на К., като пряка и непосредствена последица от
неправомерните и инкриминирани действия на подсъдимия. В обратна насока
на възприетият извод, съдът не намира убедителни доказателства, тъй като не
се установи друг логичен начин за причиняване на разглежданото увреждане.
Изложеното обуславя неоснователност на наведеното от защитата възражение
и развитите доводи, че не се установява по безспорен и несъмнен начин
извършване на деянието от подсъдимия, в тази насока възприетите и
анализирани от съда доказателства, разгледани поотделно и тяхната
логическа връзка и времева последователност сочат обратното, а именно, че
подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен. Както се
посочи пострадалия подробно и логично описва извършеното срещу него
нападение, времето, мястото и начина на извършването на посегателството.
Показанията на К. са последователни във времето, подробни и непроменливи,
като свидетеля обяснява своето състояние след инцидента. В подкрепа на
неговите показания са тези на св.К. и А.. Както пострадалия, така и
свидетелите очевидци в разпитите си са дали описание на нападателя, което
поддържат и в хода на съдебното следствие, като пострадалия категорично
посочва, че именно подсъдимия го е бил на инкринираната дата. Ето защо
настоящия съдебен състав намери, че авторството на престъплението е
категорично установено в лицето на подсъдимия, поради което и доводите на
защитата в обратна насока са неоснователни.
Деянието е извършено от подсъдимият при пряк умисъл. За умисъла на едно
лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай
подсъдимият е нападнал К., повалил го е на земята и притиснал в гърдите. Б. е
вменяемо лице и е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, добре е знаел, че извършва акт на физическа интервенция върху
телесната неприкосновеност на пострадалия и че употребява сила, но
независимо от това, същият е извършил тези си действия, добре съзнавайки,
че ще последват телесни увреждания, в това число и на такива от вида на
действително причинените. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към
осъществяване на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието
си и желаейки настъпването на негативния резултат. Следователно същият е
съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Касае се за психически и физически здрав деец, които е могъл да
разбира, свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, като тук следва да бъде отчетена и разликата във възрастта между
двамата, както и ръста на пострадалия спрямо подсъдимия, поради което и
8
последния е бил с ясното съзнание, какво може да последва от действията му.
Действително в конкретния случай се установи, че подсъдимия също е
получил нараняване, представляващо лека телесна повреда по смисъл на
чл.130, ал.2 от НК., като с оглед констатираното увреждане, установимо от
изготвената и приета по делото експертиза съдът подложи на анализ
събраните доказателства в рамките на производството, при което намери,
следното. При установената по делото фактическа обстановка е очевидно, че
уврежданията върху подсъдимия са причинени по време на инцидента, като
според заключението на вещото лице и посоченото от него в съдебно
заседания нараняването е причинено именно, от твърд предмет, какъвто може
да е тръба или пръчка. От доказателствата по делото е видно, че след като Б. е
издърпан от свидетелите и пострадалия се е изправил същия е ударил
подсъдимия. Това обаче не променя извода, че същия е причинил телесно
увреждане на пострадалия, съставомерно по посочения от обвинението текст.
Не може да се приеме и поддържаното от защитата, че е действал в условията
на неизбежна отбрана, доколкото от доказателствата по делото, включително
и обясненията на подсъдимия се установява, че К. го е ударил след като Б. е
бил издърпан от пристигналите на място свидетели. Ето защо при анализ на
доказателствата по делото не може да се приеме, че в случая Б. е действал в
условията на непосредствена опасност за себе си, за да отблъсне нападение,
поради което и не може да се избави от отговорност за причиненото другиму
увреждане.
Съдът намира, че в случая не може да бъде прието и че подсъдимият е
действал в състояние на афект. Съгласно трайно установеното положение в
съдебната психиатрия и практиката на ВКС "физиологичният афект" /или
според НК състоянието на силно раздразнение - понятие използвано
аналогично напр. в чл. 118 и чл. 132/ е такова състояние, при което поради
определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно
стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го
обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност е
значително занижена. Физиологичният афект е много трудно управляемо и
контролируемо състояние на психиката, което е свързано със значителен
разход на енергия и светкавично протичане на процесите, свързани с
вземането на решението и неговото осъществяване. Самият физиологичен
афект няма степени и съществува докато е налице макар и минимална
възможност за правилно възприемане на обстановката и контрол над
психическите процеси и следващите от тях действия. Ако се стигне до
момент, в който се изключи изцяло и напълно посочената по-горе минимална
възможност, настъпва т.нар. "патологичен афект". По- соченият "патологичен
афект" вече е състояние, при което отсъства изцяло вменяемостта на
извършителя, т.е. при установяването на подобно състояние отпада въобще
годността на субекта за ангажиране на наказателната му отговорност.
Визираното състояние на силно раздразнение се определя от трайната
практика на ВКС (най-вече във вр. с чл. 118 НК- виж напр.р.№
9
133/03.VII.1995 г. по н.д. № 2/1995 г., I н. о., р.№ 424/16.06.2003 г. по н.д.№
201/2003 г., ІІ н.о.) като "внезапно възникнало силно душевно вълнение, при
което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята
му се подчинява на тези чувства.То се характеризира с внезапно избухване и
последващо изчерпване. Волевата способност на дееца да ръководи
постъпките си не се изключва, а само значително отслабва". Или казано по
друг начин е необходимо да бъдат констатирани два момента, от една страна -
особено състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от друга
страна - провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е било
подсъдимият да вземе решението ВНЕЗАПНО, в състояние на СИЛНО
раздразнение и да го изпълни в това състояние. Съдът счита, че при
извършването на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние
нито един от двата момента на афекта не е налице. По делото липсват,
каквито и да е доказателства за провокация от страна на пострадалия на
датата на деянието, действително от показанията на св.Пармарски се
установява, че няколко дни преди това пострадалия е псувал Б., но това
обстоятелство не води до извод, че същия е действал в състояние на афект,
липсват доказателства по делото на конкретната дата същия да е бил
предизвикан от К. или провокиран от същия. Хронологията в действията на
подсъдимия разкрива една целенасоченост, която не може да бъде определена
като афект, като тези изводи се подкрепят и от заключението по изготвената и
приета по делото съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.
Действително експертите сочат, че лицето е било раздразнено, уточнявайки,
че е по негови данни, което обаче според съда не може да бъде основание за
преквалификация на поведението му по привилигирования състав, още повече
не може да бъде прието, че поведението му е било провокирано от тежка
обида. Както се посочи предходния конфликт е бил няколко дни преди това,
когато подсъдимия не е реагирал по никакъв начин на псувните, поради което
и съда не може да приеме, че действията му на процесната дата са
продиктувани именно от този случай и той да е действал в резултат на силно
раздразнение и афект. Ето защо според съда, деянието е доказано и от
субективна страна.
Изложеното обуславя неоснователност на твърдяното от подсъдимия, че не е
виновен, за което съдът изложи мотиви, дори напротив възприетите и
анализирани от съда доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
логическа връзка и времева последователност сочат обратното, а именно, че
подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен. В тази
насока е изготвената съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице
твърди, че се касае за средна телесна повреда, констатацията на д-р А., се
подкрепя от казаното от него в съдебно заседание. Анализа на събрания в
хода на съдебното следствие доказателствен материал, обсъден по-горе води
до извода, че обвинението се доказа в хода на съдебното следствие. Налице е
и изискуемата причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия
и настъпилия съставомерен резултат.
10
Тези доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели,
установяват по безспорен начин обективните признаци на престъплението по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и съставомерното поведение на подсъдимия.
Както се посочи безспорно се установи и авторството на престъплението в
лицето на Б.. Показанията на разпитаните преки очевидци на нападението,
установеното посредством писмените доказателства и експертни заключения,
дават основание на съда да приеме, че именно Б. е извършител на
престъплението, за което е предаден на съд.
Доколкото съдът прие за доказано по безспорен начин, както от обективна,
така и от субективна страна, че подсъдимия е извършил престъплението за
което е предаден на съд, същия следва да получи и съответно наказание
При определяне размера на наказанието, съдебният състав отчете следното:
За извършеното престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е
предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до шест години, в
който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието
за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай
съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на
извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца в
конкретния случай и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява
и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други
критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното
поведение на лицето и др. фактори. Обществената опасност на самото деяние
в конкретния случай не е минимална, доколкото то е извършено през светлата
част на денонощието в присъствието на множество хора, засяга телесната
неприкосновенност на индивида, от друга страна с оглед установеното по
делото, възрастта на пострадалия, липсата на каквато и да било провокация,
характера на причинените увреждания, времето на възстановяване, които
говорят за липса на каквито и да било задръжки в поведението, което следва
да бъде отчетено като утежняващо обстоятелство. Допълнителните телесни
увреждания, причинени на пострадалия, разкриват една по-завишена степен
на обществена опасност и на самото престъпно деяние, а и на дееца, което е с
пряк рефлекс върху наказателната му отговорност. Посоченото обяснява и
защо в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от
НК.Следва обаче да се спре вниманието и върху смекчаващите отговорността
обстоятелства. На първо място като смекчаващо обстоятелство съдът
определи социалния статус на лицето, същия има семейство и деца, за които
се грижи, липсата на предходни осъждания, същия е реабилитиран,
обстоятелството, че той също е получил нараняване макар и с характер на
лека телесна повреда . Предвид това и с оглед видът на конкретното
престъпление и обществената опасност от извършване на този вид
престъпления, съдът приема, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи
11
отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание “Лишаване от
свобода”, за срок от 1 /една/ година .По отношение изтърпяването на
наказанието с оглед поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на
наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намери, че не
се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът го отложи за изпитателен срок от три години. Като отчете
приложения и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е
налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че
подсъдимият е реабилитиран, а определеното от настоящия състав наказание
е до три години.
Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи
целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно,
възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото
поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимия за
претърпени неимуществени вреди:
Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации за
обезвреда, относно претърпените неимуществени вреди от престъплението,
изразяващи се в болки и страдания, съдът намира за установено следното: в
резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с
поведението на подсъдимия, пострадалия е претърпял средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, като са му причинени болки и
страдание, за които трудно би могло да се намери равностоен паричен
еквивалент.
Както от пострадалия от престъплението, така от изготвената
съдебномедицинска експертиза се установи, че в резултат на извършеното
престъпление на пострадалия е причинена средна телесна повреда –
изразяваща се в счупване на три съседни ребра, с което му е причинил трайно
затруднение на движенията на снагата за около 1.5-2 месеца. Вещото лице е
категорично, че е налице пряка-причинна връзка между действията на
подсъдимия и настъпилото телесно увреждане на пострадалия, тъй като
характера му отговаря да е получен по описания начин
По отношение на причинените му неимуществени вреди К. сочи, че доста
време не се чувствал добре, чувствал болка, лежал в хирургия, след това бил
на болкоуспокояващи. В подкрепа на неговите твърдения и състоянието му
след случая свидетелстват и св.Б., негов работодател, който сочи, че не е
идвал на работа известно време. Относно тежестта на получените травми и
тяхното отшумяване данни се съдържат и в соченото от вещото лице А. при
изслушването му в съдебно заседание и в изготвената от него експертиза.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които
12
са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус се установи от изложеното по-горе, налице е състав на
непозволено увреждане, като на 07.05.2018 г., подсъдимия е причинил на
гражданския ищец К. счупване на три съседни ребра, с което му е причинил
трайно затруднение на движенията на снагата за около 1.5-2 месеца, това
телесно увреждане е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимия,
деянието е виновно при пряк умисъл, като с това увреждане са свързани
болки и страдания, за които подсъдимия дължи на гражданския ищец
обезщетение. Както се посочи, доказателствата по делото установяват
търпените от пострадалия страдания от причиненото му увреждане /предвид
показанията на същия, на св.Б., показанията на очевидците, възприели
състоянието му непосредствено след получаване на увреждането,
заключението на в.л. по съдебномедицинската и допълнителна съдебно
медицинска експертиза, медицинската документация за извършваните
медицински манипулации за лечението, неудобствата, изпитвани от
пострадалия след деянието, по време на лечението и при възстановяването
му. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От процесното деяние пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които
са неизмерими в пари, и затова, размерът на следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Обезщетението на неимуществените вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките, понесени от увредения вследствие на
увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен
начин по-горе. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществените
вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се
установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая касае
именно пострадалия.
Като съобрази вида и характера на претърпените неимуществени вреди от
страна на К., тяхната продължителност и отражение върху неговото
ежедневие, съдът счита, че справедливо обезщетение за тези вреди по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, е в такъв размер на 7000 лева, поради което
гражданският иск, предявен спрямо Б. се явява доказан за тази сума, която
13
последния следва да заплати на К.. Съобразно установеното по делото, по
справедливост, съдът присъди тази сума, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на непозволеното
увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
07.05.2018 година, до окончателното й изплащане, като в останалата част над
уважения размер искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 280 лв,
представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК и предвид изхода на делото, както и
по аргумент от чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
сторените в хода на досъдебното и съдебно производство разноски, а именно
по сметка на ОД МВР Благоевград сумата в размер на 1049 лева,
представляваща сторени в хода на ДП разноски, както и по сметка на Районен
съд Благоевград сумата от 250 лв., представляващи сторени в хода на
съдебното производство разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

14
Съобщи за изтекли лични данни