РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Момчилград, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200068 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на С. Х.
А. /S. H. A./-****** гражданин, роден на **********г. в Р.Г., притежаващ
паспорт АН******, с адрес- гр./с./ **********, обл.Родопи, Р.Гърция, против
Наказателно постановление № 23- 0318- 000061/ 23.02.2023г. на ВПД
Началник на РУ- Кирково в ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за допуснато нарушение на чл.150
от ЗДвП.
В жалбата, предявена чрез адв.Кр.Б. от АК- Кърджали, жалбоподателят
изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска
отменяването същото. Сочи, че нак.постановление било незаконосъобразно,
като НП и АУАН били издадени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна. Твърди, че е гръцки гражданин и
не знаел български език, а при проведеното административно-наказателно
производство не му е бил назначен преводач и по този начин му е било
нарушено правото на защита и той не е разбрал нарушението, за което е
санкциониран. Заявява, че това е съществено нарушение на процесуалните
1
правила, накърняващи правото му на защита, и съставляващо основание за
отмяна на издаденото нак.постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява, и като същият се
представлява от адв.Кр.Б. от АК- Кърджали., който е представил и писмено
становище, с което се поддържа жалбата по посочените в нея доводи.
Претендира разноски-адв.възнаграждение.
Ответната страна, АНО /посочен по-горе/, чрез ю.к. Ст.Ч., в писмена
молба моли съда да остави същата без уважение, като предлага
постановлението да бъде потвърдено, по изложените доводи, и се претендира
ю.к. възнаграждение, и респ. прави се възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение с искане за намаляване размера на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото се установи, че за времето от 20,30 часа на 18.02.2023г. до
18,30 часа на 19.02.2023г. полицейските служители С. М. и Г. И.- и двамата от
РУ- Кирково, са изпълнявали своите задължения, като в района на разклон
Кирково / на път KRZ 1153 км 0+30м. по посока на движение от с.Домище за
център Кирково, е бил спрян лек автомобил „ХЮНДАЙ АКЦЕНТ“ с гръцки
рег.номера /******, собственост на Х. СА. А., и управляван от
жалбоподателя С. Х. А.- ****** гражданин, който е лъхал на алкохол и се
държал неадекватно. Бил запитан дали е употребил алкохол, който е
отговорил, че е изпил едно патронче /200мл/ и 2 бири. Непосредствено след
проверката на посоченият автомобил пол.служители С.М. и Г.И. са
уведомили ОДЧ на РУ- Кирково, и поискали съдействие от служител на ПП
/КАТ/. На място е пристигнал пол.служител Кр.Й., който е извършил
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, бил отведен в РУ-
Кирково за съставянето на АУАН, същият не е представил СУМПС, била му
издадена призовка за явяване на 23.02.2023г. в РУ- Кирково. В тази насока са
докладна записка от пол.служител С.М. и докладна записка от пол.служител
Кр.Й..
Установи се, че пол.служител К.Й. е извършил проверка на водача на
спреният за проверка автомобил за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0050, тариран до м.март 2023г.,
като уредът е отчел 0,90 промила алкохол. Освен водачът на посоченото по-
2
горе МПС с гръцки номера, жалбоподател в настоящото производство, не е
представил СУМПС, и за което му е бил съставен съответният АУАН.
Въз основа на тези действия на 19.02.2023г. св.К. Й.- мл.автоконтрольор
в РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали., в присъствието на С. М. /полицейски
служител в същото РУ/, е съставил Акт серия GA № 901702 за установяване
на административно нарушение, против жалбоподателят, за това, че на
19.02.2031г. в 01,10 часа, в община Кирково, на път KRZ 1153 км 0+30м. по
посока на движение от с.Домище за център Кирково, е управлявал лек
автомобил „ХЮНДАЙ АКЦЕНТ“ с гръцки рег.номера /*******, собственост
на Х. С.А. , без да притежава свидетелство за управление на МПС. В акта е
посочено, че това съставлява нарушение на чл.150 от ЗдвП, като актът е бил
предявен на жалбоподателя разбираем за него език- турски от Г. А. И.
/пол.служител/ и екземпляр от същият е връчен на водача на 23.02.2023г.,
който го е подписал без възражение.
От АУАН/описан по-горе/, е видно, че от водача е иззето СРМПС,
както и 2 броя регистрационни табели с № ******* т.к. не е представил, както
и е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Актът е бил връчен на жалбодателят срещу собственоръчен подпис на
23.02.2023г. с преводач Г. И. /който е разяснил на разбираем за нарушителя
език- на турски език акта/, и последният не е посочил възражение по него.
В докладна записка на посоченият по-горе актосъставител /служител
на РУ- Кирково/ е отразено, че са издадени ЗППАМ с цитирани номера и дати
на издаване, но същите не са представени като доказателства по делото.
Въз основа на посочения по-горе акт /АУАН/, Началник сектор „ПП“
към ОДМВР- Кърджали е издал процесното Наказателно постановление, в
което описана горната фактическа обстановка, и с което; 1/ на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за допуснато нарушение на чл.150 от
ЗДвП.
Т.е., Административно-наказващия орган е посочил нарушените норма
и следващите се от това санкции. НП е било връчено на 23.02.2023г. По
делото с разпита на полицейските служители Г.И. и актосъставителя Кр.Й.,
се установява, че действията по проверката, от самото начало със спирането
на описаният по-горе автомобил за проверка до предявяването на акта за
3
установяване на адм.нарушение, са извършени с превод на разбираем за
жалбоподателя език- на турски език, като преводът е извършен от
полицейският служител Г. И..
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят, както и
пол.служител Г.И., който е превеждал на жалбоподателя, извършваните
действия, както и с чийто превод е извършено и връчването на АУАН, и които
в своите показания описват горната фактическа обстановка- като свидетелят
Г.И. е очевидец и на обстоятелството, че на процесната дата, час и място,
именно жалбоподателят е управлявал визираното в нак.постановление и в
акта, а и другите писмени материА. по делото МПС, а актосъставителят е
извършил проверката със техн.средство за употреба на алкохол, и установил,
че водача не представя СУМПС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по
делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП,; докладни
записки- за установен водач на МПС след употреба на алкохол и
непритежаващ СУМПС /визира се жалбоподателя и процесната вечер/,
Заповеди за определяне на лица, осъществяващи контролни дейности по
ЗДвП и издаващи АУАН и НП, както и показанията на посочените по-горе
свидетели.
От тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната
дата и място- на 19.02.2023г. около 01,10 часа, на разклон Кирково, на
посоченият път и посока на движение, е управлявал МПС-гореописаното, бил
спрян за проверка, след което същият не е представил СУМПС.
Съдът намира, че извършването на горното нарушение е надлежно
установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се
установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място,
горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена по изключение с разпоредбата на чл.189 ал.2 от
ЗДвП. В конкретният случай фактическите констатации в АУАН не се
опровергават, а напротив– категорично се потвърждават, както от писмените
доказателства, така и от събраните гласни доказателства- обсъдени по-горе.
Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП,
намира, че описаната в процесното наказателно постановление фактическа
обстановка е установена по един безспорен и категоричен начин, както и е
4
установена нарушената правна норма от ЗДвП, поради и което и което следва
същото да бъде потвърдено изцяло за нарушението по чл.150 от ЗДвП.
Аргументите са следните- административно наказващия орган, при
издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка /точното време и точното
място, на които е извършено нарушението/, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено едно правилно,
законосъобразно и обосновано наказателно постановление. В същото е
описана фактическата обстановка, със която се установява осъществен
съставът на административно деяние по чл.150 от ЗДвП- както и по-горе е
посочено, установено е правилно съдържанието на това деяние и съответно
същото е приведено под съответният текст, и поради това съдът приема, че е
съобразена материално-правната норма със санкционата, т.е., със нормата,
съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на посоченият текст от
ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се налагат за така
установените от административно-наказващия орган и допуснати от
жалбодателя нарушения.
В разпоредбата на чл.150 от ЗДвП е посочено, че всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл.152 ал. 1 т. 4 от закона.
Поради обстоятелството, че водачът на горепосоченото МПС, не е
представил СУМПС, дори и когато е бил поканен в следващите дни за това,
води до извода, че същият е неправоспособен да управлява превозни средства
по път, отворен за обществено ползване, какъвто безспорно е посоченият
пътен участък.
Съобразно и за това нарушение е наложена санкция, предвидена в
нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като съдът приема, че същото е правилно
описано със всички елементи от неговия състав, а извършването му е
надлежно установено от събраните по делото доказателства. Нормата на
5
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, посочена в обжалваното НП предвижда, че се наказва
с „глоба“ в размер от 100 до 300 лв. водач, който управлява МПС, без да
притежава съответното свидетелство за управление. Съдът с оглед на
изложените съображения намира, че в случая спрямо жалбоподателя следва
да се приложи именно горната санкционна разпоредба по основният състав на
административното нарушение, като наложеното наказание е клонящо към
минимално предвиденият размер.
Предвид изложеното съдът приема, че горната фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства- така, както и са посочени по-горе.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в срок-
наказателното постановление е връчено на 23.02.2023г., на нарушителя
лично, и видно от клеймото по самата жалба, същата е получена в
деловодството на въззиваемата страна на 03.03.2023г.- по ел.поща на АНО,
което е установено в хода на ЧКАНД № 83/2023г. на Адм.съд- Кърджали
Съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила с факта на връчване на процесното нак.постановление
на лицето, без да е посочен преводач. Съдът не счита, че има допуснато
нарушение и с липсата на изричен акт за назначаване на преводач на
жалбоподателя, посочен като нарушител в АУАН, защото се установи по
един безспорен и категоричен начин фактът за извършван превод на
извършваните спрямо нарушителя административни действия на разбираем за
последният език. Преводът е извършват от полицейският служител Г. И.,
който не е свидетел по АУАН за да се счете, че е и в друго качество. Самият
И. е бил част от полицейският екип, спрял за проверка жалбоподателя, но в
развилото се АНП не е участник в качеството на свидетел.
Съдът не намира за основателно направеното възражение, че липсата
на изричен акт за назначаване на преводач опорочава проведеното
административно-наказателно производство, и това е така поради следното; В
съдържанието на ЗАНН липсва норма, задължаваща актосъставителя и АНО
6
да назначат преводач на нарушител, който не владее български език.
Правилото на чл. 84 от ЗАНН не съдържа препращане към разпоредбите на
НПК досежно изискванията за назначаване на преводач в досъдебната фаза на
административно наказателното производство, включваща съставяне на
АУАН и издаване на НП.
Това изключва изначално приложимостта на нормите на чл.21 ал.2 от
НПК, поради и което твърдяното от жалбоподателя задължение на
актосъставителя и АНО за назначаване на преводач на лице, което не владее
български език не произтича от правилата на НПК. В тези правила,
включително в НПК са транспонирани нормите на Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В същото
време, съгласно разпоредбата на чл.1 § 3 от Директивата когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд.
Правото на справедлив съдебен процес по чл.6 § 3 б."е" от КЗПЧОС в
контекста на правото на лицето да ползва безплатно услугите на преводач,
ако не разбира или не говори езика, използван от съда, касае извършени
криминални престъпления и е приложимо в съдебното производство.
Следователно, липсва действаща правна норма от националното или съюзно
право, която да задължава актосъставителя или АНО да назначи преводач на
нарушителя, ако същият не владее български език, на който език се води
административно наказателното производство за извършеното в Република
България административно нарушение. Това означава, че липсата на назначен
преводач не нарушава правото на лицето на справедлив процес. Правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем език
безспорно е част от правото му на защита. В случая по делото на районния
съд това право не е нарушено. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява факта, че деецът е узнал за административното
нарушение на разбираем за него език. Нарушителят е подписал връчения му
АУАН без отбелязвания и възражения, че не разбира написано или че желае
да му се назначи превод-като отново това му е обяснено на разбираем за него
7
език. В съдебното производство пред районния съд е представляван от
адвокат, което е проявление в пълна степен на правото на защита срещу
издаденото наказателно постановление. Самото пълномощно с адвоката е
изготвено на български език, като няма данни да се е налагало неговия
превод.
Посочените обстоятелства в своята съвкупност установяват факта на
осигурено право на защита на дееца срещу обвинението.
Съобразно и горното следва да се посочи и обстоятелството, че
няколко дни след връчването на НП, срещу същото е депозирана жалба, води
до извода, че наказаното лице е узнало за съдържанието на този акт, с който
са му наложени съответните наказания. Предвид и това съдът счита, че не са
накърнени правата и законните интереси на наказаното лице, и по никакъв
начин не е нарушено правото му на защита. Относно компетентността на
административно-наказващия орган: Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган-Началник на РУ към ОДМВР- Кърджали.,
упълномощен с това правомощие, съгласно Заповед- приложена по делото, и
издадена от Министъра на вътрешните работи /което обстоятелство е
служебно известно на съда, предвид многото на брой дела от тази категория,
които се разглеждат/.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление следва да се каже,
освен гореизложеното и следното; При анализа на събраните доказателства,
съдът приема, че е доказан по един категоричен начин, фактът, че
жалбоподателят е допуснал описаното в наказателното постановление
административно нарушение. Съдът преценява, че показанията на
свидетелите, изясняващи изцяло конкретната фактическа обстановка се
потвърждават и от събраните писмени доказателства.
По делото не са събрани доказателства, в подкрепа на твърденията на
жалбоподателя за незаконосъобразност или за неправилност на обжалваното
нак.постановление, както и за това, че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и
процесното НП имат изискуемото съдържание по смисъла на ЗАНН- те
съдържат времето, мястото и начина на извършване на нарушението, като
последното е установено по предвиденият в закона начин и ред.
8
Съобразно и това съдът, с оглед анА.за на целия доказателствен
материал намира, че е правилен и законосъобразен изводът за нА.чие
допуснатото от жалбоподателят административно нарушение, описано в
процесното наказателно постановление.
При служебният анализ на издаденият АУАН и обжалваното НП,
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до опорочаване на наказателното постановление до степен на
незаконосъобразност. По повод наложените административни наказания, по
вид и размер, съдът достига до извода, че административно наказващият
орган правилно и приложил съответните санкционни норми.
Според съда не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, с оглед
степента на обществена опасност на деянието. Употребата на алкохол и
управлението на МПС след това е едно от деянията по смисъла на ЗДвП с
най-висока степен на обществена опасност. По делото се установи, че при
съставянето на АУАН, и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателят. Също така съдът не установи по
делото да са налице смекчаващи вината или отговорността на водача
обстоятелства, като конкретното установено поведение на жалбоподателят,
като водач на МПС, в настоящия казус, е именно управлението на
автомобила, без да притежава необходимата за това правоспособност. В
настоящият казус, липсват обстоятелства, които да установяват, според
настоящия съдебен състав наличие на условия на маловажност.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и
недоказана, а процесното, обжалвано наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно. Наказателното постановление следва да се
потвърди, изцяло, като законосъобразно.
При този изход на делото на страните не се дължат разноски, както и
не се дължи заплащането на ю.к. възнаграждение на ОДМВР- Кърджали.,
поради обстоятелството, че в проведените няколко заседание по настоящото
производство, АНО не е бил представляван- от ю.к.Ст.Ч. е постъпило само
писмено становище, което не обосновава заплащането на такова
възнаграждение.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 0318- 000061/
23.02.2023г. на ВПД Началник на РУ- Кирково, към ОДМВР- КърджА., с
което на С. Х. А. /S. H. A./-гръцки гражданин, роден на **********г. в Р.Г.,
притежаващ паспорт АН******, с адрес- гр./с./ ***********, обл.Родопи, Р.Г.,
на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за допуснато нарушение на чл.150 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд
КърджА. в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10