РЕШЕНИЕ № 1835
гр. Бургас, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7037/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Р.В.Г.,***,
против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, с която претендира приемане за установено, че, поради изтекла 3-годишна
погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните суми: 719,68 лева – главница
за предоставени услуги В и К, обезщетение в размер на законната лихва за
забавеното й плащане, начиная от 08.04.2011 год. до окончателното изплащане, и 125
лева – деловодни разноски, съгласно изпълнителен лист, издаден на 18.05.2011
год. възоснова Заповед за изпълнение № 2018/11.04.2011 год. по ч. гр. д. № 2985/2011
год. на БсРС, които суми са били предмет на прекратеното изп. д. № .../2011 год.
на ЧСИ, рег. 802, район на действие БсОС; ангажира доказателства и моли да
присъждане на деловодните разноски.
Допустимостта на иска е указана от въззивната инстанция –
Определение № ІV-250/22.01.2020 год. по ч. гр. д. № 2075/2019 год. на БсОС, с
което е отменено прекратителното определение на БсРС.
Искъте уточнен в проведеното на 12.02.2020 год. открито
съдебно заседание.
Правното основание на предявения
отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
Ответникът оспорва иска, моли за
отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, на
18.05.2011 год. е издаден изпълнителен лист, възоснова Заповед за изпълнение №
2018/11.04.2011 год. по ч. гр. д. № 2985/2011 год. на БсРС, с който на ищеца Р.Г.
е разпоредено да заплати на ответното ЕАД сумата от 719,68 лева – главница за
потребени услуги В и К, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начиная от 08.04.2011 год. до окончателното изплащане, както и деловодни
разноски от 125 лева. За принудителното събиране на посочените вземания, на
03.09.2011 год., е било образувано изп. д. № ../2011 год. на ЧСИ рег. № 802,
понастоящем прекратено.
Ищецът Р.Г. отрича дължимостта на
посочените в изпълнителния лист парични вземания, като се позовава на кратката,
3-гозишна погасителна давност.
Ответникът оспорва иска с
твърдения, че за паричните вземания по изпълнителния лист не е изтекла погасителна
давност, тъй като ищцата е извършила 2 доброволни плащания през 2016 год., а и в
хода на образуваното изпълнително дело са извършени действия, прекъснали давността.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. Според въведеното
от ищеца-длъжник отрицателно твърдение, в тежест на ответника-взискател е
провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на твърдяната
3-годишна погасителна давност – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК. Такова насрещно
доказване по делото не е проведено. Според задължителните указания на ВКС по
правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна
давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал, или съдебният
изпълнител служебно е предприел извършване на последното валидно изпълнително
действие. По отношение процесната главница приложение намира кратката 3-годишна
давност – чл. 111, б. „в“, ЗЗД, тъй като вземането е за периодични задължения,
за предоставени месечни услуги В и К. Както бе отбелязано по-горе,
ответникът-взискател носи тежестта за установяване, че през периода на
висящност на изп. д. № 20118020400800 са предприети изпълнителни действия през
такива периоди от време, които изключват изтичане на погасителната давност за
паричните притезания на взискателя. От представените доказателства не може да
се установи извършването на такива действия (поискани от кредитора или служебно
предприети от съдебния изпълнител). Подаденото от ответника в настоящия процес заявление
по чл. 410, ГПК не е прекъснало 3-годишната погасителна давност, нито е
обосновало приложимост на 5-годишна давност по чл. 117, ЗЗД, тъй като не е било
образувано исково производство по чл. 415 и чл. 422, ГПК (вж. т. 14 от
2/2013-2013-ОСГТК на ВКС). Образуването на изпълнително дело възоснова издадения
изпълнителен лист също не е прекъснало погасителната давност; няма и доказателства
през процесния 3-годишен период да са предприети изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ, които са годни да прекъснат давността
– чл. 116, б. „в“, ЗЗД (вж. абз. втори от мотивите по т. 10 от
2/2013-2012-ОСГТК). От представените по делото доказателства е видно, че такова
действие – запорно съобщение до „ПроКредит Банк“ АД е предприето през м. ноември
2011 год., но няма данни дали запорът е наложен. Извършените от ищеца частични
плащания през 2016 год. не могат да бъде приети като изявление за безусловно признание
на вземанията по основание и размер, а и те също са извършени след изтичане на
погасителната давност през 2014 год. Запорните съобщения за пенсията на
длъжника, за вземанията й по банкови сметки и насроченият опис на имущество не
са фактически осъществени, поради което не представляват изпълнителни действия,
прекъсващи давността. На основание чл. 119, ЗЗД, давността е погасила и
вземането за деловодни разноски, определено с издадената от БсРС заповед за
изпълнение.
Изложеното мотивира съда да
приеме предявения иск за основателен, поради което той следва да бъде уважен, а
в полза на ищеца бъдат присъдени направените деловодни разноски от общо 20,92 лева
– платени такси.
В изпълнение разпоредбата на чл.
78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, ГПК, съдът следва да осъди ответника да
заплати на БсРС държавните такси от общо 115 лева, от които ищецът е бил
освободен с разпореждане от 22.08.2019 год.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла погасителна давност
през периода 11.04.2011-11.04.2014 год., ищецът Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес
***, не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, следните суми: 719,68 лева – главница за предоставени услуги В и К,
обезщетение в размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от
08.04.2011 год. до окончателното изплащане, и 125 лева – деловодни разноски,
съгласно изпълнителен лист, издаден на 18.05.2011 год. възоснова Заповед за
изпълнение № 2018/11.04.2011 год. по ч. гр. д. № 2985/2011 год. на БсРС, които
суми са били предмет на прекратеното изп. д. № .../2011 год. на ЧСИ, рег. 802,
район на действие БсОС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от
20,92 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да
заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 115 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ