№ 251
гр. Несебър, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150101359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 10556/11.11.2024 г. на „АПС Б.Б.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителите Х.М. и П.В., чрез юрисконсулт Б.Т., срещу А. З. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сума в общ
размер на 2081,61 лева, формирана както следва: 700 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 1145586/08.10.2018 г., сключен между ответника и „К.“ ЕАД,
вземанията по който са изпълнени от встъпилия в правата на първоначалния кредитор
поръчител „А.Т.“ ЕООД на 23.02.2021 г., а впоследствие цедирани на ищеца по договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сключен между ищеца
и „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до
окончателното изплащане; 139 лева – договорна възнаградителна лихва по
гореописания договор за периода 08.10.2018 г. – 28.06.2024 г.; 410,45 лева - мораторна
лихва за забава върху главницата от 700 лева за периода 08.10.2018 г. – 28.06.2024 г.;
548 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 08.10.2018
г., сключен между ответника и „А.Т.“ ЕООД, вземанията по който били цедирани на
ищеца, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане;
284,16 лева – мораторна лихва за забава върху главницата от 548 лева за периода
08.10.2018 г. – 28.06.2024 г., за която сума е било отказано издаването на заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1098/2024 г. по
описа на НРС. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото
производство. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. №
528/17.01.2025 г., изправен с молба вх. № 1017/29.01.2025 г., от ответника А. З. А., чрез
адв. Р. С., с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и се
моли за отхвърлянето им. Оспорва се възникването на правоотношение по посочения
от ищеца договор за кредит, сключен с „К.“ ЕАД, вкл. подписването му от страна на
ответника. Оспорват се всички подписи в приложените към исковата молба
доказателства, за които се твърди да изхождат от страна на ответника. Оспорва се
сключването на договор за поръчителство, дължимостта на претендираните лихви и
неустойки. Твърди се недействителност, респ. нищожност на описаните от ищеца
договори, като такива противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона.
Оспорват се претендираните от заявителя разноски за проведено заповедно
производство предвид изхода му. Релевира се възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност за всички претендирани по делото вземания срещу
него.
В съдебно заседание по делото, ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с която поддържа иска, дава становище за
действителност на договора за потребителски кредит, като заявява, че процесният
договор е сключен по силата на ЗПФУР и при приложението на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от
ЗЕДЕП, въз основа на електронно заявление на ответника и чрез организирана от
доставчика система за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Евентуално,
моли съдът да приеме, че между първоначалният кредитор и ответника е сключен
реален договор за паричен заем с предаване на сумата от 700 лева.
Ответникът не се явява лично в проведеното по делото съдебно заседание.
Представлява се от надлежно упълномощения си адвокат Р. С. от САК, която поддържа
дадения отговор и развива допълнителни доводи за недоказаност и неоснователност
на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 1098 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че за процесните суми е отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с разпореждане № 2673/03.10.2024
г., предвид което съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3
от ГПК да предяви осъдителен иск за вземанията си. В дадения от съда едномесечен
срок е предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания,
идентични на тези, предмет на отхвърленото заявление по чл. 410 от ГПК. Поради
изложените съображения съдът намира, че предявените искове са формално
допустими.
Предявени са осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
с правно основание чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 138 вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
2
86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.
Съгласно определение № 234/03.03.2025 г., съдът с предварителния доклад по
делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 393/30.06.2025 г., е указал
на ищеца, че в негова тежест е установяването по делото на следните обстоятелства:
че между „К.“ ЕАД и ответника е сключен валиден договор с индивидуализирания в
исковата молба предмет, че „К.“ ЕАД е изправна страна по него, както и
съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и
задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в
отношенията; че клаузите по договорите са индивидуално уговорени; че в годишния
процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, вкл. че предвиденото с договор за предоставяне на поръчителство от
08.10.2018 г., сключен между ответника и „А.Т.“ ЕООД, възнаграждение няма
отношение към действителните разходи по този кредит; наличието на валидно
сключен договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и ответника,
размера на уговореното по него възнаграждение за поръчителя, възникнала
солидарност между поръчителя и ответника спрямо кредитора „К.“ ЕАД по договора
за кредит, извършено плащане от страна на поръчителя по договора за кредит спрямо
„К.“ ЕАД и неговия размер, съответно размера на задълженията на ответника спрямо
поръчителя; сключването на валиден договор за цесия между поръчителя и ищеца
относно процесните вземания, както и, че ответникът е уведомен за цесията.
В тежест на ответника е разпределено доказването на изпълнение на
задълженията, както и направените възражения.
С определение, постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е указал на ищеца
да поясни формата, в която са сключени легитимиращите го договори за кредит и
поръчителство с ответника, като го е задължил на основание чл. 183 и чл. 184 от ГПК
да представи оригиналите на приложените към исковата молба документи, вкл. на ел.
носител, и му е указал последиците при неизпълнение – изключване на заверените
копия от доказателствата по делото.
Така, от приложените по ч.гр.д. № 1098 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Несебър писмени доказателства, идентични с представените към исковата молба, общи
условия на „К.“ ЕАД, договор за потребителски кредит № 1145586/08.10.2018 г. и
приложение № 1 към него, договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“
ЕООД и ответника от 08.10.2018 г. и приложение № 1 към него, договор за
поръчителство между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, разписка за извършено
плащане от 08.10.2018 г. /л. 6-29 /обикновени копия/; л. 89-111 и л. 123 от делото
/заверени копия//, е видно, че нито един от посочените документи не носи саморъчен
или електронен подпис на която и да е от страните по тях, респ. на авторите на
3
едностранните изявления.
Независимо от твърденията на ищеца, че се касае до електронни документи,
след извършен оглед в съдебно заседание от 30.06.2025 г. на представен в подкрепа на
това твърдение и във връзка със задължаването му по реда на чл. 184 от ГПК
ел.носител /оптичен диск/, се установи, че същият съдържа файлове, който
възпроизвеждат визуално част от представените с исковата молба документи, но не
носят ел.подпис, респ. не са придружени с удостоверения за електронното им
разписване от авторите им.
Предвид изложеното, доколкото истинността на посочените частни документи
бе своевременно оспорена от ответника още с отговора на исковата молба, за
настоящия съд се налага извода, че ищецът, комуто се следва тежестта на доказване
съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК не успя да установи твърденията си, че
представените на хартиен и ел.носител доказателства съставляват електронно
подписани договори и изявления.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014
„електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. По смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП
правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Същевременно, както бе посочено по-горе, нито в представените в заверен
препис хартиени копия на изброените документи, нито в представените на оптичен
диск файлове, се съдържа отбелязване /добавяне на допълнителни данни в ел.форма/,
които да означават подпис за авторите/издателите им. Действително, в ОУ на „К.“
ЕАД и договора за потребителски кредит /без приложението/ се съдържат
изображения на два броя саморъчни подписи, без да е посочено на кого принадлежат.
Анализът на документите аргументира съда да приеме, че се касае евентуално до
изображения на подписите на законните представители на „К.“ ЕАД, но същите не
могат да се приравнят нито на саморъчен, нито електронен подпис. В същото време,
ищецът, комуто се следва тежестта на доказване, не поиска изготвянето на експертиза
в областта на информационните технологии, която след запознаване със системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние на „К.“ ЕАД да даде заключение за
начина по който е постигнато съгласие между страните за сключване на процесните
договори.
В допълнение, следва да се отбележи, че по делото не бе представено и
соченото от ищеца електронно заявление на ответника, за което твърди, че е поставило
начало на договорния процес с „К.“ ЕАД.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД повелява, че договорът е съглашение между
две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между
тях, при което основните елементи от правопораждащия му фактически състав са
4
волеизявленията на двете страни, които се покриват, за да се постигне съгласие.
Предвид анализа на относимите доказателства, за съдът се налага краен извод,
че ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
ответника, „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по
посочените в исковата молба договор за потребителски кредит № 1145586/08.10.2018 г.
и приложение № 1 към него, сключен при общи условия и въз основа на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и ответника от
08.10.2018 г. и приложение № 1 към него; както и договор за поръчителство между
„К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД; със описаното в тях съдържание – договорки, права и
задължения.
Що се отнася до евентуалното твърдение за възникнала облигационна връзка
между „К.“ ЕАД и ответника по реален договор за паричен заем от 08.10.2018 г.,
следва да се отбележи, че за съществуването на такъв не се предвижда форма на
действителност, а е достатъчно да бъде установено реалното предаване на парична
сума и основанието за това.
От изслушаното по делото заключение на служебно допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т. С., прието без възражения на
страните, което съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно дадено,
се установява, че на 08.10.2018 г. от „К.“ ЕАД е извършен превод на сумата от 700 лева
в полза на А. Зaхариев А. и чрез система за разплащане ePay. В съдебно заседание
експертът поясни, че изводът си е основал на представената от ищеца неразписана
разписка за плащане, като не е правило допълнителна справка със системата ePay и не
може да потвърди, че лично ответника е заявил и усвоил в кредит посочената сума.
При отсъствието на допълнителни доказателства, с изключение на изходящата
от „К.“ ЕАД и оспорена от ответника разписка /л. 123 от делото/, съдът счита за
недоказано и сключването между праводателя на ищеца и ответника на реален договор
за паричен заем, поради недоказаност на основания правопораждащ го факт –
реалното предаване от „К.“ ЕАД на ответника на сумата от 700 лева.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме за действително сключен
реален договор за заем от 08.10.2018 г., претенцията на ищеца досежно главницата от
700 лева пак следва да се приеме за неоснователна, предвид упражненото с отговора
възражение за настъпила в полза на ответника погасителна давност.
Съгласно чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От своя страна
разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла.
5
Предвид анализа на приложимото законодателство, при евентуален реален
договор за заем от 08.10.2018 г. и липса на изрична уговорка за срок на същия, следва
да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на предаването на паричната
сума, респ. в конкретната хипотеза е изтекла на 08.10.2023 г. и независимо от
извършените последващи прехвърляния на вземането. Предвид датата на депозиране
на иницииращото заповедното производство заявление – 12.07.2024 г. – следва да се
зачете като основателно и направеното в хода на делото възражение за давност от
ответника.
По изложените аргументи, предявените главни искове се явяват изцяло
неоснователни и недоказани, а доколкото претенцията за законна лихва има акцесорен
характер и следва основателността на главния иск, настоящият съд намира за
неоснователни и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При този изход на спора на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. В полза на ответника се следва присъждане на разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Независимо от това, предвид отсъствието на доказателства по
делото за извършване от ответника на разход – заплащане на претендираното по
списък адвокатско възнаграждение в размер на 508 лева, искането за възлагането му в
тежест на ищеца не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите Х.М. и П.В., срещу А.
З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно основание чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 138
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в общ размер на 2081,61 /две хиляди, осемдесет и един
лева и шестдесет и една стотинки/ лева, формирана както следва: 700 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 1145586/08.10.2018 г., сключен между
ответника и „К.“ ЕАД, вземанията по който са изпълнени от встъпилия в правата на
първоначалния кредитор поръчител „А.Т.“ ЕООД на 23.02.2021 г., а впоследствие
цедирани на ищеца по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г., сключен между ищеца и „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, ведно със законната
лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане; 139 лева – договорна
възнаградителна лихва по гореописания договор за периода 08.10.2018 г. – 28.06.2024
г.; 410,45 лева - мораторна лихва за забава върху главницата от 700 лева за периода
08.10.2018 г. – 28.06.2024 г.; 548 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 08.10.2018 г., сключен между ответника и „А.Т.“ ЕООД, вземанията
6
по който били цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до
окончателното изплащане; 284,16 лева – мораторна лихва за забава върху главницата
от 548 лева за периода 08.10.2018 г. – 28.06.2024 г., за която сума е било отказано
издаването на заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1098/2024 г. по описа на НРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7