Решение по дело №365/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 392
Дата: 22 юни 2020 г.
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20204400500365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                          гр.Плевен,  22.06.2020 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и втори юни през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

                                         Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                                Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело № 365 по описа за  2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

             Образувано е въз основа на постъпила жалба от адв. А.А. ***, като пълномощник на С.М.И. – взискател по изп.дело № 24/2020 г. по описа на СИС при Районен съд – Левски, срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител от 27.02.2020 г., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

           В жалбата са изложени оплаквания, че съдебният изпълнил не е взел предвид дължимите лихви за забава върху присъдената издръжка, за определянето на които е следвало да назначи експертиза. Жалбоподателят счита, че издръжката е плащане със закъснение, поради което присъдената законна лихва върху просрочените вноски е дължима. Моли окръжния съд да отмени обжалваното постановление и да върне делото за продължаване на изпълнителните действия.

           Постъпили са писмени възражения от Д.И.З. – длъжник в изпълнителното производство, чрез пълномощника й адв. Г.Д. от МАК, с изразено становище за неоснователност на жалбата.

            Представени са писмени мотиви на ДСИ при Райнонен съд – Левски -  Д.Ю..

           Настоящият състав на Плевенски окръжен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, както и становището в писмените мотиви на ДСИ, намира жалбата за допустима и основателна, предвид следните съображения:

          От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на С.М.И., действащ като баща и законен представител на малолетната М.С.М., срещу Д.И.З., въз основа на представени 2 бр. изпълнителни листове, с които длъжницата, която е майка на малолетното дете, е осъдена да му заплаща първоначално ежемесечна издръжка в размер на 85 лв., считано от влизане в сила на съдебното решение на Районен съд - Варна – 18.03.2016 г., а впоследствие - 127,50 лв., считано от 01.02.2017 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, съгласно влязлото в сила на 19.10.2018 г. съдебно решение на Левченски районен съд по гр.д. № 266/2017 г.

          В молбата за образуване на изпълнително производство взискателят се е позовал на приложените изпълнителни листове, с които длъжницата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете,  като е посочил също така, че към момента същата дължи издръжка за минало време в общ размер на 850 лв., съответно: неплатена издръжка за м.декември 2016 г. в размер на 85 лв.; неплатена издръжка за месеците от януари до май, включително, на 2018 г. по 127,50 лв. или сумата от 637,50 лв.; неплатена издръжка за м.август 2019 г. в размер на 127,50 лв. Претендира принудително събиране на присъденото вземане за издръжка ведно със законната лихва върху сумите и разноските по изпълнението.

         С разпореждане от 24.01.2020 г. държавният съдебен изпълнител при Районен съд – Левски и разпоредил образуването на изпълнително дело по така подадената молба за принудително събиране на  текущата издръжка в размер на 127,50 лв., считано от 01.02.2020 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва, и посочените в молбата суми – издръжка за минало време. По същия начин е посочено задължението в изпратената до длъжницата Д.И.З. покана за доброволно изпълнение, която й е била връчена надлежно на 21.02.2020 г.

         Длъжницата е депозирала молба с вх.№ И-470/24.02.2020 г. по изпълнителното дело, с която претендира прекратяване на производството в срока за доброволно изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на представени с молбата писмени доказателства за изплатени суми за текуща издръжка и за дължимата издръжка за минало време.

         С обжалваното постановление от 27.02.2020 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на посоченото в молбата на длъжницата законово основание. За да постанови този резултат, съдебният изпълнител е приел, че претендираните от взискателя суми с молбата му за образуване на изпълнително дело са заплатени преди образуването на производството, което се удостоверява от представените от длъжницата платежни документи.

         Плевенският окръжен съд намира така постановеното от  ДСИ  прекратяване на изпълнителното производство за неправилно.

         Съгласно представения изпълнителен титул – изпълнителен лист от 02.06.2016 г., издаден по гр.д. № 9697/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, и изпълнителен лист от 22.01.2020 г., издаден по гр.д. № 266/2017 г. по описа на Районен съд – Левски, изпълнителното дело е образувано и се води за заплащане от длъжницата Д.И.З. на ежемесечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете М., чрез бащата и негов законен представител С.М.И., считано от 18.03.2016 г. /за първоначално присъдената издръжка/ и от 01.02.2017 г. /за увеличения размер на издръжката/, до навършване на пълнолетие на детето или на друга законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. Следователно, в случая издръжката е присъдена като периодично плащане, съгласно закона, и представлява безусловно задължение на родителя към ненавършило пълнолетие дете. Ето защо,  само обстоятелство, че детето Марая не е навършило пълнолетие, е достатъчно, за да се приеме, че изпълнителното производство не може да бъде прекратено на претендираното от длъжника основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК  - поради това, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена на взискателя преди образуването на изпълнителното дело.

          Дори да се приеме, че длъжницата е платила своевременно и преди образуването на изпълнителното дело  длъжимата издръжка за минало време за посочените в молбата на взискателя периоди, за които плащания са налице писмени доказателства по делото, подробно описани в представените от ДСИ писмени мотиви, то същата продължава да дължи текуща месечна издръжка, считано от 01.01.2020 г. и занапред, както е посочено в поканата за доброволно изпълнение, до настъпване на пълнолетие на детето или други причини за изменение или прекратяване на издръжката.

          Предвид гореизложените съображения,  окръжният съд приема, че   обжалваното постановление на ДСИ при Райнонен съд – Левски за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна.

        Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ  постановлението на ДСИ при Районен съд – Левски от 27.02.2020 г. по  изпълнително дело № 24/2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

            Решението е окончателно.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: