Решение по адм. дело №1384/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 68 и следващите от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на И. Д. И., [ЕГН] от [населено място], [улица] , чрез адв. А. П. против Заповед № 3286з2457/19.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна Дирекция „Национална Полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № ******г. по описа на РУ Асеновград, извършена на И. Д. И..

С жалбата се иска да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 3286з2457/19.06.2025 г. на Главния комисар на Г. Д. „Национална Полиция“ на Министерство на вътрешните работи и да бъде върната преписката, като му се укаже да издаде Заповед за снемане на полицейска регистрация на И. Д. И. с [ЕГН]. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът - Директора на Главна Дирекция "Национална полиция" – МВР, чрез юрисконсулт Г. Р. и Р. П. намира жалбата за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена в сила, като издадена от компетентен орган , при спазване на материалния закон и целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив - редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е било образувано по подадено от жалбоподателя искане от 05,02,2025г. до Директора на Главна Дирекция "Национална полиция" – МВР за заличаване на лични данни и снемане на полицейската му регистрация във връзка с нохд № 264/2015г. на РС Асеновград.

Заявлението е разгледано от ВПД Директор на ГДНП, който е обсъдил извършената единствена полиц. Рег-я на жалбоподателя, приключилото с протоколно определение № 80 нохд № 264/2015г. на РС Асеновград , за налагане на наказание „ пробация“ , като протоколното определение е влязло в законна сила на 15.05.2015г.

В АП от Директор на ОД МВР Пловдив е направено мотивирано предложение да се издаде писмена заповед, с която да се откаже снемането на полицейска регистрация на жалбоподателя , поради липса на основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

В съдебната фаза с писмо с вх. № 11762/14.07.2025 г. от Главна Дирекция „Национална Полиция“ към Министерство на вътрешните работи е изпратено заверено копие на цялата преписка във връзка с жалба от И. Д. И., [ЕГН], против заповед peг. № 3286з-2457/19.06.2025 г. на ВПД директора на ГДНП главен комисар З. В., за отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР.

С писмо с вх. № 12779/04.08.2025 г. Районна прокуратура – [населено място] уведомява съда, че след извършена справка в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България и Единната информационна система за противодействие на престъпността, е установено , че лицето И. Д. И., [ЕГН] на 27.08.2015 г. е бил привлечен към наказателна отговорност по досъдебно производство № 949/2014 г. по описа на РУ на МВР [населено място], прокурорска преписка № 1380/2014 г по описа на РП-Пловдив, за извършено престъпление по чл. чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК и престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК. Посоченото наказателно производство е приключило с предложение за споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 264/2015г. на PC Асеновград, с което е било наложено наказание „Пробация“.

РУ МВР [населено място] предоставят информация, че И. Д. И. с [ЕГН] е привлечен като обвиняем по две досъдебни производства - на 23.02.2015 г. по ДП 949/2014 г по описа на РУ – [населено място] за извършено престъпление по чл. 325 ал.2 от НК; на 23.02.2015 г по ДП 160/2015 г по описа на РУ Асеновград за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 от НК, като на 06.04.2015 г. досъдебните производства са изпратени в РП Пловдив, ТО Асеновград за отношение по компетентност.

Разпитан е и свидетеля К. Б. О., който заявява , че познава И. И. още от неговата ученическа възраст, като приятел на сина му. Дава добри характеристични данни за лицето, като си спомня за „ някакви полицейски регистрации“ към 2015г.

В момента , работят заедно в една фирма, като О. му е пряк началник и заявява , че жалбоподателя разбира от охрана, тъй като по-рано работил като охранител и в друга фирма „Алфа СОТ“, после в „Даикс СОТ“, както и се е занимавал с охрана и на физически лица и на обекти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от активно процесуално-правно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са накърнение от издаването му. Подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК.

Относно компетентността на Директора на ГД "Национална полиция" да постановява заповеди за снемане на полицейска регистрация е представена / л. 63/ заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно заповедта, министърът на вътрешните работи оправомощава директора и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Заповедта не е отменяна или изменяна към днешна дата.

В конкретния случай и в резултат от направения анализ се налага извода, че към настоящия момент данните от полицейската регистрация на жалбоподателя се съхраняват в подходящ и разумен срок, с оглед целите, за които се обработват - противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.

В настоящата проверка от административния орган не са установени нововъзникнали факти и обстоятелства, които да удостоверяват, че е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация на жалбоподателя и данните за регистрацията следва да продължат да се обработват от МВР.

Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация и от структурата, извършила полицейската регистрация е изготвено предложение с изразени мотиви за отказ за снемане на полицейската регистрация и приложени документи от проверката по преписката, следователно при издаване на административния акт са спазени процесуалните правила.

Директива (ЕС)2016/680 е транспонирана в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) (глава Осма), като в чл. 25, ал. 3 от ЗМВР е разписано, че обработването на личните данни се осъществява и по реда на ЗЗЛД.

Аналогична е и нормата на чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-1280/ 07.10 2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, според която при липса на нормативно установени сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, те се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

Съобразявайки цитираните по-горе норми, както и смисъла вложен в разбирането на Съда на ЕС на понятието „подходящи срокове" (т. 45 и 46 от Решението на Съда на ЕС), се налага извода, че не е необходимо тези срокове да са определени като номинални стойности, а е достатъчно да са определяеми, като се прилагат критерии за това, следователно в националното законодателство е предвиден механизъм за проверка на необходимостта от съхранение на данните.

От извършения анализ са направени следните изводи, че и към настоящият момент, данните от полицейската регистрация на жалбоподателя продължават да се обработват за целите по чл. 27 от ЗМВР, за които са събрани т.е. са необходими и полицейската регистрация не следва да се снема.

Това разбиране не противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, където в ал. 2 е предвидено изключение от правилото за ненамеса в личния живот, когато е в интерес на обществената сигурност.

При издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът е постановен в съответствие с приложимите материално-правни норми. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Законът за министерството на вътрешните работи, чл. 68, ал. 1 от определя, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.

Следователно, материалноправните предпоставки за полицейска регистрация са тези по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР , т.е. такава се извършва по отношение на лице, което е привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателя не оспорва, че това обстоятелство към 23,02,2015г. е било налице и не твърди, че същата е извършена в нарушение на закона.

По тези съображения съдът приема, че чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР не може да намери приложение в разглеждания случай. Същото се отнася и до разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР предвиждаща, че полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 НПК, а именно при постигнато споразумение.

Правилото на чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР, че полицейската регистрация се снема, когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е неотносимо към случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 4 ЗМВР.

Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, бидейки обвързан с установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР материално-правни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма.

Въпреки, че в приложеното свидетелство е отбелязана настъпила реабилитация към 04,01,2024г. за осъжданията на жалбоподателя, за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че в практиката по приложение на чл. 68, ал. 6 ЗМВР (напр. реш. по адм. дело № 8352/2016 г. на ВАС и цитираните в него съдебни актове) е възприето разбирането, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация.

Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние. Реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и Наредбата за реда и снемане на полицейска регистрация (обн. ДВ. бр. 90 от 31 Октомври 2014 г., изм. ДВ. бр. 57 от 28 Ю. 2015 г.) не е основание за снемане на полицейската регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични данни.

Снемането на полицейската регистрация на някое от основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР съставлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР. По силата на изрично законова разпоредба снемането на полицейска регистрация е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР.

Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Затова заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия. Действащата законова регламентация за заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Затова реабилитацията не е сред предвидените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация.

Правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.

Такава е и непротиворечивата съдебна практика на ВАС - Решение № 13563 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2024 г., V о. , Решение № 7223 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2025 г., V о., и други.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 ЗПП, в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, хипотеза последна вр. чл. 143, ал. 3 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на И. Д. И., [ЕГН] от [населено място], [улица]против Заповед № 3286з2457/ 19.06.2025 г. на ВПД Директор на Главна Дирекция „Национална Полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № ******г. по описа на РУ Асеновград, извършена на И. Д. И..

ОСЪЖДА И. Д. И., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.