№ 30953
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110126500 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 26500/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от В. К. М. срещу „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, като се твърди,
че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от
05.04.2017 г., като ищецът бил назначен на длъжността „Търговски представител“, като би
уговорен шестмесечен срок за изпитване. Поддържа, че на 27.10.2023 г. било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, като било променено мястото му на
работа в производствената база на ответника, находяща се в гр. София, .......... Навежда
доводи, че след промяната на мястото на работа, ответника в качеството му на работодател
не бил осигурил никакви условия за изпълнение на трудовите функции и задължения, като
при необходимост работел на преносим компютър, където е възможно в и извън
производствената база. Излага съображения, че на 11.03.2025 г. с ответника сключили
допълнително споразумение към трудовия договор по силата на което заеманата длъжност
била променена в длъжността „Главен експерт търговски екип“ в отдел „Вътрешен пазар“,
като в допълнителното споразумение бил уговорен нов шестмесечен срок за изпитване,
считано от 12.03.2025 г. Твърди, че преди сключването на допълнителното споразумение
работодателят не е изисквал никакви документи с оглед установяването на квалификациите,
образованието и професионалния стаж на ищеца, което счел, че не е необходимо с оглед
момента на сключването на трудовия договор, а освен това имал стаж при ответника, като
бил изпълнявал задълженията си и имал постигнати резултати, което обосновава подробно.
Поддържа, че на 17.03.2025 г., ответникът бил прекратил трудовото правоотношение на
1
основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 18.03.2025 г. – със Заповед № ЗД-38/17.03.2025 г.
Инвокира доводи, че в периода след допълнителното споразумение работодателят не бил
изпълнил задълженията си като работодател, което аргументира. Освен това ответникът не
бил създал никакви условия за изпълнение на трудовите функции, като ищецът бил
направил възможното, за да изпълнява същите с оглед длъжността му. Навежда доводи, че
поведението на работодателя и краткия период за прекратяването на трудовото
правоотношение водели до извод, че преназначаването на друга длъжност е формално с цел
да се прекрати трудовото правоотношение, като нямало за цел да се провери действително
дали е можел да изпълнява длъжността, което било злоупотреба с право. Излага
съображения, че освен това заповедта не била мотивирана, тъй като нямало словесно
изписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а било налице
единствено цифров израз. Твърди, че след прекратяването на трудовото правоотношение бил
започнал работа при друг работодател, като размерът на последното брутно трудово
възнаграждение предхождащо месеца на уволнението бил в размер на 3151,21 лева за
м.02.2025 г. Излага съображения, че допълнителното споразумение от 11.03.2025 г. е
недействително – поради противоречие със законна и заобикаляне на закона, а така също и
поради липса на основание. Сочи, че противоречието със закона се изразявало в забраната за
злоупотреба с права, което обосновава. Инвокира доводи, че заобикалянето на закона се
изразявало в това, че ответника предложил и подписал допълнителното споразумение с
единствената цел да прекрати трудовото правоотношение по облекчен ред, за да не спази
другите изисквания на КТ. Поддържа, че липсата на основание се изразявала в това, че
допълнителното споразумение следвало да се сключи с оглед действителното престиране на
труд, каквато възможност не била предоставена, като целта била прекратяването на
трудовия договор, а не действителното престиране на труд. Прави доказателствени искания
за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на
ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба и уточнителната молба от 05.06.2025 г.,
както и на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи трудовото досие
на ищеца, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства за
установяване на твърдените обстоятелства. Иска споразумението от 11.03.2025 г. да бъде
обявено за недействително, както и уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, както и да бъде възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност,
както и ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в следствие
на незаконното уволнение в размер на 18907,26 лева за периода от 18.03.2025 г. до
18.09.2025 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че няма спор, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, както и че към същото са сключени процесните
допълнителни споразумения. Поддържа, че с допълнителното споразумение от 11.03.2025 г.
между страните е постигнато съгласие, че длъжността на ищеца се изменя в „Главен експерт
търговски екип“ в отдел „Вътрешен пазар“, като е бил уговорен шестмесечен срок за
изпитване с оглед новозаетата длъжност, като нямало и спор, че бил упражнил правото си
по чл. 71, ал. 1 КТ, като със Заповед № ЗД-38/17.03.2025 г. трудовото правоотношение било
прекратено, като ищецът бил подписал заповедта. Навежда доводи, че претенцията за
обявяване за недействително на допълнителното трудово възнаграждение била
неоснователна, като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ясно и точно
било посочено основанието за прекратяване на трудовия договор. Излага съображения, че
законът не предвиждал минимален срок за изпитване, поради което преценката била за
работодателят дали лицето се справя с трудовите си функции, като обосновава целта и
логиката на срока за изпитване. Твърди, че в случая не е налице заобикаляне на закона, а
ищецът сам е поел риска и е приел да изпълнява нова длъжност, а освен това не бил длъжен
да подписва заповедите на работодателя или да сключва споразумението. Поддържа, че на
2
ищеца е предложено заемането на новата длъжност, тъй като имал най-голям
професионален опит, поради което първо на него било предложено да поеме длъжността с
презумпцията, че същият ще се справи с функциите, които са му възложени, като ищецът
бил запознат с характеристиките на новата длъжност, която заемал. Сочи, че работодателят
имал правна възможност да уговори срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, за да извърши
подбор извън този по чл. 329 КТ, като към момента на длъжността бил назначен друг
служител при същите условия. Инвокира доводи, че в случая не бил длъжен да излага
мотиви по отношение на уволнителната заповед. Развива съображения за законосъобразност
на уволнителната заповед. Твърди, че не се дължало обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение, а освен това се установявало, че ищецът получавал
обезщетение по КСО в размер на 79,40 лева дневно. Твърди, че на ищеца са предоставени
необходимите условия за полагането на труд, което обосновава. Прави доказателствени
искания за приемане на писмени доказателствени средства в това число трудовото досие на
ищеца, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изискват служебни справки от НАП и НОИ за
посочени в отговора на исковата молба обстоятелства, както и за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства свързани с работната обстановка на ищеца. Иска отхвърляне
на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно кумулативно установителен, конститутивни
и осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал 1 ГПК, във вр. чл. 74 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Настоящото производството не е бързо, тъй като при предявяването на исковете е
била налице хипотеза на обективно съединяване на искове, които се разглеждат по реда на
„бързото производство“ – чл. 310 и сл. ГПК, и такива разглеждани по общия ред. При това
положение по аргумент от чл. 310, ал. 3 ГПК, настоящото производство се разглежда по
общия ред, а не по реда на глава ХХV на ГПК „Бързо производство“.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
поради което на ищеца следва да се предостави възможност изрично да посочи в
едноседмичен срок какъв е размерът на БТВ, което получава при новия работодател – след
уволнението, като съобрази уточнението си и формулира изричен петитум в тази насока с
оглед предтендираното обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното
уволнение.
Предявеният отрицателен установителен иск за недействителност на процесното
споразумение е обусловен от наличието на следните материални предпоставки: 1) да е
сключен твърдения от ищеца валиден трудов договор и допълнителното споразумение кyм
него; 2) същият да заобикаля закона, т.е. формално да отговаря на законовите изисквания, но
да води и да цели противоправен резултат или да липсва типичната непосредствена цел
трудовото правоотношение, доколкото основанието се предполага – арг. чл. 26, ал. 2, изр. 2
ЗЗД.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи посочените материални
предпоставки, както и фактите на които основава твърденията си за заобикаляне на закона
или да обори презумпцията за наличието на основание – арг. чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически
факти (т. нар. материални предпоставки): 1) да е налице валидно уговорена клауза в
3
трудовия договор, в която да е определена срок за изпитване в полза на работодателя, т.е.
възможността в определен период от време, работодателят да може да извърши преценка
дали работникът или служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените
трудови функции; 2) работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение, чрез едностранно адресирано волеизявление до
насрещната страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставките – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
С оглед твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че между
последните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се
отдели за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на
трудов договор от 05.04.2017 г., като ищецът бил назначен на длъжността „Търговски
представител“, което трудово правоотношение е изменено с допълнително споразумение от
11.03.2025 г., с което било променена длъжността на ищеца в длъжността „Главен експерт
търговски екип“ в отдел „Вътрешен пазар“; 2) със Заповед № ЗД-38/17.03.2025 г., трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Съдът намира, че следва да приеме и представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства от ищеца, тъй като същите са допустими,
необходими и относими към предмета на правния спор.
По отношение искането на ищеца за допускане изслушването на заключението на
ССчЕ, съдът намира, че исканията са направени своевременно, поради което същите се
явяват процесуално допустими, а с оглед твърденията на страните и разпределената
доказателствена тежест се явяват и необходими и относими, поради което същите следва да
бъдат уважени.
На следващо място доказателствените искания на ответника по реда на чл. 186
досежно изискването на информация от НАП и НОИ, съдът намира, че исканията са
направени своевременно, като с оглед разпределената доказателствена тежест и
възможността да се провежда насрещно доказване са относими и необходими към предмета
на правния спор, но същите следва да бъдат уважени, като на ответника следва да се издадат
съдебни удостоверения по реда на чл. 186 ГПК.
Неоснователно е доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства – трудовото му досие.
Макар искането да направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, то
същото се явява не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на доказателствените искания на ищеца и ответника за допускане
събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че следва да се произнесе в
първото по делото о. с. з., след като изслуша становището на страните и отдели спорното от
безспорното – арг. чл. 143 ГПК, а така и след като предостави възможност с оглед чл. 156,
ал. 1 ГПК на ищеца уточни в едноседмичен срок от съобщението изрично обстоятелствата за
които се иска допускане събирането на гласни доказателствени средства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2025 г. от 11:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца изрично да посочи в едноседмичен срок от
съобщението – с писмена молба с препис за ответника – какъв е размерът на БТВ, което
получава при новия работодател – след уволнението, като съобрази уточнението си и
формулира изричен петитум в тази насока с оглед предтендираното обезщетение за оставане
без работа в следствие на незаконното уволнение.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в тази част исковата молба
ще бъде върната, а производството ще бъде прекратено в тази част.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства между страните, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение по
силата на трудов договор от 05.04.2017 г., като ищецът бил назначен на длъжността
„Търговски представител“, което трудово правоотношение е изменено с допълнително
споразумение от 11.03.2025 г., с което било променена длъжността на ищеца в длъжността
„Главен експерт търговски екип“ в отдел „Вътрешен пазар“; 2) със Заповед № ЗД-
38/17.03.2025 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК приложените към исковата молба,
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, при депозит 350,00 лева, вносими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да бъде уведомена след представянето на
доказателства за внесения депозит.
ДА СЕ издадат на основание чл. 186 ГПК 2 бр. СУ на ответника, така както са
поискани, които да послужат пред НАП и НОИ за поисканите данни с отговора на исковата
молба.
УКАЗВА на ответника, че при получаването на СУ, следва да представи
доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК за задължаване на ответника за представянето на писмени доказателствени средства –
трудово досие.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението ясно и
точно да формулира доказателственото си искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства, като посочи какви обстоятелства иска да установи чрез
допускането на гласните доказателствени средства.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще се произнесе
по доказателствените искания, съобразно наличните по делото данни.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
5
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6