Р Е Ш
Е Н И Е №
260279
25.02.2021г.,гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:Фаня
Рабчева
К.Иванов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 437/ 2021г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по жалба на адв.М.П. като пълномощник на Ц.Н.Г. от гр.Пазарджик, с
посочен съдебен адрес:*** против Отказ
за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в Съобщение изх.№
393/ 05.01.2021г. по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег.№821 на КЧСИ , район на
действие ОС-Пловдив. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания
отказ на съдебния изпълнител.
Постъпило
е възражение от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - гр.София,
представлявано от ИД Д. Б., чрез пълномощника си юриск.В.Д., в качеството на
взискател по изп.дело, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, чрез които се излага
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник в изпълнителното
производство, легитимиран да обжалва отказ за прекратяване или приключване на
принудителното изпълнение на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, подадена е в
срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано от „АСВ“ ООД-гр.София
против жалбоподателката Ц.Н.Г. от гр.Пазарджик за събиране на вземания
по ИЛ, издаден на 12.07.2013г. по арб.д.№ 380/ 2013г. на Арбитражен съд при
Стопанска асоциация – гр.Пловдив.
С
молба С молба вх.№ 00153/ 04.01.2021г. жалбоподателката е поискала прекратяване
на изпълнителното дело по описа на ЧСИ П.Илев, съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
Тълкувателно решение №2/ 2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , т.10- в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години.
Със
съобщение изх.№ 393/ 05.01.2021г. по описа на ЧСИ П.Илиев / л.218/ е
обективиран отказът на съдебния изпълнител за уважаване на молбата на
жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство.
С настоящата жалба отказът на частния съдебен изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство
се обжалва като неправилен и незаконосъобразен – в противоречие с
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК като доводът за настъпила по силата на
Закона перемпция се поддържа за наличие на
бездействие на взискателя в продължение на две години за периода от
образуване на делото пред ЧСИ № 821 при ОС-Пловдив през 2016г., като се твърди,
че изпълнителното производство е прекратено по силата на Закона най-късно на
31.12.2018г.
Жалбата
е неоснователна.
Видно от комплектованото изп.дело
същото е образувано / съответно преобразувано по силата на Заповед № СД-04-148/
02.12.2016г на Министъра на правосъдието/ по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег.№ 821
на КЧСИ на датата 05.12.2016г.
С
молба вх.№ 35276/ 17.07.2018г. взискателят е поискал налагане на запор на
трудово възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя Ивтекс 72-
гр.Шипка, което искане е уважено от ЧСИ,
видно от разпореждане от 19.07.2018г., постановено върху молбата на взискателя
и на 04.10.2018г. е наложен искания запор
на посоченото вземане на длъжника. Депозираното искане на взискателя за
налагане на запор на вземане на длъжника съставлява предприемане на действие в
рамките на посочения изпълнителен способ, който е поискан за прилагане от взискателя
по смисъла на Тълкувателно решение №2/ 2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
, т.10 . С предприетата инициатива от страна на взискателя започналият да
изтича двугодишен срок за перемиране на делото се явява прекъснат, поради което
в рамките на заявения от жалбоподателката период от образуване на делото по
описа на ЧСИ П.Илиев на 05.12.2016г до 31.12.2018г не са налице данни, даващи основание да се приеме, че делото се явява прекратено
по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Посочените
в жалбата обстоятелства, свързани с отказ от МПС на 19.11.2020г./, депозиран
при Община Пазарджик, се явяват неотносими към релевирания в жалбата период на
перемиране на изпълнителното производство от образуване на изп.производство по описа на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821 на КЧСИ/ до 31.12.2018
г.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна и като такава ще
се остави без уважение.
На
основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди юриск. възнаграждение
в размер на 50 лева.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 265139/ 11.02.2021 г по описа на ОС-Пловдив на адв.М.П.
като пълномощник на Ц.Н.Г. от гр.Пазарджик, с посочен съдебен адрес:*** против Отказ за прекратяване на
изпълнителното производство, обективиран в Съобщение изх.№ 393/ 05.01.2021г. по
описа на ЧСИ П.Илиев, с рег.№821 на КЧСИ , район на действие ОС-Пловдив, като
неоснователна.
Осъжда
Ц.Н.Г., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 сумата 50 лева / петдесет
лева/ - юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: