№ 18055
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110140660 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК *********, срещу
С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***************, Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
************, *********, М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: **********************, В.
Б. Р., ЕГН **********, с адрес: ***********************, Б. Д. В, ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***********************, и А. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
***********************, с която се иска съдът да осъди ответниците да заплатят при
квоти: по 3/15 за С. Г. и Х. Г., 6/15 за М. А. и по 1/15 за В. Р., Б. В и А. П. следните суми:
400.51лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.07.2021г. до м.05.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск/16.07.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 97.50лв. - мораторна
лихва за забава от 15.12.2022г. до 02.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.08.2022г. –м.05.2023г. в размер на 28.80лв.- главница, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на настоящия иск/16.07.2025 г./ до окончателното изплащане на
сумите и 9.12лв. - мораторна лихва за периода от 17.10.2022г. до 02.07.2025г
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: **********************, ID номер:
************, номер на инсталация: ***********, аб. №**************.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
1
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Сочи се, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от
Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от "ТС" ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Нелбо" АД., на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума
за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се
започне от най - старото.
Поддържа се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез адв. В. И. Д.-М. признават иска. Представят
платежно нареждане от дата 18.08.2025 г., удостоверяващо извършено плащане от страна на
ответниците на сума в размер от 590,61 /петстотин и деветдесет лева и шестдесет и една
стотинки/ лева, по банкова сметка на ищеца.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
С оглед изразеното признание, подкрепящо се от доказателствата по делото и
извършеното плащане съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки/топлинна енергия/ и да ги
предаде, а купувачите да ги получат и да заплатят уговорената продажна цена; продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите, както и наличието
на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, което вземане е погасено от
ответниците в рамките на процеса.
На 18.08.2025 г. е заплатена сумата от 590.61 лева, видно от приложеното към отговора
2
на исковата молба платежно нареждане като е посочено основание за плащането „гр.д. ****
от 25 г. на 46 състав ID************”.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва
за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
В процесния случай от 16.07.2025 г. до датата на плащането -18.08.2025 г. върху
главниците, претендирани в настоящото производство е текла законна лихва както следва:
- върху сумата от 400.51 лева за периода от 16.07.2025 г. до 18.08.2025 г.- 4.50 лева и
- върху сумата от 28.80 лева за периода от 16.07.2025 г. до 18.08.2025 г -0.32 лева.
Така съдът спазвайки правилата на чл. 76 от ЗЗД и постановките на Тълкувателно
решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС отчита, че заплатената сума от
590.61 лева е достатъчна да погаси изцяло процесните суми като същите се погасяват по
реда: най – напред разноските, след това лихвите и най после главницата. Със заплатената
сума е погасена и част от държавната такса 49.86 лева, като остава дължим остатък-0.12
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение, както и
че претендираните от ищеца суми са били дължими на посоченото в исковата молба
основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответниците с поведението си е станали причина за завеждане на делото, след като е платил
дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е инициирал
настоящото производство и е направил разноски юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С молба с вх. № Вх.№ 326764/08.10.2025 г. ответниците представят платежно
нареждане за сума в полза на ответното дружество в размер на 228,80 лева/ т.е. налице е
надплащане със сумата от 128.68 лева/. Плащането в размер на 100.12 лева не може да
бъде отчетено с решението доколкото е извършено след даване ход на устните
състезания, но се явява основание да не бъде издаван изпълнителен лист с оглед
доброволното погасяване на задължението.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК *********, срещу С. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***************, Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ************,
*********, М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: **********************, В. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес: ***********************, Б. Д. В, ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***********************, и А. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
***********************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно при квоти:
по 3/15 за С. Г. и Х. Г., 6/15 за М. А. и по 1/15 за В. Р., Б. В и А. П. следните суми: 400.51лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.07.2021г. до м.05.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
3
иск/16.07.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 97.50лв. - мораторна лихва за
забава от 15.12.2022г. до 02.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.08.2022г. –м.05.2023г. в размер на 28.80лв.- главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на настоящия иск/16.07.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите и
9.12лв. - мораторна лихва за периода от 17.10.2022г. до 02.07.2025г., поради извършено в
хода на производството плащане.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***************, Х. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: ************, *********, М. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
**********************, В. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: ***********************, Б.
Д. В, ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********************, и А. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: ********, да заплатят на ТС” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100.12
лева- съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4