РЕШЕНИЕ
№ 260027
гр.П., 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 08 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на
секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 251 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по
постъпила искова молба от Етажна собственост (ЕС)
на „Ф.А.П.”, с код по БУЛСТАТ: ТСУ-2302/18.11.2014 г. с адрес гр. П., ул. ..., представлявана от председателя на управителния съвет на етажната
собственост М.П.Ч. против А.З.А. с адрес ***. В молбата се твърди ,че ответникът е собственик на един самостоятелен
обект,представляващи апартамент №... с адрес гр. П., ул. ... в ищцовата етажна
собственост /ЕС/.
Твърди се, че на общо събрание
на ЕС проведено на 12.11.2014 г. е прието решение обективирано в съставения
протокол за проведеното събрание в т.2
,с което е определена годишна такса от 9 евро/кв.м. за поддържане и
управление за
Правното основание на предявените искове е чл.124,
ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.38 от ЗУЕС , а на исковете за
присъждане на обезщетение за забава и във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД .
В срока по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника е подал , отговор на исковата молба . В отговора се оспорва основанието, на което се основава
ищцовата претенция и нейния размер, като
се оспорват решенията на общото събрание от 12.11.2014 г., поради нарушения на
на ЗУЕС при тяхното приемане и се твърди, че същите са неясни досежно начина на
определяне на дължимата такса за управление и поддръжка и нищожни поради противоречието
им с императивни разпоредби на ЗУЕС. Иска се отхвърляне не предявените искове .
Иска се присъждане на направените по делото разноски на основани чл.78,ал.3 от ГПК.
Предявеният от ищеца иск за установяване на
вземането , е допустим , предвид това
,че e постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на парично задължение заповед
№466/13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 811/2017 г., по
описа на ПРС е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и
искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК съобразно с указанията на заповедния
съд .
За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе
предвид следното:
По делото е представен протокол от
проведено на 12.11.2014 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в етажната собственост на „Ф.А.П.”, видно от който , по т.2 от дневния
ред е прието решение ,с което е утвърден размер от 9 евро /кв.м. без ДДС на годишната такса за управление и поддръжка
. Представен в препис е и протокол от 12.11.2014 г. удостоверяващ датата, часът
и мястото на поставяне на съобщението по чл.16, ал.7 от ЗУЕС за изготвянето на
протокола от общото събрание .
Не се спори между страните , а се установява и от представения нотариален акт №35/25.02.2009 г. , том ІІ ,дело №227/2009 г. по описа на нотариус Г.Н. с район ПРС ,че ответникът е собственик на самостоятелен обекти в ищцовата етажна собственост, а именно: апартамент апартамент №... с адрес гр. П., ул. ... със застроена площ 65,67 кв.м. ведно с 31,68 кв.м. в ид.ч. от общите части на сградата .
Предвид така установените факти и като
съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В
производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на
изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца,
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая се твърди, че вземането е възникнало на основание
решение на общото събрание на ищцовата етажна собственост прието на 12.11.2014
г. обективирано в т.2 на съставения
протокол от същата дата. В случая за
успешното провеждане на иска, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи ,че ответникът е собственик на самостоятелни обекти с
посочената в исковата молба площ в
етажната собственост,общото събрание на която е приело твърдяното решение подлежащо на изпълнение
съобразно с чл.38 от ЗУЕС относно твърдения размер на таксата управление и
поддръжка . Между страните не се спори и се установява от
представените писмени доказателства , че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в ищцовата етажна собственост , а именно апартамент №... с обща площ 65,67 кв.м., ведно с 31,68 кв.м. в
ид.ч. от общите части на сградата , като същото не се оспорва в отговора на
исковата молба . От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява ,че на
същата дата е проведено общо събрание на процесната етажна собственост ,на което
е прието решение , с което е определен размер от 9 евро /кв.м. на годишната
такса за управление и поддръжка за 2015 г .,което решение е обективирано в т.2 на
същия протокол, като провеждането на
събранието се установява и от съставения от нотариуса констативен протокол от
същата дата представен по делото. Съобщението за изготвянето на протокола от
общото събрание е било изготвено по реда
на чл.16,ал.7 от ЗУЕС, като е съставен по реда на същата разпоредба, представения
по делото протокол от 12.11.2014 г. удостоверяващ датата , часът и мястото на поставяне на съобщението. За
проведеното събрание и изготвянето на протокола, ответникът е бил уведомен и по
електронен път на 17.11.2014г. по имейл, видно от представеното извлечение. От
доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е
оспорено от ответника по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС в сроковете предвидени в
същата разпоредба , като пропускането на тези срокове преклудира възможността
да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство . Също така
от доказателствата по делото не се установява така приетото решение да е
оспорено по реда и в сроковете на чл.40 ЗУЕС от ответника и същото да е
отменено от съда. В настоящото производство е недопустимо да се навеждат тепърва
доводи за незаконосъобразност , респ.нищожност на приетите решения на
процесната етажна собственост след като това не е направено в по реда и в срока
по чл.40 от ЗУЕС, който е
единствената предвидена в закона възможност за оспорване законосъобразността на
решенията на общото събрание на етажната собственост , поради което съдът не намира за нужно да
обсъжда наведените от процесуалния представител на ответника доводи в тази
насока относно законосъобразността на
свикване и провеждане на ОС и съответно – вземане на решение .
Що се отнася до представените от ответника съдебни решения №ІV-27/08.04.2019 г.
по гр.д.100/2019 г. на БОС и решение
№2026/14.12.2016 г. по гр.д. №3401/2016 г. на БРС, със същите не се решават
въпроси във връзка със законосъобразността на решенията приети от общото
събрание на процесната ЕС проведено на 12.11.2014 г., поради което и са правно
ирелевантни за разрешаването на настоящия спор. Предвид изложеното съдът прие ,
че решенията на общото събрание на процесната етажна собственост от 12.11.2014 г. , обективирани в протокол от
същата дата, сред които и решението по т.2 относно размера от 9 евро/кв.м. на
таксата за управление и поддръжка за 2015 г . са влезли в сила и са станали задължителни за
всички етажни собственици , включително и за ответника , притежаващ в
процесната етажна собственост самостоятелен обект с площ 65,67 кв.м.. На основание влязлото в
сила решение по т.2 от дневния ред на общото събрание от 12.11.2014 г.
ответникът дължи такса управление и поддръжка за 2015 г . в общ размер 876,
15 евро с левова равностойност 1713,60 лв. , изчислени съобразно с площта
на притежавания от него самостоятелен обект с прилежащите части от
общите части на сградата. Поради това
съдът прие , че главният иск е основателен и следва да се уважи в доказания
размер от 1713,60 лв..
Що
се отнася до акцесорния иск с правно основание по чл.422, вр. с чл.86, ал.1 от ГПК съдът прие следното : По т.4 от
дневния ред на събранието на процесната етажна собственост е взето решение
всички стари задължения на собствениците към момента на провеждане на общото
събрание да се заплатят в срок до 31.12.2014 г., като очевидно този срок не
касае решението по т.2 относно годишната такса поддръжка и управление за 2015 г . , която е приета на
същото общо събрание, доколкото тя не представлява старо задължение на етажните
собственици , а подлежи на заплащане в срока по чл.38, ал.1 от ЗУЕС, доколкото
за нея не е изрично определен друг срок с решението на общото събрание.Така
съобразно с правилата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС , решението на ОСЕС по т.2 относно
заплащане на таксата подлежи на изпълнение от етажните собственици на
01.12.2014 г., когато е изтекъл 14-дневния срок от 12.11.2014 г. –датата на
оповестяване на решението по реда на чл.16,ал.7 от ЗУЕС . Следователно с оглед
правилата на чл.86 , ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава още на 26.11.2014
г. , поради което и с оглед уважаването на главния иск, искът за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва е основателен и следва да се уважи за претендирания с исковата
молба период от 20.01.2015 г. до 30.11.2017 г. за сумата 498,24 лв. изчислен от съда върху
уважения размер на главния иск, като
за разликата над тази сума до претендирания размер от 498,82 лв. искът следва
да се отхвърли. Основателен е и следва да се уважи иска за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от посочените
главници и за периода от 08.12.2017 г.
–датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата .
По
направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното
: Ищеца е направил разноски в доказан размер от 915,21 лв. , от които д.т.44,20
лв. в производството по чл.410 от ГПК , д.т. 74,34 лв. в настоящото производство , 456 лв. с
начислен ДДС- адвокатско възнаграждение в настоящото производство и 384,87 лв.-
възнаграждение на особен представител. Предвид уважаването на иска , на
основание чл.78 , ал.1 от ГПК , следва на ищеца да се присъдят разноски 914,21 лв.,
в настоящото производство и 44,14 лв. в заповедното производство съобразно с
уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника А.З.А., с ЕИК/код по БУЛСТАТ:...., с адрес в
гр.П. , обл.Б. , ул.... , съществуването
на вземане в полза на ищеца Етажна собственост на „Ф.А.П.”, с код по БУЛСТАТ:
ТСУ-2302/18.11.2014 г. с адрес гр. П.,
ул. ..., представлявана от председателя на управителния съвет на
етажната собственост М.П.Ч., за сумата 1713,60 лв., представляващи
парично вземане произтичащо от неизпълнение на решение на ОСЕС от
12.11.2014 г. за заплащане на такси за
поддръжка,управление и ремонт за
ОСЪЖДА А.З.А., да заплати
на Етажна
собственост на „Ф.А.П.”, с адрес гр. П., ул. ..., представлявана от председателя на управителния съвет на етажната
собственост М.П.Ч. , сумата 44,14 лева , представляващи разноски в производството по ч.гр.д. №34/2016
г. по описа на Районен съд гр.П., като ОТХВЪРЛЯ
искането в останалата му част за сумата над уважения размер на
разноските до претендирания размер от 44,20 лв..
ОСЪЖДА А.З.А., да заплати
на Етажна
собственост на „Ф.А.П.”, с адрес гр. П., ул. ..., представлявана от председателя на управителния съвет на етажната
собственост М.П.Ч. , сумата 914,21 лв.,представляващи разноски в настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част
за сумата над уважения размер на разноските до претендирания размер от 915,21 лв..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :