О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6.08.2020 г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
На 6.08.2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
Възз.гр.
дело № 428 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност
и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к.
Т. С. против Решение № 287/17.06.2020 г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д. № 267/2020 г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е осъдена да заплати на Т.Х.Х. от гр.Варна сумата 1559,54
лева за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2020 г . до окончателното
изплащане и направените по делото разноски от ищеца, както и ДТ и разноски за
вещо лице по сметката на ЯРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з. при неприложение на разпоредбата на чл.312,ал.1т.1 ГПК, тъй като предмет
на делото са обективно съединени искове и на основание чл.310, ал.2 и ал.3 ГПК
делото не подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от ГПК - Бързо
производство, като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад
на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение
на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в
МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет
на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната
история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към
КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с
наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният
през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както
е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът
сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това
навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при
прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при
превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в
дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден
труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е
приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет
се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът
е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по
график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018 г.
- 17.07.2018 г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е
налице фактическа и правна сложност по делото.
Въззиваемият не е подал писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.10.2020 г. от 10.30 ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.