ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19367
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110143355 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Г. Б. С. с ЕГН: ********** срещу „***“ ЕООД,
ЕИК: *****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да посочи признава ли и в какъв размер са
получени от него плащания по договора за кредит и ако признава, то какви вземанията
твърди, че са погасени с тези плащания.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане ССчЕ за първото по делото открито
съдебно заседание след изслушване становището на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.06.2025 г. – 09,55 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от Г. Б. С. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ****, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата в Договор за кредит № ***** г., предвиждаща заплащане на
такса за разглеждане в размер на 934,57 лева, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 934,57 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № ***** г. за
1
изпълнение на задължение такса за разглеждане.
Претендира и разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 20.06.2022 г. сключила с ответника Договор за
кредит №*****, по силата на който на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 4000 лева,
който същата следвало да върне в срок от 30 месеца, при фиксиран лихвен процент от 22 %
и годишен процент на разходите в размер на 43,78 %. По договора било уговорено също, че
ищцата дължи на ответника такса за разглеждане в размер на 6160,60 лева, платими на
падежна дата - 27.01.2024 г. Твърди, че за периода от 14.07.2022 г. до 15.11.2022 г. е
извършила няколко плащания по кредита, възлизащи в общ размер от 1710 лева, както и че
на 14.12.2022 г., чрез рефинансиране от друг кредитор, е извършила плащане за пълно и
предсрочно погасяване на кредита в размер на 4306,64 лева. Счита, че клаузата за заплащане
на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 ЗПК, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляне на закона,
заобикаляне на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Твърди, че съгласно договореното, таксата за разглеждане се дължала при деня на
подписване на договора, като задължението за плащане на същата било разсрочено за срока
на договора и се дължало изцяло при предсрочно погасяване на кредита. Посочва, че
клаузата за заплащане на такса са разглеждане на кредита водела до значително
неравновесие на страните и била във вреда на потребителя, доколкото размерът на същата
бил необосновано висок, като почти бил равен на договорната лихва и представлявал близо
¼ от заетата сума, като същата целяла единствено обогатяване на ответника. Навежда
твърдения, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на кредита противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото същата регламентира забрана кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Твърди, че оспорената клауза била предварително изготвена и определена,
поради което потребителят не би могъл да влияе върху нея. Същата била предмет на чл. 8.4
и 8.5 от ОУ, поради което не била и индивидуално договорена. Ето защо предявява
настоящите искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит, но
отрича той и клаузи в същия да са нищожни. Излага подробни съображения за
неоснователност на претенциите, като счита, че договорът отговаря на всички законови
изисквания. Счита, че уговорената такса за разглеждане представлява част от
преддоговорните отношения между страните, поради което не противоречи на изискванията
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че дължимата такса е взета предвид при определяне на ГПР по
кредита, както и че същият е в съответствие със законоустановените граници. Твърди, че
таксата за разглеждане касае предоставена услуга и не е свързана с действия по управление
и усвояване на кредита, както и че същата не е за сметка на предоставения ресурс, а е
разпределена за заплащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на
средствата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1,
2 и предл. 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на
оспорената договорна клауза с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави,
респективно че е налице заобикаляне на закона и че клаузата е неравноправна на наведеното
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е действителна, включително
е договорена индивидуално.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатила процесната сума в полза на ответника, с която сума е
2
погасено именно задължението за заплащане на таксата за разглеждане на кредита, а в
тежест на ответника – че е налице валидно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото, доколкото е налице валидно сключен с ищцата Договор за кредит
№ *****г.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са подписали
Договор за кредит № **** г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата
4000 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3