Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/…………...2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 459 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
С Определение № 3044/16.12.2016 г. съдът е констатирал допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 1458/21.11.2016 г. по делото, изразяваща се в некоректно посочен начален период на присъдената лихва върху главницата, поради което на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е открил служебно производство за нейното отстраняван.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от страните.
Депозирана е молба вх. № 439/09.01.2017 г., подадена от Н.А.Х. и С.Н.Р. – Х., чрез адв. Ж.К. и адв. Надежда Спасова, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1458/21.11.2016 г. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, молителите претендират редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като излагат, че са признали иска до сумата от 51 000 евро и не са дали повод за завеждането му.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 1992/24.01.2017 г., с който подадената молба се оспорва с мотивите, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответниците да бъдат освободени от заплащането на разноски.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
По молбата с правно
основание чл. 247 от ГПК:
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснатите от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението.
По настоящото дело, Варненският окръжен съд се е произнесъл с Решение № 1458/21.11.2016 г., като при изравянето на волята си да присъди законната лихва върху главницата от 55 000 евро е посочил за начален период 08.03.2015 г., вместо датата на завеждане на исковата молба – 08.03.2016 г. Доколкото е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, същата следва да бъде отстранена, като не е необходимо насрочването на открито съдебно заседание.
По молбата с правно
основание чл. 248 от ГПК:
Подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по предявен от Е.Г.С., чрез адв. П.П., срещу Н.А.Х. и С.Н.Р. – Х. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за връщане на сумата от 55000.00 евро, с левова равностойност 107 570.65 лв., получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот: Апартамент № 7, находящ се в ***, с площ 69,82 кв.м., в т.ч. 4.8938% идеални части от общите части на сградата, състоящ се от: входен коридор, дневна кухненски бокс, спалня, баня – тоалет, два балкона при граници: ул. „Княз Николаевич, УПИ № II – 8, вътрешен двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент № 8, ведно с прилежаща изба № 12 с площ 3,23 кв.м.
Съдът е постановил Решение № 1458/21.11.2016 г. по делото, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е осъдил Н.А.Х. и С.Н.Р. – Х. да заплатят на Е.Г.С. сумата от 55 000 евро, в левова равностойност на 107 570.65 лева., получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.03.2015 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, след ПРИХВАЩАНЕ на насрещно задължение в размер на 4 177 лева, присъдени като обезщетение за ползване на същия имот в периода от 30.07.2012 г. до 23.04.2014 г. с влязло в законна сила на 16.02-2016 г. решение по гр.д. № 1142 по опис на ВОС за 2016 г., въз основа на което на 27.08.2015 г. е издаден изпълнителен лист.
По своевременно предявеното искане за присъждане на разноски съдът се е произнесъл, като е осъдил Н.А.Х. и С.Н.Р. – Х. да репарират на ищеца сумата от 3846.90 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. За да бъдат освободени от задължението за заплащане на разноски, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, изисква наличието на две кумулативно налични предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и същевременно да е признал иска. В конкретния случай действително ответниците са признали частично иска до размера от 51 000 евро, като са извършили възражение за прихващане със сумата от 4 177 лева. Дори и да се приемат твърденията им, че са предложили заплащане на горепосочената сума след извършване на прихващането, за които не са ангажирани доказателства по делото, в отношенията им с ищеца е съществувал правен спор относно размера на неговото вземане. Съгласно нормата на чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме частично изпълнение. Отказът му да приеме лошото изпълнение обосновава правния му интерес да заведе осъдителен иск за присъждане на цялото си вземане, поради което не могат да бъдат споделени твърденията на ответниците, че не са станали причина за завеждане на делото. Доколкото едната от нормативно кумулативно предвидените предпоставки не е налице, с оглед изхода на спора, разноските в производството следва да бъдат понесени именно от ответниците,а молбата по чл. 248 от ГПК - да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, ДОПУСКА поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1458/21.11.2016
г., постановено по гр. дело № 459/2016 г. по описа на ВОС, като в първия
осъдителен диспозитив вместо израза „ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 08.03.2015 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 08.03.2016 г.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 439/09.01.2017 г., подадена от Н.А.Х. и С.Н.Р. – Х., чрез адв. Ж.К. и адв. Надежда Спасова, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1458/21.11.2016 г., постановено по гр. дело № 459 по описа на ВОС 2016 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: